Решение по дело №7046/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 20.02.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7046  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

           Постъпила е искова молба от ***, ***против А.А.А. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 288,72лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 13,41 лв. за периода от 03.01.2019г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 7046/2019г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на 288,72лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 13,41 лв. за периода от 03.01.2019г. до 03.09.2019г.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 288,72 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 13,41лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2019г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***на ПлРС до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

             Ответникът, чрез назначения особен представител адв.Е.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

           Безспорно е по делото и се установява от приложените преписи на нот.акт за покупко-продажба №***на нотариус с рег***че ответника А.А. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***.

           Не е налице спор, че процесното жилище се намира в топлоснабдена сграда и за същото при ищеца е открита партида с аб.№***.

          По делото са представени от ***подробни месечни справки за дялово разпределение на топлинна енергия за имота на ответника за процесния период от време, от които е видно, че е било отчитано потребление  на топлоенергия с отоплителни тела с ИРУ, както и са били начислявани суми за разход на енергия от щранг-лира и сградна инсталация. Макар и представения по делото договор за възлагане на услугата   „топлинно счетоводство” да е от 11.11.2002 г. и с посочен в него срок на действие от пет години, съдът счита, че след като и през процасния период е бил осигуряван достъп на представители на ***за отчитане потребената енергия в сградата, в която се намира процесния имот, в това число и в последния, то същото дружество е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия, доставяна до сградата и през релевантния период.

           Установява се от обсъдените справки от дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“, както и от представените преписи на фактури, издадени за процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота, че за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. са били начислени суми за топлинна енергия за отопление с ИРУ и без ИРУ, както и  отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение, в общ размер на 288,72лв. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 13,41лв. за периода от 03.01.2019г. до 03.09.2019г.    

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Установи се от обсъдените доказателства, че ответника А.А. е  собственик на процесния апартамент в ***.

          С оглед на това, че имота на ответника се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, той има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

          Поради горното, съдът счита, че ответника А.А. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.11.2018г. до 30.04.2019г., която се установи, че е в размер на 288,72лв.

           Предвид на това, че главниците не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводното извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 13,41лв. за процесния период от 03.01.2019г. до 03.09.2019г.

          Предвид горното, съдът счита, че предявените искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.

           По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП  в размер на 100лв. и за особен представител в размер на 300лв. или общо 425лв. Така сторените в заповедното и исковото производство са изцяло дължими от ответника, с оглед изхода на спора.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  А.А.А. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 288,72 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 13,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2019г. до 03.09.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***от ***. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.09.2019г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.А. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 425лв., представляваща разноски в исковото производство.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

районен съдия: