Разпореждане по дело №40/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.І,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№9466 от 22.12.2015година чрез А.Б. М.,в качеството на пълномощник на Ц. Н. Д.-ищец по Г.дело №834/2015г. по описа на Смолянския районен съд, против определение №774 , постановено на 12.12.2015г. по посоченото Г.дело,с което производството е прекратено и въззивна частна жалба вх.№80 от 07.01.2016година против определение №797 от 29.12.2015година ,постановено по същото дело,с което е допълнено определение №774 , постановено на 12.12.2015г. по посоченото Г.дело и е осъден ищеца Ц. Д. да заплати на Ц. Г. направените разноски пред районния съд в размер на сумата 660 лева адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника по въззивна частна жалба вх.№80 от 07.01.2016година против определение №797 от 29.12.2015година Ц. Г.,чрез А.Ч..

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите и съображенията,изложени в частните жалби и като разгледа,след преценка приложените доказателства по делото приема ,че частните жалби са подадена по реда на чл.274,ал.І,т.1 от ГПК-срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от процесуално легитимирано за това лице,имащо интерес от обжалването,в преклузивния едноседмичен срок,поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество,съдът ги намира за неоснователни.

Съдът установи следното:

С определение №774 , постановено на 12.12.2015г. по Г.дело №834/2015година по описа на Смолянски районен съд е прекратил производството по делото, като е приел че не е компетентен да разгледа предявените от Ц. Н. Д. против Ц. Д. Г. искове относно изменение поради изменение на обстоятелствата определените със спогодба по Г.д.№985/2013година по описа на Смолянски районен съд мерки относно упражняване родителските права, режима на лични контакти издръжката по отношение малолетното дете Надежда Цветанова Димова,родена на 24.04.2014година.

С определение №797 от 29.12.2015година ,постановено по същото дело е допълнено определение №774 , постановено на 12.12.2015г. по посоченото Г.дело и е осъден ищеца Ц. Д. да заплати на Ц. Г. направените разноски пред районния съд в размер на сумата 660 лева адвокатско възнаграждение.

Съдът е прекратил производството по делото, като е приел че не е компетентен да разгледа предявените от Ц. Н. Д. против Ц. Д. Г. искове относно изменение определените със спогодба по Г.д.№985/2013година по описа на Смолянски районен съд мерки относно упражнявани родителските права, режима на лични контакти издръжката по отношение малолетното дете Н. Ц. Д.,родена на 24.04.2014година.

Производството пред Смолянския районен съд е инициирано въз основа на искова молба, предявена от Ц. Н. Д. с постоянен адрес: Б., Г.С. ж.к „Г. М.“,У.“. Л.,като е предявен иск с правно основание чл.59,ал.9 от относно изменение поради изменение на обстоятелствата определените със спогодба по Г.д.№985/2013година по описа на Смолянски районен съд мерки относно упражняване родителските права, режима на лични контакти издръжката, по отношение малолетното дете Н.Ц. Д.,родена на 24.04.2014година.

По делото е установено,че със съдебната спогодба по Г.д.№985/2013г. по описа на РС-С. местоживеенето на детето Н. Ц. Д.е определено да съвпада с това на майката-ответницата , а именно: Великобританоя, Г.Бирмингам, Джиуот руту пощенски код L 160 RS, апартамент 3358, втори етаж.

Бащата –ищец по делото излага фактически твърдения в исковата молба, че ищцата е останала в Англия за още една година, за да придобие степен магистър, като обучението й е редовно. Детето не посещава детско заведение и за него няма кой да се грижи,както й че преди предявяване на настоящата искова молба майката и детето са заминали за Г.Панчево, който се намира на 25 км. от Белград, Република Сърбия,както й,че ищцата е правила е опити да остави детето за отглеждане от родителите й в с.Смилян, общ.С., но за последното ищецът не е дал съгласието си. Ищецът не релевира фактически твърдения в исковата молба,както й доказателства , че към момента на предявяване на настоящият иск, детето на страните има обичайно местопребиваване в Република Б.. Видно от приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение от Университет Астън ( в превод на български език) ответницата е записана като редовен студент в посочения университет с дата на записване 16.09.2015г. и очаквана дата на завършване 30.09.2016г., а от Удостоверение,издадено на 13.11.2015г. от детска ясла „Г. р.”,Г. Б. е видно,че детето Н.Д. посещава детската ясла от почти една година и от 10.09.2015г. е записана редовно в детската ясла и я посещава от понеделник до петък от 08:30ч. до 17:30ч.

При тази фактическа установеност, въззивният състав на Смолянския окръжен съд приема,че обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ, или от КМЧП, който намира приложение, само ако не са приложими други международни актове. В тази връзка следва да се има предвид, че правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на ЕС. Приматът на правото на Европейския съюз е принцип, основан на учредителните договори, а не на националните законодателства на държавите членки. Всеки национален съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на националното законодателство, които му противоречат.Настоящият състав на въззивния съд намира, че изводите на първоинстанционният съд относно приложението на чл. 8 от Регламент (ЕО)№ 2201/2003г. на ЕС, са правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на цитирания текст съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителска отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Действително в цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", но такава се извлича от практиката на Съда в Люксембург. В решение на Съда по дело С-497/10, образувано по повод преюдициално запитване по тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, е отразено, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел следва да се има предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на детето на територията на държавата-членка, както и причините за преместването на майката в тази държава, гражданството на децата, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социалните отношения, поддържането на децата в посочената държава. В конкретният случай, видно е от исковата молба и от писмените доказателства към нея, че детето- Н. Ц. Д., същото е адресно регистрирано на адреса на неговата майка и е определено да съвпада с това на майката-ответницата , а именно: Великобритания, Г.Бирмингам, Джиуот руту пощенски код L 160 RS, апартамент 3358, втори етаж, където същата съобразно постигната спогодба упражнява пряко родителските си права по отношение на детето. С оглед на наведените доводи с исковата молба, които към настоящия момент се подкрепят от представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че обичайното местопребиваване на детето е именно във Великобритания, където е живяло заедно с майка си. Дори да се приеме, че обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено, то съгласно чл. 13 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия "присъствие на детето", т.е. държавата-членка, в която то пребивава.Правилно първоинстанционният съд след като е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 59 ал. 9 от СК- с искане за промяна на упражняването на родителските права от единия родител по отношение на детето, поради настъпване на изменение на обстоятелствата за това, е счел че се касае за иск свързан с правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето, поради което се включва в понятието за термина „родителска отговорност, съобразно чл. 2 т. 7 от Регламент(ЕО) № 2201/2003г.

От приетото за установено в настоящото производство, обичайното местопребиваване на детето към момента на предявяване на иска е в Обединено Кралство Великобритания- Г.Бирмингам. Ангажираните писмени доказателства са непротиворечиви,че към момента на подаване на исковата молба и към настоящият момент детето обичайно местопребивава в Обединено Кралство Великобритания- Г.Бирмингам. В този смисъл несъстоятелни са изложените в жалбата възражения,че е компетентен българския съд и в случая атакуваният акт противоречи на разпоредбата на т.3,буква на чл.12“Пророгация на компетентност“,която касае чл.3-молбите за развод,унищожаване на брака,какъвто не е настоящия случай,нито е налице субсидиарна компетентност,в каквато насока се релевират оплакавания в жалбата.

Предвид изложеното,настоящият състав на въззивния съд приема,че подсъден да разгледа спора е съдът по местопребиваването на детето по смисъла на чл.8 от Регламента (не са налице изключенията ,визирани в чл.10 и чл.11 от същия,предвид липсата на данни,осъществяващи фактическия състав на тези норми), поради което настоящото производство с обжалваното определение правилно е прекратено от първоинстанционния съд.

В изложения смисъл обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Неоснователна е и жалбата срещу постановеното от районен съд определение,с което са присъдени направените разноски пред първата инстанция за ползвана адвокатска помощ.Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички случаи на прекратяване на делото.Съгласно чл. 81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Тази разпоредба е нова за гражданския процес и конкретизира правото на разноски за ответника при прекратяване на делото по чл. 78 ал. 4 ГПК. Съпоставени тези текстове с хипотезата на чл.78 ал.4 от ГПК, се налага извода, че страната не може да бъде лишена от правото на разноски според изхода на делото. Всичко обаче зависи от нейното процесуално поведение, както и от начина по който е приключило производството в съответната инстанция.

Безспорно в хипотезата когато производството приключва в открито съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението си (чл.149 ал.2 от ГПК), именно това е съдебното заседание в което страната най-късно следва да представи списък с направените разноски, доказателствата за съответно заплатените такси и адвокатски хонорари, както и да направи искане за тяхното присъждане. Да се изисква от страната още с отговора на исковата молба освен искане за присъждане на разноските, да представя и списък на тези разноски е неуместно доколкото не може отнапред да се предвиди колко и какви биха могли да бъдат фактически общо направените разноски по делото. Голяма е вероятността ако на етап подаване на отговор на исковата молба, се представи заедно с него и списък на разноските последният да бъде непълнен или неверен.

Затова законодателят е предвидил последното съдебно заседание като краен момент в който да се представи списъка за разноските.

Когато обаче не се провежда открито съдебно заседание, страната която претендира разноски няма как обективно да знае до кой момент най-късно следва да може да представи списък на тези разноски.

Когато примерно страната претендира разноски направени с отговора на исковата молба, но съдът приеме, че предявеният иск е недопустим или за ищеца липсва правен интерес, то съдът може и в закрито заседание без призоваване и уведомяване на страните да прекрати производството като недопустимо,както е станало в конкретния случай.

Възможно е примерно, след насрочване на делото в открито съдебно заседание, но преди то да бъде проведено, ищецът да се откаже от иска си или да го оттегли и съдът да прекрати производството в закрито заседание, тоест, в тези случаи няма как страната обективно да знае кога ще се проведе и приключи последното заседание. Затова в тези случаи тя има право да иска допълване на решението в частта за разноските без да е представила предварително списък на същите.

От една страна, представянето на списък нито удостоверява тяхното извършване, нито съдържа искане за присъждането им, а само ги посочва за да улесни съда при определяне на подлежащата на възстановяване част от тях в зависимост от изхода на делото.

От друга страна, непредставянето на списък от страната, когато по делото не е проведено и приключило последното заседание за разглеждането на спора, след депозиране отговора на исковата молба,в който ответницата е поискала присъждане разноски и е представила надлежни доказателства за изплатения адвокатски хонорар,в закрито заседание са извършени действия по прекратяване на делото, за които страната е научила едва с връчване на постановения съдебен акт от съда за прекратяване на производството, в който няма произнасяне по искането за разноски, последната е била поставена в процесуална изненада в кой точно момент да представи такъв списък, то това не може да се вменява като нейно процесуално бездействие и да я доведе до лишаване от правото да иска допълнение на този съдебен акт в частта за разноските.

В заключение, с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото се налага извода, че съдът не е провел и приключил последно редовно съдебно заседание с участието на страните по смисъла на чл.149 във връзка с чл.80 от ГПК, а е постановил съдебен акт, с който прекратява производството в закрито заседание, поради което страната предвид невъзможността обективно да представи такъв списък, не е лишена от възможността да иска допълване на определението в частта за разноските.

Безспорно е установено, че ответницата с писмения отговор е релевирала искане за присъждане направените разноски по делото(стр.37ред8отгоре надолу),като на 44 е приложила договор за правна защита исъдействие,в което е договорено възнаграждение в размер на 660 лева и е отразено,че сумата е и предвид прекратяване на делото се следва присъждането им при условията на чл.78 ал.4 от ГПК.

При тази хипотеза ответникът узнава за приключване на производството по делото с получаването на препис от определението за прекратяване. Нещо повече при положение, че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски по чл. 133 ГПК, дори и ако искането не е направено с отговора на исковата молба и при преценката на систематичната връзка между разпоредбата на чл.133 и чл.81 от ГПК, ответникът разполага с възможността да реализира правото си на разноски по чл.78 ал.4 от ГПК при реда, предвиден с разпоредбата на чл.248 от ГПК ,в какъвто смисъл е определение №438/17.07.2009г. по ч.т.д. №352/2009г. на ВКС. Следва да се отбележи, че упражняването на това право не е поставено и в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С оглед на изложеното законосъобразно и в съответствие с данните по делото с обжалваното определение районният съд е уважил молбата на ответницата за присъждане на разноски в първоинстанционното производство, предвид прекратяване производството по делото, които са поискани и надлежно документирани, а обжалваното определение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи,че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78ал.5 от ГПК е предвидено, че само страната може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, каквото искане не е направено с въззивната жалба.

Ръководен от горното и на основание чл.278 от ГПК,Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОГЛАСЯВА, че Смолянския районен не е компетентен да разгледа и реши Г. д. № 834/2015г. като международно неподведомствено на български съд, поради което

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 774/11.12.2015г, постановено по Г.д.№ 834/2015г. по описа на Смолянския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 797/29.12.2015г, постановено по Г.д.№ 834/2015г. по описа на Смолянския районен съд.

ОСЪЖДА Ц. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Д. Г. направените разноски по делото пред настоящия съд в размер на 360(триста и шестдесет)лева,за ползвана адвокатска помощ.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: