№ 6988
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110109616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, срещу
ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ
за сумата от 16 255,50 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането, която включва:
1) сумата в размер на 15 000 лева – обезщетение за разходи за ремонт и
възстановяване на увредените части по застрахован при ответника по застраховка „Каско на
МПС“ с полица № 00500100465479 влекач с марка „Волво“ и с рег. № ****** във връзка с
настъпило на 21.10.2022 г. ПТП на път Е79, км 20+500, преди с. Д.
2) сумата в размер на 1255,50 лева – обезщетение за извършени разходи във връзка с
настъпилото ПТП за платена пътна помощ в размер на 1104,00 лева и измерване изкривяване
на шаси в размер на 151,50 лева.
Ищеца излага правни доводи, че с ответника са сключили на 25.05.2022г. договор за
имуществена Застраховка „Каско на МПС" с полица № 00500100465479, сьс срок на
договора и застрахователен период от 21:00 часа на 25.05.2022г. до 20:59часа на 25.05.2023г.
за влекач марка ,,Волво“ с рег. № ********. Излага твърдения, че при ПТП на 21.10.2022г. (в
срока за застраховката) на път Е79, км.20+500, преди с. Д., водачът на влекач марка „Волво“
с рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. № ******* А. В. К. ЕГН *********** изгубил
контрол над автомобила, излязъл от пътното платно в посока на движението и пропаднал в
крайпътната канавка. Твърди се, че влекачът с рег. № ******** е собственост на ищеца
ДРУЖЕСТВО към момента на застрахователното събитие. След настъпване на ПТП е
подаден сигнал към централа 112, на които се отзовал единствено екип на „Спешна
1
медицинска помощ”. След дългото чакане и последвалите повторни обаждания мястото на
произшествието било посетено и от екип на ОДМВР- гр. В., за което бил съставен Протокол
за ПТП № 1803828.
Вследствие на удара били нанесени следните щети по влекач ,,Волво“ с рег. №
********: - Увредена дясна степенка; - Счупена предна броня; - Счупена ъглова дясна броня;
- Счупен десен фар; - Увреден спойлер на кабина; - Счупена щанга; - Счупено шаси на
влекач; - Счупено гьрне; - Увреден сектор. Излагат се твърдения, че при процесното ПТП
МПС-то било увредено до степен, че не можело да се придвижи на собствен ход и се
наложило да бъде ползвана пътна помощ за изтегляне от пътното платно като разходът за
това възлизал на стойност от 1104 лева. Ищецът твърди да е направил и разход за измерване
изкривяване на шаси на стенд Јоsаm увредените части, които възлиза на стойност от 151.50
лева. За тези разходи в общ размер от 1255.50 лева, които е извършил във връзка с
настъпилото ПТП, ищецът счита, че следва да бъде обезщетен. Отправено е искане за
уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.ю
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не се
оспорва съществуването на действителен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС" по застрахователна полица № 0050010О465479, при определен лимит на отговорност
на застрахователя по сключената застраховка в размер на 40 000 лева. Не се оспорва
твърденията, че на 24.10.2022г. застрахователят е уведомен за настьпило събитие.
Претенцията на застрахования е заведена като щета ********** при ответното дружество.
Претенцията на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение е
отказана, тъй като ответникът счита, че е налице неизпълнение задължението на водача на
застраховането МПС да уведоми своевременно компетентните органи за настъпилото
произшествие, включително и заради отклоняване от проверка за алкохол С оглед на
гореизложеното излага доводи, че събитието не е покрит от застраховката риск.
Допълнително е проявена груба небрежност от страна на застраховането лице, което пряко е
довело до настъпване на уврежданията. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите условия по
застраховка „Каско на МПС“ застраховката не покрива вреди вследствие на проявена груба
небрежност от страна на застрахования, негов служител или лице, на което застрахованият
временно е предоставил застраховането МПС. Излагат се твърдения от ответника, че в
случая Атанас Къслев е изгубил контрол върху управляването от него МПС, не е предприел
действия по спиране пред възникнала на пътя опасност, и е нарушил вменените му както със
закона, така и със застрахователния договор задължения, с което е станал единствена
причина за уврежданията по влекача.
В условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на дължимото
обезщетение. Съгласно чл. 18, ал.1, т. 1 от ОУ застрахованият е длъжен да полага за
застраховането МПС грижата на добър стопанин, както и да вземе мерки за предпазването
му от увреждане. Разпоредбата на ОУ не е предвидена като основание за отказ в договора.
Твърди, че с гореизброените действия са нарушени задълженията по застрахователния
2
договор, не е положена грижата на добър стопанин и не са взети мерки за предпазване на
МПС от увреждане, а напротив - водачът е нарушил ЗДвП, с което е предизвикал ПТП и се е
отклонил своевременна проверка за употреба на алкохол. В случай, че не се приеме за
основателно възражението за проявена груба небрежност, моли да се намали дължимото
обезщетение по изложените съображения на осн. чл. 395 от КЗ.
Излагат се твърдения, че водачът Атанас Къслев е осуетил своевременна проверка от
страна на контролните органи за наличие на алкохол. Съгласно чл.6, ал. 2, т. 2, б. „а“ от
Общите условия по застраховката, не се покриват вредите, настъпили при управление на
застраховането МПС от водач, който е употребил алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно клаузата на договора, счита се, че водачът е употребил алкохол, ако
откаже да му бъде извършена проверка или не изпълни предписанието за медицинско
изследва, както и когато е употребил алкохол след настъпването на ПТП, но преди
проверката му от компетентните органи. Твърди, че събитието не е покрито от
застраховката, поради изричното изключване на риска от покритието на застрахователния
договор
Оспорва размера на всички предявени искове, същите са прекомерни, не отговарят на
действително претърпените вреди и на средните пазарни цени за ремонт и дейности по
репатриране. Прави възражение за намаляване на обезщетението с неплатената 4-та вноска
за премия по договора, в размер на 267.65 лева. Чл. 27, ал. 1, т. І, б. „в“ от Общите условия
по застраховка „Каско на МПС“, застрахователното обезщетение се намалява с размера на
неиздължената част от застрахователната премия за текущия застрахователен период. В
случая не е платена 4-та вноска в посочения размер. Оспорва иска за лихви като
неоснователен, с оглед неоснователностга на главния иск.
Първоначално производството е било образувано пред РС - Монтана, който е
извършил размяна на съдебните книжа и с определение от 03.08.2023 г., постановено по
първоначално образуваното гр. дело № 1041/2023 г. на основание чл. 140 от ГПК, е изготвен
проект за доклад по делото, дадена е правна квалификация на предявените искове и е
разпредЕ. доказателствената тежест между страните чрез препращане към правилата на
ГПК, като съдът се е произнесъл и по направените доказателствени искания в разменените
между страните книжа. С протоколно определение на съда от 05.10.2023 г., предвид липсата
на проведено оспорване от страните и на основание чл. 146 от ГПК, е бил обявен за
окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 03.08.2023 г. Във
връзка с постъпила частна жалба срещу произнасяне на РС-Монтана по направено
възражение за местна неподсъдност и по реда на съдебния инстанционен контрол пред
Окръжен съд - Монтана е било образувано в.ч.гр.дело № 435/2023 г., като с Определение №
13/09.01.2024 г. е било отменено обжалваното произнасяне на РС-Монтана и делото
изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
3
право с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 16 255,50 лева, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането
която включва: 1) сумата в размер на 15 000 лева – обезщетение за разходи за ремонт и
възстановяване на увредените части по застрахован при ответника по застраховка „Каско на
МПС“ с полица № 00500100465479 влекач с марка „Волво“ и с рег. № ****** във връзка с
настъпило на 21.10.2022 г. ПТП на път Е79, км 20+500, преди с. Д. 2) сумата в размер на
1255,50 лева – обезщетение за извършени разходи във връзка с настъпилото ПТП за платена
пътна помощ в размер на 1104,00 лева и измерване изкривяване на шаси в размер на 151,50
лева.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) обективно настъпване на покрито застрахователно събитие, т.е.
увреждане на застрахованото имуществено право; 2) наличие на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане, към момента на
твърдяното увреждане.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1)
увреждане на застрахованото имущество, представляващо застрахователно събитие, 2) вида
и размера на настъпилите вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, както и 3) наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане, към момента на
твърдяното увреждане.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно твърденията за плащане на
претендираната от ищеца сума, както и основателността на своите правоизключващи
възражения: 1) за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, поради груба
небрежност, обективирана чрез поведението на водача при реализирането на процесното
ПТП, тъй като презумпцията за вина по ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се отнася единствено до деликти,
осъществени при неквалифицирана форма и/или степен на вината. В този смисъл Решение
№ 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 85/2023 г., IV г. о.; 2) че водачът на процесното МПС след инцидента се е отклонил от
своевременна проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към момента на
процесното ПТП, т.е. към 21.10.2022 г., е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ с полица № 00500100465479 и обект
влекач с марка „Волво“ и с рег. № ******, както и че в хода на съдебното дирене е погасена
последната вноска от дължимата застрахователна премия.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът
приема, че процесното ПТП се е осъществило на 21.10.2022 г. около 04:54 ч. на път Е79, км
20+500, преди с. Д.,, при следния механизъм: при управление на влекач с марка „Волво“ с
рег. № ******** и с прикачено ремарке с рег. № ******* водачът е изгубил контрол над
автомобила, поради което е излязъл от пътното платно в посока на движението, т.е. от
4
дясната страна, и е пропаднал в крайпътната канавка, вследствие на което настъпват
твърдените от ищеца имуществени вреди на застрахования обект.
Механизмът на процесното ПТП се установява от свидетелските показания на водача
– Атанас Къслев, които съдът кредитира като последователни и достоверни, тъй като
съответстват на събрания по делото доказателствен материал. От анализа на приложените
по делото писмена доказателства, а именно писмо от 08.09.2023 г., подадено от МВР,
Областна дирекция - В., Сектор „ Пътна полиция“ (лист 75 от делото пред РС Монтана),
Протоколът за ПТП (лист 81), Акт № 731934/21.10.2022 г., както и заключението по
допусната съдебно техническа експертиза, които кореспондират с показанията на свидетеля,
се установява, че процесното ПТП се е осъществило около 04:54 ч. , за което е подаден
сигнал на телефон 112 от лице представило се като Х.фор И. в 04:55:58 ч. От записа на
разговора между И. и оператора се установява, че водачът на процесното ПТП, малко преди
да се размине с Х.фор И., вероятно също шофьор на ТИР движещ се в насрещното
движение, е излязъл от пътното платно и е катастрофирал в канавката, намираща се от
дясната част на пътния банкет. Установеният от настоящият състав на съда механизъм на
процесното ПТП кореспондира и със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза. Впоследствие е подаден повторен сигнал до телефон 112 в
09:06:58 ч., от лице представило се за младши инспектор З. От заключението по допуснатата
СТЕ на записа от проведения разговор между оператора младши инспектор З.се установява,
че въпреки приетия от компетентните органи сигнал за ПТП, екип на полицията не е
посетила мястото инцидента, т.е. пет часа след първоначалния сигнал. За този факт
свидетелства и протоколът за ПТП, съставен на 21.10.22 г. в 10:40 ч., който в тази си част
представлява официален удостоверителен документ, поради което се ползва с материална
доказателствена сила относно установените от съответния орган факти и обстоятелства,
включително датата и мястото на съставяне на удостоверителния документ.
Възражението за съпричиняване на вредите, поради проявена груба небрежност при
управлението на мпс-то от страна на увреденото лице, е неоснователно. Тежестта на
доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи
в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни
последици. Ответникът излага твърдения, че водачът на процесното МПС се е движел с
несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и че е шофирал под
въздействие на стрес и умора. Същите твърдения остават недоказани, а напротив съгласно
приетата СТЕ се установява, че от събрания доказателствен материал по делото не може да
се установи точната скорост на движение, тъй като след процесното ПТП не е снета и
запазена информацията от фискалното устройство (тахограф), което следва да бъде
монтирано към всеки товарен автомобил. Поради което не може да се установи по
категоричен начин причините, които са довели до настъпване на процесния инцидент. При
разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се
вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на
5
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
Не са основателни възраженията на ответника, че водачът е бил под въздействието на
алкохол при реализирането на процесното ПТП, както и че виновно се е отклонил от
извършването на проверка за употребата на алкохол или наркотични вещества. Въведеното
твърдение не се подкрепя от нито едно доказателствено средство, а напротив от протокола за
ПТП и разпита на свидетеля и заключението по допусната СТЕ се установява, че въпреки
своевременно подадения сигнал екип на полицията е пристигнала на мястото на
местопроизшествието и е съставила съответния протокол шест часа след инцидента.
Сигналът за ПТП е подаден в 04:55:58 ч., а протоколът за ПТП е съставен 10:40 ч. Не е
основателно възражението, че е налице овехтяване на отделната част от пътното платно
и/или че е налице конструктивен ефект. Въведените в предмета на доказване факти не се
установяват от събрания доказателствен материал
Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства,
кореспондиращи с приетото заключение по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на
процесния товарен автомобил е 18 252,52 лева, която стойност надвишава претендирания от
ищеца размер на притезанието.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2
КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива
действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при
определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение №
59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см.
И константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО. Поради което искът следва да бъде изцяло уважен,
включително и за сумата в размер на 1255,50 лева – обезщетение за извършени разходи във
връзка с настъпилото ПТП за платена пътна помощ в размер на 1104,00 лева и измерване
6
изкривяване на шаси в размер на 151,50 лева. Съгласно чл. 5 от ОУ на обезщетение
подлежат имуществените вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, т.е. вредите във връзка с възстановяването на застрахованото
имущество. Нормата на чл. 4, ал. 1 вр. ал. 4 от ОУ предвижда, че застрахователят осигурява
застрахователно покритие и спрямо възникнали вреди при застрахователни събития,
включително разходи за транспортиране на застрахованото МПС на разстояние 150 км.,
считано от мястото на събитието до охраняем паркинг. От представените писмени
доказателства – разписка известие и фактурата за предоставената услуга от 02.11.2020 г.,
включително свидетелските показания на Къслев се установява, че с репатрак са преместили
товарния автомобил до гр. В., което като разстояние е 10 км, т.е. в границите на уговореното
в общите условия, поради което претенцията за сумата от 1104 лева следва да бъде уважена.
Действително претърпените от застрахователя вреди при тотална щета се преценяват
с оглед пазарната стойност на автомобила, от която се приспада стойността на запазените
части, които могат да се реализират на свободния пазар срещу опредЕ. сума. В процесния
случай от експертизата на вещото лице се установява, че за репариране на вредите е
необходима сумата от 18 252,52 лева, която е значително по-малка от стойността на МПС-то
преди осъществения инцидент – 42 500 лева, т.е. възражението за наличието на тотална щета
е неоснователно.
По отговорността за разноски.
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 3 655,22 лева, от които 650,22 лева държавна такса за производството пред първа
инстанция; 2 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение; 600 лева – депозит за
вещо лице. Адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което възражението на ответната страна следва да бъде
уважено, като съдът намалява адвокатския хонорар до 1 700 лева, който размер се явява
справедлив с оглед характера на настоящето производство.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати
на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от сумата от 16
255,50 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на влекач с
марка „Волво“ и с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“
с полица № 00500100465479, вследствие на настъпило на 21.10.2022 г. ПТП на път Е79, км
20+500, преди с. Д., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Застрахователно дружество
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, сумата от 2
955,22 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни
7
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8