М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 311/2018 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия И.Л.В. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това,
че от месец септември 2017 г. до месец
април 2018 г. в гр. К., обл. П., след като е осъден с
влязло в законна сила на 16.10.2014 г.
Решение № 382 по гр. дело № 702/2014 г. по описа на Районен съд гр. К.
да издържа свой низходящ- детето си Л.И.В., ЕГН **********, родено от
фактическото му съжителство с К.Г.К., ЕГН ********** ***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 8
(осем) месечни вноски по 200 лв. /двеста лева/ или на обща стойност за
посочения период 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, като деянието е извършил
повторно- след като е бил осъден с влязла в сила присъда № 34/22.08.2017 г. по
НОХД №739/2016 г. по описа на Районен съд гр. К., влязла в законна сила на
08.09.2017 г. за престъпление по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.183 ал.4, във вр. с ал.1-
престъпление по чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
Делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК.
Р.п.К.
представлявана от прокурор Свилен Братоев поддържа внесения обвинителен акт,
като счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение за безспорно доказана и пледира същия да бъде признат за
виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи реално.
Подсъдимият
В., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначеният му
защитник адв. Д., който пледира за определяне на
наказание по реда на чл.66 от НК.
Граждански
иск не е предявен.
Искане
за конституиране в качеството на частен обвинител не е направено.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.Л.В., ЕГН ********** е роден на ***
***. **** е. ***** е. Има завършено *****образование. *****. Има две деца- И. И.В.
и Л.И.В.. *****. Има постоянен адрес ***.
Подсъдимият
В. е осъждан е многократно- 8 пъти за различни престъпления- по чл.343б ал.1 от НК, по чл.151 ал.1 от НК и по чл.183 от НК, като от значение за процесното деяние са следните му осъждания:
С
присъда по НОХД № 843/2009 г. по описа на Районен съд- К., влязла в
сила на 26.03.2010 г. е бил признат за виновен в извършено престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, но на осн. чл.183 ал.3 от НК не му
е наложено наказание, тъй като е изпълнил изцяло задължението към детето си Л.И.В..
С
присъда по НОХД № 659/2013 г. на Районен
съд- К., влязла в сила на 05.12.2013 г. е
бил признат за виновен за престъпление по чл.183 ал.1 от НК с пострадал Л.И.В.
и осъден на наказание Пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от седем месеца, включваща явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от седем месеца; и Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа за срок от една година.
С присъда по НОХД № 244/2014 г. на Районен съд- К., влязла в сила на
23.07.2014 г. е бил признат за виновен за
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК с пострадал Л.И.В. и осъден на
лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и обществено
порицание.
С определение № 27/02.04.2015 г. по НОХД №713/2014 г. на Районен съд- К.,
влязло в сила от 02.04.2015 г. е одобрено споразумение, с което В. е бил
признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, с пострадал Л.И.В., като му е наложено наказание „Пробация“ със
следните пробационни
мерки- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години,
включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, както и
обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от
съдебния акт на информационно табло на общината по местоживеене-***.
С присъда по НОХД № 739/2016 г. по описа на Районен съд- К., влязла в
сила на 09.09.2017 г., В. е осъден за за престъпление по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, извършено в периода от
16.10.2014 г. до 07.10.2016 г., с пострадал Л.И.В., като му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки- Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 2 години, включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 2 години, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез
поставяне на извлечение от съдебния акт на информационно табло на общината по
местоживеене-***.
През 2001 г. св. К.К. заживяла на семейни
начала с подс. В.. В резултат от съвместното им
съжителство се родило на 11.07.2012 г. детето им Л.И.В.. През 2003 г. К. и В.
се разделили, като детето останало при майката. Подсъдимият бил осъден с
решение на съда С решение по гр. дело № 416/2004 г. на Районен съд- К. И.В. бил
осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 120 лв.
С Решение № 382 от 01.10.2014 г. по гр. дело №702 по описа за 2014 г.
на Районен съд- К., влязло в законна сила на 16.10.2014 г., размерът на
издръжката бил увеличен от 120 лв. на 200 лв.
След влизане в сила на решението подс. В. не
заплащал редовно дължимите вноски по издръжката на детето си Л.В., като пет
пъти е бил осъждан за престъпление по чл.183 от НК. Не се интересувал от детето
си Л. и не поддържал никакви контакти с него. Св. К. възприела лично, че подс. В. работил в автосервиз по специалността си-
тенекеджийство и бояджийство, но във връзка с водените от нея дела разбрала, че
липсвал обявен трудов договор в НАП. К. включително се постарала да намери
работа на подс. В., но същият не пожелал да започне
да работи. Възприела също така, че подсъдимият водил начин на живот, който не
съответствал на положението на човек без средства. Установила също така, че за
времето, през което водила дела срещу подсъдимия, но не за инкриминирания
период, за неплащане на издръжка, последният се разпоредил и с голям брой
земеделски земи в с. Хераково, обл. Софийска, но не
привел дължимата към онзи момент издръжка.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката К. и св. Л.В.,
приобщените по делото писмени доказателства- заверен препис от решение №
382/01.10.2014 г. по гр.д. № 792/2014 г. на РС- К., копие от изп. лист от 23.10.2014 г., удостоверение за раждане на Л.В.,
справка за съдимост и характеристична справка. При постановяване на присъдата
си, съдът ползва събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като
същите са еднопосочни, последователни и пряко относими
към предмета на доказване по делото. Свидетелските показания по делото
установяват безпротиворечиво факта на неплащане на
дължимата издръжка от страна на подс. В., който факт
не се оспорва и от него самия в хода на досъдебното производство по делото.
Приобщените по делото писмени доказателства са събрани по реда и в изискуемата
от НПК форма, явяват се пряко относими към предмета
на доказване по делото, установяващи механизма на извършване на деянието и
неговия автор, поради което съдът ги кредитира изцяло при постановяване на
присъдата си. Наличие на противоречия между събраните по делото доказателства
съдът не установи. От тях точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото-
извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и непротиворечиво приетата от
съда за установена фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
В. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, поради което и го призна за виновен по същото.
От
обективна страна- обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от подс. В. чрез бездействие- неплащане на определените с
решението на КРС парични вноски за издръжка. Престъплението е с продължен
характер. Подсъдимият не е плащал определената му с решение на КРС издръжка в
периода от месец септември 2017
г. до месец април 2018 г., т.е. 8
месечни вноски. Деянието е извършено в гр. К., където е местоживеенето на
детето му Л.И.В., и където същият е трябвало да получава паричните
вноски, съобразно чл. 68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влязлото
в сила решение гр.д. № 702/2014 г. на КРС, а именно 200 лв. месечно. Налице е
квалифициращият признак повторност, който се обуславя
от влязлата в сила на 08.09.2017 г. присъда по НОХД № 739/2016 г. на РС- К., с
която В. е бил осъден за престъпление по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание пробация. Повторността
се обуславя и от осъждането на В. с присъда по НОХД № 244/2014 г. на Районен съд- К., влязла в сила на 23.07.2014 г.,
с която е бил признат за виновен за
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за
срок от пет месеца, чието изпълнение на осн. чл.66
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, както и обществено порицание.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал възможност да го
направи, подсъдимият не е платил на сина си дължимите месечни парични вноски.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание престъплението по
чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода за
срок до две години или пробация, както и обществено
порицание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс. В., съдът взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца. Деянието не представлява тежко по смисъла на
закона престъпление. Независимо от това степента на обществена опасност на
деянието не може да се определи като ниска, доколкото неплащането на дължимата
издръжка от една страна касае умишлено неизпълнение на влязло в сила съдебно
решение, а от друга застрашава нормалното развитие на детето. От друга страна,
съдът преценява подс. В. като личност с висока степен
на обществена опасност. Същият е осъждан осем пъти към момента, като пет от
осъжданията му са именно за неплащане на издръжка на детето му Л.В., а
останалите свързани с извършени от него разнородни престъпления- чл.152 от НК и
чл.343б ал.1 от НК. Гореизложеното съдът отчита като отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът отчита, че с поведението си същият показва трайно и упорито
незачитане на задължението си да заплаща издръжка за детето си, вменено му по
силата съдебно решение, като налаганите до момента наказания не са изиграли
необходимия превантивен и превъзпитателен ефект в насока към поправянето му.
Изложеното обосновава определяне на наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, като съобразявайки изискванията на чл.57 ал.1 от НК, съдът намира, че по отношение
на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер над
минималния, предвиден в НК, а именно- четири месеца.
Тъй
като подс. В. вече е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер- с присъда по НОХД №244/2014 г. на РС- К., за
която не са настъпили основанията за реабилитация, то по отношение на
определеното наказание за процесното деяние не се
налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК, като същото следва да се
изтърпи ефективно. Тъй като размерът му не надвишава две години, то на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца. Именно с така определеното по вид и размер наказание
ще се изпълнят в достатъчна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на дееца, така и спрямо останалите граждани.
Тъй
като подс. В. е осъществил процесното
деяние в изпитателния срок на постановената спрямо него и влязла в сила 23.07.2014 г. присъда
по НОХД № 244/2014 г. на РС- К.
лишаване от свобода за срок от пет месеца за умишлено престъпление от общ
характер- по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, то са налице основанията
на чл.68 ал.1 от НК същият да изтърпи и отложеното му наказание. Ето защо,
съдът приведе в изпълнение и отложеното наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца. Тъй като размерът на постановеното по настоящата присъда
наказание и приведеното в изпълнение наказание не надвишават две години, то
следва да се изтърпи на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС присъединеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода
за срок от пет месеца при първоначален общ режим.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се въздейства преди
превъзпитателно по отношение на подсъдимия, за да спазва законоустановения
правов ред в държавата и преди всичко да изпълнява задължението си да заплаща
издръжка на детето си.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ