Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/12.05.2020 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 104 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба от „Р*** и***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г.Г., против уведомително писмо за извършени плащания изх. № 01-2600/70 от 08.01.2020 г. на зам.изпълнителен директор на ДФЗемеделие - РА, дирекция „Рибарство и аквакултури“, в писмото са посочени изплатена сума и „ недопустими
разходи в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с
„ К*** “ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „ М*** стратегии и знания“ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020..“, като изрично е посочено, че същото подрежи на обжалване в 14 –дневен срок пред административния съд по седалището на посочения в акта адресат, и/или пред Министъра на земеделието, храните и горите.
В жалбата се сочи, че не е ясно доколко въпросното писмо представлява индивидуален административен акт или само е уведомление по смисъла на чл.61, ал.1 АПК, но т.к. в същото се сочи, че част от поисканите разходи са недопустими и изрично е посочено, че подлежи на обжалване, без да е указано да има издаден друг административен акт, поради което дружеството- адресат приема, че в същото е налице волеизявление за обявяване на недопустимост на две групи разходи, т.е. следва да се приеме, че с него се отказва верификация на тези разходи. В жалбата се твърди, че същото е издадено от материално некомпетентен орган, т.е. същото е нищожно. Издадено и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изобщо липсват правни основания за отказ да бъдат верифицирани посочените разходи – нарушение по чл.59, ал.2, т.4 АПК; не е посочено пред кой орган следва да се обжалва – чл.59, ал.2, т.7 АПК; посочените фактически установявания не съответстват на нито едно от основанията за определяне на разходите за недопустими, съгласно раздел ІІ, глава пета от ЗУСЕСИФ, в чл.62, ал.3 ЗУСЕСИФ е посочено „Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.“, а общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 ЗУСЕСИФ. Посочените като недопустими разходи въобще не са подведени под съответните правни норми, като за същите не е извършена проверка и не са събрани доказателства за твърдяната недопустимост. Тези разходи са одобрени още на етап кандидатстване, като за същите са представени и съответните разходнооправдателни документи, които са достъпни в ИСУН, същите са заявени в общата сума за изплащане, а не са посочени на ред РОП, т.к. не са разходи за отчетния период, но при съответна проверка административният орган би установил, че има такова несъответствие в общата сума и посочените в съответния ред на финансовия отчет, което най- вероятно е техническа грешка при попълване на заявлението за плащане и след проверка същото би следвало да бъде отстранено, а разходно оправдателни документи за същите са представени и налични в ИСУН. Въз основа на всичко изложено, се иска отмяна на това уведомително писмо № 01-2600/70 от 08.01.2020 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ- РА.
В съдебно заседание, оспорващата страна се представлява от управителя А.Г., който моли да се уважи подадената жалба. Поддържа доводите, изложени в същата, както и изложеното в депозираната писмена защита вх.№ 778/30.04.2020г./л.73-80 от делото/ и допълнителни писмени бележки/л.129 – 135 от делото/. Сочи, че сумата е в рамките на приетия за допустим бюджет по сключения административен договор и подраздел. Отново твърди още, че разходите са реално извършени и са включени в заявената сума за плащане с подаденото искане, макар същите не са отразени в РОП/разходи за отчетния период/, т.к. не са от отчетния период и ако административният орган е извършил проверка, то безспорно би установил, че е налице техническа грешка, при което е имало възможност същата да бъде отстранена. В производството административният орган два пъти е искал допълнителни документи, в нито едно от тези искания не са посочени такива, касаещи тези разходи, които са посочени в АБ/актуален бюджет/ и са предварително направените разходи, поради което същите не са посочени за отчетния период/на ред РОП/, но надлежно са поискани и включени и въведени в така наречената система ИСУН 2020. Твърди, че въпросното несъответствие е очевидно и административния орган не е ясно на какво основание е приел същите за недопустими, ако е имало несъответствие с поисканата сума за плащане и отчетни данни, то е следвало в административното производство да изискат допълнителни пояснения и документи, т.к. заявените за плащане суми са съобразени с всичко изискуемо по проекта, поради което са изцяло в рамките на изискванията на чл. 57 и на изискванията на проекта. Претендира присъждане на разноски.
От ответника е подадена молба вх.№ 776/30.04.2020 г./л. 67-68 от делото/, чрез юрк. Митев, с пълномощно на л.3 от делото, в който подробно се описва фактическата обстановка, и се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че тези разходи не са посочени/заявени за плащате в искането на съответния бюджетен ред и не са представени за тях разходооправдателните документи. Същите доводи се поддържат и в с.з. на 04.05.2020 г. от пълномощника юрк.Й.. Иска се присъждане на разноски за минимално юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Монтана, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на делото е писмо с изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗемеделие/ДФЗ-РА, дирекция“Рибарство и аквакултури“/, в което писмо адресатът е уведомен за изплатена сума по АДБФП № МДР – ИП- 01-20/14.03.2018 г. в размер на 825 863, 82 лева и „ недопустими разходи в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с „К*** “ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „М*** стратегии и знания“ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020..“/л.16-17 от делото/.
В производството не се спори, че между ръководителя на управляващия орган по Програмата за морско дело и рибарство/ УО по ПМДР и „Р*** и***“ ООД, е сключен административен договор № МДР- ИП-01-20/14.03.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и рибарство *********/л. л.32-36 от т.ІІ на делото/, както и допълнителни споразумения към този договор/ л.26-28; л.18-19; л.16-17; л.10-12; л.4-5 от т.ІІ на делото/, в които са отразени договорени изменения. Установи се безспорно, че между страните е договорено и одобрено
„…Окончателно плащане се извършва при условията и по реда на т.2.3 от условията за изпълнение въз основа на искане за окончателно плащане в максимален размер на 100% от БФП, но не повече от 849 864, 65 лв., подадено не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.7 от АДБФП…“, допълнително споразумение от 27.11.2019 г., с приложение към него/л.4-9 от т.ІІ на делото/. Не се спори, че е подадено искане за плащане общо в размер на 849 813, 54 лв., ведно с финансов отчет към него/л.83 – 89 от делото/, същият финансов отчет на л.8-13 от делото. Безспорно в производството се установи, че р.ІV „Разходи за услуги“ АБ е 48 854.02 лв./БФП 23 949.72 и собствено съфинансиране 24 904.30 лв./, което е по т.23 “Подготовка на проект, инженерни проучвания, оценки, анализи и изготвяне не технически проект и/или технологично описание на обекта ….“, като по т.23.1 е в размер на 38 374.60 лв. и по т.23.2 е в размер на 10. 479.42 лв., но тези суми не са отразени като РОП/ разходи за отчетния период/л.10 и л.89 от делото/. Не се спори също, че в хода на административното производство от „Р*** индустрия“ ООД, с уведомително писмо от 09.12.2019 г.за отстраняване на нередовности от ДФЗемеделие- РА, дирекция“Рибарство и аквакултури“, във връзка с депозираното искане за плащане са поискани допълнителни документи, но няма посочени такива касаещи въпросните суми в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с „К*** “ и в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „ М*** стратегии и знания“ ЕООД./ л.1-4 от т.ІІІ от делото/.
С оспореното в настоящото производство писмо с изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020 г., подписано от зам.изп.директор на ДФЗ К*** , дружеството е уведомено за изплатената сума от 825 863.82 лв. и за „ недопустими разходи: в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с „ К*** “ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „ М*** с*** и з***“ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020..“, със същото се напомня на дружеството за задълженията му съгласно чл.10.4 от Общите условия към АДБФП, като изрично е посочено, че „настоящият документ подлежи на обжалване../л.16-17 от делото/.
Процесното писмо е издадено на 08.01.2020 г., а жалбата срещу него е подадена на 22.01.2020 г./пощенско клеймо – л.15 от делото/ и получено вх.№ 01-2600/70#1 от 24.01.2020 г./л. 4 от делото/. Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че първо следва да бъде установена правната същност на оспореното писмо, за да може да изложи съображения относно законосъобразността му.
В жалбата на първо място се твърди, че не е ясно дали същото следва да бъда прието като индивидуален административен акт, но от изпратената административна преписка, не се установява да е издаден друг индивидуален административен акт във връзка с заявеното искане за плащане по административен договор АДБФП № МДР-ИП-01-20/14.03.2018 г. и доколкото същото съдържа твърдение за „ недопустими разходи“, т.е. същото засяга права и законни интереси на дружеството-адресат, то същото следва да бъде разгледано като индивидуален административен акт, още повече, че изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване.
Спорен е и въпросът относно материалната компетентност на издателя на това писмо - зам.изпълнителен директор на ДФЗ. От събраните в хода на производството писмени доказателства – решения на МС и съгласно разпоредбата на чл.9, ал.5 и ал.4 от ЗУСЕСИФ, функциите на междинни звена по ПМДР, се изпълняват ИАРА и от ДФЗ- РА/т.8 от решение № 211 на МС от 06.04.2015 г./. По делото е приложена заповед на изп.директор на ДФЗ № 03-РД/2033 от 12.06.2019 г., с която „ на основание чл.20, т.2 и чл.20а, ал.2, т.1 и т.4 от ЗПЗП, чл.10, т.2,3, 7,13, 16 и 17 и чл.13, ал.1 и 4 от Устройствения правилник на ДФЗ, във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП, решение на УС на ДФЗ по т.1 от протокол № 141/16.05.2019 г. и с оглед оптимизиране работата на дирекция“Рибарство и аквакултури“ и дирекция“ Селскостопански пазарни механизми“, на зам.изп.директор К*** , са делегирани правомощия по изрично посочени дейности на дирекция“ Рибарство и аквакултури“, т.І от въпросната заповед./л.18 от делото/. Съгласно чл.2, ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ, същият „изпълнява функциите на Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ и по „Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020“/ПМДР/..“. От друго страна в хода на производството пред съда е представено Споразумение за делегиране на функции по програма за морско дело и рибарство 2014-2020 № РД09-922/27.09.2019 г./ между УО ПМДР и ДФЗ- РА, в което изрично е посочено, че ДФЗ- РА изпълняващо функциите на междинно звено по ПМДР 2014-2020, чрез дирекция“Рибарство и аквакултури“, като са му делегирани функции по верификация на разходите…/л.111-114 от делото/. Съгласно изложеното следва, че функциите на междинно звено са възложени на ДФЗ-РА, като спорен остава въпросът доколко от издадената заповед от изп.директор на ДФЗ № 03-РД/2033 от 12.06.2019 г., с изрично посочени правни основания и с цел оптимизиране работата на дирекция“Рибарство и аквакултури“, на зам.изп.директор К*** са възложени изпълнения на изрично посочени правомощия и в какво качество. От представеното споразумение, страна е ДФЗ – РА, чрез посочените звена от административната структура, а съгласно посочените в чл.10 от Устройствения правилник на ДФЗ, изп.директор представлява фонда, организира и ръководи дейността му, като съгласно чл.11, ал.2 от същия може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правота на ЕС или от националното законодателство на зам.изп.директор. Доколкото в приложената заповед на изп.директор на ДФЗ от 12.06.2019 г., предвид посочените правни основания не е посочено зам. изп.директор, като му е възложено да ръководи и координира дейността на дирекция “Рибарство и аквакултури“, да са му делегирани правомощия на фонда, респ. изп.директор на ДФЗ по посоченото Споразумение с УО ПМДР2014-2020. От друга страна дори да приемем, че са делегирани правомощия на изп.директор, то предвид изрично посочените правомощия в т.І.3 подписва уведомителни писма за извършени плащания до ползвателите на БФП по ПМДР, а съгласно т.І.5 подписва придружителни писма за отказ за плащане до ползвателите на БФП по ПМДР, което при така изрично разделено посочване и граматично тълкуване следва, че същият е делегирал правомощия за уведомителни писма за извършени плащания и само придружителни писма за отказ за плащания, а в конкретния случай имаме уведомително писмо, в което без да е посочен надлежен административен акт, нито посочени правни основания са посочени и „недопустими разходи“, което всъщност представлява отказ от верификация на същите. За която верификация в случая зам.изп.директор няма надлежни правомощия, т.к. не е оправомощен да представлява фонда от една страна, а само да ръководи дирекция“Рибарство и аквакултури“, а и предвид изрично посочените правомощия, а именно да подписва придружителни писма за отказ, но не и да постановява отказ. Предвид което по разбиране на настоящия съдебен състав действително много спорна е материалната компетентност на издателя на оспореното писмо, още повече, че в същото не е посочено на какво правно основание е издадено.
Доколкото в хода на производството не е представен друг административен акт за отказ по заявеното искане за плащане, то въпросното уведомително писмо всъщност съдържа и частичен отказ за плащане на заявените суми, т.е верификация на тези разходи, като същите са посочени като недопустими, без да е посочено правно основание за това твърдение. Поради което дори да приемем, че оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, същото е издадено без посочено правно основание, не е ясно на какво основание в него се сочат“ недопустими разходи“ и дали само уведомява адресата или с него се отказва верификация на заявените разходи с искане за плащане от дружеството. В тази връзка основателно е изложеното в жалбата, че административният орган не е изяснил и изискал в административното производство доказателства дали така одобрените с АДБФП разходи, които не са посочени в реда да разходи в отчетен период, са извършени и надлежно отчетени, т.к. същите имат предварителен характер и доколко същите следва да са посочени като разходи за отчетен период/ РОП във финансовия отчет/, е технически въпрос, който е следвало да бъде изяснен в административното производство. Още повече, че очевидна е разликата между заявената обща сума за плащане и посочената такава в РОП. Предвид което твърдението от страна на пълномощника на ответника, че тези разходи въобще не са заявени не се установява, а що се касае за разходнооправдателни документи, то такива са приложени. Единствено вярно е, че въпросните разходи не са посочени на ред РОП на финансовия отчет. При така установените факти, настоящият съдебен състав споделя изложеното, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Видно от самото писмо, със същото се приема, че са налице „ недопустими разходи“ в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с
„К*** “ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „ М*** стратегии и знания“ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020..“.
Съдът намира, че в случая с оглед твърдените факти не е налице и хипотезата на чл. 2, § 36 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /по-долу Регламент 1303/2013/, която гласи: „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.“ , като в конкретния случай и за нередност не се сочат доказателства.
Доколкото само част от средствата по административния договор между страните са от ЕСИФ, то с оглед твърдяната“недопустимост“ на определена сума, същата сума би представлявала вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно процесното писмо по своята правна същност представлява отказ от верификация, като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, макар след заявено искане за плащане да са изискани много допълнителни доказателства/л.1-4 от т.ІІІ на делото/, за въпросните суми, посочени като недопустими, не са изискани никакви доказателства, от което следва, че първоначално административният орган не е установил недопустимост/ или нередност/ на тези предварително заявени и одобрени разходи за услуги, впоследствие без изложени правни основания, т.е. не е ясно на какво основание, с довод, че не са надлежно заявени на съответен ред от финансовия отчет, намалява размера на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, да са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, съгласно правилата уредени в раздел II Плащания, верифициране и сертифициране на разходи от ЗУСЕСИФ, което в случая не е установено.
Писмото е издадено в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но не е ясно дали има само уведомителен характер, същото не е мотивирано, без въобще не са посочени правни основания, от които да е ясна административната процедура, нито са посочени правните основания въз основа на които са приети „недопустими разходи“, съответно в размер на 38 374.60 лв. и 10 479.42 лв. , което не дава възможност на съда да извърши преценка по спазването на материалния закон и целта на закона, същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: В писмото следва да бъдат посочени не само фактическите основания, но и нарушените норми на националното или общностното право, подвеждането на същите под определена норма, където са посочени хипотезите на допустимост, респ.недопустимост на разходите. Като не е посочил в писмото такава норма, органът е нарушил правото на защита на дружеството, като същото е в неведение на какво основание тези разходи са“ недопустими“ и как следва да се защитава. Освен това съдът също не може да провери законосъобразността на акта, доколкото не става ясно на какво правно основание е издадено процесното писмо, за да се провери дали посочените факти попадат в хипотезата на същото. Липсата на такова посочване поставя съда в невъзможност да извърши проверка по отношение спазването на материалния закон и целта на закона.
Съгласно чл.63 ЗУСЕСИФ „Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, т.е. управляващият орган трябва да осигури възможност на бенефициента, „за представяне на документите и разясненията …. в разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.“ Като срокът за плащане/по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСЕФ/ спира да тече до представянето на документите и разясненията, но общо за не повече от един месец. В конкретния случай от страна на административния орган/ независимо като междинно звено или сертифициращ орган/, не са изискани разяснения или допълнителни документи относно въпросните суми. Едва в оспореното писмо се твърди, че не са представени разходнооправдателни документи и не са отразени на съответния бюджетен ред, твърди се „ недопустимост“ на извършените разходи, без да се сочи правно основание, което не дава възможност за защита по отношение на така посочената недопустимост. Дори да приемем, че е налице пропуск за отразяване на съответния бюджетен ред РОП, този пропуск не е правно основание за определяне на извършените и заявени разходи за недопустими.
Предвид изложеното по-горе, оспореното писмо ако приемем, че представлява отказ за верификация, то същото е немотивирано и е издадено от материално некомпетентен орган, а ако същото има само уведомителен характер, то следва да е издаден административен акт, с който да е отказана верификация на въпросните разходи. Как е наименовано писмото не е важно, това не би могло да е съществено нарушение, но в случая не са спазени изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Ето защо писмото не е ясно дали е издадено от компетентен орган, същото е немотивирано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да се установи съответствието му с материалния закон и целта на закона. По тези причини същото следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че доколкото писмото е издадено по инициатива на органа, не е необходимо да му се връща делото като преписка. Няма пречка след влизане в сила на настоящето съдебно решение органът да издаде надлежно решение за верификация на заявените с искане за плащане разходи, като се съобразява с относимите и приложими правни норми.
При този изход на делото следва да се присъдят своевременно поисканите разноски от жалбоподателя. Същите според приложения списък /л. 80 от делото/ са в размер на 489 лева за платена държавна такса, които са доказани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършени плащания с изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020 на зам.изпълнителен директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА ДФ Земеделие – РА, гр.София, да заплати на „Р*** и***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 489/ четиристотин осемдесет и девет/ лева, представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
Административен съдия: