№ 25
гр. Плевен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20224400900046 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от Д. П. В.
срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ “ АД, в която се твърди, че
ищцата е претърпяла ПТП на ***г в Плевен като тя е била пешеходец и
е ударена и повалена на земята от л.а БМВ с водач И. П. Е.. Водачът на
автомобила не се е съобразил с правилата на движение и при завой не е
пропуснал движещата се по пешеходна пътека ищца. След станалото ПТП се
твърди в ИМ , че са били причинени телесни повреди на ищцата с дълъг
възстановителен период и съпътстващи болки и страдания. В исковата молба
са описани претърпените увреждания и преживяното лечение. Твърди се, че
ищцата продължително време не е могла да движи лявата си ръка и да борави
с нея. Твърди се, че вредите са последица от станалото ПТП по вина на водача
на лекия автомобил като за процесния лек автомобил е налице сключена
застраховка Гражданска отговорност при ответника ,валидна към датата на
ПТП. Твърди се, че е била предявена извънсъдебна претенция до
застрахователя и е било изплатено обезщетение в размер на 7000 лв за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди се, че обезщетението
е в недостатъчен размер и ищцата не се е съгласявала с този размер, но по
1
този начин ответникът е признал своята отговорност. Твърди се, че е налице
образувано ДП № ЗМ-138/7.07.2021 г на ОД на МВР – Плевен. Претендира се
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на
ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП в размер на 35 000лв, заедно със законната лихва, считано от деня на
увреждането *** г.
В отговора на исковата молба се признава обстоятелството относно
наличието на застрахователна полица и валидно застрахователно
правоотношение, както и изплащането на обезщетение в размер на 7000 лв.
Оспорва се исковата молба по размер. Възразява
се ,че размерът на претенцията е завишен прекомерно и не съответства с
действително претърпените от ищцата болки и страдания като следва да се
приложи принципа на справедлИ.ст съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Възразява се, че липсват доказателства за непосредствено
установяване на травмите веднага след настъпилото ПТП . Претендира се
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която преди да
предприеме пресичане на пътното платно не се е убедила за липсата на други
участници в движението и не е взела мерки за собствената си безопасност .
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на лекия
автомобил. Оспорва се наличието на посочените увреждания в исковата
молба и причинната връзка на същите с настъпилото ПТП. Оспорва се
искането за присъждане на лихва от датата на увреждането като следва да се
съобрази законовия тримесечен срок за произнасяне на застрахователя.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.432
ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими. Липсва
законова пречка за реализиране на гражданската отговорност в отделно
производство.
2
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ по настоящето дело от 27.05.2022г съдът е
приел за БЕЗСПОРНО между страните наличието на застрахователно
правоотношение по застрахователна полица BG*** за л.а БМВ рег. № *** ,
валидна за датата на ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в
търговския регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано
по съответния ред, с ЕИК *** .
БЕЗСПОРНО е също така между страните, че от ответната
страна на ищцовата страна извънсъдебно е изплатено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП
при участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице Д. П. В. ,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и травмите на пострадалата
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищеца по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедлИ.ст
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП от
19.07.2021г на л. 10 от делото за посетено ПТП от дежурен автоконтрольор
случилото се е било на дата ***г , около 10,20 ч , на кръстовище описано в
протокола в град Плевен при участието на
л.а БМВ 316 И с рег. № ***, собственост на П. И. Е. и управляван от И. П. Е.
и ищцата като пешеходец.Водачът на лекия автомобил е с отрицателна
проба за употреба на алкохол. Не са установени видими щети по автомобила.
Пострадала е пешеходката Д. В. , която е с фрактура на горен ляв крайник.
Видно от представения протокол първият участник в ПТП, а именно л.а БМВ
3
316 И с рег. № ***, собственост на П. И. Е. и управляван от И. П. Е., при
движение по ул. А. Б. при завой надясно на кръстовището с ул. А. Х. не
пропуска движещата се по пешеходна пътека и пресичаща от ляво на дясно
ищца, удря я и реализира ПТП. Напуска мястото на произшествието без да
уведоми компетентните органи.
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да
се обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от приетата по делото съдебно медицинска експертиза
пострадалата ищца е била с охлузвания в долната част на гърба,
кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро над коленната става,
драскотина по предната повърхност на дясната подбедрица в средна трета,
счупване на лявата лъчева кост в долния край.
Според ВЛ е възможно уврежданията да са получени при
съобщеното ПТП, съответно кръвонасядането по дясното бедро - от
директния удар от лекия автомобил, а счупването на лъчевата кост - от
подпиране с ръка при падане на земята.
Непосредствено след инцидента, В. е откарана с линейка на
спешна помощ до лечебно заведение, след прегледи и изследвания в спешно
приемно отделение е установено счупването на лявата лъчева кост, по повод
на което е наложена гипсова имобилизация на левия горен крайник (в
областта на предмишницата и дланта). Пострадалата е освободена за
продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия.
Съобразно приложената медицинска документация, в хода на
домашно- амбулаторното лечение В. е търсила медицинска консултация по
повод травмата на левия горен крайник, както следва:
при личния лекар — на 09.07.21 г.; 20.08.21 г.
и 27.09.21 г. Гипсовата лонгета е свалена на 09.08.21 г;
при ортопед - на 23.08.21 г.;
при лекар физиотерапевт - на 23.08.21 г.,
проведен е курс физиотерапия.
Счупването на лявата лъчева кост е наложило (за целите на
лечението) обездвижване на левия горен крайник за срок около 1 месец,
довело е до трайно затрудняване на движенията му (възможността за
самообслужване) за срок около 1.5-2 месеца и на възможността за физически
труд за срок около 2.5-3 месеца. Липсват данни в медицински документи за
усложнения, удължен оздравителен процес и остатъчна симптоматика.
Останалите увреждания (кръвонасядане, охлузвания) са довели до болка и
страдание. Получените от В. увреждания са довели до болки и страдание,
4
като интензитетът им е бил по-изразен в първите дни след получаването им,
свързаните с травмата на левия горен крайник - за срока на възстановяването,
останалите - за около една-две седмици.Липсват сведения за остатъчна
симптоматика и неблагоприятни последици от получените травматични
увреждания. Проведената физиотерапия е част от рехабилитационния процес.
Съгласно приетата допълнителна съдебно медицинска експертиза след
извършен преглед на пострадалата ищца левият горен крайник е с лека, но
видима деформация, слабо набелязан болезнен на опипване оток и
ограничена, болезнена в крайните фази подвижност в областта на гривнената
става.
Според ВЛ не е възможен категоричен отговор на въпроса дали са
налице изменения ,свързани със зарастването на счупването на лявата ръка на
постарадалата и дали тези изменения са в причинна връзка с претърпяното
увреждане, тъй като от рентгеновата снимка на лявата гривнена става от
12.10.22 г. се установява добре зараснала лъчева кост без демонстративна
деформация, но има данни за стара операция в областта на гривнената става,
но липсват медицински документи за причината и състоянието на крайника
след операцията. Възможно е състоянието на крайника или само част от
установените нарушения към настоящия момент да са резултат в една или
друга степен както на предшестващото увреждане, което е било повод за
претърпяната оперативна интервенция, така и на коментираното счупване на
лъчевата кост. Според ВЛ към момента движенията в лявата гривнена става
са ограничени и болезнени в крайните фази (сгъване, разгъване, отвеждане и
привеждане), което е без съществено функционално значение за обичайните
дейности от ежедневието и не възпрепятства годността за самообслужване.
Ищцата съобщава за болки в гривнената става от счупването на
лъчевата кост и към настоящия момент. Теоретично, според ВЛ, не може да
се изключи възможността от болезненост и в бъдеще, при физическо
натоварване и по-резки метеорологични промени. Липсват данни за
усложнения и достатъчно данни за конкретизиране на последиците от
счупването на лявата лъчева кост, поради възможността
установените към настоящия момент нарушения (или някои от тях) да са от
преди счупването.
Съгласно автотехническата експертиза мястото на удара, отразено
като вертикална проекция на контактното петно между пешеходката и
челната част на лек автомобил "БМВ 316” с рег.№ *** е в зоната на
кръстовище, образувано от ул. ’’А. Х." и ул. "Княз А. Б.", южна част на
кръстовището, на платното за движение, върху пешеходна пътека.
Пострадалата пешеходка, към момента на първоначален контакт се е движила
с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил,
косо, като на около 2,00 м. преди южен тротоар на ул. "Княз А. Б." е настъпил
първоначалния контакт между пешеходката и автомобила. Автомобилът се е
движел в посока към пазара в Плевен като достигайки кръстовището с ул. А.
5
Х. е предприел завой надясно.Според ВЛ от огледния протокол се установява,
че по автомобила не са намерени следи,деформации или охлузвания от
настъпилото ПТП освен счупване на пластмасовата рамка на регистрационния
номер в долен и горен край около средата. Според ВЛ това съответства на
описаните наранявания на дясната подбедприца от медицинската експертиза.
Според ВЛ скоростта на движение на автомобила към момента на
предприемане на действия от водача за спиране на автомобила е била 10 км/ч,
а към момента на първоначалния контакт автомобилът е бил почти спрял.
Според ВЛ и данните за движение на пешеходката нейната скорост е била 3,8
км/ч.Опасната зона за водача е била 3,34 м при посочената скорост. ПТП се е
случило в населено място с максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Според заключението на ВЛ към момента, в който водачът е
предприел действия за намаляване на скоростта е имал техническа
възможност да предотврати контакта, но е допуснал закъснение при
управлението с педали и кормилен кръг.
В съдебно заседание ВЛ автотехнически експерт утвърждава, че
счупването на ръката е в резултат на падането, а не на досег с автомобила. ВЛ
твърди, че опасната зона на автомобила е била 3,34 м, а действията за спиране
той е предприел на 4,62 м, т.е можел е да избегне контакта, но е допуснал
закъснение.
Съдът възприема изцяло заключенията на съдебните експертизи по
делото като обективни, непротИ.речиви и неоспорени от
страните по делото.
Видно от разпита на св. З. Б. О. същата е снаха на ищцата, била е с
нея при произшествието, пресичали са на пешеходна пътека, не е имало
движение и хора. Свидетелката твърди, че след средата на пешеходната
пътека като се е обърнала и е видяла колата зад тях, направила е една крачка и
като се е обърнала колата е ударила Д. В..Свидетелката е видяла удара и
твърди, че ищцата е“полетяла“. Не може да каже на какво разстояние е
политнала свекърва й, но е било извън пешеходната пътека. Ишцата е паднала
на една страна, свидетелката не е могла да я вдигне, помолила е шофьора да
помогне, но той е седял в колата. Случайни хора са помогнали,вдигнали са
ищцата и са извикали Бърза помощ и полицията. Свидетелката твърди, че
самата тя
6
е била уплашена и не е знаела какво да прави. Св. О. твърди, че шофьорът
просто си е заминал.Свидетелката О. твърди, че е била с ищцата в Бърза
помощ, където са й гипсирали ръката, седели са цял след обед, чакали са
ортопед и преглед на скенер. Свидетелката твърди, че от МВР са пристигнали
веднага, тя им е казала какво е станало, те са оградили мястото, но колата с
шофьора вече не са били там.Свидетелката твърди, че живее заедно с ищцата
в с. ***. Твърди, че дори и гипсирана ръката я е боляла, пиела е
обезболяващи, един месец е била с гипс и е изпитвала болки. Свидетелката
твърди, че ищцата и към момента е зле с ръката, не може да вдига тежко, не
може да работи, не може да движи добре ръката. Св.О. твърди, че тя е
вършела цялата домакинска работа през време на възстановяването на ищцата
като го прави и досега, тъй като ищцата не е добре с ръката. Свидетелката
твърди, че са казали на ищцата, че е необходима операция и не е добре
зарастването на ръката. Операция не й е правена. Св. О. твърди, че на
пешеходната пътека тя се е движела малко преди ищцата и като се е
завъртяла е видяла удара. Случайни хора са й казали да снима автомобила
,което е и направила, но шофьорът си е тръгнал. Според свидетелката може
би е бил уплашен. Св.О. твърди, че тя не е имала допир с колата. В началото е
помислила и че ще вдигне ищцата и ще си продължат. Свидетелката твърди,
че случилото се е било по средата на пешеходната пътека, ищцата е лежала на
една страна и е викала от болка, главата й е била към автомобила.
Видно от показанията на св. О. Е. същият е син на третото лице
помагач И. Е., който е бил и водач на лекия автомобил. Свидетелят твърди, че
не е бил на мястото на ПТП, обадили са му се от полицията, че баща му е
причинил ПТП. Намерил е баща си, казал му е да отиде на мястото,
свидетелят също е отишъл там, полицията е била на мястото, но баща му е
твърдял, че нищо не е станало. Според свидетеля по колата не е имало следи
от допир, била е мръсна. Свидетелят твърди, че баща му е отричал наличието
на ПТП, но му били казали, че блъснал някаква жена и се чака Бърза помощ.
Съдът възприема показанията на св. О. доколкото същите не са
протИ.речиви и са дадени от лице, което има преки
7
впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства. Свидетелката е
снаха на ищцата, което също се съобразява от съда при преценка на
показанията на свидетелката. Следва да се отбележи, че същата утвърждава
пред съда обстоятелства, които не са в съществено протИ.речие с
медицинската експертиза по делото относно уврежданията на ищеца и
периода на възстановяване. Съдът приема, че има индивидуални особености
при възстановяването на всеки отделен човек, поради което и с оглед
съответствието в по – голямата им част на показанията на свидетелката със
заключението на ВЛ, следва да се възприемат показанията на свидетелката О..
Съдът възприема и показанията на св. Е., но същите касаят
последващи събития, тъй като лицето не е било свидетел на настъпилото
ПТП, а пресъздава чути обстоятелства.
По делото са налице и обяснения при отговори по чл. 176 от
ГПК на ищцата и третото лице – помагач по отношение на случилото се
ПТП. Видно от обясненията на ищцата същата се е убедила, че е безопасно да
премине през пешеходната пътека, водачът е възприел пешеходците като в
обясненията твърди, че ги е видял в последния момент, защото 2-3 жени са си
говорили и той не е знаел дали ще пресичат. Третото лице също така твърди,
че не е докосвал жените и нищо не се е случило.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
8
Съдът приема ,че по делото е установено наличието на ПТП при
участието на л.а БМВ , управляван от И. Е., трето лице помагач по делото, за
който автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника. Процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил.Този извод на съда се основава на представения констативен
протокол, писмените доказателства по делото и заключението на
автотехническата експертиза. Местопроизшествието е било посетено след
подаването на сигнал, което е видно и от представения протокол,
длъжностното лице е възприело фактическата обстановка на мястото на ПТП
и е изготвило съответния протокол. Съдът
счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че е
налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДР от
водача на автомобила БМВ , участник в ПТП. От автотехническата
експертиза са установява , че водачът е имал възможност да предотврати
настъпилото ПТП, но е допуснал забавяне в действията си. Установени са
леки деформации в зоната на регистрационния номер на автомобила, от
заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че
уврежданията съответстват на описаната фактическа обстановка като
счупването на ръката, макар и при падане е в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП. Липсата на други значителни следи и деформации
по автомобила не изключва наличието на ПТП с оглед движението с ниска
скорост и фактическите обстоятелства при произшествието. Съдът счита, че
правата на пешеходците на пътека тип „зебра“ не са абсолютни и те са
длъжни да се убедят, че липсва опасност за преминаването им, но не следва
да се приема наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Същата е пресичала на пешеходна пътека, не се е намирала в началото на
същата, от обясненията й е видно, че се е убедила за липсата на опасност. От
друга страна от обясненията на третото лице е видно, че той е възприел
наличието на пешеходци,движел се е с ниска скорост като е предполагал, че
ще преминат. Съдът счита за протИ.речИ. обяснението на третото лице, че, от
една страна, е възприел пешеходките в последния момент, а , от друга страна,
това е било така, тъй като те са си говорили и не е знаел дали ще пресичат. В
9
случай, че третото лице /водач на автомобила/ е видял пешеходките да си
говорят това означава, че няма възприятие в последния момент, а е възприел
хора, които евентуално са се канели да пресичат и е следвало да съобрази
действията си с това.
Пострадалият при ПТП има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедлИ.ст. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение
са редица обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди. При
определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията
съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС неизменно
приема, че справедлИ.стта се основава на преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
10
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
В конкретния случай съдът приема ,че ищцата е претърпяла
увреждания, които не са налагали болничен престой ,но е била със счупена
ръка в гипс за един месец. Имала е период на възстановяване в домашна
обстановка като в този период е имала затруднения при движението и
извършването на различни действия, вкл. лични грижи и домакинска работа,
изпитвала е болки и е вземала медикаменти за успокояване на болката. ВЛ
утвърждава, че и към настоящия момент е налице лека деформация на лявата
ръка, лек болезнен оток и ограничени движения в гривнената става, но,
според ВЛ, това не пречи на ежедневните движения и нормалните действия
по обслужване и домакинска работа. Според ВЛ не може да се изключи
болезненост и в бъдеще време при физически натоварвания и промяна в
климата. Посочва се обаче също така, че не може да се даде категоричен
извод относно наличието на деформации при зарастването, тъй като от
рентгеновата снимка се установява нормално зарастване на счупването, но
има данни за предходна операция в областта на гривнената става, но липсва
подробна медицинска документация в тази насока, поради което е възможно
някакво отражение и от тази стара травма. Експертизата не е и оспорена от
ищцовата страна.Касае се за 71-годишна жена, която не е в активна
работоспособна възраст , а травмата се е отразила за период от няколко
месеца на ежедневната й дейност, изпитвала е болки и продължава да изпитва
затруднения при по – тежка работа.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че следва да се
ангажира отговорността на ответната страна за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от претърпяната оперативна интервенция и възстановителен
период след получените увреждания, както и притесненията във връзка с
възможността за нормална работа от страна на ищеца. Като се вземе предвид
и възрастта на пострадалата, която е в пенсионна възраст и е разбираемо
нейното притеснение за съдбата на ръката й и уплаха за здравето й, както и
изложеното по – горе относно преживяното, възстановяването и прогнозите
за бъдещето, които не са съвсем неблагоприятни, както и евентуалното
влияние на стара травма върху състоянието на ищцата, съдът счита, че
следва да се определи обезщетение в размер на 22 000 лв. Като се съобрази
обстоятелството, че не е спорно между страните изплащането на обезщетение
в размер на 7 000 лв, то следва ответната страна да се осъди да заплати
обезщетение
11
за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв като за разликата
до 35 000 лв искът бъде отхвърлен.
Върху посочената сума следва да се присъди и компенсаторната
лихва, считано от 3.12.2021 г с оглед изтичането на предвидения законов
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя от уведомяването му на
2.09.2021г от ищцата като за периода от 7.07.2021 г до 2.12.2021 г следва да
се отхвърли предявения иск като съдът взема предвид представената молба
до застрахователя от ищцовата страна за изплащане на обезщетение , както и
частичното изплащане на обезщетение от 7 000 лв, което не е удовлетворило
ищцовата страна.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на Пл ОС държавна такса в размер на 600 лв съобразно
уважената част от иска, както и 149,80 лв разноски за вещи лица съобразно
уважената част, които са платени от бюджета на съда поради освобождаване
на ищцовата страна от заплащането на такси и разноски по производството.
Следва да се осъди ищцовата страна да заплати разноски на ответника в
размер на 486,20 разноски за ВЛ от съобразно отхвърлената част на иска.
Съдът приема, че разноските, които са внесени за експертизи от ответната
страна са в размер на 600 лв за автотехническа експертиза и 250 лв за двете
медицински експертизи като 50 лв допълнително неправилно са отнесени
като такива за автотехническа експертиза. Ищцовата страна е освободена от
заплащането на разноски по производството към съда, но не и към другата
страна. По делото няма данни за размер на платено адвокатско
възнаграждение, а и в списъка на разноски такова не се претендира.
По делото е направено искане за плащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Съдът прави този извод, изхождайки от
представения договор за правна защита и съдействие на л. 221 от делото, от
който е видно, че е договорено възнаграждение по този ред. В този смисъл
съдът приема, че следва на адв. М. К. И. от АК – В.Търново да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 676,24 лв съобразно уважената част
12
на иска. Съгласно чл. 7 ал.2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й, обн. В ДВ бр. 68/ 2020г,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита, размерът
на адвокатското възнаграждение при интерес от 35 000 лв, какъвто е по
делото е 830 лв плюс 3% за разликата над 10 000 лв, т.е общо в размер на
1580лв, колкото е посочено в списъка за разноските. При уважен иск в размер
на 42,8% от иска дължимото възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА е в
размер на 676,24 лв. Компенсация с това възнаграждение не следва да се
извършва, тъй като то се дължи на адвоката на основание на посочената
законова разпоредба, а не на ищцовата страна. Няма данни за
регистрация по ЗДДС, поради което и ДДС на възнаграждението не следва да
се начислява.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК *** съ седалище
София, бул. Г.М Димитров 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. П. В. от с. ***, обл. П.,
ЕГН ********** ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпени неимуществени вреди от
претърпяно ПТП на ***г в П. В РАЗМЕР НА 15 000 лв, заедно с дължимата
компенсаторна лихва, считано от 3.12.2021 г до окончателното изплащане на
сумата КАТО ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 35 000 ЛВ за главницата и за
периода от 7.07.2021г до 2.12.2021г за лихвата ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ***
със седалище София, бул. Г.М Димитров 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. К. И.
от АК – В.Търново възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 676,24 лв
ОСЪЖДА Д. П. В. от с. ***, обл. П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК *** със
седалище София, бул. Г.М Димитров 1 деловодни разноски в общ размер от
486,20 лв
13
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ***
със седалище София, бул. Г.М Димитров 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 600 лв и разноски за
вещи лица в размер на 149,80 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ВТАС в двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14