Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10001/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Д.,
с която са предявени срещу ЗК Л.И.АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.12.2015
г. и за сумата от 651,38 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендира законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта и
разноските..
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 27.12.2015 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Позовава се на съпричиняване.
Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила на 28.12.2017 г. споразумение по НОХД №3201/2016 г. на РС - Ш.И.А.е
признат за виновен в това, че на 27.12.2015 г. в гр. Шумен, на кръстовището на
ул. Съединение и ул. Карел Шкорпил, при управление на лек автомобил „Дачия“, с
рег. № *******, е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.2, т.1, чл.119, ал.1
и ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП, като не пропуснал движещата се по
пешеходна пътека пешеходка Д.Д. Д. и й причинил по непредпазливост средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за срок повече от 30 дни.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от одобреното споразумение.
От
съдебно-медицинската експертиза по делото, изготвена въз основа на
представените медицински документи и личен преглед на пострадалата, се
установява, че вследствие на процесното ПТП е получила: закрито счупване на крилото на илиачната (хълбочната) кост на таза и
охлузвания на дясната област на таза, придружени със симптома на „закованата
пета“. Проведено е болнично лечение в периода 27.12.2015 г. – 29.02.2015 г.,
като е проведено неоперативно лечение чрез строг продължителен постелен режим,
продължил в домашни условия – за срок от 3 месеца. В началото на четвъртия
месец ищцата е започнала да се придвижва с помощта на патерици с постепенно
натоварване на десния крак. Общият оздравителният период е продължил 6 месеца.
Болките са били интензивни през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и около 2 месеца в началото на рехабилитацията. През останалите
периоди ищцата е имала периодично явяващи се болки. През този период ищцата е
имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности по тоалет,
хранене и придружаване при явяване на контролни прегледи. В началото на четвъртия
месец ищцата е започнала да се придвижва сама с помощта на патерици. Към
момента счупената тазова кост е зараснала, здравословното състояние на ищцата е
възстановено, тя се придвижва без помощни средства, като са възможни единични
(спорадични) болки в зоната на дясната тазобедрена става при студено и влажно
време.
От
показанията на свидетеля Д.Д., брат на ищцата, се установява, че след
изписването й от болницата, пострадалата е била продължително време на легло,
изцяло зависима в ежедневието си от близките си, раздвижването й е било
болезнено, излизането й извън дома й е било затруднено, тъй като живее на
втория етаж и в началото не е можела да се придвижва по стъпала. В
продължителен период е отсъствала от работа, ограничила е и социалните си
контакти.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на В.И.А., при управление на лек автомобил „Дачия“ с
рег. № *******, което е противоправно – в нарушение на чл.5, чл.119 и чл.120 ЗДвП, като не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Д.Д.Д., при което
по непредпазливост е причинил на последната процесните увреждания. От одобреното
от наказателния съд споразумение и медицинската експертиза по делото се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това съдът
приема, че е налице деликт, извършен от водача В.И.А. при управление на лек
автомобил „Дачия“ с рег. № *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Дачия“ с
рег. № ******* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
тях, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането (счупване на кост на
таза); период на възстановяване (продължителен, при строг постелен режим – на
легло), интензитет и продължителност на болката; липсата на трайни последици за
здравето на пострадалата и как увреждането й се е отразило с оглед нейната
възраст, начин на живот и среда. Съдът съобрази, че се касае за счупване на
таза, наложило продължително лечение на легло, през който период ищцата не е
можела да се обслужва самостоятелно и се е нуждаела от чужда помощ за
задоволяване на ежедневните си потребности.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 40000 лв.
От
ангажираните писмени доказателства – фактури и фискални бонове (л.23-38) се
установи, че ищцата е направила разходи, свързани с лечението в общ размер от
651,38 лв., като причинната им връзка с произшествието се потвърждава от
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че пешеходецът е предприел пресичане на пешеходна
пътека при разрешен сигнал на светофара. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на
ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение
да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки
– пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на
своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със
съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това
право, за разлика от преминаването на необозначено място, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се
установи пешеходецът да е пресичал в нарушение на посочените разпоредби. По
изложените съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед
констатациите на съда, искът за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 40000 лв. и да се отхвърли за разликата до в пълния му предявен
размер от 60000 лв., а искът за имуществени вреди – в предявения размер от 651,38
лв.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1574,77 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 98,93
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1650 лв. – държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: ***, да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН:**********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 27.12.2015 г., заедно със законната лихва от 27.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
сумата от 651,38 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 27.12.2015 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***,
да заплати на адв. Я.Д., с адрес ***, офис 12, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 1574,77 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН:**********, да заплати на ЗК Л.И.АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 98,93 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1650
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: