№ 53
гр. София, 10.08.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на десети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600048 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение в разпоредително заседание на 13.07.2022
година по НОХД № 78/2022 година състав на Военен съд – София е
ПРЕКРАТИЛ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по нохд № 78/2022 година по
описа на Военен съд – София и е върнал делото на прокурора, поради
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Потвърдил е
мярката за неотклонение „ПОДПИСКА“ на подсъдимия старшина Т. С. Н. от
РС „Военна полиция“ – Плевен.
Срещу определението е постъпил частен протест от Военно-окръжна
прокуратура София. В протеста се съдържат доводи за незаконосъобразност
относно обстоятелствата по чл. 249 ал.3 от НПК, по които съдът се е
произнесъл. В частния протест се сочи, че не може да бъде споделено
виждането на решаващия орган, че досъдебното производство било водено от
некомпетентен орган и така обвиняемият не могъл да разбере в какво точно е
обвинен и по какво обвинение да се защитава. Изтъква се, че в условията на
неотложност по чл. 161 ал. 2 от НПК, предвид липсата на друга възможност
за запазване на доказателствата, Военният следовател е посетил
местопроизшествието, където извършил претъсване, обиск и изземване, за
което съставил протокол. В законовия срок от 24 часа протоколът бил
одобрен от съдия във Военен съд – София. Сочи се по нататък, че
наблюдаващият прокурор не е одобрявал представения на Военния съд
1
протокол, а поставените резолюции от прокурора имали характер само на
администриране. Изтъква се по-нататък, че след промените в НПК през 2017
година досъдебно производство се образува за факт на деяние, а не срещу
лице. В този смисъл действията по чл. 161 от НПК са винаги с оглед
запазване на доказателствата. По нататък се изтъква в протеста, че няма
нарушение при изготвянето на обвинителния акт. Последният съдържа
всички необходими елементи на престъплението по чл. 339 от НК, в което
подсъдимият е обвинен. Сочи още, че тази норма не е бланкетна и не изисква
дъ бъде посочвано какво разрешени и къде произтича то, така че да бъде
„надлежно“. Иска се протестираното протоколно определение да бъде
отменено и делото да се върне на основния съд за продължаване на
разглеждането му.
При преценката на въпросите по чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК основният съд
е съобразил следните обстоятелства:
1. Разследването по досъдебното производство е извършено от
некомпетентен орган. Разследването е било образувано на основание чл.
212 ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – протокол за
претърсване и изземване от жилище на обвиняемия извършено от военен
следовател. За това действие следователят писмено е уведомил
админитративния ръководител на ВОП – София. От този момент насетне
разследването е следвало да бъде извършено от компетентен орган –
военен разследващ полицай. Според съда не са налице предпоставките за
извършване на разследването от военен следовател визирани в чл. 405
ал. 1 от НПК.
2. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 17.02.2022 година, предявено на обвиняемия на
10.03.2022 година (на л.л. 115 – 117 от том 1 на д.п.) съставено от военен
следовател било налице действие извършено от некомпетентен орган.
Съдът е счел, че обвиняемият не е привлечен в това му качество по реда
на НПК и не е могъл да научи в какво е обвинен. Постановлението за
привличане на обвиняем не е било подписано от подсъдимия и
защитника му. Не става ясно защо липсва подпис на лицата, а ако е бил
налице отказ то той не е документира по реда на чл. 236 ал. 3 от НПК. В
протокола за разпит на обвиняем от 10.03.2022 година в 15.00 часа (на
2
л.л. 119 и 120 от том 1 на д.п.) били вписани изявления на защитника и
на обвиняемия, че отказват да подпишат постановлението за привличане,
понеже не им е предявено. Протоколът за разпит не бил подписан от
обвиняемото лице.Така не ставало ясно кое лице е направило
изявлението.Неясно било дали този отказ касае подпис върху
постановлението или отказ на обвиняемия да подпише протокола за
извършване на действие по разследване – разпит на обвиняем, който
също не е подписан от него.
3. От постановлението за предявяване на разследването от 03.05.2022
година (на л.л. 73 от том 4-ти на д.п.) съдът е констатирал, че освен, че е
извършено от некомпетентен орган, на практика такова предявяване не е
извършено. В протокола не бил описан времевият интервал, в който това
действие е извършено, а видно от изявлението на обвиняемия то е
извършено за времето от 11.25 до 11.55 часа. Съдът е преценил, че това
време е твърде кратко, за да се извърши нормално предявяване на
разследването. Така бил нарушен чл. 227 ал.ал. 7 и 8 от НПК и били
ограничени процесуалните права на обвиняемия.
4. Внесеният за разглеждане обвинителен акт не отговарял на изискванията
на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на акта не било посочено
откъде произтича задължението на обвиняемия да има разрешение и то
за всяко едно от държаните оръжия, боеприпаси, взривни вещества и
пиротехнически изделия. Деянието не било описано в акта и от
субективна страна.
За да се произнесе Военно-апелативният съд съобрази следното:
Неоснователен е изводът на съда, че след писменото уведомяване на
административния ръководител на ВОП – София от военния следовател
полковник Д. М. за извършеното от него първо действие по разследването –
претърсване и изземване на 10.06.2021 година от жилището на старшина Т.Н.,
разследването по досъдебното производство от този момент е извършено от
некомпетентен орган – военен следовател, а не от военно-разследващ полицай
съгласно изискването на чл. 405, ал. 2 от НПК. В чл. 405, ал. 1 от НПК
изрично са уредени случаите, в които разследването се провежда от военен
следовател. Настоящият състав счита, че в случая е налице хипотезата на чл.
3
405, ал. 1, т. 3 от НПК – делото е с фактическа и правна сложност и е
възложено на военния следовател полковник Д. М. от административния
ръководител подполковник А. Ж. К. с приложения на лист 2-ри от том 1-ви на
ДП „Протокол за избор на следовател“, резолиран от подполковник К.. С този
протокол административният ръководител изрично е посочил, че
разследването по делото следва да се извърши от военния следовател
полковник Д. О. М., а не от военно-разследващ полицай. Този протокол е
достатъчен, за да обоснове възлагането и не е необходимо отделно
постановление на административния ръководител за възлагане на
разследването по делото на военен следовател. От горното следва, че всички
действия по разследването и съставените процесуални актове по чл. 199 от
НПК са валидно извършени от компетентен орган.
Необоснован е изводът на съда, че в постановлението за предявяване
не е вписан времевият интервал, в който това действие е извършено. Видно от
същия протокол – на л. 73 от том 4 на ДП следователят изрично е отразил че
обвиняемият и неговият защитник са се запознали с материалите от
досъдебното производство за времето от 11.25 до 11.55 часа.
Основателен е изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 236, ал.
3 от НПК. Действията по предявяване на постановлението за привличане на
обвиняем и разпитът на обвиняемия са различни действия по разследването.
Отказът на обвиняемия и неговия защитник да подпишат протокола за
привличането на обвиняем е следвало да бъде направен в този протокол, като
органът на досъдебното производство е следвало да отбележи това и
причините за отказа, а не в протокола за разпит на обвиняем.
Обстоятелството, че това е направено в протокола за разпит на обвиняемия не
санира това нарушение.
Основателно е посоченото в определението на първостепенния съд, че в
обвинителния акт и в постановлението за привличане липсва запълване на
съдържанието на бланкетната норма на чл. 339 от НК. Престъпленията по чл.
337 – 339 от НК се характеризират с особеностите на взривовете,
огнестрелните оръжия и боеприпасите като източник на повишена опасност,
поради което държавата е въвела режим и строг контрол за производството,
употребата и държането на такива средства със ЗОБВВПИ и Наредбата за
условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията,
4
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и контрола
над тях в Министерството на вътрешните работи. Съставите на тези
престъпления са бланкетни и правилата във връзка с тези дейности се
определят от посочените по-горе закон и наредба. Следвало е да бъде
уточнено какво разрешение е липсвало на обвиняемия Н. и откъде произтича
то за държането на всяко от оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Посочените по-горе процесуални нарушения са от категорията на
съществените, тъй като съществено са нарушили правото на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
Предвид изложеното определението на основния съд следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 249 ал. 3, във връзка с
чл. 345 от НПК Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.07.2022 година по
НОХД № 78/2022 година на Военен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5