Определение по дело №14190/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29066
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110114190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29066
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110114190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от Еднолично адвокатско дружество „**“, чрез адв. **
за изменение на решение № 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. №
14190/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че възнаграждението следвало да се определи
съобразно цената на всеки отделен иск.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че
съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 14190/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от А. Н.
И., срещу „***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор
за възлагане на поръчителство от 28.11.2022 г., с който се обезпечава Договор
за потребителски кредит № ********* от 28.11.2022 г. тип „***“ № 3-1-10272-
278026 поради противоречието му със закона, сключен между „*** и А. Н. И..
С решението по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е
1
осъдено „*** да заплати на А. Н. И. сумата от 67.80 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за възлагане на поръчителство от
28.11.2022г., с който се обезпечава Договор за потребителски кредит №
********* от 28.11.2022г. тип „***“ № 3-1-10272-278026, ведно със законната
лихва от 17.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Също така с
решението е осъден „***, да заплати на А. Н. И., сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „**“ вписано в регистър Булстат под № **,
фирмено дело № 24/2021 г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. Н. И. пред
СРС.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед
изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на
адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец
срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на
оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по д. № C-438/22 на СЕС е
предвидено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи наредбата,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за
разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 144309 от 30.04.2024г. от
Еднолично адвокатско дружество „**“, чрез адв. ** за изменение на решение
№ 6862 от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 14190/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3