МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД
№ 1287/2017г. по описа на Районен съд гр.Монтана.
Районна прокуратура – гр. Монтана е внесла в съда обвинителен
акт против подсъдимия А.Н.К. xxx, с ЕГН:
xxxxxxxxxx за това, че за времето от месец март 2016г. до месец януари 2017г. в
гр. Монтана, след като бил осъден с влязло в сила на 29.06. 2012г. съдебно
решение по гражданско дело № 125/2012г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана
да заплаща месечна издръжка, чрез свидетелката Д.Д.К. xxx, като майка и законен
представител на родените по време на брака им деца - дъщери А.А.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx,
А.А.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx и син А.А.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx, съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, от които
една месечна вноска в размер на 900 лева и десет месечни вноски в размер на 600
лева като общо остатъчно задължение възлиза на общо 6 900 лева, като
извършеното престъпление е при условията на повторност по чл.183, ал.4 във вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Намира същото за доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение и му наложи наказание пробация при максимална
продължителност на пробационните мерки за срок от три години.
В хода на съдебното производство са конституирани в
процесуалното качество на частни обвинители съпругата и децата на подсъдимия Д.К.,
А.К., А.К. и А.К.. Посредством своя упълномощен повереник се присъединяват към
становището на прокурора относно признаването на подсъдимия за виновен, но отправят искане
наказанието му да бъде лишаване от свобода, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Претендират и разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на осъдителна
присъда като навежда възражения, че
деецът не е изпълнявал задълженията си по заплащането на издръжката поради
обективна невъзможност, тъй като цялото му налично имущество е било запорирано
или възбранено от съдебен изпълнител именно във връзка със задължението му за
заплащане на издръжката. В заключение моли съда да наложи на подсъдимия
наказание пробация.
Подсъдимият А.К., в своя лична защита, моли съда да му наложи наказание пробация.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Н.К. е роден на xxxгxxx, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, работещ осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият А.К. и частният обвинител Д.К. са бивши
съпрузи, от брака си имат родени три деца - А., родена на xxxг., А., родена на xxxг.
и А., роден на xxxг. През месец май
2013г. двамата съпрузи се разделили и грижите за малолетния им син били поети
изцяло от майката. С Решение на Окръжен съд - гр. Монтана, постановено по
гр.д.№ 125/2012г., влязло в законна сила на 29.06.2012г., подсъдимият А.К. е бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева на всяко от децата. След
постановяване на съдебния акт, подсъдимият не заплащал редовно и в пълен размер
дължимата издръжка. С влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 30
155/2013г., НОХД № 30 147/2014г., НОХД № 30 153/2015г. и НОХД № 784/2016г.
всичките по описа на Районен съд - гр.Монтана, подсъдимият е бил осъден за
извършени престъпления по чл.183, ал.1 и ал.4 от НК. През периода от месец март
2016г. до месец януари 2017г. същият превел на майката на децата им сумата в
размер на 3 700 лева, която покривала задължението му за четири месеца - за
месеците ноември и декември 2015г. и месеците януари и февруари на 2016г.
Дължимата издръжка от месец март 2016г. до месец януари 2017г. - общо 11 броя
месечни вноски, от които за месец март 2016г. дължи издръжка по 300 лева за
всяко от децата, а от месец април 2016г. до месец януари 2017г. - 300 лева на
ненавършилите пълнолетие деца А. и А..
Поради това обстоятелство, че подсъдимият не е
продължил да заплаща дължимата издръжка за последващ период от време, частният
обвинител Д.К. депозирала жалба в Районна прокуратура - гр.Монтана. По случая
била извършена проверка и впоследствие образувано досъдебно производство № 979/2016г.
по описа на РУ - гр.Монтана. В хода на разследването била разпитана в
качеството на свидетел майката на трите деца Д.К.. Също така била
назначена съдебно икономическа
експертиза, както и били приобщени писмени доказателства. В своите показания като
пред разследващ полицай, така и в съдебно заседание, свидетелката К. твърди, че
подсъдимият е бил осъден да заплаща посочените в обвинителния акт суми и поради
липсата на доброволно изпълнение била иницирала образуването на изпълнително
дело и подала тъжба до прокуратурата. С Постановление от 16.05.2017г. било
повдигнато обвинение срещу подсъдимия А.Н.К. в извършване на престъпление по
чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
В разпита си в качеството му на обвиняем, А.К. се
признал за виновен и в обясненията си заявил, че не е заплащал издръжката, тъй
като свидетелката Д.К. му запорирала цялото имущество.
Горната фактическа обстановка се установява по
категоричен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели (частните обвинители и свидетелите на
защитата Наска К. и Георги Георгиев), заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно икономическа експертиза,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства.
В подробните си обяснения пред съда, в хода на
проведеното съдебно следствие, подсъдимият А.К. излага факти, свързани със
съвместния му живот, който е имал с Д.К. и родените им деца, както и с
настоящето си съжителство със свидетелката Наска К.. В тях се твърди, че преди
години действително е бил заможен човек, но свидетелката К. умишлено му
завеждала дела с цел същият да бъде злепоставен и финансово разорен.
Същевременно подсъдимият не отрича, че има регистрирани фирми, както и че през
инкриминирания период е работил, ходил е на почивки в и извън страната, пътувал
е в чужбина по повод неговата търговска дейност и е продавал машини, които
произвеждал. Също така се твърди, че цялото му налично имущество е обект на
принудително изпълнение именно от страна на частните обвинители, което
възпрепятствало тяхното удовлетворяване като кредитори по задължението за
издръжка.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, в частта
относно неговото предишно материално положение, фактът на трудова ангажираност
и финансово затруднение, следва да бъдат възприети като обективни и достоверни,
тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели
трима частни обвинители – Д.К., А.К. и А.К., служебна бележка и справки от ДСИ
при Районен съд – гр.Монтана във връзка с образувани изпълнителни производства
и справка от Служба по вписванията при Районен съд – гр. Монтана е, че
подсъдимият действително се явява длъжник по редица изпълнителни дела, част от
които образувани от Д.К.. Същевременно подсъдимият А.К. твърди, че през периода
на дължимост на претендираната издръжка, е бил във финансов колапс, дължащ се
на множеството заведени изпълнителни дела от страна на бившата му съпруга Д.К.,
наличие на друго семейство със свидетелката Наска К., от което има и други деца
и за което също полага грижи.
В тази част съдът не следва да възприема безкритично
обясненията му, тъй като както от тях, така и от останалите свидетелски
показания се установява, че въпреки високият жизнен стандарт, който подсъдимият
е поддържал, единствено и само неговото собствено поведение е довело до поставянето
му в невъзможност да заплаща дължимата издръжка. Действията на частния
обвинител Д.К. са последващи и очевидно продиктувани от цялостното му поведение
да изпълнява законоустановените си задължения по Семейния кодекс във връзка с
издръжката на своите деца. Допълнителен аргумент за наличието на този извод е и
фактът, че досега подсъдимият е бил осъждан общо четири пъти за извършени
престъпление по чл.183 от НК и то все по отношение на настоящите частни
обвинители. От друга страна подсъдимият не е предприел никакви действия по
изменение размера на издръжката.
Същевременно в своите обяснения същият признава, че се занимава с производство
и продажба на машини, продал е две от тях, едната от които на стойност ,,около 20 000 лева".
Освен това в периода на завеждане на делата, той е извършил действия по
разпореждане с недвижимо имущество в т.ч. и в полза на роденото от свидетелката
Наска К. дете Нанси А.К., обективирани в нотариален кат за дарение на 1/2
идеална част на недвижим имот № 197, т.3, вх.рег.№ 1930, нотариално дело 452 от
27.03.2012г. Твърди показателен е фактът, че освен наличието на транслативна
сделка с недвижим имот в полза на своето дете, родено от свидетелката, с която
съжителства на съпружески начала, подсъдимият прехвърля същия безвъзмездно.
Според настоящия съдебен състав лице с финансови затруднения, част от които за
задължения във връзка с издръжка, не би прехвърлял безвъзмездно недвижими имоти
и то в полза на друго свое дете. Отделен и без коментар в настоящите мотиви
остава въпроса защо не е прехвърлил имота на своите деца от първия брак и
частни обвинители по наказателните дела.
От друга страна разпитаните в качеството на свидетели
частни обвинители Д.К., А.К. и А.К. твърдят, че както преди образуването на
изпълнителните и наказателни дела така и към настоящия момент, техният роднина продължава
да поддържа висок жизнен стандарт. Свидетелите заявяват, че подсъдимият А.К. качвал
рекламни обяви в интернет във връзка с произвежданите от него машини, извършвал
пътувания в чужбина и екскурзии в страната и в чужбина. Също така лицето фигурира
като представител на две фирми и неколкократно им е заявявал, че може да им
заплаща издръжка, но при условие, че се откажат от заведените срещу него дела и
постигнат извънсъдебно споразумение. Частните обвинители твърдят, че
нееднократно за виждали подсъдимия да ходи на ресторант и не са забелязали
никаква видима промяна в неговия живот преди и след образуване на наказателните
и граждански дела.
При обясненията на подсъдимия и показанията на
частните обвинители се съдържат известни противоречия, относно наведените
твърдения във връзка с опитите им за доброволно уреждане на финансовите им
спорове във връзка с издръжката. Подсъдимият твърди, че е приканвал частните
обвинители да се спогодят, но те не са пожелали, а последните пък - че неговите
предложения са били в насока същите да се откажат от своите законови права във
връзка с евентуално бъдещо изпълнение от негова страна. Противоречията в
твърденията на страните не можаха да бъдат отстранени и независимо от това за
съда остава единствения правен извод, че такива преговори са били водени, но
същите не са дали резултат. Косвено обаче признанието на подсъдимия, че ако не
уредят доброволно отношенията във връзка с издръжката, същият ще бъде в
състояние да я заплаща навеждат до извода за негова потенциална възможност в
тази насока, независимо от позицията на частните обвинители.
Съдът намира, че независимо от оспорването на
изложените твърдения на свидетелите от страна на подсъдимия, следва да бъдат
кредитирани показанията им като еднопосочни, логични и непротиворечащи помежду
си, а и относно поддържания жизнен стандарт от страна на подсъдимия и
подкрепящи се частично и неговите обяснения.
И тримата признават, че пред тях подсъдимият е заявявал, че е финансово
обезпечен, но няма да заплаща издръжка докато те не предприемат съответното
изгодно за него поведение относно задълженията му към тях.
По отношение на показанията на свидетелката Наска К.
съдът намира, че същите следва също да бъдат ценени на плоскостта на затруднено
финансово положение на подсъдимия К.. В тях се признава, че свидетелката има деца
от подсъдимия и полага грижи и издръжка за тяхното домакинство единствено тя. В
тази им част показанията се оборват както от обясненията на подсъдимия, така и
от показанията на частните обвинители.
Съдът не се отнася безкритично към обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелката Наска К. и Георги Георгиев. Показанията на същите
потвърждават в известна степен версията на подсъдимия за затруднено финансово
положение.
Безспорно беше установено от събраните гласни
доказателства, че подсъдимият е реализирал някакви, макар и по негово собствено
признание, недостатъчни доходи. Той е пътувал извън страната във връзка с
екскурзии, занимавал се е с търговска дейност, която, независимо че е била
ограничена, не е била окончателно преустановена. Също така се събраха
доказателства, че е работил известно време и при свидетеля Георги Георгиев. Същевременно
от показанията на самия свидетел се установява, че подсъдимият е бил назначен
на работа при него и е реализирал известни трудови доходи.
Следователно при полагане на по - сериозни усилия,
подсъдимият би могъл да реализира и по - висок доход. Още повече, че от
характеристичните му справки, приложени към кориците на делото се доказва, че
той е ,,видна личност в града, която реализира редица творчески проекти",
които едва ли са безвъзмездни. Освен в оркестъра, същият работи и с деца в
школа за изкуства.
Ето защо дори и
да се приеме, че през инкриминирания период подсъдимият А.К. не е поддържал
същия стандарт, какъвто е имал преди образуваните гражданските дела, то към
настоящия момент, това положение не е в такава степен, която да обуслови цялостната
му невъзможност от заплащане на издръжка.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по
досъдебното производство съдебно – икономическа експертиза е, че общата дължима
сума на незаплатената издръжка от страна на подсъдимия, е в размер на
6 900 лева. Съдът кредитира заключението не вещото лице като обективно и
вярно и съобрази същото при изграждане на своето вътрешно убеждение и
мотивиране на своя съдебен акт.
При така очерталите се противоречия в гласните
доказателства между подсъдимия и свидетелката Наска К. от една страна и
показанията на частните обвинители от друга, съдът намира че следва да даде
цялостна вяра на последните и частична на първите. Всички разпитани свидетели,
ведно с обясненията на подсъдимия установяват, че той е имал финансова
възможност да заплаща изискуемата издръжка, но не го е сторил. По делото беше
приложена справка от ТД на НАП – гр.Велико Търново, от която е видно, че
подсъдимият има налични движими и недвижими имоти, които все още фигурират на
негово име и за които, съгласно постъпила справка от ДСИ при Районен съд –
гр.Монтана, няма данни за наложени обезпечителни мерки или предприети
изпълнителни действия.
Поради тази причина съдът приема, че подсъдимият е
имал обективната възможност да издължи ако не цялата, то поне една значителна
част от дължимата издръжка през инкриминирания период, без това да затрудни в
значителна степен икономическото му съществуване на него и на другото му
семейство.
Събраните гласни и писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, с категоричност установяват описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което и съдът изцяло основава на същата своите фактически
и правни изводи.
При така възприета фактическа обстановка и с оглед
направения цялостен анализ на събраните доказателства съдът намира, че с
деянието си подсъдимият А.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
Престъплението по чл.183 от НК засяга обществените
отношения в инкриминираната от прокурора форма на изпълнително деяние, която се
осъществява посредством бездействие и намира обективен израз в продължаващо
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд - гр.Монтана за
заплащане на издръжка на две или повече вноски.
За ангажиране на наказателна отговорност, на
извършителя на визираното продължено престъпно посегателство е изискуеми
инкриминираното неизпълнение на елементи (неплащане на издръжка на съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра) да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
неплащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл
дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или
допуска (примирява се) с настъпването им.
Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното посегателство за доказването на които е необходимо установяване
на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолимо естество, препятстващи плащането на месечната издръжка.
Инкриминираното поведение на подсъдимия се субсумира
от обективна страна от особената норма на чл.183, ал.1 от НК.
За инкриминирания период, след като е бил осъден с
влязло в сила съдебно решение да плаща месечна издръжка в размер на по 300 лева
на своите ненавършили пълнолетие низходящи, подсъдимият А.К. не е изпълнил това
си свое задължение в размер на повече от две вноски.
Очертаните обстоятелства, сочещи от предприети от
дееца действия по формалното освобождаване от служещи за принудително събиране
на издръжката имущество и доходи, индицира на финансова обезпеченост,
позволяваща плащане на определените за низходящите му суми и на демонстриране
на нежелание от него страна да изпълни това си задължение (в този смисъл е и
Решение № 77/05.03.2015г. по дело № 1996/2014г. по описа на ІІІ - н.о. на ВКС).
В подкрепа на
наличната обективна възможност на подсъдимия да изпълни вменения му дълг и на
липсата на съществуващи непреодолими пречки, възпрепятстващи заплащането на
определеното със съдебното решение месечни издръжки на ненавършилите пълнолетие
низходящи е и приобщеният доказателствен материал за общественото положение и
професионална заетост на А.К. (той работи и е съпричастен към частната
търговска дейност на лицето, с което съжителства на съпружески начала). Освен
това в мотивите на самото съдебно решение на Окръжен съд - гр.Монтана изрично е
упоменато наличието на ,,значително по обем имущество на ответника, а именно
притежаването на моторни превозни средства, недвижими имоти, участие в три
търговски дружества като съдружник и успешната дейност като едноличен
търговец". Допълнителен аргумент в
подкрепа на изводите на въззивната инстанция, които принципно не са
задължителни за наказателния съд, се доказват и от приложената справка от
Национална агенция за приходите, от която е видно наличие на движимо и
недвижимо имущество, регистрирано на името на подсъдимия. Същевременно липсват
данни цялостните му активи да са обект на изпълнителни действия.
Съдът обаче не намира, че липсват всякакви възможности
от страна на дееца да се снабди с парични средства, чрез които да заплати
дължимите суми по издръжката. Предприемането на изпълнителни действия във
връзка със събирането на сумите в действителност е едно затруднение, но същото
не е неправомерно поведение от страна на свидетелката К., осуетяващо
възможността за заплащане на издръжка от страна на подсъдимия, а търсене на
задължението по установен правов ред. От обясненията на подсъдимия, а и от
показанията на разпитаните свидетели Наска К. и Георги Георгиев се доказва, че
деецът е работил, живее в жилище, което очевидно надвишава многократно жилищните
нужди на неговото ново семейство и реализира недекларирани доходи.
Това поведение не извинява подсъдимия, за когото се
събраха доказателства че притежава и други имущества, с които се е разпоредил и
които са предмет на гражданско правни отношения. По делото бяха ангажирани
обемист писмен доказателствен материал от страна на подсъдимия и неговия
защитник от една страна и частните обвинители и техния повереник от друга. От
тях се установява наличие на множество образувани изпълнителни дела за крупни суми,
многократно надвишаващи дължимата издръжка.
Същевременно се доказва, че самият подсъдим е
извършвал разпоредителни действия със своето имущество, осъзнавайки, че
посредством с тях, пряко ще ощети честните обвинители.
Предвид гореизложеното съдът намира, че със своето
поведение, подсъдимият А.Н.К. е извършил престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение.
Видно от справката за съдимост е, че лицето е осъждано
с влезли в сила присъди, постановена по НОХД № 30 155/2013г., НОХД № 30
147/2014г., НОХД № 30 153/2015г. и НОХД № 784/2016г. всичките по описа на
Районен съд - гр.Монтана, с които е признат за виновен по обвинение в
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 и ал.4 от НК като са му налагани
наказания глоба и пробация.
Предвид справката за съдимост следва да се приеме, че
престъплението е извършено при условията на квалифициращия признак повторност спрямо
всички влезли в сила присъди.
Съгласно задължителната за съда съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно Решение № 19 от 27.ІІІ.1974г. по н.д.№ 12/74г. на
ОСНК на ВКС престъплението е извършено повторно, когато деецът не изпълни
задълженията си по издръжката в определен срок, след като е бил осъден за
такова деяние. Видно от писмените доказателства по делото е, че периодът на
инкриминираното деяние е след като деецът е бил осъден след като е бил осъден с
влязло в сила решение по гражданско дело, поради което и същият следва да носи
не гражданска, а наказателна отговорност
(Решение № 484 от 16.Х.1980г. по н.д.№ 486/80г. І н.о. на ВКС).
От субективна страна изпълнителното деяние се счита за
извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да
заплаща издръжка на трите си деца, имал е финансовата възможност да я заплаща,
предприел е неуспешни действия по гражданско правен път, за да осуети това
плащане и въпреки това не го е правил. В случая не е налице съзнание за
обективна невъзможност, а наличие на умисъл че посредством извършване на транслативни
сделки с недвижимо имущество, ще се
избегне едно изискуемо от закона задължение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази от една страна наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.1 от НК, а от друга предвиденото в
разпоредбата на чл.183, ал.4 от НК размер на наказанието.
Преценявайки горните обстоятелства съдът отчете от
една страна отегчаващите отговорността обстоятелства: високата степен на обществена
опасност на деянието, високият размер на незаплащаната издръжка и
продължителният период от време на неизпълнение на задължението, значителният
брой на невнесените месечни вноски - общо 11, предходните осъждания на дееца все
за престъпления, свързани с неплащане на издръжка, което обуславя и наличие на
упоритост в извършване на едно и също престъпление по отношение на едни и същи
лица, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов
ред, а като смекчаващи такива - доброто му процесуално поведение, положителните
характеристични данни, признаването на вина, частичното заплащане на дължимата
издръжка и способстване за разкриването на обективната истина.
По отношение на вида и размера на наказанието
санкционната част на правната норма по чл.183, ал.4 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Съобразявайки алтернативните
санкции на правната норма съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54, ал.1 от НК като на подсъдимия бъде наложено
по - тежкото измежду двете алтернативни наказания, а именно осем месеца
лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото в закона наказание
обществено порицание, което да бъде изтърпяно чрез прочитането му по местния
радиовъзел.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия се
доказва, че за две от четирите предходни му осъждания, все за престъпления по
чл.183 от НК, са били налагани наказания пробация, които очевидно не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. Именно поради тази причина
и с настоящата присъда следва да се наложи по - тежкото наказание.
Определеното по вид наказание от една страна би
въздействало предупреждаващо върху подсъдимия, а от друга страна би го
мотивирало в по – голяма степен да
положи по – големи усилия в бъдещото изплащане на дължимата издръжка.
По отношение на изтърпяване на определеното наказание съдът
намира, че тъй като до този момент лицето не е било осъждано на наказание
лишаване от свобода и определеният размер е до три години, целите на
наказанието биха били постигнати ако изтърпяването на същото бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Определеното наказание лишаване от свобода не би могло
да бъде редуцирането по чл.55, ал.1 т.2 б. ,,б" от НК на пробация или
глоба, тъй като такива наказания вече са били налагани с предходните осъждания.
Според съда налагане именно на наказание
лишаване от свобода, би се явило законосъобразно и справедливо.
При този изход на делото подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените разноски в хода
на досъдебното производство в размер на 47,00 лева за съдебно икономическа
експертиза, а на частните обвинители заплатената и поискана в съдебно заседание
сума от 800 лева, представляваща направени разноски за упълномощен повереник,
както и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително изпълнение на сумите.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: