Решение по дело №1078/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 720
Дата: 22 ноември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330101078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 720/22.11.2018 г.

 

                                   гр. Ямбол, 22.11.2018 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

с участието на секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1078/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България”, срещу П.Г.К. ***. В нея се твърди, че между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника на 15.07.2015 г. е сключен Договор за потребителски заем с номер *** за сумата 5000 лв. и закупуването на застраховка от 1680.00 лв. Сумите е трябвало да бъдат изплатени на 60 месечни вноски, всяка в размер на 190.50 лв., според уговорен между страните погасителен план. Месечните погасителни вноски включват главницата, ведно с оскъпяването `и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, уговорени в договора. По същия имало извършени плащания на три месечни вноски падежите им. Съгласно общите условия по договора вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 05.01.2016 г. От посочената дата вземането е станало изискуемо в целия му размер, за което кредиторът е изпратил и изрично уведомление до длъжника. Платена е впоследствие сумата от 1840 лв., с която са погасени  договорна и възнаградителна лихва. Неплатени са 5132,34 лв. – главница, 3243.97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015 г. до 05.08.2020 г. Заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, равно на 269.10 лв. за периода от 05.01.2016 г. до 11.01.2018 г. „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД се е вляло в „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, което упражнява дейността си чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България”. Издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на сумите била връчена на ответникът при условията на чл.47,ал.5 ГПК, като заявителя предявил настоящия иск за вземанията си. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца  сумите по издадената заповед  за изпълнение-главница в размер на 5132.34 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане, 3243,97 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 05.12.2015 г. до 05.08.2020 г. и 269,10 лв. - лихва за забава за периода от 05.01.2016 г. до 11.01.2018 г., като се претендират и съдебни разноски, вкл. по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.

С срока за отговор ответника чрез особения си представител оспорва иска по основание и размер. По делото липсвали доказателства,че ищеца уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не бил обследван въпроса, дали ответника бил в състояние да плаща и ако било така, кои са причините затова му действие. В параметрите на договора била включена и сума, като кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Прави се възражение, че освен дължимите суми получени като кредит и така наречената печалба на кредитора,в погасителните вноски били включени и такива,изплащани от кредитора под формата на застрахователна премия. Ако кредитора приемел, че са налице някои от условията посочени в общите правила на чл.5 от договора „Покрити рискове“,то тогава следвало да насочи претенцията си към застрахователя, а не към ответника. Също така в исковата молба се претендирали суми,които не съответствали на погасителните вноски по погасителния план.Не било ясно как са формирани сумите като главница и възнаградителна лихва,каквато в самия договор не била посочена. Така предявените искове се явявали неоснователни и недоказани по основание и размер, като липсвала конкретизация на отделните искове и доказателства за наличието и размера им.

В с.з. ответника се представлява от особения си представител,като се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 15.07.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, е видно, че кредиторът е предоставил в заем сумата от 5000 лв. за потребителски цели, при застрахователна премия от 1680,00 лв. по застраховка „Защита на плащанията” и др. съгласно Сертификат № *** със застраховател „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски, и периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора обща стойност на плащанията, при годишен лихвен процент 36,10 % и лихвен % от 29,39. Договорена е такса „ангажимент” от 175,00 лв. Падежът на последната, 60-та погасителна вноска е 05.06.2020 г. Уговорено е, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска вземането става предсрочно изискуемо (чл.5 изр.2). В чл.7 е договорен редът за погасяване на задълженията (разноски, лихви, главница).

По делото е представена последна покана от 12.05.2016 г. от кредитора до длъжника относно настъпването на предсрочната изискуемост поради спиране на плащането на вноските на 05.12.2015 г.

Съдът е назначил счетоводна експертиза за установяване на размера на претендираните вземания. Осчетоводена е предсрочна изискуемост на 05.01.2016 г. Общият размер на възнаградителната лихва по договора е 4298,16 лв. Вещото лице дава заключение, че дължимата неплатена главница (включваща и 168,00 лв. застрахователна премия) и неплатената договорна лихва (за периода 05.12.2015 г.-05.08.2020 г.) са в претендирания размер. Взело е предвид извършените плащания на част от погасителните вноски. Първото плащане е направено на 03.09.2015 г. до 04.11.2015 г. са платени суми общо от 571,50 лв., с които са погасени задължения за главница в размер на 35,66 лв.,възнаградителна лихва за периода 15.07.2015 г.-05.11.2015 г. в размер на 451,84 лв. и застрахователна премия в размер на 84,00 лв. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.01.2016 г. са постъпили плащания в общ размер на 1840,00 лв.,в периода 07.06.2016 г.-07.07.2017 г.,с които са погасени  лихви –мораторна за периода от 05.12.2015 г. до 11.07.2017 г.-785,81 лв. и възнаградителна за периода 06.11.2015 г.-05.07.2016 г.-1054,19 лв. Също така е установено,че за периода м.05.2015 г. до 05.05.2916 г. са начислени застрахователни премии за шест месеца,в общ размер 168,00 лв.които не били погасени от ответника. Също така застрахователните премии по процесния договор били платени от ищеца на застрахователното дружество за период от шест месеца,като след обявяване на кредита за предсрочно изискуем застрахователните премии били нулирани,като направените вноски след това от ответника са отнесени към погасяване на лихви.  

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове, а при условията на евентуалност-осъдителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

В случая вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Съдът въз основа на практика на ВКС в тази връзка, като например Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, Определение № 748 от 12.11.2013 г. по ч.т.д. № 3559 по описа за 2013 г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, не споделя доводите на особения представител на страната,че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. В тази насока ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Същото становище е възприето в практиката и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции (Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград). Настоящият съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките  и обслужваните от тях лица”, правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Ето защо съдът счита, че ищецът не е бил задължен да изпраща уведомление за предсрочната изискуемост, договорена от страните, преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Релевантно е, че ответникът е изпаднал в забава за повече от две последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита (главница и лихви), считано от датата на падежа на погасителната вноска, както и наличието на волеизявление за обявяване на предсрочна изискеумост. Длъжникът е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза. Следователно дължи връщане на заетата сума.

Също така особения представител на ответника оспорва сумата от  168,00 лв. застрахователна премия. От приетата в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза е изследван този въпрос. Безспорно е установено, че към посочения по-горе договор за ответника е сключена групова застрахователна полица по застраховка „Защита на плащанията“,със сертификат. След настъпването на предсрочната изискуемост на процесния договор, цялата оставаща сума по месечната застраховка на ответника е канселирана /анулирана/. С оглед на това ответника дължи посочената сума от 168,00 лв.,която е прибавена към главницата,като общото задължение на главницата е в общ размер на 5132,34 лв. В тази насока е право на ищеца към кого да насочи исковата си претенция,като същите са я насочили към ответника,като настоящия съдебен състав не възприема направеното възражение на особения представител на ответника в тази насока.  

Оспорва се и валидността на клаузата за обезщетение за забава на плащането й. С оглед на това,че посочения договор е валиден и задълженията които поражда в тази му част са доказани и по размер. Ищеца е ангажирал доказателства за размера на неплатените вноски, за падежа им и размера на обезщетението за забава за сумата от 269,10 лв., която следва да бъде уважена.

По делото не е спорна  клаузата относно размера на възнаградителната лихва. В практиката на ВКС трайно се приема,че няма пречка страните по договора да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В момента не е регламентиран в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД.Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите,като исковете в тази част следва да бъдат уважени като доказани.

Ето защо, съдът достига до извода, че предявените искове следва да бъдат уважени, като в отношенията между страните бъде признато, че вземането на ищеца по  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  съществува.

Относно разноските:

С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът дължи заплащане на всички сторени от ищеца разноски, както и на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съобразно представените доказателства за направени разноски за платена държавна такса от 212,14 лв.,депозит за особен представител в размер на 762,27 лв.,депозит за вещо лице в размер на 150,00 и като съобрази, че полагащото се юрисконсулско възнаграждение, изчислено по реда на чл.78,ал.8 ГПК и на основание чл.13,т.2 и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е в размер на 1000 лв., то в полза на БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК ********* следва да се присъдят разноски в размер на 1224,41 лв.

С оглед на указанията, дадени в т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе с решението си и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство.

Предвид изхода на спора в настоящото производство в полза на БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК ********* следва да се присъдят в пълен размер и направените в производството по ч. гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС разноски, които са в размер на 222.91 лв.

 

 

Водим от горното ЯРС

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

РЕШИ:

 

Приема за установено, че П.Г.К., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК  , въз основа на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***от 15.07.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, сумите: главница в размер на 5132.34 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-22.01.2018 г. до окончателното плащане, 3243,97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015 г.-05.08.2020 г., 269.10 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 05.01.2016 г. до 11.01.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № ***/23.1.2018 г. по ч.гр.д. №***/2018 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА П.Г.К. да заплати на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, направените по заповедното производство разноски в размер на 222.91 лв..

ОСЪЖДА П.Г.К. да заплати на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, направените по делото разноски в размер на 1224,41 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: