Присъда по дело №1149/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1
Дата: 2 февруари 2022 г.
Съдия: Камен Иванов
Дело: 20211000601149
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
и прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601149 по описа за 2021 година
и въз основа на събраните по делото доказателства,и на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334
т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА присъда №260004 от 16.03.2021 година на Окръжен съд
гр.Перник,наказателно отделение,постановена по нохд №66/2020 година по описа на съда и
вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимата М. Б. В.,родена на ******** година в гр. Перник,живуща в
гр. ***,ул."***",бл.*,ет.*,ап.**,българка,български гражданин,с висше
образование,управител на „Централна ремонтна база 2001“ООД,омъжена,неосъждана,ЕГН
********** за виновна в това,че на 11.08.2014 година в гр.Перник,като представляващ и
управляващ „Централна ремонтна база 2001“ООД гр.Перник е избегнала установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 116 585,07 лева,като
е потвърдила неистина в подадена декларация-справка декларация по ЗДДС №14001085936
1
от 11.08.2014 година за данъчен период 01.07.2014 година до 31.07.2014 година на
„Централна ремонтна база 2001“ ООД гр.Перник, която се изисква по силата на чл.125 ал.1
и ал.8 ЗДДС вр.чл.116 от ППЗДДС,прил.13,пред ТД на НАП София,офис Перник,като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирала стойност 115 796,31 лева,вместо минус 467 129,02 лева, в раздел „Б“
клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 23 159,25
лева,вместо минус 93 425,82 лева и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за
внасяне“ е декларирала сума в размер на 5524,59 лева,вместо 122 109,66 лева за внасяне,и
като е ползвала документ с невярно съдържание,който не отразява обективната истина,като
счетоводно отразила, записала и представила пред ТД на НАП София,офис Перник фактура
за неосъществена /фиктивна/ сделка в дневник за покупки на „Централна ремонтна база
2001“ ООД гр.Перник и в посочената справка-декларация,а именно:данъчна фактура
№116/25.07.2014 година с данъчна основа 695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139
000,00 лева,е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 116585,07 лева,поради
което на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7 от НК и чл.55 ал.1,т.1 и ал.3 НК и налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
,считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по в.н.о.х.д. №1149/2021 година на Апелативен съд гр.София

Настоящото въззивно производство е по чл.327 вр. чл.318 и сл. НПК,като е
образувано по подаден въззивен протест изх.№260683/18.03.2021 година,допълнен
надлежно от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Перник,против присъда
№260004/16.03.2021 година на Окръжен съд гр. Перник,наказателно отделение,постановена
по нохд №66/2020 година по описа на съда.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимата М. Б. В.,родена на ********
година в гр.Перник,живуща в гр.***,ул."***"бл.№*,ет.*,ап.**,българка, български
гражданин,омъжена,неосъждана,с висше образование,управител на „Централна ремонтна
база 2001“ ООД,ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това,че на 11.08.2014 година в
гр.Перник,като представляващ и управляващ„Централна ремонтна база 2001“ООД
гр.Перник е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери на стойност 116 585,07 лева,като е потвърдила неистина в подадена справка-
декларация по ЗДДС,вх.№14001085936/ 11.08.2014 година за данъчен период 01.07.2014
година до 31.07.2014 година на „Централна ремонтна база 2001“ООД гр.Перник,която се
изисква по силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС вр. чл.116 ППЗДДС,пр.13 пред ТД-НАП
гр.София,офис Перник,като в раздел „Б",клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с
право на пълен данъчен кредит" е декларирала стойност 115 796,31 лева вместо минус 467
129,02 лв.,в раздел „Б",клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит" декларирала сума
в размер на 23159,25 лв. вместо минус 93 425,82 лв. и в раздел „В" „резултат за
периода",кл.50 „ДДС за внасяне" е декларирала сума в размер на 5524,59 лева, вместо 122
109,66 лв.за внасяне,и като е ползвала документ с невярно съдържание,който не отразява
обективната истина,като счетоводно отразила,записала и представила пред ТД-НАП
гр.София,офис Перник фактура за неосъществена /фиктивна/ сделка в дневник за покупки на
„Централна ремонтна база 2001“ООД гр.Перник и в посочената справка-декларация,а
именно:данъчна фактура №116 /25.07.2014 година с данъчна основа 695 000,00лв. и
начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 116 585,07лева,поради което на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1,т.2,т.6 и т.7
НК.
Съдът е постановил веществените доказателства-оригинал на договор
№10/17.12.2012 година ,л.л.66-74,том I ДП,оригинали на три фактури,л.л.57-59,т.II ДП и
оригинал на инвестиционен проект ,лист 101-125,том II ДП,да се върнат на „Централна
ремонтна база 2001“ ООД.
Произнесъл се е,като е постановил разноските по делото да останат за сметка на
Държавата.
Във въззивния протест и допълнението към него се сочи,че атакуваната присъда е
неправилна и незаконосъобразна,по същество-постановена в нарушение на материалния
закон.Сочи се,че,макар да е възприел изцяло фактическата обстановка,описана в
обвинителния акт,съдът е направил неверни правни изводи,които не съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.Твърди се,че по този начин е нарушен
материалния закон и решаващият съд е оправдал подсъдимата В. без да съобрази,че в хода
на наказателното производство са събрани доказателства,доказващи по безспорен и
категоричен начин участието и в извършване на деянието,за което е предадена на съд.
Сочи се,че съдът е приел за доказан факта,че „Централна ремонтна база 2001“ООД е
получило доставка на услугата по изготвяне на идеен и технически проект за обект-Бизнес
сграда,УПИ № 55871.504.1360,кв.“Проучване“,гр.Перник по договор №10/17.12.2012
година,която доставка е фактурирана под №116/25.07.2014 година от „Еко
1
Грийн“ЕООД.Твърди се,че съдът се е съобразил с „основно доказателство за наличието на
такъв проект“-писмо от Община Перник,изх.№16/СЛУ- 10185-1/06.01.2017
година,потвърждаващо,че такъв идеен проект е бил внесен за съгласуване от „Еко Грийн“
ЕООД,но е върнат на вносителя,като несъответен.Акцентира се,че „Извън вниманието на
съда е останала,обаче времевата рамка,в която проектът е бил представен пред Община
Перник“ , като се сочи,че Заявление за съгласуване/одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж в имот с идентификатор
55871.504.1360,кв.“Проучване“,гр.Перник е подадено в Община Перник „..на 23.12.2016
година,т.е. година и половина след датата,на която е издадена данъчната фактура и на която
следва този проект да е бил предаден от изпълнителя „Еко Грийн“ ЕООД на възложителя
„ЦРБ 2001“ООД,за да е налице реална сделка по тази фактура.
Твърди се,че„Обстоятелството,че година и половина след датата на данъчното
събитие някакъв „проект“,за който е доказано по делото,че е компилация от два различни
проекта,направена чрез копиране на част от страниците по тях,който не е изготвен и
подписан от лицата,сочени за негови автори,е бил депозиран в Община Перник не
доказва,че този проект е съществувал към дата 25.07.2014 година и е бил предаден на
дружеството,представлявано от обвиняемата“.
Сочи,че съдът не е съобразил,че заявлението,с което проекта е внесен за съгласуване
в Община Перник е неистински документ,доколкото не е подписан от тогавашния управител
на „Еко Грийн“ ЕООД Т.М. /към този момент намиращ се в затвор в Република Сърбия/.
Сторено е възражение,че съдът не оценил правилно факта,че към м.декември 2016
година проектът е следвало да е бил предаден на „ЦРБ 2001“ООД,като не е даден отговор на
въпроса „…защо проекта не е бил депозиран в Община Перник от обвиняемата М.В.,като
управител на „ЦРБ 2001“ООД и собственик към 2016 година,както на терена,върху който се
иска разрешение за строеж,така и на самия проект…“,а е подадено заявление за съгласуване
от името на „Еко Грийн“ ЕООД от 23.12.2016 година с твърдение,че дружество е собственик
на терена,върху който се иска разрешение за строеж.
Въз основа на изложените и обяснени факти,представителя на държавното обвинение
твърди ,че към 25.07.2014 година /момента на издаване на фактурата/ инвестиционен проект
не е съществувал и не е бил предаден на М.В.,като доказателствени източници за такъв
извод са свидетелски показания на управители на „Еко Грийн“ЕООД /св.М.,св.Н. Ф./ и
данъчно-ревизионния акт,а твърденията на М.В.,че проекта й е предаден от „Еко Грийн“
ЕООД са изолирани,неконкретни и представляват защитна теза.
Акцентира се на факта,че при извършена през 2016 година данъчна ревизия на „ЦРБ
2001“ ООД,на ревизиращия екип не е представен изготвен идеен проект за строеж на„Бизнес
сграда“ ,обстоятелство отразено в ревизионния акт и „…станало причина да не бъде
признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактура №116/25.07.2014 година“,а
първото „….документирано появяване на така наречения „проект“, приложен по делото,е
при представянето му за съгласуване в Община Перник през м.декември 2016
година,т.е.след извършване на данъчната ревизия и издаване на първия по ред данъчно-
ревизионен акт“.
На основа изложеното представителят на държавното обвинение твърди,че на
25.07.2014 година между страните по договор №10/17.12.2012 година не е имал предаване
на изготвен идеен и технически проект за обект-Бизнес сграда,УПИ № 55871.504.1360,
кв.“Проучване“, гр.Перник,не е имало реална доставка на тази услуга и не е настъпило
данъчно събитие по смисъла на чл.6 ЗДДС.
Твърди,че „ЦРБ 2001“ООД не е имало право на приспадане на данъчен кредит по
тази сделка,а с включване на фактура №116/25.07.2014 година в дневник за покупки за
м.07.2014 година и в справка-декларация за този данъчен период,М.В. е приспаднала
2
неследващ се данъчен кредит,потвърдила е неистина в подадена пред ТД-НАП справка-
декларация по ЗДДС,реализирайки от обективна страна признаци на престъпление,описани
в чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7 НК.
Възразено е срещу обосноваността на извода на първия съд за липса на знание и
умисъл да извърши престъпление у подсъдимата М.В.,касателно неистинността на
представения „проект“.Изложени са съображения,свързани с това,че в качеството си на
управител на възложителя по договор №10/17.12.2012 година,подсъдимата „….не е
изпълнила нито едно от задълженията на възложителя по този договор…“,като е знаела,че
„….реален проект не е изготвен и не би могъл да бъде изготвен“.
Като намира атакуваната присъда за неправилна и необоснована,на основание чл.318
ал.1, чл.334 т.2, чл.336 ал.1 т.2 от НПК,представителят на държавното обвинение е сторил
искане да се отмени присъда №260004/16.03.2021 година,постановена по н.о.х.д.№ 66/2020
година по описа на Окръжен съд гр.Перник и се постанови нова,с която подсъдимата В.
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7
НК.
Пред въззивния съд представител на държавното обвинение поддържа подадения
въззивен протест по основанията изложени в него.Акцентира на поддържаното в подадения
въззивен протест оплакване,че първият съд не е оценил задълбочено и законосъобразно
доказателствените източници,установяващи,че 25.07.2014 година,когато е издадена
посочената данъчна фактура,не е имало изготвен и предаден технически проект за
изграждане на бизнес сграда и не е имало реална сделка по см. на чл.6 ЗДДС.Посочено е,че
тази данъчна фактура е ползвана в нарушение на закона,не отразява реална
сделка,неправомерно е включена в дневник за покупки и като следствие-неправомерно е
вписана в представена справка-декларация пред надлежните органи на НАП,за да се
приспадне неследващ се данъчен кредит за управляваното от подсъдимата В. дружество.
Представителят на държавното обвинение сочи,че техническият проект,за който се
твърди от защитата на подсъдимата и от самата подсъдима,че съществува към момента на
вписване на сделката в справката-декларация,не съществува към момента,в който се
извършват финансови ревизии на дружеството,управлявано от подсъдимата,като за пръв път
се „….появява едва през 2016 година пред община Перник за съгласуване….“.В хода по
същество представителя на държавното обвинение анализира отделните признаци на
престъпление,осъществени от подсъдимата по чл.255 ал.3 вр.ал.1 ,т.2,т.6 и т.7 НК.
Защитата на подсъдимата В. оспорва основателността на подадения въззивен
протест.Намира постановената присъда от първия съд за законосъобразна и обоснована на
надлежно събрани и проверени доказателствени източници.Твърди липса на престъпно
деяние и от обективна,и от субективна страна.Обобщаващо споделя изложените мотиви от
първия съд,без конкретен анализ на доказателствените източници по делото.
Подсъдимата М.В. поддържа становището на защитата си,включително по реда на
чл.333 ал.2 НПК.
Настоящият съдебен състав намери,че въззивния протест е процесуално
допустим,доколкото е подаден по предвидения в Закона ред и срок,а преценен по същество
е основателен.
Поради това,на основание чл.336 ал.1,т.2 вр.чл.334 т.2 НПК,с присъда от 02.02.2022
година ,постановена по настоящото наказателно дело отмени присъда №260004 от
16.03.2021 година на Окръжен съд гр.Перник,постановена по нохд №66/2020 година по
описа на съда и вместо това призна подсъдимата М. Б. В.,родена на ******** година в гр.
Перник, живуща в гр. ***,ул."***",бл.*,ет.*,ап.**,българка,български гражданин,с висше
образование ,управител на „Централна ремонтна база 2001“ООД,омъжена,неосъждана,ЕГН
********** за виновна в това,че на 11.08.2014 година в гр.Перник,като представляващ и
3
управляващ „Централна ремонтна база 2001“ООД гр.Перник е избегнала установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 116585,07 лева,като
е потвърдила неистина в подадена декларация,справка-декларация по ЗДДС №14001085936
от 11.08.2014 година за данъчен период 01.07.2014 година до 31.07.2014 година на
„Централна ремонтна база 2001“ ООД гр.Перник,която се изисква по силата на чл.125 ал.1 и
ал.8 ЗДДС вр.чл.116 ППЗДДС,прил.13,пред ТД-НАП,София,офис Перник,като в раздел „Б“
клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е
декларирала стойност 115 796,31 лева,вместо минус 467 129,02 лева, в раздел „Б“ клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 23 159,25 лева,вместо
минус 93 425,82 лева и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е
декларирала сума в размер на 5524,59 лева,вместо 122 109,66 лева за внасяне,и като е
ползвала документ с невярно съдържание,който не отразява обективната истина,като
счетоводно отразила, записала и представила пред ТД-НАП,София,офис Перник фактура за
неосъществена сделка в дневник за покупки на „Централна ремонтна база 2001“ ООД
гр.Перник и в посочената справка-декларация,а именно: данъчна фактура №116/25.07.2014
година с данъчна основа 695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева,е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 116585,07 лева,поради което на
основание чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7 НК и чл.55 ал.1,т.1 и ал.3 НК и наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата.
Съображенията на съда са следни:
Подсъдимата М. Б. В. е родена на ******** година в гр. Перник ,живее в гр.***,
ул."***",бл.*, ет.*, ап.**,българка,български гражданин е,с висше образование, управител на
„Централна ремонтна база 2001“ООД,омъжена,не е осъждана,ЕГН **********.
На 21.05.2008 година в търговския регистър е вписано търговско дружество с
наименование „Таке Консулт“ ЕООД и едноличен собственик на капитала М.В..На
28.07.2009 година е вписана промяна в наименованието на дружеството,като занапред
същото е с наименование „Централна ремонтна база 2001”,а на 30.03.2012 година е вписана
промяна в правната форма на дружеството-ООД,като са вписани двама нови съдружници-Л.
А. Х. и С. А. Х.,всеки със собственост от 33% от капитала на дружеството.Подсъдимата М.
Б. В. притежавала 34% от капитала на дружеството и го управлявала.
Дружеството е регистрирано по ДОПК и по ЗДДС в ТД-НАП,София,офис Перник.
На 12.08.2008 година в търговския регистър е вписано „Еко Грийн“ЕООД с
управител и едноличен собственик на капитала Н. Г. Ф..
На 03.01.2014 година е вписано прехвърляне на 100% от дружествените дялове от Ф.
на Т. М.,като последният е вписан като едноличен собственик на капитала и като управител
на дружеството.
На 26.01.2015 година Т. М. прехвърлил 100% от дружествените дялове на „Еко
Грийн“ ЕООД на С. С.,което обстоятелство било надлежно вписано.От този момент на сетне
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е С. С..
Със заповед на кмета на Община Перник №924/08.06.2012 година е разпоредено да се
проведе търг с явно наддаване за продажба на няколко имота-частна общинска
собственост,като в т.2.3 на заповедта бил посочен терен,представляващ поземлен
имот,идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и регистри на
гр.Перник,квартал „Проучване“,с площ от 4424 кв.метра и трайно предназначение на
територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване“За друг вид производствен,складов
обект,който съгласно регулационния план на гр.Перник,кв.“Проучване“ представлява УПИ
V,кв.160“.Била обявена начална тръжна цена от 796 320 лева.Явилият се единствен участник
4
в търга за посочения имот-„Еко Грийн“ЕООД с управител Н. Ф. спечелил търга,като била
издадена Заповед №1119/12.07.2012 година от кмета на община Перник, с която„Еко
Грийн“ЕООД било обявено за дружество,спечелило търга.На 29.10.2012 година бил
сключен договор между община Перник и „Еко Грийн“ЕООД за описания недвижим имот,
представляващ до този момент частна общинска собственост,за сумата 796 320 лева.
Дружеството купувач заплатило цената по банков път с 5 броя платежни нареждания.
На 17.12.2012 година между„Централна ремонтна база 2001“ООД,представлявано от
М. Б. В. като „Възложител“ и „Еко Грийн“ЕООД,представлявано от Н. Ф.
като„Изпълнител“,бил сключен договор №10,с предмет на договора-изготвяне от
Изпълнителя на необходимите проучвателни и проектни работи за комплексен
инвестиционен проект по фази и части за изграждане на четириетажна бизнес сграда в
поземлени имот с идентификатор 55871.504.1360 в кв.“Проучване“,гр.Перник,включително
проучване за покупка на посочения имот.Общата цена по договора била 695000 лева без
ДДС,834000 лева с ДДС и включвала изработване на инвестиционен проект,и покупка на
недвижимия имот,идентификатор 55871.504.1360 по данъчната му оценка.
По силата на договора „Еко Грийн“ЕООД поемало задължения да консултира
„Възложителя“ при изготвяне на заданието за проектиране,да го подпомага при събирането
на изходни данни , включително по целесъобразността на проектните решения,да съгласува
проектните решения и да осигури възможност на „Възложителя“ да проверява изпълнението
на проучвателните проектни работи,да уведомява„Възложителя“за завършването на
проучвателните проектни работи , включително да отправи покана да прегледа и приеме
изработеното.За „Изпълнителя“ съществувало задължение да предаде изработените
проучвателни и проектни работи,съобразно уговорените срокове.Договорът предвиждал
задължение „Изпълнителя“ лично да извърши възложените му проучвателни и проектни
работи или да стори това като ръководител на екип от специалисти с висока професионална
квалификация и пълна проектантска правоспособност.Било вписано изискване към
„Изпълнителя,т.19 от договора,да има пълна правоспособност при подписване на договора и
да я поддържа до завършването на възложените проектни работи.За „Възложителя“ по
договора били очертани задължения,включително,т.20 и т.26 от договора,да предостави на
„Изпълнителя“ необходимите изходни данни съгласно Приложение №1 и да внесе проектите
за одобряване при съгласуващите и одобряващи органи.В Приложение №1, представляващо
неразделна част от договора,са очертани изходните данни,които „Възложителят“следва да
предостави на „Изпълнителя“ преди започването на проектните работи-документ за
собственост и скица на терена ,виза за проектиране,задание за проектиране,геодезически
проучвания с трасировъчен карнет, геодезическо заснемане на терена,инженерни,геоложки,
геотехнически ,хидрогеоложки ,хидроложки и технологични проучвания,включително
предварителни договори с експлоатационни дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура.В договора било уговорено,т.46-та ,че „Възложител“ и
„Изпълнител“ следва да изготвят двустранно подписан протокол за предаване и приемане на
завършени проектни работи.Било уговорено „Възложителят“,в 10 дневен срок след
подписване на протокола,да изплати съответното договорено разплащане.Видно от
представения по делото договор е,че е уговорен начален момент,уговорени са срокове за
извършване на проектни работи по фази,но не е посочен краен срок за изпълнение.
Бил уговорен начин на плащане-на два пъти,с авансовото плащане в размер на 90%
от стойността на договора в срок от 20 дни от подписването му и окончателното
плащане.Въз основа на подписания договор №10/17.12.2012 година,на 28.12.2012 година
„Централна ремонтна база 2001“ООД превело по банков път,по сметка на „Еко
Грийн“ЕООД,сумата 830 400 лева с основание „аванс по договор“.„Еко Грийн“ЕООД
издало фактура №90/28.12.2012 година за полученото авансово плащане.Посочена била
данъчна основа 692 086,75 лева,начислен ДДС в размер на 138 413,75 лева и общата
5
стойност 830 482,50 лева.Тази фактура била включена в дневник за продажби на „Еко
Грийн“ЕООД за месец декември 2012 година.Фактурата била включена в дневник за
покупки на „Централна ремонтна база 2001“ООД за месец декември 2012 година,като на
това основание дружеството упражнило право на приспадане на данъчен кредит от 138
413,75 лева.
През месец юли 2014 година с активното участие на Н.Ф.,макар и да не била
управител на„Еко Грийн“ЕООД,дружеството се снабдило с необходими документи,за да
изпълни задължението си по договор № 10/17.12.2012 година в частта,свързана с
прехвърляне собствеността върху описания недвижим имот,предмет на договора.Безспорно
е,че на 25.07.2014 година по надлежен ред-нотариален акт № 122,том II,рег.№ 7010,н.д.
№310/2014 година за покупко-продажба на недвижим имот,„Еко Грийн“ЕООД с управител
Т. М. продало на „Централна ремонтна база 2001“ ООД,представлявано и управлявано от
М.В. поземлен имот с идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Перник,квартал „Проучване“ ,с площ от 4424 кв.метра,с
трайно предназначение на територията:“Урбанизирана,с начин на трайно ползване:За друг
вид производствен,складов обект“.
Продажбата била реализирана по данъчна оценка на имота-134 489,60 лева.
„Еко Грийн“ЕООД издало кредитно известие №114/25.07.2014 година за сумата 692
086,7 лева и ДДС за 138 413,75 лева-общо за 830 482,50 лева,като посочило основание
„сторно аванс по договор по фактура №90/28.12.2012 година“.Дружеството-продавач „Еко
Грийн“ЕООД издало нова фактура №116/25.07.2014 година с предмет на доставката
„поземлен имот с идентификатор 55871.504.1360, площ 4424 кв.м.,находящ се в
гр.Перник,кв.Проучване“,с данъчна основа 695000 лева и ДДС в размер на 139 000
лева,всичко на обща стойност 834 000 лева,като за издател на кредитното известие и
фактурата бил положен подпис от името на Т. М..Описаното по-горе кредитно известие и
фактура № 116/25.07.2014 година били включени от„Централна ремонтна база 2001“ООД в
дневниците за покупки и в справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2014 година.
Било упражнено право на приспадане на данъчен кредит.
Проверката и оценката на доказателствените източници по делото сочат,че
„Централна ремонтна база 2001“ООД и „Еко Грийн“ЕООД не са представили договори за
възлагане на изработване на инвестиционен проект на трето лице,нито са налице
доказателства за извършено плащане за готов проект.По делото не са събрани
доказателства,установяващи представено задание за проектиране,нито са налични
доказателства,че „Възложителят“ е поканен да прегледа и приеме изработен проект в
изпълнение на разписаното в т.14 от договор №10/17.12.2012 година.Липсва двустранно
подписан протокол за предаване и приемане на завършени проектни работи,а е безспорно,че
такъв протокол би установил изпълнение на договора в тази му част и би сложил начало на
10-дневния срок за извършване на окончателното плащане/т.46/.По делото е представен само
констативен протокол за установяване на допълнителни факти и обстоятелства от 05.11.2015
година,подписан от подсъдимата Б. и С. С.,като управител на „Еко Грийн“ ЕООД ,по силата
на който протокол страните се съгласяват авансово платената сума по договор №
10/17.12.2012 година в размер на 695 000 лева без ДДС да бъде окончателна,включваща и
стойността на недвижимия имот,и на изготвен инвестиционен проект.
През 2016 година П. Г.,началник сектор при ТД-НАП,София възложила на К.
Л.,главен инспектор по приходите извършване на данъчна ревизия на „Централна ремонтна
база 2001“ООД за период 01.11.2010 година-31.07.2015 година за данък добавена
стойност.При проверката,с цел да обоснове основание за ползване на данъчен кредит,М.В.
представила пред данъчните органи инвестиционен проект за изграждане на бизнес сграда с
подземни гаражи и офиси в УПИ 55871.504.1360, кв.Проучване, гр.Перник.В представения
инвестиционен проект било отразено,че е изготвен от ЕТ“Етерна-О. Д.“,гр.София.
6
Извършените насрещни проверки и изготвеното експертно изследване на подписите дало
основание на ревизионният екип да не признае право на приспадане на данъчен кредит по
фактура № 116 /25.07.2014 година,издадена от „Еко Грийн“ЕООД в размер на 116 585,07
лева /вж.РА,стр.6,за данъчен период 01.07.2014 година-31.07.2014 година/.
Въз основа на неоспорен ревизионен доклад РД№22001415007135-092-
001/21.04.2016 година било направено предложение,касателно главница ДДС за 130 556,80
лева и лихви за внасяне в размер на 24076,92 лева.
Бил издаден ревизионен акт № 22001415007135-091-001/24.06.2016 година,с ясно
разписани нарушения от страна на Дружеството,представлявано от подсъдимата Б.,като бил
отразен приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585,07 лева и лихви.
Посочените по ревизионния акт суми били внесени на 01.07.2016 година от
„Централна ремонтна база 2001“ООД.Ревизионният акт бил обжалван в срок пред НАП
София ,Дирекция „Обжалване и ДОП“.С решение №2185/14.12.2016 година директорът на
дирекция „Обжалване и ДОП“,по жалба на „Централна ремонтна база 2001“ООД,отменил
издадения РА,с изключение констатациите за данъчни периоди м.12.2014 година и
м.01.2015 година,и върнал преписката на органа издал заповедта.Дадени са указания за
издаване на нова заповед за извършване на нова данъчна ревизия.В мотивите си директорът
на дирекция „Обжалване и ДОП“ към НАП-София е посочил,т.3-та,л.4 и л.10,втори абзац,че
неправилно от ревизиращият орган е прието да е налице т.н.“абсолютна симулация“ от
страна на жалбоподателя при упражняване право на приспадане на данъчен кредит по
фактура №116 от 25.07.2014 година.В основата на мотивите е посочено,че проверките не са
извършени с достатъчна задълбоченост,а „…ревизионния акт се явява издаден при
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата….“.Дадени са
указания,вж.л.11 от цитираното решение,ревизиращите органи да изяснят„…в цялост
въпросите има ли извършена услуга по изготвения идеен проект“,включително внасян ли е
такъв проект в съответната община.
По време на извършвана повторна финансова проверка на „Централна ремонтна база
2001“ ООД от органа по приходите ТД-НАП,София,на 23.12.2016 година от името на С. С.,
управител на „Еко Грийн“ЕООД,в община Перник е подадено Заявление вх.№16/СЛУ10185
/23.12.2016 година за съгласуване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж в имот с идентификатор 55871.504.1360 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Перник ,квартал „Проучване“ за строеж на „Бизнес сграда с подземни гаражи
и офиси“ с приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2012
година,сключен между „Еко Грийн“ ЕООД и община Перник.С писмо изх.№16/СЛУ-10185-
1/06.01.2017 година„Еко Грийн“ЕООД било уведомено ,че представеният за одобрение
проект не отговаря на изискванията на Наредба №4/21.05.2001 година „За обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти“.Документите,ведно с 3 комплекта копия от
чертежи и договор за покупко-продажба на недвижим имот,били върнати на Дружеството.
Въз основа на ревизионен доклад от 29.09.2017 година,връчен надлежно на 02.10.2017
година, бил изготвен РА №22002217000208-091-001/31.10.2017 година,издаден от М.
К.,орган възложил ревизията и Светлана Цинцарска,ръководител на ревизията.По жалба на
М. Б. В.,като управител и представляващ „Централна ремонтна база
2001“ООД,ревизионният акт бил проверен пред НАП,Дирекция„Обжалване и Данъчно-
осигурителна практика“.С решение №70/2018 година директорът на дирекция „Обжалване и
ДОП“ при ЦУ на НАП отменил ревизионния акт.В мотивите към цитираното решение е
посочено,че в процеса на ревизионната проверка,при условията на чл.45 ДОПК,са
извършени насрещни проверки,включително на „Еко Грийн“ ЕООД и на О. Д.,с регистрация
като „Етерна-О. Д.“,като са съставени съответни протоколи.Изготвена е почеркова
експертиза в процеса на финансовата проверка,като са изследвани печати,щемпели и
подписи,относими към данъчния период на проверката,очертан ясно и посочен по-
7
горе.Изискани са справки от община Перник във връзка с подаденото заявление вх.№16
/СЛУ10185/23.12.2016 година.
За да отмени атакувания пред него РА,решаващият орган е приел,че фактическата
обстановка и при повторното ревизионно производство не е установена в цялост,не са
изяснени и анализирани в пълнота всички относими към спора обстоятелства/вж.л.8-ми от
решението/.Не е споделя от решаващия орган като обоснован,сторения от ревизиращия екип
извод,за отчетена фиктивна сделка. Решаващият орган е приел обобщително,че е налице
валидна доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС не само касателно продажбата на
недвижимия имот,но и касателно т.н.“идеен проект“ ,доколкото „….доставката на услуга
представлява фактическо извършване на определени дейности ,които имат
стойност…“.Приема се еднозначно от решаващия орган,че събраните в ревизионното
производство,макар и противоречиви доказателства „… доказват по безспорен начин
наличието на такъв идеен проект“,вж.л.12,3-ти абзац,1-во изречение.
На това основание,при липса на правна възможност за нова финансова ревизия,е
издаден Акт за прихващане или възстановяване от 23.05.2018 година на ТД-НАП,София,с
който е постановено на „Централна ремонтна база 2001“ООД,Перник да се
възстановят„недължимо събрана сума от 151675,34 лева и законна лихва в размер на
29410,79 лева“,вж.л.3-ти от цитирания Акт.
На основата на надлежно събран и анализиран доказателствен обем,при изясняване
на основен факт от наказателно-правния спор,свързан с това налице ли е изготвен
инвестиционен проект, включен надлежно в справка–декларация за съответния данъчен
период на м.юли 2014 година,както твърди подсъдимата В. или не,въззивният съд намира,че
такъв не е изготвян и не е наличен.
В тази насока са налице категорични гласни доказателствени средства,липсват
писмени доказателства,които да ги опровергават,а чрез експертни изследвания се
установява,че такъв инвестиционен проект към м.юли 2014 година не е изготвян.
Свидетелката Н.Ф.,л.63,гърба-л.64 от делото сочи,след като са приобщени по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1,т.2,пр.2 НПК дадени от нея показания в хода на досъдебното
производство,че „…не си спомням да сме сключвали предварителен договор с
ЦРБ.Трябваше да се направи проект за изграждане на сграда на мястото.Не сме се срещали с
проектанти и специалисти.не са извършвани проекти.Не съм разговаряла с новия собственик
за тези проекти“.
За изясняване на обстоятелствата,свързани с коментирания т.н.“инвестиционен
проект“ по делото за изграждане на бизнес сграда в УПИ 55871.504.1360,
кв.Проучване,гр.Перник и твърденията ,че е изработен /изготвен/ от ЕТ“Етерна-О.
Д.“,гр.София в изпълнение на сключен договор между „Централна ремонтна база 2001“ООД
и „Еко Грийн“ЕООД №10/17.12.2012 година,а впоследствие предаден на М.В. при
сключване на договора за покупко-продажба на имота на 25.07.2014 година от М.,са събрани
и проверени гласни доказателствени средства. Архитект О. Д. сочи,вж.приобщени по реда
на чл.281 ал.1,т.4 НПК,л.73 от делото,т.1,л.93 ДП ,че действително е регистрирана като
едноличен търговец с фирма „ЕТЕРНА-О. Д.“,но след 2007 година не е извършва дейност,не
е работила с „Централна ремонтна база 2001“ООД и „Еко Грийн“ ЕООД,не познава
управителите на тези дружества. Категорична е,че не е поемала задължение да изработи
приложения по делото проект,нито е изработвала част от него.За предявения и проект
сочи,че е „компилация“ между два отделни проекта,доколкото в част от документите е
описан проект за 3-етажна жилищна сграда, а в друга част документите се отнасят до 6-
етажна сграда с офиси. Категорична е,че не е поставяла личен подпис и фирмен печат по
представения и т.н.„инвестиционен проект“,а положените са копия на нейни
подписи,положени на други,действително изпълнени от нея проекти.Категорична е,че
положения печат за пълна проектантска правоспособност на проекта,л.1-ви ,е с дата
8
„04.2005 година“,а самият проект е датиран от месец април 2014 година.Архитект Д. е
категорична и за изключително важни обстоятелства,свързани по същество с истинността и
действителността на т.н.“идеен проект“-на челния лист на фаза„Идеен проект“ са положени
два печата,но печата на ЕТ“ЕТЕРНА-О. Д.“ не е оригиналния печат.Категорично не е
поставяла собственоръчно и печат за пълна проектантска правоспособност,ръкописните
цифри и подписи не са изпълнени от нея.
Нито едно доказателство или доказателствено средство по делото не опровергава
заявеното от арх.Д. по фактите.Следва обобщително да се посочи,че въззивният съд
кредитира изцяло съобщеното по фактите от разпитаните по делото свидетели.Не споделя
обективност в дадените от подсъдимата обяснения,които намира за
непоследователни,нелогични и изолирани,преценено на основа на останалия съвкупен
доказателствен обем
Приетата комплексна експертиза № 372/26.11.2018 година,изпълнена от експерта Е.
К. ,вж.л.69-97,т.2 ДП,л.66 от делото,касателно подписите и печатите,положени на
т.н.“инвестиционен проект“ установява обобщително /т.9,Заключение/,че част от подписите
са практически негодни за експертно изследване/т.9.4.2/,а останалите изследвани
подписи,положени в оценявания т.н. “инвестиционен проект“не са изпълнени от лицето,от
чието име са полагани.
Експертът е категоричен,че това се отнася до всички изследвани подписи в
„проекта“,а отпечатъците от печат и щемпел за О. Д. са принтирани с лазарен принтер
/цветен/,но не са положени с тампонно мастило,или не представляват копия на отпечатъците
на печат и щемпел на О. Д..Чрез експертното изследване са проверени и твърденията на
арх.Д.,като експертът е категоричен,че ръкописния текст и подписите в различни части на
инвестиционния проект не са изпълнени от Д..
По делото се установява,че на Т. М.,вж.л.64,гърба от делото,управител на „Еко
Грийн“ЕООД в инкриминирания период,дружествените дялове са му прехвърлени от Н.Ф.
без да заплаща за тях пари,а всички документи по прехвърлянето са изготвени от Ф..В
инкриминирания период „Еко Грийн“ЕООД не е извършвало никаква дейност,няма нает
офис и наети лица,чрез които да обоснове търговска деятелност.Самият М. сочи,че не е
получил от Н.Ф. каквито и да са документи,още по-малко счетоводни такива,не е разполагал
с печат на дружеството и не знае дали същото е регистрирано по ЗДДС.Категорично се
установява,че М. ,в качеството си на управител и собственик на дружеството не е издавал и
подписвал счетоводни документи /фактури/ от името на дружеството,не е издавал и
подписвал кредитно известие № 114/25.07.2014 година и фактура № 116/25.07.2014 година
във връзка с продажбата на недвижимия имот,но се е явил,заедно с Ф. пред нотариус,и е
подписал нотариален акт за продажбата на недвижим имот.В показанията си пред първия
съд М. твърди,че не е знаел нищо за съществуването на инвестиционен проект и никога не е
виждал какъвто и да е проект.
По делото,след разпит на С. И. С.,собственик и управител на „Еко Грийн“ ЕООД
след месец януари 2015 година се установява,че в периода 2013-2015 година на негово име
са „прехвърлени“ около 20 фирми.Получавал е пари за тази своя „дейност“,но никога не е
развивал търговска такава.Твърди,че е „получил“ „Еко Грийн“ЕООД от съученика си Т.
М..Не е получил документи на дружеството,не е извършвал търговска дейност,не е дал
пълномощно на трето лице да извършва търговска дейност от името на дружеството,не е
изготвял и подписвал счетоводни документи.Не знае дали Дружеството има сключени
договори с трети лица,не знае подробности по сделката с недвижимия имот,не знае нищо за
какъвто и да е инвестиционния проект.Категоричен е в показанията си,че не е подписвал и
подавал заявление за съгласуване на проект през 2016 година в община Перник.Твърди,че
по това време се е намирал в затвор в гр.Ниш, Република Сърбия,вж. документ на
Министерство на правосъдието,Република Сърбия,касателно търпяно наказание „лишаване
9
от свобода“ от С. С. в периода 25.10.2016-25.04.2018 година.
Установява се,чрез показания на св.Б.,счетоводител в „Еко Грийн“ЕООД,че
документи и фактури от името на дружеството са подписвани от управителя.Справките-
декларации по ЗДДС са и предоставяни единствено,за да ги представи фактически и
физически пред органа по приходите.
Приетата по делото почеркова експертиза № 373/03.12.2018 година,изпълнена от
експерта К.,т.2,л..л.50-56 ДП,л.65,гърба от делото,категорично сочи,че подписът, положен за
„Съставил: Т. М.“ във фактура №90/28.12.2012 година е изпълнен от Ф.,а подписите,
положени за „Съставил:Т. М.“ в кредитно известие №114/25.07.2014 година и фактура
№116/25.07.2014 година не са изпълнени от М.,като е отбелязан„…..стремеж към
наподобяване на саморъчните подписи на лицето“.На тази основа следва категорично да се
приеме,че тези два счетоводни документа, включени от „Централна ремонтна база
2001“ООД в дневника за покупки и в справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец
юли 2014 година са неистински документи.Експертът е категоричен,че ръкописният текст и
подписите в Заявление до община Перник за съгласуване на инвестиционния проект и
издаване на разрешение за строеж,не са подписани от Ф..
Изпълнената от експерта К.,т.2,л.160-л.163 ДП,л.65,гърба от делото,почеркова
експертиза №80/13.03.2019 година установява категорично,че ръкописният текст и
подпис,положен в графа „Заявители“ от името на С. С. в Заявление за съгласуване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж,вх.№ 16/СЛУ 10185/23.12.2016
година на община Перник,не са изпълнени от С.,като по този начин са проверени като
достоверни по реда на чл.144 и сл НПК показанията на С.,в частта,акцентирана по-горе/не
знае за инвестиционен проект и не е внасял заявление за съгласуване на проект в община
Перник/.
Приетата по делото оценителна експертиза,изпълнена от експерт В.Г.,т.2,л.170-л.176
ДП , л.66 от делото установява,че към момента на сключване на договор №10/17.12.2012
година,пазарната стойност на недвижимия имот,идентификатор 55871.504.1360,
кв.“Проучване“ ,гр. Перник,с площ 4424 кв.метра е 791 700 лева.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза,т.2,л.2-л.44 ДП,изпълнена от
експерт А. Д.,установяваща,че „Сумата 116 585,07 лева,приспаднат от „ЦРБ2001“ООД
неследващ се данъчен кредит се равнява на 342,90 или почти 343 минимални работни
заплати,определени към месец 07.2014 година“.
Въззивният съд приема за установена горната фактическа обстановка въз основа на
оценка на събрани по делото писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283
НПК,включително изготвени и приложени по делото ревизионни актове и решения на
НАП,София при условията на чл.127 ал.1 НПК,справка-декларация за инкриминирания
данъчен период,фактури,извлечения от счетоводни документи,от гласни доказателствени
средства изрично анализирани,кредитирани изцяло от въззивния съд и посочени по-
горе/свидетели С.,Д.,Ф.,М.,Б./,от дадени от подсъдимата обяснения,л.73, гърба,л.74 от
делото,от експертни заключения,събрани и проверени по надлежен ред от първия съд и
оценявани от настоящия съд.
Следва да се подчертае,че въззивният съд приема нови фактически
положения,различни от възприетите от първия съд,единствено касателно липса на изготвен
инвестиционен проект,твърдян за съществуващ и предаден на подсъдимата В. при
сключване на договора от 25.07.2014 година,като приема,че инвестиционен проект не е
изготвян.
Следва изрично да се подчертае,че събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на посочените по-горе свидетели,анализирани от въззивния съд подробно в
доказателствената им удостоверителност по същество,са събрани по надлежен процесуален
10
ред и са ясни,последователни и непротиворечиви,като безспорно си съответстват в
анализ,подчинен на формалната логика. Съответстват и на провереното чрез експертни
заключения,както и на приложените по делото писмени доказателства.
По отношение проверката и фактите за данъчните задължения по ЗДДС,следва да се
посочи в принципен план следното:
Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока,каквато деятелност е поставена в основата на
упражняваната от подс.М.В. търговска дейност,е прехвърлянето право на собственост или
друго вещно право върху стока,а съгласно чл.9 ЗДДС доставка на услуга е всяко
извършване на услуга /всичко,което има уговорено плащане и е различно от стока,от парите
в обръщение и от чуждестранната валута,използвана като платежно средство/.Изпълнявайки
задълженията си на данъчно задължено лице,като собственик на част от капитала/34%/ и
представляващ търговското дружество „Централна ремонтна база 2001“ООД,М.В.
ежемесечно до 14-та дата , следващ месеца,за който се отнася,доколкото данъчният период е
месечен,и в срок подава пред надлежните органи по приходите справка-
декларация,придружаващите регистри и дневници за покупки и продажби.По този начин се
спазват разписаните изисквания в чл.124 ЗДДС и чл.125 ЗДДС ,като на основа подадената
информация за реализираните търговски обороти и реализирания финансов резултат за
данъчния период,се определя размер на следващ се данък.На тази основа се определя каква
сума се дължи за внасяне или е налице доказана по размер сума за възстановяване на платен
данък.На основата на Закона,дадените пояснения от ревизиращия екип и решаващият орган
на НАП,София в цитираните РА и решения,и на икономическия експерт по делото,следва да
се акцентира обобщително,че когато за определен данъчен период общата сума на
начисления данък превишава общата сума на данъчния кредит,разликата представлява
резултата за периода-данък за внасяне.Същият следва да се внесе в републиканския бюджет
в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период.Когато за определен данъчен период
общата сума на данъчния кредит надвишава общата сума на начисления данък,разликата
представлява данък за възстановяване.Същият подлежи на прихващане,приспадане или
възстановяване по реда на чл.92 ал.1 ЗДДС.
На основата на това принципно разбиране въззивният съд приема обобщаващо,че с
нотариален акт№122/25.07.2014 година собствеността върху имот,идентификатор
55871.504.1360, кв. “Проучване“, гр.Перник е прехвърлена,като за страните по сделката е
настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗДДС.Вместо да издаде окончателна
фактура за описаната сделка„Еко Грийн“ ЕООД издава кредитна известие №114/25.07.2014
година за сумата 692 068,75 лева и ДДС 138 413,75 лева,сторнирайки „аванс по договор“ по
фактура №90/28.12.2012 година.Издадена е нова фактура № 116/25.07.2014 година с
посочена данъчна основа 695 000 лева и ДДС 139 000 лева,общо за 834 000 лева и посочен
предмет на доставка „поземлен имот,идентификатор № 55871.504.1360,с площ 4 424
кв.м.,находящ се в кв.“Проучване“,гр.Перник“.
Посочи се изрично по-горе,че записаната в нотариалния акт от 25.07.2014 година
продажна цена на недвижимия имот е тази по данъчна оценка-134 489,60 лева.
Издадените от „Еко Грийн“ЕООД кредитно известие и фактура №116/25.07.2014
година са включени в справка-декларация по ЗДДС и в дневника за покупки на „Централна
ремонтна база 2001“ ООД за съответния данъчен период /месец юли 2014
година/.Осчетоводена е,като е заведена в счетоводна сметка 201„земи, терени“-дълготраен
актив на стойност 695 000 лева.Освен продажната цена на имота,в тази цена неправомерно е
включена и стойността за изработване на т.н. “инвестиционен проект“ на стойност 582
925,33 лева.
Въззивният съд намира за категорично установено,че към 25.07.2014 година,а и
впоследствие , независимо от съставения единствено с доказателствена цел протокол от
05.11.2015 година/със сгрешен идентификационен номер на недвижимия имот/,няма реално
11
извършена услуга,свързана с изготвяне,от страна на „Еко Грийн“ЕООД за „Централна
ремонтна база 2001“ООД,инвестиционен проект за строеж на бизнес сграда.
Твърденията на държавното обвинение в тази насока,че „…няма изготвен и подписан
от страните двустранен приемо-предавателен протокол за предаване на проекта,съгласно
изискванията на т.46 от договор № 10/17.12.2012 година….,че „Еко Грийн“ЕООД не
разполага с кадрова и техническа обезпеченост за изработване на такъв проект,няма
сключени договори между това дружество и проектанти за изработване на проект,няма
включени в дневниците на дружеството по ЗДДС фактури, които да са свързани с
изработване на проект,нито има платежни документи,които да удостоверяват заплащане на
извършена услуга“,се споделят изцяло от въззивния съд.
Посочи се и по-горе,че никой от свидетелите не сочи да се е ангажирал по какъвто и
да е начин с изготвяне на такъв инвестиционен проект.Самата подсъдима в обясненията
си,заемайки защитна теза сочи,че не е знаела,че ще получи „неистински документи“,но не
коментира неизпълнението на разписаното в договора от 2012 година.Внесеният през
м.декември 2016 година ,със заявление в община Перник,проект по същество представлява
компилация от два различни проекта,сбор от копирани страници на други съществуващи
проекти за различни обекти,не е изготвен и подписан от лицата,сочени за негови автори и по
същество представлява неистински документ.В тази насока са категорични и експертните
заключения,както касателно самия проект,така и касателно заявителя към община
Перник.Самото заявление е подадено след изготвянето на първия ревизионен акт и е опит да
се „създадат“ доказателства за извършена,а по същество-нереализирана услуга.
Въззивният съд приема,че не е налице реално осъществена доставка на услуга по
смисъла на чл.9 ЗДДС,касателно твърдения инвестиционен проект и за
дружеството,представлявано от подсъдимата М.В. не възниква право за частично
приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.07.2014 година по фактура №
116/25.07.2014 година в размер на 116 585,07 лева.
Не се споделят като обосновани фактическите изводи на първия съд,мотиви,л.85,2-
ри абзац ,че е доказано,че „Централна ремонтна база 2001“ООД е получило доставката на
услуга по изготвяне на идеен и технически проект за обект Бизнес сграда в УПИ,
№55871.504.1360,кв. “Проучване“ ,гр. Перник,съгласно договор №10 от 17.12.2012
година,фактурирана с фактура№ 116/25.07.2014 година“. Превратно са анализирани от
първия съд доказателствените източници-гласни и писмени доказателствени средства,и
писмени доказателства,че такъв проект не е изготвян,а представения е
„компилация“,представляваща по същество неистински документ.Неточно е анализирано и
писмо от община Перник от 2017 година,като декларативно е прието,че такъв идеен проект е
съставен по реда и начина,разписан в цитирания договор от 17.12.2012 година между
дружеството „Възложител“ и дружеството „Изпълнител“,без да се държи сметка на
доказателствената съвкупност,установяваща противното-такъв идеен проект не е изготвян и
не е наличен.
Възраженията по приетите от първия съд факти,сторени от страна на държавното
обвинение в подадения частен протест,се споделят изцяло от въззивния съд,като
обосновани.
Настоящият съд намира,че е основателно оплакването,обективирано във въззивния
протест,че първият съд се е произнесъл без всестранно,пълно и обективно да обсъди
доказателствения обем,включително в неговата противоречивост,констатирана частично и
единствено между дадените обяснения на подсъдимото лице,от една страна,а от друга-с
показанията на останалите разпитани свидетели, писмените доказателства по делото и
изводите по приетите експертни заключения.
По този начин проверяваният съд е нарушил чл.305 ал.2 и ал.3 НПК.Именно
12
грешният анализ на доказателствените източници в тази им част е последван от неверен
правен извод,сторен от първия съд,касателно реализирани признаци от обективна и
субективна страна на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2,т.6 и т.7 НК.
На сетне въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от
първия съд не допуснато съществено нарушение на процесуални правила,обвинителният акт
съответства на изискванията,разписани в чл.246 ал.2 НПК.Безспорно е,че първият съд се е
произнесъл,след като е събрал и проверил относимите към чл.102 НПК доказателствени
източници.
Въззивният съд обобщаващо намира,както подчерта и по-горе,че процесуални
нарушения в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати,още по-малко
са налични такива , които да се квалифицират като „съществени„ по силата на процесуалния
Закон или ТР №2/2002 година на ВКС на Република България.Доказателствените източници
са събрани съобразно изискванията на процесуалния Закон,което гарантира тяхната
процесуална валидност и годност,и доказателствена удостоверителност.
По същество,анализирайки доказателствените източници по-горе по
фактите,въззивният съд е дал отговор на поставените възражения от държавното обвинение
в тази им част.
Приема за основателни оплакванията на държавното обвинение,че е сторен
неправилен и необективен прочит на доказателствата от първия съд,във връзка с фактите,че
такъв инвестиционен проект не е изготвян,представена е „компилация“ едва в края на
м.декември на 2016 година в община Перник,а нито едно от описаните задължения по
договор №10/2012 година между Възложител и Изпълнител в тази част не е изпълнена.
Установените по делото факти еднозначно сочат,че сумата 116 585,07 лева е
неследващ се данъчен кредит и представлява разлика между размера на начисления във
фактура № 116/25.07.2014 година ДДС в общ размер на 139 000 лева и размера на
данъка,дължим за реално осъществената доставка /покупко-продажба на недвижим имот по
нотариален акт №122/25.07.2014 година в размер на 22 414,93 лева/.Подсъдимата В.
неправомерно е включила в дневник за покупки и в справка-декларация,вх.
№14001085936/11.08.2014 година фактура №116/25.07.2014 година,с издател „Еко
Грийн“ЕООД,защото тя,както твърди и държавното обвинение „….частично не отразява
реално извършена доставка,като в раздел Б,клетка 31„данъчна основа на получени доставки
с право на пълен данъчен кредит“е декларирала стойност 115796,31 лева,вместо минус
476129,02 лева……в раздел Б, клетка 41„ДДС с право на пълен данъчен кредит“
декларирала сума в размер на 23 159,25 лева,вместо минус 93 425,82 лева………декларирала
в раздел В„резултат за периода“,в клетка 50 „ДДС за внасяне“сумата от 5524,59 лева,вместо
реално дължимите 122109,66 лева за внасяне“.
На тази основа фактически се установява,че размера на дължимия данък добавена
стойност за периода 01.07.2014-31.07.2014 година,деклариран в дневника за покупки следва
да е в размер на 122 109,66 лева,а впоследствие да се съобрази внесен данък от 5524,59 лева.
Безспорно,с оглед доводите на защитата и твърденията на самата М.В. в обясненията
и,че по същество е„въвлечена в схема“и е жертва на недобросъвестност от трети лица ,както
и заявеното в тази насока /за предоверяване/ от страна на самата подсъдима,следва да се
посочи,че в ТР №4/12.03.2016 година по т.д. №4/2015 година на ОСНК на ВКС,т.3 изрично е
посочено „Субект на престъплението по чл.255,чл.255а и чл.256 от НК,респ.чл.255-257 от
НК, ДВ. бр.62/97 година,може да бъде както физическото лице,представляващо по закон
данъчно задълженото лице-търговско дружество/едноличен търговец,вписано в това му
качество в търговския регистър,така и всяко друго физическо лице/пълномощник по силата
на пълномощно по ЗЗД и ТЗ,търговски представител,счетоводител или друго лице/,което
осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице-търговец“.Няма
13
спор,че престъпният състав по чл.255 НК е резултатно престъпление,а не такова на
формално извършване,което изисква да се установи ясно отговорното за причинената щета
на държавния фиск лице.По делото е безспорно установено,че описаната щета,вследствие
доказано от фактическа страна противоправно поведение,е настъпила в резултат от
престъпно деяние на подсъдимата М.В. по чл.255 НК, извършено умишлено,свързано с
избягване установяването и плащане на данъчно задължение по ЗДДС,а не в резултат на
доказано престъпно действие на трето лице.
Поради това,с оглед възраженията на защита и подсъдима,въззивният съд,при
условията на чл.339 ал.2 НПК,не се съгласява с твърденията да е налице незнание от страна
на подсъдимата М.В.,касателно невярното съдържание на придружаващите съответната за
данъчния период справка-декларация,дневник за покупки.
Защитата не твърди нарушения на правата и законните интереси на подс.В. във
връзка с проведения ревизионен процес,но за пълнота на изложението следва да се посочи,че
в рамките на наказателния процес е недопустим инцидентен контрол върху актове на
администрацията /вж.Решение № 85/14.05.2018 г.,ВКС,н.д №103/2018 г.,II н.о.,Тълкувателно
решение от 2016 година на ОСНК на ВКС/.
Действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна страна
подсъдимата М. Б. В. е реализирала признаците на престъпление,описани в чл.255 ал.3
вр.ал.1 ,т.2,т.6,т.7 НК.
Правните изводи на първия съд в тази насока са необосновани,незаконосъобразни и
не се споделят от настоящия съд.
Установената от обективна страна престъпна деятелност на подсъдимата М.В.
напълно се съотнася към признаците на престъпление,чийто фактически състав е описан в
чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6,т.7 НК.Очертаните в обвинителния акт признаци на престъпление
по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2, т.6,т.7 НК от обективна страна,са възприети изцяло от въззивния
съд.
От обективна страна,на 11.08.2014 година в гр.Перник,като представител на
„Централна ремонтна база 2001“ООД гр.Перник,е избегнала установяване и плащане на
данъчни задължения в „особено големи размери“-116 585,07 лева,като е потвърдила
неистина в подадена справка- декларация по ЗДДС №14001085936/11.08.2014 година за
данъчен период 01.07.2014 година-31.07.2014 година,която се изисква по чл.125 ал.1 и ал.8
ЗДДС и чл.116 ППЗДДС,пр.13 пред ТД-НАП ,София,офис Перник,като в раздел „Б“,клетка
31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирала
стойност 115 796,31 лева вместо минус 467 129,02 лева,в раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирала сумата 23 159,25 лева , вместо минус 93 425,82 лева
и в раздел „В“ „резултат за периода“,в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирала сумата
5524,59 лева,вместо 122109,66 лева за внасяне,и като е ползвала документ с невярно
съдържание,който не отразява обективната истина-счетоводно отразила,записала и
представила пред ТД-НАП,София,офис Перник фактура за неосъществена сделка/доставка
на услуга по чл.9 ЗДДС/ в дневник за покупки на „Централна ремонтна база 2001“ООД
гр.Перник и в посочената справка-декларация данъчна фактура № 116/25.07.2014 година с
данъчна основа 695 000 ,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева,е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585,07лева.
Безспорно Дружеството е данъчно задължено лице по см.на чл.3 ал.1 ЗДДС,като
непосредствен обект на престъпление от този вид са обществени отношения,свързани с
нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система,защитени с правни
норми в Особената част на НК,глава VII„Престъпления против финансовата,данъчната и
осигурителната система“.При реализиране на конкретни престъпни състави на този вид
престъпни посегателства се засяга „обект“ ,свързан с избягване на данъчни задължения и се
14
засягат обществени отношения,законово защитени и гарантиращи коректно и
законосъобразно установяване и плащане на данъчните задължения.Чрез увреда на тези
обществени отношения пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение
на гражданите да заплащат определените от закона данъци.При престъпления от този вид е
необходимо да се подчертае,че данъците представляват публично държавно вземане ,
установено на базата на задължителност,безвъзмездност и безвъзвратност,като неговото
реализиране е гарантирано посредством държавна принуда.Предметът на конкретното
обвинение е свързан с избягване плащането на данък върху добавената стойност по ЗДДС в
„особено големи размери“,като престъпната деятелност/изпълнителното деяние/е
реализирано чрез действия,изразили се в посочени в чл.255 ал.1 НК форми на изпълнително
деяние.Тези отделни форми са „потвърждаване на неистина“ в описаната справка-
декларация,подадени по силата на ЗДДС,в „използване на документи с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите“,свързана с посочена от
подсъдимата В. фактура №116/25.07.2014 година,описана подробно в мотивната част по-
горе,неотразяващи реално доставена услуга-изработване на идеен проект за бизнес сграда,но
посочена в дневник за покупки/отразила по този начин неверни факти и обстоятелства/ и в
съответния раздел на цитираната изрично справка-декларация,както и „приспадане на
неследващ се данъчен кредит ,съответно т.2,т.6 и т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК.
Изпълнителното деяние по цитирания текст на Закона,т.2 се изразява в
„потвърждаване на неистина“ в справка-декларация,подадени по силата на ЗДДС за м.юли
2014 година и изразило се в нарушаване на задължението В. да подаде вярна справка-
декларация за посочения данъчен период,а вместо това представила за осчетоводяване и
вписване в съответния дневници за покупки за данъчен период месец юли 2014 година
фактура за неслучило се,“фиктивно“данъчно събитие.Касае се за изпълнително деяние на
резултатно по своя характер престъпно деяние,като съставомерният /причинена щета/
резултат за държавния фиск,възлиза на 116 585,07 лева.
Изпълнителното деяние по т.2 на цитирания текст на НК се изразява в „използване на
документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по
приходите“ , свързана с използване и посочване от страна на подсъдимата на
фактура,вписана в дневник за покупки за съответния данъчен период,която отразява
невярно данъчно събитие,за да се „изкриви“ финансовия резултат на дружеството към
намаляване на следващ се данък по ЗДДС,чрез подадена справка-декларация за съответния
данъчен период.
Изпълнителното деяние по т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК е изразено в „приспадане
на неследващ се данъчен кредит“по чл.68 ЗДДС,свързан с размера на данък,който
задължено лице има право да приспадне /да намали/ от размера на общите си данъчни
задължения,при спазване разписани изисквания по Закона за данък добавена
стойност.Приспадане на неследващ се данъчен кредит е налице при неспазване на законови
изисквания за упражняване на това право, регламентирани в ЗДДС,а като резултат от това,в
нарушение на ЗДДС В. приспаднала данъчен кредит от 116 585,07 лева,без такова право да
го намали да й се следва.Установява се от обективна страна избегнато установяване и
плащане на данък добавена стойност по ЗДДС в размер на посочената по-горе сума 116
585,07 лева,представляващо „данъци в особено големи размери“ от страна на
М.В.,представител и собственик на 34% от дяловете на „Централна ремонтна база
2001“ЕООД.Няма спор,че чл.93,т.14 НК изрично сочи кога този квалифициращ признак е
налице-„данъци в особено големи размери“ са данъци,надхвърлящи по размер дванадесет
хиляди лева /ред.на НК,ДВ.бр.21,2000 година/.Посочи се и по-горе,при анализ на
изготвената и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,т.2,л.2-л.44 ДП,изпълнена
от експерт А. Д.,че сумата 116 585,07 лева,приспадната от Дружеството,представлявано от
В. като неследващ се данъчен кредит се равнява на 342,90 или почти 343 минимални
работни заплати,определени към месец юли 2014 година.
15
Подсъдимата М.В. е действала с пряк умисъл,съзнавала е обществено-опасния
характер на деянието,предвиждала е настъпването на обществено-опасните последици и ги е
искала /целяла е тяхното настъпване/.Този извод се формира на основа на безспорно
установените фактически действия на подсъдимото лице,като формата на вина е изводима
от конкретно реализираната престъпна деятелност,от поведението на подсъдимата
предхождащо,съпътстващо и последващо реализираното изпълнително деяние.Подсъдимата
В. е действала при строга логическа последователност,видна от събраните доказателствени
източници,като в съзнанието и са налични представи относно всички елементи на
фактическия състав на престъпление по чл.255 ал.3вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7 НК,включително,че
потвърждава неистина в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.юли
2014 година,че използва документи с невярно съдържание и в резултат-приспада неследващ
се данъчен кредит.Явна е и целта на тази престъпна деятелност-да се задължи с по-малък по
размер данък добавена стойност по Закон,от действително дължимия. Мотивите за
извършване на престъпното деяние са користни,а причините са свързани с проявен нисък
оценъчен критерии на поведение ,незачитане законите в страната,чувство за безнаказаност.
В подкрепа на горните изводи от субективна страна,следва да се подчертае,както това
е сторило и държавното обвинение,с чиито изводи настоящият съд се съгласява,че „Още в
момента на сключване на договор №10/17.12.2012 година и за обвиняемата М.В.,и за Н. Ф. е
било ясно,че и двете страни са в изначална невъзможност да изпълнят задълженията си по
него“.Видно е,както обосновано твърди и държавното обвинение,че към момента на
сключване на този договор имотът,който е негов предмет и за който следва да се проектира
бизнес сграда,е собственост на „Еко Грийн“ЕООД,а дружеството-възложител,управлявано
от подсъдимата В. практически не е във възможност да предостави нито един от посочените
документи в Приложение №1 към този договор.Безспорно е,и това не се отрича от самата
В.,че нито тя, нито друг от съдружниците и са предали на „Изпълнителя“ задание за
проектиране,необходимо,за да започнат проучвателни и проектни работи.По делото нито
подсъдимата,нито защитата и са оспорили твърдението на държавното обвинение,че „…..в
продължение на година и половина,независимо,че дружеството възложител било платило
90% от цената,между двете дружества не били разменени никакви документи,които да са
свързани с изпълнението на този договор или съдържащи причините за забавеното
изпълнение“.И доказателствата по делото/вж.показания на Ф.,М. ,С./ подкрепят категорично
тезата на обвинението.
Обосновано е твърдението на държавното обвинение,че „…….Н. Ф.,в качеството си
на едноличен собственик и управител на „Еко Грийн“ЕООД също не е била в състояние да
изпълни задълженията на изпълнителя по т.3 и т.19 от договора,тъй като Ф. не е
правоспособен проектант,каквото е изискването на т.19,а така също и не е била в състояние
да извърши възложените й проучвателни и проектни работи лично или като ръководител на
екип от специалисти с висока професионална квалификация,тъй като в дружеството„Еко
Грийн“ЕООД е имало назначени на трудов договор само две лица,които са изпълнявали
длъжностите „отчетник счетоводство“ и „охрана“. Ф. не предприела и никакви действия за
наемане на специалисти-проектанти или за сключване на договор с проектантска
фирма,която да изготви инвестиционния проект,предмет на договор № 10.Нещо повече,Ф.
не уведомила и новия собственик на дружеството Т. М. за това,че следва да бъде изготвен
такъв проект“.
Видно е,че Ф.,а след нея и М.,както и подсъдимата В. не са предприели никакви
действия за изготвяне на какъвто и да е проект,още по-малко инвестиционен
такъв,съобразен със закона и разписаното в договор №10/17.12.2012 година.Подаването на
заявление към община Перник от неустановено лице на компилиран „проект“,който е и
неистински документ ,не дава никакво основание да се приеме,че е изпълнено конкретното
задължение по договор №10/17.12.2012 година в частта,касаеща изготвяне на
инвестиционен проект.Експертните доводи на К. са еднозначни-нито Ф.,нито С. са
16
изпълнили ръкописния текст и подписите в заявлението до община Перник.Това не е сторил
и св.М..Липсва каквато и да е проведена съгласувателна процедура или подписани
документи от страна на В. с лица , поели задължение да изготвят инвестиционния
проект.Поради това не може да се сподели като основателно твърдението и в дадените
обяснения,че не е знаела какво по същество представлява този проект и не е имала
съмнения,че е „истински“.
Не може да има спор,че определящо за преценката на субективната страна на
деянието са действията на подсъдимата,доколкото именно установените факти,свързани с
изясняване начина на осъществяване на изпълнителното деяние от подс.В. стоят в основа на
определяне формата на вина при извършено престъпление.Подсъдимата е съзнавала всички
обективни признаци ,включени във фактическия състав на престъплението,ясно е
съзнавала,че използва документи с невярно съдържание/фактура № 116/25.07.2014
година,включваща освен цената на недвижимия имот и цена за неосъществен идеен
проект,т.е за неосъществена доставка на услуга по см. на ЗДДС, вписана в съответния
дневник за покупки и в съответната за данъчния период м.юли 2014 година справка-
декларация/,за да потвърди неистина и да „изкриви“ финансовия резултат на дружеството.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в проявен нисък оценъчен
критерии за дължимо законосъобразно поведение,а мотивите са користни.
На основа на гореизложеното съдът призна подсъдимата М.В. за виновна по
повдигнатото и обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6,т.7
НК.
Законодателят е застанал на принципа за законоустановеност на наказанието,като
съгласно този принцип за всяко престъпление се налага наказание по вид и в рамките,които
са предвидени в Особената част на НК за него.Преценявайки в тези граници какво
конкретно наказание да се наложи на едно подсъдимо лице,съдът следва да се съобрази с
всички смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,да
прецени дали смекчаващите такива са многобройни в количествено отношение и да посочи
дали някое от тях е изключително по своя характер,както и дали и най-ниското по размер
наказание за конкретното деяние няма да се окаже прекалено тежко в установените
конкретни условия на определяне на наказателната репресия.Безспорно след оценка на
доказателствата,обуславящи наказателната отговорност,съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.54 НК или да определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК /Р №224
/07.12.98 година на ВКС по н.д. №197/98 година,V-чл.състав/.
За такова по вид престъпление Закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество на
виновния.
Безспорно при индивидуализацията на наказанието съдът съобразява наличните
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,като съобразява целите
на наказанието,с оглед нормата на чл.36 НК.Въззивният съд намира,че при отмерване на
наказание за извършеното престъпление следва да се съобрази с основополагащото
разбиране,че обществената опасност на конкретно престъпно деяние е
основно,обективно,определящо и не юридическо негово качество , което го характеризира
от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от
Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на
обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно
характера,начина и степента на увреда на обекта на защита,специфичните качества на
дееца,субективните му особености ,условията на време,място и обстановка на реализиране
на едно престъпно поведение. Обществената опасност е определящо качество на
престъпното деяние по отношение на останали негови свойства-чл.9 ал.1 НК.Тя е и
основанието за проявата на останалите свойства-противоправност и наказуемост.
17
Въззивният съд оценява като висока степента на обществена опасност на
престъпления от този вид,като намира завишена степен на обществена опасност на
конкретното престъпление.
От друга страна отчита изтеклия дълъг срок от извършване на престъпното деяние
до реализиране на наказателна отговорност за него.Отчита се ниска степен на обществена
опасност на дееца.
Подсъдимата М. Б. В. не е осъждана,с добри характеристични данни е,
образована,стореното от нея е изключение в живота и,като липса характерна при
извършване на такива по вид престъпления упоритост при преследване на престъпния
резултат.Липсват доказателства за противообществени прояви и данни за незаконосъобразна
деятелност след описания инкриминиран период.
Въззивният съд съобразява,че квалифициращият признак „особено големи размери“ е
елемент от състава на престъплението и се цени на основа чл.56 НК.От друга страна следва
да се подчертае,че размера на вредата надхвърля многократно прага /12000 лева/,относим
към този квалифициращ признак.
Подсъдимата В. не е изразила критично отношение към престъпната си деятелност ,в
дадените обяснения оправдава поведението си най-вече с незнание за основни факти
,свързани с т.н.“инвестиционен проект“,но не е и длъжна да стори това.
Дала е обяснения по фактите,поддържайки оправдателна теза.
Намират се от въззивния съд многобройни смекчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства,като едно от тях,свързано със срока,изтекъл от извършване на
деянието до реализиране на наказателната отговорност,намира за изключително по своя
характер.
Съдът отчита продължителния период на водене на наказателното
производство.Въззивният съд намира,че в принципен план и същностно е налице
изключително по своя характер обстоятелство-изминалия срок/около 8 години/от
извършване на престъпното деяние до реализиране на наказателната отговорност на дееца.
Налице са условия нито за определяне на наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл.55 ал.1,т.1 и ал.3 НК.На основата на внимателна оценка на всички
обстоятелства ,относими към определяне размера на наказанието,съобразно чл.55 ал.1,т.1
НК,съдът е отмерил за престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6,т.7 НК и чл.55 ал.1,т.1
НК,наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.
Прилагайки нормата на чл.55 ал.3 НК съдът не налага предвиденото кумулативно
наказание „конфискация“ на част или на цялото имущество на виновната.
Налице са материално-правните и процесуално-правни предпоставки за прилагане
нормата на чл.66 НК.Настоящият съд намира,че за постигане целите на наказание,разписани
в чл.36 НК,за поправително-възпитателното и предупредително-възпиращо въздействие
върху осъдената М.В.,а и върху останалите членове на обществото,се налага,с оглед и
определения размер на наказанието „лишаване от свобода“,изтърпяване на наказанието да се
определи по реда на чл.66 НК.
Наложеното в конкретния случай наказание ще мотивира изграждане у подсъдимата
В. на устойчиви положителни модели на подражание,към спазване на установения правов
ред и ще предотврати извършването на други престъпления,с което от своя страна ще
реализира ,както личната ,така и генералната превенция на наказанието по чл.36 НК.
Произнасяне от съд по сторените по делото разноски следва да се стори по реда на
чл.306 НПК,след влизане в силата на съдебен акт,като такова произнасяне понастоящем не
следва да се извърши от въззивния съд.
18
По тези съображения съдът произнесе присъдата си.


Председател:

Членове:1.

2.
19
Съобщи за изтекли лични данни