Решение по дело №1264/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 998
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20237040701264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

998

Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ И.И. като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ кнахд № 20237040601264 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба Д.И.А. *** против Решение № 425 от 09.05.2023г., постановено по а.н.д. № 535 по писа за 2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-3292-000174 от 18.01.2023г., издадено от началник на сектор в ОД на МВР- гр.Бургас, РУ 04-Бургас.

Според касационната жалба, оспореното решение е немотивирано и незаконосъобразно, постановено в разрез със законовите разпоредби. Оспорва се извършването на нарушение, за което касаторът енаказан. Твърди се, че не е налице виновно поведение. Сочи се, че липсват доказателства за такова нарушение. Изтъква се, че цитираният от наказващият орган пътен знак няма действие на мястото, където е бил позициониран автомобила на касатора и вмененото му нарушение не е извършено. Иска се отмяна на оспореното решение на РС-Бургас и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Отново се изтъква неприложимост на пътния знак, на който се позовава контролните органи и първоинстанционния съд и заявява, че същият няма действие в обхвата на зоната, където е разположен автомобила.

Ответникът– Началник на сектор в ОД на МВР- гр.Бургас, РУ 04-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не е подаден отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага да се остави в сила решението на БРС.

Административен съд- град Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-3292-000174 от 18.01.2023г., издадено от началник на сектор в ОД на МВР- гр.Бургас, РУ 04-Бургас, с което на Д.А., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.

При постановяване на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответно отговарят на формалните изисквания за законосъобразност, респективно съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че наказателното постановление съдържа пълно, изчерпателно и точно описание на нарушението, с посочване на обстоятелствата свързани с неговите обективни и субективни признаци. Съдът отчел като безспорно, че на инкриминираната дата- 24.10.2022г. л.а. „Форд Мондео“, с рег. № А 4572 КТ, собственост на жалбоподателя и управляван единствено от него, е бил паркиран на посоченото в АУАН и НП място- до бл.518 в ж.к. „Меден Рудник“. Решаващият състав изтъкнал, че основният спор се свежда до действието на упоменатия в АУАН и НП пътен знак В-28, който действал и в района на бл.518. Обсъдени са свидетелските показания на актосъставителя и приложени по делото писмени доказателства, сред които и справка за наличие на пътен знак от Община Бургас за наличие на пътен знак срещу бл.308 в същия комплекс, която е в сила до следващото кръстовище. Съдът обосновал извод, че извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин, съответно за законосъобразно налагане на фиксираното по размер административно наказание, което обусловило и потвърждаване на НП.

Касационната инстанция счита, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на РС-Бургас, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради следното:

В обстоятелствената част на АУАН, респективно в съответната част на издаденото въз основа на него наказателно постановление въобще не се съдържа описание на мястото на паркирането. Посочването, че процесният лек автомобил е е позициониран в „ж.к. „Меден рудник“, до бл.518“ не установява „мястото на нарушението“ и „обстоятелствата, при което е извършено“, чието описание следва да е задължителен реквизит, съгласно чл.42, ал.1, т.3 и т.4 /относно съдържанието на акта/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /досежно реквизитите на НП/. Това е така, защото вмененото нарушение се изразява в „неправилно“ паркиране на МПС. В случаят, въобще липсва описание на площта, върху която е паркирано превозното средство. Това е съществен белег от неговия състав от обективна страна, защото не се твърди пътният знак В-28 да въвежда забрана за паркирането „до бл.518“. Обстоятелството, че автомобилът е паркиран върху улица /пътно платно, път или др./ следва да е изрично посочено при описание на нарушението и не може да се предполага, при липсата на такива фактически данни в АУАН и НП. В резултат от тази непълнота въобще не е индивидуализиран пътният участък, в който се твърди да е извършено нарушението. Липсва яснота дали до бл.518 има само една улица, съответно дали тази улица има наименование, а в случай, че улицата, която се намира в близост до този блок не е единственият път в близост до посочения блок, следва да се уточни конкретният участък.

Установено е по делото, че пътният знак В-28, чието нарушаване се вменява на касатора, не се намира в близост до бл.518, а е разположен на неконкретизирано разстояние от мястото, където МПС е паркирано. При това положение, липсата на индивидуализация на конкретното място, т.е на участъка, където е бил паркиран автомобила прави обективно невъзможно и преценката дали посоченият пътен знак действа и в съответния друг пътен участък, а в това се изразява основният спор по делото.

Съвсем отделен е въпроса, че представената от Община Бургас схема с отразяване на наличните пътни знаци въобще не съдържа означение за „бл.518“, а са посочени други блокове и също не може да установи връзка между вмененото нарушение и наличието на въведена забрана с пътен знак от посоченият вид- В 28.

При тези констатации обективно не може да се отговори еднозначно дали е осъществено паркиране в нарушение на процесният пътен знак В-28, за да се налага наказание за подобно нарушение.

Именно поради непълнота на тези съществени факти, описващи „мястото на нарушението“ и „обстоятелствата, при които е извършено“, обективно не може да се даде еднозначен отговор на спорните въпроси, а оттам и да се направи извод за осъществено нарушение, което да е доказано по „несъмнен начин“, както неправилно е приел РС-Бургас. Налице е формална незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като не отговаря на стандартите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с оглед контекста на изложеното. Съдът не е констатирал тази незаконосъобразност на санкционният акт, а с потвърждаването му е постановил неправилно решение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени решението на Районен съд - Бургас, с което НП е потвърдено, а вместо него се постанови друг съдебен акт, с който да се отмени незаконосъобразното НП. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, защото пороците на издаденото НП не могат да се отстраняват в хода на съдебното производство по неговото обжалване.

Разноски не се претендират от касатора и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 425 от 09.05.2023г., постановено по а.н.д. № 535 по описа за 2023г. на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3292-000174 от 18.01.2023г., издадено от Началник на сектор в ОД на МВР- гр.Бургас, РУ 04-Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: