Присъда по дело №320/2017 на Районен съд - Левски

          Мотиви по НОХД 320/2017 г.

 

Срещу подсъдимия Т.В.Д. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 12.03.2017 г. около 20.30 часа в с.С. общ.Л., област П., в двор на къща, находяща се на ул.*****, се съвкупил с Д.А.С. с ЕГН **********, която не е навършила 18 години, Като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с чл. 152 ал.1 т.2 от НК.

          В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го  признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода около средата на предвиденото от законодателя, което да изтърпи ефективно.

          В наказателния процес в качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата. Частният обвинител /лично и чрез процесуалния си представител/ също поддържа повдигнатото обвинение от прокурора и моли съда да постанови присъда, като осъди подсъдимия на около 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи реално.

          Защитникът на подсъдимия е изразил становище, че подсъдимият не е виновен и е направил искане за постановяване на оправдателна присъда.

          Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.         

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Т.В.Д. е роден на *** ***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес: **********, с ЕГН **********.

          Подсъдимият Д. съжителствал със св. З.Р. ***. На 12.03.2017 г. около 20.30 часа, той посетил дома й в с.с. на ул.*****, където били само св.  Д.С. и по-малките й сестра /П. на 5 години/ и двамата й братя /С. на 7 години и Т. на 3 години/ и попитал за св. З. Р. Когато разбрал, че последната е отишла до магазина, Д. изпратил 5 годишната П. да извика майка си, а самия той влязъл в къщата. Видял, че св. Д.С. държи телефон и се опитва да се обади на някого, взел й телефона, хванал я през кръста, преметнал я през рамо и я изнесъл на двора. Първоначално С. му казала да я пусне, но Д. не го направил. След това започнала да вика и го моли да я пусне, но той отново не го сторил, ударил и шамар и поискал орален секс. След получения отказ и тъй като С. продължавала да се дърпа и да му отказва, я издърпал отзад в двора, съборил я на тревата и й заявил, че „иска да прави секс с нея”. Свидетелката му отговорила, че не иска и го попитала не го ли е срам, тъй като живее с майка й, но той й заявил, че не обича майка й, обича нея, ударил и шамар, а после я ударил в стомаха с коляно и докато тя се извивала от болка, той я съблякъл, съблякъл й себе си и се съвкупил със С.. След това Д. станал, облякъл се, вдигнал и нея й разтърсвайки я, я заплашил да не казва на никой, защото ще я убие и си тръгнал. Св. С. също се облякла и влязла в стаята. Тъй като била силно разстроена счупила един буркан и се надрала  от вътрешната страна на ръцете, в областта на китките. Макар и нарязването да не е от такова естество, че действително да й причини сериозно нараняване, то свидетелката заявява, че е искала да се самоубие, тъй като изпитва срам и обида. След това се обадила по телефона на приятеля си св. П.Н. от с. Д. и плачейки му казала, че  Т. я изнасилил, а Н. я посъветвал да сигнализира на тел. 112. След проведения разговор С. подала сигнал на 112, след което се свързала и със сестра си св. А.С. и й казала за случилото се. Във връзка с подадения сигнал, служители от РУ на МВР Л. посетили с. С., където на центъра ги чакала св. С., която била видимо разстроена и им казала, че била изнасилена от Т.. От органите на полицията били предприети съответните действия във връзка с получения сигнал, след което откарали св. С. в „Съдебна медицина”, където била прегледана от д-р Д.Д..

          По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при прегледа на С. е установена стара дефлорационна щърбина на девствената ципа, че липсват пренси травматични увреждания по и около половите органи и липсват сперматозоиди във влагалищния секрет при директна микроскопия. При прегледа са установено повърхностни драскотини по кожата на дясната гърда и  лявата и дясната поясно-тазови области и множество /над 20 броя/ драскотини и плитки порезни ранички по вътрешната повърхност на предмишницата на лявата ръка. От заключението на вещото лице д-р Д.Д. се установява, че от медицинска гледна точка липсата на следи и пресни травматични увреждания по и около половите органи, както и липсата на сперматозоиди в секрета иззет от влагалището  не изключва възможността за извършено полово сношение в срока, за който се съобщава. Установява се също така, че драскотините в областта на дясната гърда и лявата и дясна поясно-тазови области добре могат да бъдат обяснени с действието на нокти и тяхната давност е до половин денонощие, което не противоречи на срока на инцидента съобщен от пострадалата. Установява се също така, че локализацията на една от драскотините – на дясната гърда е характерна за действия извършвани с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание, а множеството драскотини и плитки порезни ранички локализирани в предмишницата на лявата ръка могат да бъдат получени от действието на стъклени парчета от счупен буркан, достъпни са за собствена ръка и тяхната локализация и морфологие и характерна за самоувреждания. Сами по себе си те са причинили незначителни болки и страдания без разстройство на здравето, без да създават опасност за живота. В съдебно заседание вещото лице д-р Д.Д. заявява, че е възможно при удар с крак в областта на корема /за какъвто съобщава св. С./   да не останат видими следи по тялото, тъй като удара не е бил с такава сила, че да причини охлузвания или кръвонасядания, или е имало дрехи там на мястото на ритането, които са изиграли някаква роля на защитна преграда. Вещото лице е категорично, че от медицинска гледна точка не се изключва нито нанасяне на шамари, нито на ритници и обяснява, че те не са били с достатъчно голяма сила, за да причинят външни видими следи.

          По делото е назначена и съдебно-биологична /медицинска/експертиза за изследване на веществени доказателства, от която се установява, че върху изследваните обекти /дрехи предадени от Д.С. и тампон с иззет биологичен материал  - влагалищна натривка не е установено наличието на сперма.

          Назначена е и комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата - св. Д.С. , както и такава експертиза на подсъдимия – Т.В.Д.. От експертизата на С. се установява, че същата е клинично психично здрава. Интелектът й е в рамките на много нисък вариант на норма, не са установени значими паметови смущения, същата е достигнала нормална биологичнна, психична и социална зрялост за възрастта, има съхранени спомени, които подрежда в правилен хронологичен ред, дава логически свързани детайлни описания на ситуацията, на отношенията между участниците, както и на причините за възникналото събитие. При нея липсват данни за качествени нарушения във възприятие, мислене, воля, емоции и паметови функции към момента на инкриминираното деяние и към момента на експертизата. От експертизата се установява, че същата е била в състояние правилно да възприема и запаметява, както и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от 12.03.2017 г. имащи значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Установява се също така, че при С. не е констатирано болестно повишена внушаемост и склонност към фантазмени преживявания, склонност към лъжа, изкривяване на фактите, поради социална желателност и прикриване на собствени недостатъци. Установява се и че интерпретацията на данните, които с. е предоставила за инкриминираната ситуация, е за преживяна от нея ситуация на остър стрес, причинен от внезапно, неочаквано събитие със значими за нея последици с липса на адекватен контрол над емоциите и поведението, както и че към момента на освидетелстването при С. все още се наблюдават емоционални и поведенчески симптоми – обърканост, неразположеност, страх от насилника и от повторяемостта на насилието, както и страх от реакциите на родителя й, който е в интимна връзка с обвинения за инкриминираното събитие, срам от случилото се.

          От заключението на назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на Т.Д. се установява, че и той е психично здрава личност – нисък вариант на нормална личностова разновидност, че по време на извършване на деянието не е бил в състояние на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е бил лишен от способността да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Подсъдимият е със запазена годност за участие в досъдебно и съдебно производство, включително и да организира защитата си. При него липсват субективни и обективни данни за отклонение от сексуалните норми и причините за подобно сексуално посегателство в психологичен аспект може да са съобусловени от примитивитета, ниското образование, средата в която е израснал, живее и функционира, неизградената ценностна система, както и някои личностови особености, но тези фактори не са в резултат на психична болест или умствена недоразвитост и не водят до нарушение на вменяемостта.

          Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че по делото от фактическа страна е установено, че на 12.03.2017 г. около 20.30 часа в с. Стежерово общ. Левски, в двор на къща, находяща се на ул.***** подсъдимият Т.Д. се съвкупил с ненавършилата 18 години към онзи момент Д.А.С., като я принудил към това със сила и заплашване.

          Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – Д.А.С., З.Н.Р., А.а.С., П.П.Н., А.П.П., Д.Ю.Й. и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.

          Показанията на свидетелите не са противоречиви, същите взаимно се  допълват, тъй като не пресъздават факти от едни и същи моменти и изграждат цялостна и ясна представа за случилото се.

          Подсъдимият признава факта на осъществилото се съвкупление със св. С., но заявява, че същото е било в резултат на постигнато между тях съгласие. Заявеното постигнато съгласие, обаче противоречи на последвалите след съвкуплението събития. В случай, че С. е изразила съгласие и желание за осъществяване на съвкуплението, то би било безпредметно напускането на топлото и уютно помещение на къщата /тъй като времето на извършване на деянието е в началото на месец март  и вечерните температури не са предразполагащи към осъществяване на желан любовен акт в тревата на двора/, още повече, че в стаята от която С. е била изнесена от подсъдимия са се намирали само  по-малките й братя – С. на 7 години и Т. на 3 години – т.е. деца на ниска възраст, а видно от приложения снимков материал към извършените огледи е, че къщата разполага с поне още една стая. Очевидно е, че подсъдимият е предприел съответните действия по изнасянето на С. от къщата, не само за да не ги видят децата, но и за да не ги чуят /при евентуално оказана съпротива от С., придружена с виковете й/.

          Последвалите действия от страна на С. също не обуславят извършен доброволен акт. Макар и драскотините от вътрешната страна на китките да не са от естество, които да причинят действително сериозно увреждане на нейното здраве, то същите са обясними от изпитаните от С. погнуса, гняв и стрес.

          Във връзка с твърдението на защитника на подсъдимия, че са налице множество противоречия в детайлите, съдът приема, че същите са обясними, предвид приетата и неоспорена от страните комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата С.. Вещите лица са категорични, че и към момента на изследването при осв. С. все още се наблюдават емоционални и поведенчески симптоми – обърканост, неразположеност, страх от насилника и от повторяемостта на насилието, страх от реакциите на нейната майка, която е в интимна връзка с подсъдимия, както и срам от случилото се. Обяснимо е в резултат на изпитания стрес да не можеш да кажеш в кой точно момент си се обадил на приятеля си – дали първо на него или първо на сестрата и т.н. Относно твърдението, на защитника на подсъдимия, че св. С. е дала неверни показания, тъй като твърди, че в нощта след изнасилването, след връщането си от прегледа в гр. Плевен не е напускала дома си, като се позовава на съответната разпечатка за трафични данни от мобилния оператор, показваща клетките, в обсега на които се е намирал телефона на С., съдът приема, че същото е неоснователно. Видно от отразеното в съдебно-медицинската експертиза е, че прегледа на С. е извършен през нощта – в периода между 2 и 4 часа. Това е и именно периода, който се установява от трафичните данни, че Д.С. ***, а клетките от които е бил засечен нейния телефон – находящи се в с.К.Б., П., Б. обхващат района на пътя от с.С. до гр.П. и обратно. Видно от същите разпечатки е, че след 4.30 часа св. С. *** – време съответстващо на времето необходими за прибирането й в селото след края на прегледа /4 часа/ – т.е. пострадалата не е „развила една трескава дейност от движение в нощта, в която твърди, че е изнасилена” – според заявеното от защитата.

          Описаната фактическа обстановка се установява както от посочените по-горе показания на разпитаните свидетели – Д.С., З.Р., А.С., П.Н., А.П. и Д.Й. и заключенията на приетите от съда експертизи, така и от представените и приобщени към доказателствения материал писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествия и фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване.

          Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява от фактическа страна, че подсъдимият Т.В.Д. е осъществил престъпление по чл. 152 ал.2 т.1 във връзка с чл. 152 ал.1 т.2 от НК, тъй като на 12.03.2017 г. около 20.30 часа в с.С. общ.Л., в двор на къща, находяща се на ул.***** се съвкупил с Д.А.С. с ЕГН  **********, която не е навършила 18 години, като я принудил към това със сила и заплашване.  Формата на изпълнителното деяние на престъплението изнасилване по чл. 152 ал.1 т.2 от НК включва два акта – принуда и съвкупление, между които е налице функционална връзка. Подсъдимият е осъществил принудата със сила и заплахи, за да преодолее съпротивата й и да се съвкупи с нея. След като сломил съпротивата й, подсъдимия се съвкупил със С., с което осъществил и втория акт от изпълнителното деяние. Пострадалата С. е лице от женски пол, само по отношение на каквото може да бъде извършено деянието. Налице е и другият признак от обективната страна на деянието, а именно липсата на желание от страна на пострадалата за съвкупление с подсъдимия, което е изразено чрез съпротивата й. За това, че не е било налице съгласие на пострадалата за осъществяване на съвкуплението, съдът прави извода и от последвалите действия на пострадалата – самонараняване, незнание какво да прави в тази ситуация, споделяне с приятеля и изпълнение на указанията му да позвъни на  тел. 112, обясненията й пред полицейските служители, посетили селото, след подадения сигнал, явяването пред съдебния лекар /въпреки притесненията й от прегледа и т.н./.

          Налице е и квалифициращия признак, тъй като Д.А.С. към момента на деянието не е била навършила 18 години.

          От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал всички съставомерни белези, формиращи деянието, съзнавал е, че се съвкупява с лице от женски пол, като го е принудил за това със сила и заплашване. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. За прекия умисъл на подсъдимия се съди от конкретно извършените действия. Той  е съзнавал, че С. не е съгласна да се съвкупи с него, съзнавал е, че употребява спрямо не физическа сила и заплахи, за да сломи съпротивата й и да се съвкупи с нея, но е извършил всички тези действия за осъществяване на собственото си желание за съвкупление. Съзнавал е и факта, че С. не е навършила 18 години към момента на деянието, тъй като е съжителствал с нейната майка и е наясно с възрастта й.

          Предвид изложеното, съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото и предявено обвинение  - за това, че на 12.03.2017 г. около 20.30 часа в с. Стежерово, община Левски, в двор на къща, находяща се на ул. ******** се съвкупил с д.А.С., с  ЕГН **********, която не е навършила 18 години, като я принудил към това със сила и заплашване и на основание чл. 152 ал.2 т.1 във връзка с чл. 152 ал.1 т.2 от НК и чл. 54 ал.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.

          При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, които не са по-високи от обичайните за този вид престъпления, съобразил е всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, а именно – доброто процесуално поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, причините, поради които е извършил деянието – а именно ниската му обща и правна култура, примитивитета му, неизградената ценностна система в резултат на средата, в която израства, живее и функционира Д., личностовите му особености – все фактори установени от извършената по отношение на него комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза.

          При това положение, съдът е определил предвиденото в закона минимално наказание лишаване от свобода от три години.

          Предвид изложените по-горе съображения за определяне размера на наказанието, съдът е приложил и разпоредбата на чл. 66 от НК, и е приел, че целите на наказанието по отношение на Д. могат да бъдат постигнати и с приложение института на условното осъждане, който е с чисто съдебно минало и въпреки примитивитета си, може да осъзнае последиците от деянието и осъждането, което пък да го мотивира да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Съдът счита, че така постановената присъда ще въздейства не само поправително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, но и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, като по този начин, ще бъде осъществена както генералната, така и специалната превенция на наложеното наказание.

          Съдът е приложил разпоредбата на чл. 67 ал.2 от НК и е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ МВР гр.Л., отговарящ за района по местоживеенето му.

         

          ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

          В наказателното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата Д.А.С. против подсъдимия Т.В.Д. за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинените на С. неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

          Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

          С присъдата по настоящото дело подсъдимия е признат за виновен, т.е. същият виновно е причинил на С. претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието.

          Видно от данните по делото /и по-конкретно от назначената й комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза/ е, че на С. е причинен остър стрес – причинен от внезапно неочаквано събитие със значими за нея последици и липса на адекватен контрол над емоциите и поведението, и у същата и към момента на експертизата се наблюдават емоционални и поведенчески симптоми – обърканост, неразположеност, страх от насилника и от повторяемостта на насилието, както и от реакциите на родителя й, срам от случилото се.  Към момента на деянието С., макар и близко до възрастта на пълнолетието, не е била навършила 18 години, което допълнително обременява нейната психика. Нещо повече, видно от същата експертиза е, че в резултат на острото психотравмено събитие, в поведението на  С. е настъпила дезорганизация с последвало автоагресивно поведение.

          Предвид изложеното и след съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът е приел, че сумата, която следва да бъде определена  по справедливост като обезщетение за причинените на С. неимуществени вреди в резултат на деянието е именно тази, която тя самата е определила за достатъчна да я възмезди и е осъдил подсъдимият да заплати на  Д.А.С. обезщетение в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

          При този изход на делото е осъден подсъдимият да заплати д.т. върху размера на присъденото обезщетение, а именно сумата от 240 лв. Осъден е да заплати на пострадалата направените деловодни разноски в размер на 500 лв. – заплатени от нея като възнаграждение за 1 адвокат. Осъден е и да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство – по сметка на ОД на МВР П. – в размер на 1333,30 лв., както и направените деловодни разноски в съдебното производство – по сметка на РС Левски – в размер на 534,52 лв.

          С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

          Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата си.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: