р
е ш е
н и е
№ 354
гр. Габрово,
11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 462 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от С.И.И., с ЕГН: **********,***, против Наказателно
постановление № 19-1752-000069/16.04.2019 година на Началника на РУ-Габрово, с
което и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и са и
отнети 6 контролни точки на основание Наредба Із – 2359 на Министъра на
вътрешните работи.
В жалбата самата С.И., а пред настоящия състав – и нейният защитник адв. Г.Н.
от ГАК, молят за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради
установената причина за извършване на процесното нарушение – извършена
хирургическа операция и обективна здравословна невъзможност за поставяне на
обезопасителен колан.
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не изпраща свой
представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на РУ при ОД на МВР е
оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.
На 03.04.2019 г. следобяд полицейските служители Д.Д. и П.Н. изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение на ул. „Неофит Рилски” до
№ 6 в гр. Габрово. Около 16:10 ч. към тях се приближил движещ се в посока ул. „Капитан
Дядо Никола” лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ЕВ 96 53 ВА, управляван от
жалбоподателката, като до нея на предната седалка се намирала и нейната сестра
– свидетелката В. И.. Служителите на реда ясно възприели, че С.И. не е поставила
своя обезопасителен колан и поради това и подали знак за спиране. При развилата
се проверка жалбоподателката обосновала своето бездействие с направена и
операция, без да представи никакви документи в подобна насока. Поради това Д.Д. и П.Н. съставили С.И. АУАН № 72/03.04.2019
г. за констатираното от тях нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, който
жалбоподателката отказала да подпише – факт, удостоверен от надлежен свидетел. Впоследствие
е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на С.И. на
17.04.2019 г., като на 24.04.2019 г. е депозирана и настоящата жалба срещу
него.
Въз основа
показанията на свидетелите Д.Д. и П.Н. съдът приема за установено, че на
03.04.2019 г. около 16:10 ч. жалбоподателката е управлявала по ул. „Неофит
Рилски” в гр. Габрово лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ЕВ 96 53 ВА без да е
поставила своя обезопасителен колан в разрез с императива на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. С.И. не оспорва също така тази констатация, обяснявайки обаче своето
бездействие с болки при ползване на обезопасителен колан поради
съприкоснованието му с части от тялото и, подложени на хирургическа
интервенция. Реално по този начин жалбоподателката претендира да бъде отнесена
към групата лица по чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, чието физическо състояние
позволява отклонение от общото законово задължение, което възражение обаче
съдът не намира за основателно.
В посочената разпоредба законодателят дава възможност водачите и пътниците на
МПС да не използват своите обезопасителни колани в две хипотези - когато
обективни и отстоящи извън възможностите им причини пречат да направят това или
ако тяхното поставяне би застрашило здравословното им състояние. От страна на
жалбоподателката в подкрепа на тезата и са показанията на нейната сестра –
свидетелката В. И., както и два документа – Епикриза от отделение от
онкогинекология при УМБАЛ „Д-р Г. Страннски” – гр. Плевен и Болничен лист №
Е2019 7024638 от 26.03.2019 г., но в нито един от тях не е закрепено становище
на надлежно медицинско лице, че С.И. обективно не може да постави своя колан
или че подобно действие би застрашило здравето и към 03.04.2019 г. По-конкретно
следва следва да се посочи, че от приложената епикриза се установява проведена
на 21.01.2019 г. /т.е. повече от два месеца преди процесната дата/ хирургическа
интервенция, с изрично посочени „добро общо състояние” и „липса на субективни
оплаквания” в следоперативния възстановителен период. От втория представен
документ пък се установява единствено ползван отпуск по болест от
жалбоподателката в периода 26.03. – 24.04.2019 г., но както тук, така и в
гореанализираната епикриза липсва не само каквата и да е конкретна лекарска забрана
за поставяне на обезопасителен колан при управление на МПС, но дори и минимална
индиция за въздържане от съприкосновение с интервенираната област. Въз основа
на това съдът приема, че не е налице писмено закрепено лекарско становище за
съществуването на основания С.И. към 03.04.2019 г. при управление на процесния
лек автомобил да се отклони от изпълнението на задължението си по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, което единствено би обусловило отпадане обществената опасност и
противоправност на извършеното от нея. Като допълнение следва да се посочи и че
Д.Д. и П.Н. не са възприели състояние на дискомфорт у жалбоподателката, а дори
и В. И. твърди само, че „коланът не бил за предпочитане” и че сестра и
„започнала да си поставя редовно колан след проверката”. С оглед на всичко
гореизложено категорично недоказано е възражението на жалбоподателката за
съществуването на обективни физически причини за непоставяне на предпазен колан
към 03.04.2019 г. Ето защо според съда С.И. е осъществила нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, което по никакъв начин не може да бъде прието и за
маловажно по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, и правилно е санкционирано от
АНО с налагане на предвидената в чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП
„Глоба” в константен размер – все основания, предпоставящи цялостното
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно №
19-1752-000069/16.04.2019 на Началника на РУ-Габрово, с което на С.И.И., с ЕГН:
**********,***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
както и са и отнети 6 контролни точки на основание Наредба Із – 2359 на
Министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: