Номер 24504.11.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Н. И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Н. И. Уруков Въззивно гражданско дело №
20205500503035 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Ж. П. А. от с.К., общ.Р., чрез
пълномощника си адв.Р.М. от АК – С.З. против решение № 64 от 08.07.2020 г., постановено
по гр.дело № 87/2020г. по описа на Радневският районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд. Обжалва
го изцяло. Счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното и
вместо него да постанови друго, с което да признае уволнението на Ж. П. А. за
незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на предишната работа, да му присъди
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 4 848,27 лева – за времето, през което е бил без
работа, считано от 13.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Р.Т.-С.“, с.К., клон на „М.М.И.“
ЕАД, чрез пълномощника си юриск.С.Ж., взема становище, че депозираната въззивна жалба
е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
1
постановеното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Излагат се съображения в тази насока.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната
инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260
и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради
което същата следва да се разгледа по същество.
Въззивникът Ж. П. А. от с.К., общ.Р., редовно и своевременно призован, явява се лично,
заедно с пълномощника си адв.Р.М. от АК – С.З., който взема становище, че решението на
първоинстанционния съд е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и поради това
следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят за
присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатския хонорар.
Въззиваемият Р.Т.-С.“, с.К., клон на „М.М.И.“ ЕАД, редовно и своевременно
призовани, явява се, пълномощника си юриск.С.Ж., който моли решението на районния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са
изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата 07.10.202 год. Моли и за
присъждане на направените по делото разноски, като размерът на юрисконсулското
възнаграждение бил определен съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява
неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
Въззивникът Ж. П. А. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество-
въззиваем „Р. Т.-С.“ с. К., клон на „М.М.-И.” ЕАД, и е заемал длъжността „машинен
оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ” в участъка „Вулканизации”; до датата
13.01.2020г., когато със заповед под № 02/13.01.2020г. на управителя на рудника е било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради
2
дисциплинарното му уволнение за посочените в същата заповед нарушения на трудовата
дисциплина, като въззиваемият е квалифицирал същите като тежки такива, по смисъла на
чл. 187, т. 1 и т. 3 от КТ, като фактическата обстановка, свързана с извършеното
дисциплинарно нарушение е подробно описана в процесната заповед и се изразява в
следното:
С писмо № УРИ-327000-6578 от 27.11.2019 год., заведено с вх. № 12749/28.11.2019
год. в „М. М.-И.“ ЕАД, гр. Р., РУ „Полиция“, гр. Р., сигнализира, че е образувана преписка с
вх. № 327р-8769 на 25.11.2019 год. по описа на РУ Р., във връзка с подаден сигнал от
охранители на охранителна фирма В.С.“ към рудник „Т.-С.“, с. К.. В сигналът се съдържат
данни, че на 22.11.2019 год. около 20,00 часа двама от охранителите са извършили
проверката на работниците в автобуса и са установили, че работника Ж. П. А. от участък
„Вулканизации“ пренася в раницата си 4 бр. бутилки от по 2,5 литра всяка, пълни с гориво-
дизел. Със заповед № РД-09-509/02.12.2019 год. на Изпълнителния директор на „М.М.-И.“
ЕАД, гр. Р. е конституирана комисия, която да извърши проверка в рудник „Т.-С.“ във
връзка с получения сигнал от РУ „Полиция“- Р..
С Доклад вх. № 13315/12.12.2019 год., Комисията, извършила проверка на фактите и
обстоятелствата, свързани с инцидента с Ж. П. А. установява следното:
На 22.11.2019 година, около 20,00 ч. в автобуса, извозващ работниците от участък
„Вулканизации“ (марка „Сетра“ peг. № У 38-98 АМ с водач Х.Д. - фирма „Д.“- ЕООД, град
Я.) Ж. П. А. е задържан, с обемиста раница в която има 4 бр. бутилки от по 2,5 литра - пълни
с дизелово гориво. Ж. П. А. е нямал намерение доброволно да предаде (10 л. дизелово
гориво) и същият не е уведомил прекия си ръководител или друго длъжностно лице от
рудник „Т.-С.“ по никакъв начин. Незабавно са уведомени органите на РУ-Р. и е образувана
Преписка с вх. № 327р-8769 от 25.11.2019 год.
С действията си на 22.11.2019 година, около 20,00 ч. длъжностното лице Ж. П. А.
раб. № 2834 на длъжност „Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ“ в
участък „Вулканизации“ в рудник „Т.-С.“, село К. изнасяне на гориво без надлежно
разрешително за това, е нарушил и не е спазил разпоредбите на Заповед № 84/12.04.2006
год. на Управителя на клон рудник „Т.-С.“, село К., Заповед № РД-09-475 от 11.11.2019 год.
на Изпълнителния директор на „М. М.-И.“ ЕАД гр. Р., разпоредбите на Кодекса на труда и
на Правилника за вътрешния трудов ред в „М. М.-И.“ ЕАД, град Р. (в сила от 25.07.2019
год.), като нарушените разпоредби са подробно описани в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание.
След като се запознава с Доклада на комисията, с всички приложени по
дисциплинарната преписка писмени документи и след като е изискал писмените обяснения
на работника А., Работодателят приема, че:
Деянието на Ж. П. А. - На 22.11.2019 год., около 20,00 часа, изнася в раницата си
3
извън територията на рудник „Т.-С.“, село К. без надлежно разрешително 10 литра гориво-
дизел /4 броя бутилки по 2.5 литра всяка/, собственост на рудника, в нарушение на
установения ред в Заповед № 84 от 12.04.2006 год. на Управителя на рудник „Т.-С.“, село К.
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от
КТ.
Деянието на Ж. П. А. представлява и „злоупотреба с доверието на работодателя“ по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от Кодекса на труда, както и че
нарушението, извършено от Ж. П. А. , представлява нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ - по смисъла на
чл. 187, т. 7 от Кодекса на труда.
Процесната заповед е надлежно връчена на въззивника на същата дата, видно от
подписа му върху същата при отказ, на която заповед при отказа на въззивника да я получи
са се подписали и двамата свидетели С.И.Н. – ръководител отдел ЧР и лицето Н.И.А..
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ въззивният съд възприема
следното:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудовото правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената
заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне
в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно -
че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена - на въззивника са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС
/например решение № 86/ 11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не
може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са
въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради
което съдът ще разгледа единствено и само фактите, посочени в исковата молба и които
най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви в заповедта /чл. 195
КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл.
190 КТ/.
4
По отношение на първото въведено с исковата молба и впоследствие поддържано и с
въззивната жалба твърдение за незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
Въззивната инстанция намира, че заповедта е съставена в изискуемата от закона
писмена форма и е посочен като нарушител ищецът Ж. П. А. /чл. 195 КТ/. В оспорената
заповед са изложени достатъчно обстоятелства относно вмененото на въззивника нарушение
на трудовата дисциплина, чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и
правила / заповед /, дата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т.е.
заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Поради това съдът
намира оплакването и възражението на въззивника, че заповедта не е мотивирана за
неоснователно.
Посочени са конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното
наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.
По отношение на оплакването, изложено и във въззивната жалба, че въззивника не
бил запознат с последната заповед на работодателя, касаеща реда за предаване на
евентуално намерени материални ценности - тъй като в представения на съда списък е
посочена дата-28.11.2019г., т.е. последваща деянието съдът не го споделя поради следните
съображения:
Ж. А. е в трудови правоотношения с Работодателя си от 08.01.2018г. При
постъпването му на работа същият е запознат с действащите в дружеството Колективен
трудов договор, „Правилник за вътрешния трудов ред” и други вътрешно - дружествени
нормативни актове. Видно от подписаната от него Декларация тези материали са му
предоставени за запознаване на 05.01.2018г.
Към датата на назначаването му на работа в дружеството е действал „Правилник за
вътрешния трудов ред”, утвърден на 12.04.2016г. Към датата на извършване на
дисциплинарното нарушение в дружеството действа „Правилник за вътрешния трудов ред”,
утвърден на 25.07.2019г.
Действително посочената заповед № РД-09-475/11.11.2019г. на управителя на Рудник
„Т.-С.” е посочена като основание за налагане на дисциплинарното наказание, но съдът
счита, че същото задължение на работника се съдържа във всички останали посочени
заповеди, както и в Правилника за вътрешния трудов ред. В правилника за вътрешния
трудов ред - от 12.04.2016г., в сила към момента на сключване на трудовото му
правоотношение, с който въззивника е декларирал, че е запознат - декларация - стр.75 от
делото- е посочено ясно и точно:
Раздел „Б”- Задължения на работника и служителя
Чл.2 б „к”- да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
5
изпълнение на възложената му работа...
Б „л”- Да бъде лоялен към Работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие....
В същия Правилник е посочено ясно, че Дисциплинарно уволнение може да се налага
при злоупотреба с доверието на Работодателя както и при констатирана кражба на
материали и горива.
Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство на
прокурор Станчев при Районна прокуратура С.З., ТО Р. се сочи ясно: „на 22.11.2019г. Ж. П.
А. , ЕГН ********** от село К., община Р., ул. ******, работник в рудник „Т.-С.”- село К.,
при проверка на автобус, извозващ работници след работа от Рудника, на контролно-
пропускателния пункт, на излизане, бил проверен от дежурните охранители, които намерили
в личния му багаж 4 броя ПВЦ - бутилки от по 2,5 литра дизелово гориво- общо 10 литра.
Горивото било с червен цвят на индикатора, отличаващ го, че е за ползване само в машините
на Дружеството. А. обяснил, че е намерил бутилките в найлонова торба, в района на участък
„Вулканизация”, в тоалетна. Щял да ги предаде по-късно на охраната на Рудника.
Въззивният съд намира, че тези оплаквания в жалбата на жалбподателя А. се явяват
по-скоро неговата защитна тези и се опровергават категорично от данните по преписката.
Той при проверката не е извършил никакво действие на доброволно предаване или
съобщаване за въпросното гориво, а напротив последното е било намерено в багажа му.
Произходът на горивото, когато го е намерил в тоалетната несъмнено има обществено
опасен характер - отнето е от владението на съответното отговорно лице, без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоено ....Така е налице деяние по чл. 194,
ал.З, вр. с ал. 1 НК. Предвид опита си в работата на Дружеството и Рудника, А. е знаел за
това деяние или поне основателно е предположил за него, но с цел да набави за себе си
имотна облага, намирайки горивото го е придобил.”.
Т.е. прокуратурата приема, че е напълно осъществен и завършен състава на кражбата,
но тъй като стойността на отнетото е много под размера на две минимални работни заплати,
установени за страната към момента на извършване на деянието то е налице състав на
чл.218б от НК. Поради това е изпратено на Началника на РУ за налагане на
административно наказание по този текст. Няма данни постановлението на прокурора да е
обжалвано от въззивника.
Действително е, че констатациите на прокурора не обвързват съда, но
постановлението е влязло в сила, поради което и е годно доказателство в гражданския
процес, с което съдът не може да не се съобрази.
Въззивника е запознат според приложен списък/лист 91 от делото/ и с Правилника за
пропускателния режим в „М.М.И.” ЕАД. Там ясно е указано, че изнасянето на съоръжения,
оборудване и отпадъци се извършва с придружаващи служебни бележки, като един
6
екземпляр остава на КПП. Същите важат за еднократно изнасяне.
Т.е. възражението на въззивника, че само непознаване на последната заповед на
работодателя му е попречила да предаде по законния ред уж намереното гориво не се
споделя от съда.
В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно и
обосновано приема, че задължението на работника да не изнася горива и стоково -
материални ценности, собственост на работодателя извън територията на Рудника се
съдържа в Правилника за вътрешния трудов ред и в останалите посочени заповеди и
независимо, че към датата на извършване на нарушението е действал Правилник, утвърден
на 25.07.2019г., той е идентичен като разпоредби с Правилника, с който въззивника е
запознат на 05.01.2018г., видно от подписаната от него Декларация.
Възраженията на жалбоподателя, че не бил запознат с този Правилник и затова е
нарушил разпоредбите му са несъстоятелни, тъй като нормите на стария и на новия
Правилник, които са цитирани в обжалваната Заповед за уволнение настоящият съд намира,
че са абсолютно идентични като съдържание.
Посочените в заповедта обстоятелства са действително много подробни и
същевременно с това достатъчни, както за осъществяване на защитата от страна на
въззивника срещу нея, така и за проверката от съда на нейната законосъобразност (в този
смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., III г.о.; Решение №
432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. No 65/2011 г., IV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., III г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
236/2010 г., IV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., IV г.о.).
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на
нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на въззивника.
По отношение на второто и третото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина съгласно чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ и несъответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
Въззивният съд намира, че за изясняване на тези обстоятелства са събрани и пред
двете съдебни инстанции по делото значителен обем писмени и гласни доказателства, които
установяват с нужната за гражданския процес сигурност, че въпросното гориво е изнесено от
ответното дружество от въззивника, без надлежно разрешително от управителните му
органи. Не се установи твърдяното от въззивника намерение да се предаде горивото на
охранителите. Напротив, точно обратното. Охранителите потвърдиха при разпита си в
съдебно заседание, че изобщо не е направен опит за предаване на горивото и това изявление
се явява единствено и само израз на защитната позиция на въззивника.
7
Неоснователни се явяват и доводите на въззивника във въззивната му жалба, че не
бил надлежно запознат със Заповедите на ръководството на въззиваемия за забраната да
бъдат изнасяни без разрешение стоки и материални ценности от клона на дружеството.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.И.А. и М.С.Я., които се явяват и преките
ръководители на въззивника А. били категорични, че при назначаването сутрин на работа
четат и запознават работниците с всяка една важна заповед, издадена от Изпълнителния
директор на дружеството или от Управителя на Рудника.
Свидетелите, разпитани пред първостепенния съд, категорично твърдят, че
процесната Заповед с № РД — 09- 475/ 11.11.2019г. е четена на работниците /запознати са/,
включително и на въззивника преди да извърши изнасянето на горивото на 22.11.2019г.
Нещо повече, свидетелят А. твърди, че: преди да постъпи на работа всеки един работник се
инструктира, че не трябва да изнася горива и други стоково - материални ценности,
собственост на Работодателя, извън територията на Рудника.
Съдът намира, че към Заповед № РД - 09- 475 / 11.11.2019г. е приложен и Списъка на
работниците, които са запознати със тази Заповед, и за всички 126 работници като дата на
запознаване със Заповедта е посочено: 28.11.2019г.
Свидетелят Н.И.А. е категоричен, че практически не е възможно това да стане, тъй
като работниците работят на смени, без да се засичат и физически е невъзможно всички на
една и съща дата да бъдат запознати със Заповедта. Напълно логично звучи и обяснението
му, че поставената дата на запознаване е „последната възможна дата“ - датата на която са
събрани всички подписи. Категоричен е, че лично той е запознал въззивника Ж. А. със
Заповедта по - рано, преди да извърши нарушението.
Също така видно и от приетата като доказателство по делото „Отчетна форма за
явяване на работа“, както и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, за
периода от датата на издаване на Заповед № РД - 09- 475 / 11.11.2019г. до датата на
извършване на изнасянето на горивото /22.11.2019г/, жалбоподателят Ж. А. е бил на работа
на следните дати: 12-14-16-18-20-22.11.2019г., т.е. ЦЕЛИ ШЕСТ РАБОТНИ ДНИ.
Най- логичното и нормално житейски заключение е да се приеме, че тази наистина
„важна“ Заповед с № РД - 09- 475 / 11.11.2019г. е четена, както твърдят свидетелите Н. А. и
М.Я. и сведена до знанието на жалбподателя А. в един от тези дни, Т.е. напълно
необосновани се явяват твърденията му, че не е знаел как да постъпи и затова взел
„намереното“ гориво, за да го предава на охраната.
Нещо повече, НАЙ - УБЕДИТЕЛНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че А. е бил запознат, че
не трябва да взема и носи гориво в раницата си, и че не трябва да го транспортира и изнася
гориво извън територията на Рудника е и събитието, което се е случило в същия участък
само около 2 /две/ седмици по - рано.
8
На датата 26.10.2019г. в същия участък „Вулканизации“ друг работник Д.Н.М. по
абсолютно идентичен начин е заловен от охранителите на Рудника да изнася „случайно
намерено“ индикирано гориво - бензин, задържан е от органите на РУ- Полиция Р., и
последствие срещу него е образувано дисциплинарно производство. Напълно логично е в
тази връзка жалбоподателят да е запознат с този случай, както и от свидетелските показания
на свидетеля А. се установява, че „този случай /с Д.Н.М./ е коментиран между работниците,
колегите и ръководството. Обсъждан е в назначението сутрин“, преди работниците да бъдат
назначени на работа. Свидетелят А. продължава по — нататък, като категорично твърди, че:
„След първия случай /този с Д.М./, Ж. е запознат устно лично и от него. Т.е. началникът
също го е запознал. Не може да се спомни точната дата на която го е запознал. Но знае, че е
преди тази дата, ЗАЩОТО “ПОЧТИ ВСЯКА СУТРИН СЕ КАЗВА ТОВА НЕЩО И СЕ
НАПОМНЯ…“.
Жалбоподателят А. е запознат и с разпоредбите на „Правилник за пропускателен
режим в „М.М.-И.“ ЕАД /в сила от 28.01.2019г./. Към Правилника е приложен Списък с
подписи на запознатите работници, като е видно, че Ж. А. под № 52 в Списъка е
запознат на 12.07.2019г. Съпоставен този Списък, при който работниците са поставяли
собственоръчно дата на запознаване със Списъка към Заповед № РД- 09- 475/
11.11.2019г. отново се констатира и се потвърждават свидетелските показания, че
датата 28.11.2019г. е крайната дата на която са събрани всички подписи от
работниците и същата е поставена автоматично.
В Правилника изрично е посочено, че: „изнасянето на съоръжения, оборудване и
отпадъци се извършва с придружаващи служебни бележки, като 1 екземпляр остава на
КПП“, както и че: „изнасянето на закупени отпадъчни материали става с бележка за
изнасяне и фактура за закупуване. Казано и по друг начин, жалбоподателят Ж. А. е
категорично знаел и е бил запознат много подробно с реда за изнасянето на СМЦ и горива,
дори и да са „случайно намерени“, като твърденията му, че „не е знаел какво да прави“ са
нелепи и нелогични.
Правилен и обоснован се явява и извода на решаващия състав, че защитната теза на
А. за случайно намереното гориво, което е тръгнал да предава на охраната на Рудника се
опровергава от всички събрани доказателства в хода на съдебното дирене. В тази насока
твърдението за „случайно намереното“ гориво и намерението на работника да го предаде на
Охраната на Рудника се опровергава и от останалите доказателства по делото, които са
кредитирани от първоинстанционния съд. Свидетелят М.Я., който е пътувал в същия
автобус на въззивника свидетелства, че не е чул А. да е споменавал за намерено гориво.
Дори и когато автобусът е спрял за проверка, ищецът не е уведомил охраната, че пренася
гориво, а раницата му е била оставена на седалката до него. Идентични са и твърденията на
други двама свидетели - охранителите /М.А. и И.С./, извършили проверката на автобуса.
Двамата са категорични, че А. не е предприел никакви действия за да им предаде
пренасяното от него гориво доброволно, а е имал достатъчно време /около минута - две/ за
9
това.
Очевидно е че нито горивото е намерено случайно, нито работникът е имал
намерение да го предава доброволно на охраната.
Поведението на работника А. по време на задържането му от охранителите на фирма
„В.С.“ ЕООД, град С. по никакъв начин не кореспондира с това на добросъвестен работник
по смисъла на чл. 125 и чл. 126 от Кодекса на труда. Напротив изнасянето на дизеловото
гориво е станало без знанието на работодателя или пряк служебен ръководител на
въззивника, по един таен и скрит начин, като бутилките са поставени в собствената му
раница и са транспортирани с него в автобуса, което навежда по категоричен начин и за
наличие на умисъл и предварителна подготовка, преди извършването на деянието.
Правилен и обоснован е извода на съда и относно възраженията на жалбоподателя,
че Работодателят не е извършил преценка дали тежестта на извършеното нарушение
съответства на наложеното наказание. В Процесната Заповед за налагане на
дисциплинарното уволнение работодателят изрично е мотивирал, че нарушението,
извършено от Ж. П. А. , а именно: „изнася в раницата си извън територията на рудник „Т.-
С.“, село К. без надлежно разрешително 10 литра гориво-дизел /4 броя бутилки по 2.5 литра
всяка/, собственост на рудника, в нарушение на установения ред в Заповед № 84 от
12.04.2006 год. на Управителя на рудник „Т.-С.“, село К. представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ. Съгласно т.2 от същата заповед,
„неизпълнението на забраната, описана в т.1 от настоящата заповед ще се счита за тежко
нарушение на трудовата дисциплина, а на нарушителите ще бъде налагано дисциплинарно
наказание уволнение“. Работодателят категорично приема, че работникът Ж. П. А. е
извършил именно това „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, по смисъла на чл. 190,
ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда и „злоупотреба с доверието на работодателя“ по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от Кодекса на труда. Очевидно е, че няма никакво
противоречие или неяснота при излагането на мотивите в процесната заповед. Невярно и
подвеждащо е твърдението на жалбоподателя А., че , не е работил с материали и горива, и
не е упражнявал работа, да зарежда, разходва и отчита гориво
Видно от представеното като доказателство Лично трудово досие на Ж. А., с
Допълнително споразумение под № 303 / 22.01.2019г. към трудов договор № 6/08.01.2018г.
и поради производствена необходимост работникът Ж. А. е бил натоварен да изпълнява и
функциите на „Тракторист над 200 к.с.“ в същия участък „Вулканизации“. Поради което е
безспорно, че при изпълняване на функциите на „тракторист“ и на „машинен оператор
вулканизации“ ищецът е имал достъп както до дизелово гориво, така и до бензин.
Изводите на първоинстанционния съд относно последното възражение и оплакване
на въззивника относно това, че липсвали доказателства какво е имало в раницата на А. и не
е ясно дали това е индикирано дизелово гориво, отново се явяват правилни, обосновани и
законосъобразни.
10
От заключението на вещото лице по назначената и приета като доказателство от
първостепенният съд съдебно - химическа експертиза по делото по безспорен начин се
установява, че взетата проба от изнасяното от въззивника гориво показва, че се касае за
дизеловото гориво, индикирано с индикатор SUDAN М -462-П, ползван само от рудниците в
„М.М.-И.“ ЕАД.
Оспорването на начина на вземане на пробата /след като откраднатото от въззивника
гориво е върнато от РУ - Полиция Р. на работодателя Рудник „Т.-С.“/ по никакъв начин не
се отразява и не влияе върху състава на горивото или съдържанието на бутилките, които са
иззети от въззивника.
Всички свидетели, присъствали на задържането на въззивника Ж. А. и откриването
на бутилките в раницата му са категорични, че чрез мирис и наблюдение са установили, че
съдържанието на бутилките е ДИЗЕЛОВО ГОРИВО С ХАРАКТЕРНО ОЦВЕТЯВАНЕ
/СВЕТЛО ЧЕРВЕНО / МАЛИНОВО/, което се дължи на индикатора SUDAN М -462-П,
ползван само от рудниците в „М.М.-И.“ ЕАД.
В тази връзка и с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи,
въззивната инстанция в заключение приема, че се явяват неоснователни и недоказани всички
оплаквания и доводите на пълномощника на въззивника във въззивната му жалба против
постановения първоинстанционен съдебен акт.
В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е
разгледал всички законови предпоставки и мотивите в атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” на ищеца, като е стигнал и до обоснования извод, че
дисциплинарното уволнение на въззивника А. се явява правилно и законсъобразно. Поради
което и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” съответно и
прекратяване на трудовото правоотношение на жалбподателя се явява правилна и
законосъобразна.
В тази насока първият обективно съединен иск за отмяна на дисциплинарното
уволнение на въззивника А. се явява неоснователен и недоказан и като такъв правилно е бил
отхвърлен от първостепенния съд.
Неоснователен се явява и втория евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
който следва съдбата на главния иск, като при неговото отхвърляне следва да бъде
отхвърлен и този обективно съединен иск.
Първостепенният съд е стигнал до обоснования и мотивиран извод, че с
отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в мотивите към обжалваното Решение, че
не се дължи и обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което и този обективно съединен
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
11
В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.78, ал.1 и чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 273 от ГПК и във вр. чл. 23, т.
1 от Наредбата за заплащане на правна помощ въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия Р.Т.-С.“, с.К., клон на „М.М.И.“ ЕАД, чрез пълномощника си юриск.С.Ж.,
направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в
размер на ответното дружество в размер на 225 лв. общо за въззивното обжалване и трите
иска /по 75 лв. за всеки иск с оглед правната и фактическа сложност по делото /,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение подлежи на касационно
обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 08.07.2020 г., постановено по гр.дело №
87/2020г. по описа на Радневският районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Ж. П. А. с ЕГН ********** от с. К. , общ. Р. ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Рудник „Т.-С.”, клон на „М. М.-И.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
************, с адрес на управление с. К., община Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляващи направените от въззиваемия
разноски по делото, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13