Решение по дело №386/2018 на Административен съд - Шумен

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№................, град Шумен, 13.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Росица Цветкова

 

при секретаря Св. Атанасова

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №386 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от "А.щ." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от управителя М.К., чрез пълномощник адв. И.М.от САК и съдебен адрес ***, срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002717008222-091-001/29.08.2018 г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Варна, в частта, с която е определена данъчна основа за облагане и определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 43 101.99 лв. и лихва за забава в размер на 5 337.47 лв., и допълнително начислен ДДС за данъчен период месец март 2016 г. и месец май 2016 г. в общ размер на 6 829.03 лв. и лихва за забава в размер на 1 628.64 лв., потвърден в тази част с Решение №292/12.11.2018 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОД/ град Варна при ЦУ на НАП.

   Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите не е признал извършени разходи от дружеството за командировки на работниците в чужбина, тъй като същ.е са счетоводно обосновани и са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗКПО. Със същ.е аргументи жалбоподателят оспорва и непризнати разходи по договор за консултантски услуги, сключен на 31.05.2015 г., на стойност в размер на 40 000.00 лв., като допълнително излага доводи, че част от договореното възнаграждение е изплатено на лицето-консултант М.М.по банков път, който от своя страна го е декларирал в подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и е внесъл дължимия данък в бюджета. Този доход като изплатен е деклариран от дружеството в справка по чл.73 от ЗДДДФЛ за 2016 г. Другата част е изплатена и осчетоводена в брой на лицето и са налице касови ордери. С оглед на това оспорващият счита, че незаконосъобразно е определена данъчна основа за облагане по реда на ЗКПО и чл.122 от ДОПК за 2016 г. в размер на 586 216.27 лв. и съответно е определен допълнителен данък по ЗКПО в размер на 43 101.99 лв. и съответно лихва за забава в размер на 5 337.47 лв. По отношение допълнително начисления ДДС за данъчен период месец март и месец май 2016 г. жалбоподателят твърди, че осъществената доставка на употребявани мобилни елеватори от немски доставчик през месец март 2016 г. не са укрити от дружеството, а осчетоводяването е извършено в по-късен момент – към момента на доставката месец май 2016 г., поради което незаконосъобразно не му е признат и данъчен кредит. По отношение начисления ДДС за данъчен период месец май 2016 г. се твърди, че не е налице облагаема доставка, тъй като е налице авансово плащане по издадена фактура №7/03.06.2016 г., както и незаконосъобразно не му е признат ползвания данъчен кредит за месец октомври 2016 г. в размер на 88.00 лв. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваната му част или да измени РА в частта за определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО до сумата в размер на 2 959.03 лв. и лихви в размер на 424.13 лв., както и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Д.С., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, включително и наличието на основания по чл.122 ал.1 от ДОПК, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. В депозираната молба от 17.04.2019 г. процесуалния представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за един адвокат за жалбоподателя. 

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: 

   На основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002717008222-020-001/27.11.2017 г., издадена от Б.С., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" и като заместник на В.Г.Х.– началник сектор в ТД на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващия за корпоративен данък за 2016 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2016 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 05.02.2019 г. и връчена по електронен път на 04.12.2017 г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта. С Решение №Р-03002717008222-098-001/19.02.2018 г., на основание чл.7 ал.3 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП град Варна е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство от В.Х., в качеството му на възлагащ орган при ТД на НАП град Варна – с оглед продължително отсъствие поради заболяване /приложени 6 бр. болнични листове/ и е възложил правомощията по възлагане на М.В.в качеството на възлагащ орган при ТД на НАП град Варна и съгласно Заповед №Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП град Варна.

   С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 02.03.2018 г., издадена от М.В., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 04.05.2018 г. и е възложено ревизията да бъде извършена от Й.А.– гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М.Ц.– главен инспектор по приходите. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 05.02.2019 г. и е връчена по електронен път, съответно на 09.03.2018 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

   По искане на дружеството ревизионното производство е било спряно до 11.06.2018 г. и със Заповед №Р-03002717008222-143-001/12.06.2018 г. на Началник сектор е възобновено, като е определен срок за приключване на ревизията до 19.06.2018 г. И тази заповед е подписана като електронен документ, в срок на валидност на електронен подпис и е връчена по електронен път на дружеството на 13.06.2018 г., съгласно разписката в заповедта. Последвала е нова молба от дружеството за спиране на ревизионното производство, но с Решение №Р-03002717008222-104-001/12.06.2018 г. на възлагащия орган е отказано.

   В хода ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

   Ревизиращият екип е установил, че ревизираното лице за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е подало ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало финансов резултат и данъчна печалба в размер на 155 196.44 лв. и извършвана дейност „други довършителни строителни дейности“ с код 4339, като годишния финансов отчет за 2016 г. не е публикуван в ТЗ. Установено е, че в ГД по чл.92 ал.1 от ЗКПО дружеството е декларирало общо разходи в размер на 530 602.72 лв., които се разминават с представената в хода на ревизията от дружеството на 15.01.2018 г. Оборотна ведомост за 2016 г., където разходите общо са в размер на 264 147.73 лв. При анализиране на представените счетоводни регистри за хронологични счетоводни записвания – счетоводни сметки 601 „Разходи за материали“, 602 „Разходи за външни услуги“, 603 „Разходи за амортизации“, 609 „Други разходи“, 621 „Разходи за лихви“, 624 „Разходи по валутни операции“ е установено, че по счетоводна сметка 609 „Други разходи“ срещу кредита по счетоводна сметка 501 „Каса“ и 503 „Разплащателна сметка в лева“ са осчетоводени разходи, за които дружеството не разполага с първични счетоводни документи.

   В тази връзка са поискан и дадени обяснения от главния счетоводител на дружеството на 27.04.2018 г., в които е посочено, че по тази счетоводна сметка са осчетоводени командировъчни разходи в размер на 156 466.40 лв., като част от тях били осчетоводени грешно. Към даденото обяснение са приложени 39 бр. командировъчни, за които ревизиращия екип приел, че не съдържат необходимите реквизити, както и не са придружени с доклад и отчет от всеки командирован работник. С оглед на това е прието, че дружеството не е представило необходимите счетоводни документи, доказващи разходи за командироване на работниците по трудово правоотношение и не са налице първични счетоводни документи, установяващи разходи в размер на 155 912.65 лв. по счетоводна сметка 609 „Други разходи“, поради което тази сума не е призната за разход.

   По отношение „Разходи за външни услуги“ счетоводна сметка 602, ревизиращият екип е установил, че дружеството за ревизирания период, съобразно разходи по оборотна ведомост, е осчетоводило разходи в размер на 55 296.36 лв. С оглед липсата на първични счетоводни документи, е прието, че за сумата в размер на 47 206.28 лв. не са налице разходооправдателни документи, поради което тази сума не е призната за разход.

   По отношение начислените разходи от дружеството по оборотната ведомост по валутни операции и лихви, с оглед липсата на първични счетоводни документи, ревизиращият екип е приел, че за сумата 1959.80 лв. по счетоводна сметка 624 и за сумата в размер на 117.30 лв. по счетоводна сметка 629 не са налице разходооправдателни документи, поради което тези суми не са признати за разход.

   В хода на ревизията е установено, че дружеството осъществява дейност на територията на страната и държави членки на ЕС, като основни клиенти са физически и юридически лица, регистрирани на територията на Германия и Франция. Въз основа на представените счетоводно аналитични регистри, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС и фактури, е установено, че е осъществено вътреобщностни придобивания /ВОП/ на употребявани мобилни елеватори на обща стойност в размер на 29 337.46 лв., по фактури както следва: №2016-1463/19.02.2016 г. на стойност 3500.00 евро – л.126 по ревиз. преписка, №2016-1464/19.02.2016 г. на стойност 3000.00 евро – л.128 по ревиз. преписка, №2016-1467/26.02.2016 г. на стойност в размер на 3000.00 евро – стр.127 от ревиз. преписка и фактура №105407/16.02.2016 г. на стойност в размер на 5 500.00 евро – стр.124 по ревиз.преписка. Всички фактури са издадени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в Германия, а именно MARZIN CZOPE и BOCKER MASCHINENWERKE GmbH. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД, дружество извършило превоз на машините и по повод на което е издадена фактура №**********/13.05.2016 г. с получател ревизираното лице. По извършената насрещна проверка е установено, че основанието за издаване на посочената по-горе фактура е международен транспорт Германия-България, възложен по заявка от жалбоподателя, като товарът се състои от 5 машини и елементи. Въз основа на това ревизиращият екип е приел, че през месец февруари 2016 г. жалбоподателят е осъществил ВОП по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗДДС във връзка с получени доставки по посочените по-горе четири фактури на обща стойност в размер на 29 337.46 лв. За осъществения ВОП не е издаден Протокол по чл.117 ал.2 и ал.3 от ЗДДС до 05.03.2016 г., не е начислен ДДС по чл.84 от ЗДДС, съгласно изискванията на чл.86 от ЗДДС, в размер на 5 867.49 лв. Протоколът не е включен към СД по чл.125 от ЗДДС и регистри по чл.124 от ЗДДС до 14.04.2016 г. за данъчен период месец март 2016 г.    

   Установено е, че на 17.05.2016 г. по сметка на ревизираното дружество е постъпил валутен превод в размер на 4 807.72 лв. /2466.13 евро/. Наредител на превода е физическо лице М.А., а основанието на превода е „плащане по фактура“. При проверка на представените документи от дружеството не е установено наличие на фактура на посочената стойност и получател, както и в СД по ЗДДС не е налице включена фактура с данъчна основа от 4 807.72 лв. С оглед на това е прието, че за полученото плащане дружеството не е отчело приход и не е начислило ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС в размер на 961.54 лв. С оглед на тези констатации и съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 и ал.2 от ЗДДС ревизиращият екип приел, че ползваното от дружеството право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88.00 лв. за месец октомври 2016 г., по издадени фактури от 03.08.2015 г. и 03.09.2015 г. на обща стойност от 440.00 лв., е било неправомерно.

   В хода на ревизията е прието, видно от Протокол №Р-03002717008222-П73-001/16.02.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите М.Й., че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчното облагане, както и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодна за ползване, тъй като за целите на ревизията са изискани относимите първични и вторични счетоводни документи с Искане от 11.12.2017 г., надлежно връчено по електронен път на 15.12.2017 г. на дружеството, което от своя страна не е представило изчерпателно посочените в Протокола документи и обяснения. С тези обстоятелства е обосновано наличието на предпоставките по  чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК и данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2015 г. – 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК.

   На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК на 17.02.2018 г., с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, като по този ред ще бъде установяван и осигурителния му доход за установяване на задълженията от ЗОВ (лист 148 – 147 по описа на ревизионната преписка).

   За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03002717008222-092-001/03.07.2018 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 05.02.2019 г. и е връчен на ревизираното лице на 04.07.2018 г. по електронен път, видно от разписката. С РД по ЗКПО е приета данъчна основа за облагане с КД за 2016 г. както следва: 1.Общо приходи - 690 606.88 лв. 2.Общо разходи – 105 569.74 лв. 3.Разлика 585 037.14 лв. 4.Данъчна основа по чл.122 от ДОПК /след извършено увеличени и намаление по чл.54 ал.1 и ал.2 от ЗКПО/ - 586 216.27 лв. 5.Данъчна основа по чл.122 от ДОПК за облагане с КД - 586 216.27 лв. Въз основа на така определената данъчна основа по чл.122 от ДОПК и съгласно чл.19 от ЗКПО е определен дължим корпоративен данък от дружеството в размер на 58 621.63 лв. за 2016 г., от който е приспаднат внесения в размер на 15 519.64 лв. и определен за довнасяне КД за 2016 г. в размер на 43 101.99 лв. Доколкото пълният размер на дължимия данък е следвало да бъде внесен до 31.03.2017 г., е начислена и лихва в размер на 5 495.94 лв. върху посочената главница за периода 01.04.2017 г. – 03.07.2018 г. С РД по ЗДДС за данъчен период 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г., с оглед извършеното ВОП по посочените по-горе четири фактури, е прието, че се дължи ДДС в размер на 5 867.49 лв., при данъчна основа 29 337.46 лв. Доколкото данъкът е следвало да бъде начислен до 14.04.2016 г., е установена и лихва в размер на 1 320.43 лв. върху посочената главница за периода от 15.04.2016 г. до 03.07.2018 г. С РД по ЗДДС за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г., с оглед неотразена в СД по ЗДДС и Дневник за продажбите фактура с данъчна основа 4 807.72 лв., е прието, че се дължи ДДС в размер на 961.54 лв., при данъчна основа 4 807.72 лв. Доколкото данъкът е следвало да бъде начислен до 14.06.2016 г., е установена и лихва в размер на 200.07 лв. върху посочената главница за периода от 15.06.2016 г. до 03.07.2018 г.

   В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало молба на 17.07.2018 г., с която на основание чл.117 ал.5 от ДОПК е поискало срокът за депозиране на възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад да бъде удължен. С Уведомление от 17.07.2018 г., издадено от органът по приходите, и връчено на ревизираното лице на 17.07.2018 г., срокът бил удължен до 18.08.2018 г. В този срок, по пощата, е депозирано възражение от ревизираното лице, в което е оспорено допълнително начислен приход в размер на 4807.72 лв., представляващ превод по наредител М.А., с твърдение, че е авансово плащане по издадена фактура №7/03.06.2017 г. на стойност 52 416.24 лв. във връзка с извършена продажба на употребявани мобилни елеватори на турско дружество. Остатъкът от дължимата сума е разплатена по Протокол за прихващане, тъй като е извършен ремонт на елеваторите в Р Турция за сметка на ревизираното лице. Във възражението е посочено, че правилно е констатирано различие между Оборотната ведомост за 2016 г. и Отчета за приходите и разходите и ГДД за 2016 г., което обаче се твърди, че е в резултат на технически проблем със счетоводния софтуер, а не на липса на първични счетоводни документи за тези разходи. Изразено е и несъгласие с допълнително начисления ДДС, тъй като доходите от доставките, осъществени чрез ВОП по четирите броя фактури, не са укрити, а информацията е предоставена на ревизионния екип. В този смисъл е поискано и признаване на данъчния кредит в размер на 88.00 лв. за месец октомври 2016 г., по издадени фактури от 03.08.2015 г. и 03.09.2015 г. на обща стойност от 440.00 лв. Оспорено е и начисления ДДС за данъчен период месец май 2016 г. в размер на 961.54 лв., тъй като сумата представлява авансово плащане по издадена фактура №7/03.06.2017 г. на стойност 52 416.24 лв. С възражението са представени Оборотна ведомост и Главна книга за 2016 г., Аналитичен регистър на сметки 601, 703, 702,629, 624, 304, 207, 501 и 611, финансов отчет за извършените разходи за командировка на работниците и Хронологичен регистър.

   Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03002717008222-091-001/29.08.2018 г. от М.В.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Й.А.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. В РА са обсъдени обстойно представеното възражение и приложените нови счетоводни документи, като ревизиращият екип е приел същите за неоснователни, с изключение на възражението за начислена лихва в размер на 23.53 лв. за данъчен период месец декември 2015 г. Направен е извода за наличие на основанията по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК въз основа на несъответствие между крайното салдо в счетоводните сметки 4011, 401 и 499 по Оборотната ведомост за 2015 г. и началното салдо на същите сметки по Оборотната ведомост за 2016 г.; несъответствие на дебитните и кредитни обороти по счетоводните сметки по представените Оборотни ведомости съответно на 15.01.2018 и 22.08.2018 г.; както и наличие на разлика при счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ – налични към 01.01.2016 г. 4430.01 лв., най-рано постъпили суми в касата на 25.04.2016 г. в размер на 400.00 лв., а направено плащане на 28.02.2016 г. и 31.03.2016 г. общо в размер на 12908.48 лв. от сметка 501 „Каса в лева“. Прието е, че представените 39 броя заповеди за командировки за периода от 03.04.2016 г. до 24.09.2016 г. не отговарят на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като по-голяма част са без номер, както и има препокриване на периоди на командироване на едно и също лице. Изведен е извода, че воденото счетоводство и представените документи не дават възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

   По отношение на непризнатия данъчен кредит за месец октомври 2016 г. са потвърдени изцяло констатациите по РА.

   По отношение непризнатият разход в размер на 40 000.00 лв. по Договор за консултантски услуги от 31.05.2016 г. с лицето М.М., ревизиращият екип е посочил, че такъв договор не е представен от дружеството, а само се твърди във възражението, както и не са налице документи, доказващи, че посочената сума е изплатена по банков път както се твърди. Установено е при справка в информационната система на НАП, че ревизираното дружество не е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения за 2016 г. Въз основа на това и на основание чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, чл.175 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК с процесния РА е установен дължим корпоративен данък за 2016 г. в размер на 43 101.99 лв. и лихва в размер на 5 337.47 лв. / като са приспаднати надвнесени лихви по авансови вноски/, ДДС за данъчен период месец март 2016 г. в размер на 5 867.49 лв. и лихва в размер на 1 413.34 лв., ДДС за данъчен период месец май 2016 г. в размер на 961.54 лв. и лихва в размер на 215.30 лв. Установено е и задължение за ДДС за данъчен период месец октомври и ноември, както и лихви, което задължение обаче не са предмет на настоящото производство.  

   РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 05.02.2018 г. и е връчен на ревизираното лице електронно на 29.08.2018 г., съгласно извършеното отбелязване в него.

   Срещу РА е подадена жалба вх. №10596/05.09.2018 г. до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, в частта по отношение дължим корпоративен данък за 2016 г. и лихви, начислен ДДС за данъчен период месец март и май 2016 г. и лихви, който с Решение №292 от 12.11.2018 г. потвърдил ревизионния акт в обжалваното му част, включително обстойно са обсъдени и представените с жалбата допълнителни счетоводни документи от дружеството. Решението е съобщено на жалбоподателя на 13.11.2018 г. по електронен път, който недоволен е депозирал жалба срещу РА на 27.11.2018 г. пред Административен съд – Шумен.

   От така установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Оспореният в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената М.В.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Й.А.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК.

   Съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка.

   1. По ЗКПО:

   Признаването на счетоводни разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. В чл.10 от ЗКПО е уредено понятието и общият принцип за документална обоснованост, по смисъла на който не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и получателя, а следва да е установено, че стопанската операция е вярна и действително осъществена, съобразно принципите на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Указаният принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Съгласно чл.37 ал.4 от ДОПК, в случай, че субектът не представи исканите по реда на чл.37 ал.3 от ДОПК доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценяват само събраните в производството доказателства.

   С оспорения РА са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 43 101.99 лв. и лихва в размер на 5 337.47 лв. На основание чл.16 ал.1 и ал.3 от ЗКПО, декларираният от РЛ счетоводен финансов резултат за 2016 г. е увеличен със сумата от 4 870.72 лв. /стр.15 и 27 от РД – л.410 и л.404 от преписката/, въз основа на което е установен данъчен финансов резултат за 2106 г. в размер на 690 606.88 лв. Декларираните разходи от РЛ за 2016 г. в размер на 530 602.72 лв. са намалени, тъй като са документално необосновани и са установени разходи за 2016 г. в размер на 105 569.74 лв. /стр. 27 от РД – л.404 от преписката/. В резултат на извършеното данъчно преобразуване на финансовия резултат, с РА е установена данъчна облагаема печалба за 2016 г. по реда на чл.122 от ДОПК и при спазване на разпоредбата на чл.54 ал.1 и ал.2 от ЗКПО в размер на 586 216.27 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 58 621.63 лв. След приспадане на внесен данък от РЛ в размер на 15 519.64 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 43 101.99 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 337.47 лв.  

   Спорът в настоящото производство касае увеличения счетоводен резултат на РЛ за 2016 г. със сумата в размер на 4 870.72 лв., непризнатите от данъчния орган разходи за командировки на работниците в чужбина и непризнатият разход по Консултантски договор от 31.05.2015 г. за сумата в размер на 40 000.00 лв. /л.568-569 по ревиз. преписка/.

   По отношение увеличения счетоводен резултат за 2016 г.: Няма спор между страните, а и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като компетентно дадено, по категоричен начин се установи, че по сметката на жалбоподателя на 17.05.2016 г. е постъпил валутен превод на стойност в размер на 2 466.13 евро или левова равностойност 4 807.72 лв. с наредител на превода физическо лице М.А. и основание на превода „плащане по фактура“. Безспорно установено е, че за тази сума няма издадена фактура от жалбоподателя с получател М.А. към 17.05.2016 г. Оспорващият твърди, че тази сума представлява авансово плащане по издадена от жалбоподателя  фактура №7/03.06.2016 г. на стойност 52 416.24 лв. /26 800 евро/ в полза на „АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ“ Р Турция, като за остатъка от тази сума има издаден Протокол за прихващане от 01.03.2017 г. – приложен на л.523 по ревиз.преписка. От приложената по делото фактура №0…7/03.06.2016 г. / л.305 гръб по ревиз. преписка/ се установи, че същата е издадена от А.щ. ЕООД-доставчик и с получател „АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ“ Р Турция на стойност 52 416.24 лв. /26 800 евро/, с предмет продажба на 5 бр. мобилни елеватори, като в тази стойност е включена и цената на транспорта. В посочената фактура е вписано начин на плащане „по банков път“. От приложения Протокол за прихващане от 01.03.2017 г., в който фигурират подпис и печат на дружеството-жалбоподател, получателят по фактурата от 03.06.2016 г. АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ и трето лице, се установи, че е вписан следния текст „Описаните по долу фирми се договориха за следното: Вземането по фактура от 03.06.2016 г. на стойност 26 800.00 евро от регистрираната в Турция фирма АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ“ на регистрираната в България фирма А.Щит ЕООД ще бъде заплатено към третото лице, като се приспадне авансово заплатената сума от 2466.12 евро.“. От този Протокол на първо место по никакъв начин не става ясно, че касае издадена фактура №0…7/03.06.2016 г., тъй като липсва посочване на номер, а само вземане и дата, и на второ место не касае прихващане, така както е уговорено, още повече че във фактурата изрично е уговорено плащане по банков път. Нито в Протокола, нито в издадената фактура №0…7/03.06.2016 г., а и оспорващия не ангажира доказателства в хода на съдебното производство, е вписано физическото лице М.А. в качеството му на представляващ АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ. С оглед на това съдът приема, че законосъобразно е прието от данъчните органи, съобразно разпоредбата на чл.16 ал.1 във вр. с ал.3 от ЗКПО, че сумата в размер на 4 807.72 лв., явяваща се получени средства без доказан произход, се явява приход и с този размер законосъобразно е увеличен счетоводния финансов резултата на дружеството за 2016 г.

   По отношение непризнатите от данъчния орган разходи за командировки на работниците в чужбина: За целите на ревизионното производство от страна на РЛ са представени 39 броя командировъчни заповеди /стр.114 – 133 по ревиз.преписка/, 23 отчета за извършена работа /стр.525-547 по ревиз. преписка/ и 30 бр. разходни касови ордери РКО /стр.553-567 по ревиз. преписка/. В хода на съдебното производство се представиха допълнително още 30 бр. командировъчни заповеди.

   След съпоставка на така представените заповеди, отчети, РКО, включително документи за заплатени нощувки и бордови карти, както и от заключението на вещото лице по назначената СЧЕ, се установи следното: 1.За работника Х.Н.има издадени общо пет Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 01.04.2016 г., 04.05.2016 г., 03.06.2016 г., 01.07.2016 г. и 26.09.2016 г. Втората заповед касае държава на командироване Франция, а другите държава на командироване Германия. Във всички заповеди е посочено, че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.527 по ревиз.преписка/, в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет, посочено е само за Германия, а за работникът има издадена заповед и за Франция, и в този отчет са отчетени 155 дни, при общ брой дни по командировъчните заповед 131 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 21 430.58 лв., а в приложените РКО – 3 бр. по отношение на този работник му са изплатени 19 190 лв. В тези РКО изрично е вписано за 155 дни командировка, което въобще не съответства на отчетените дни, както и не са вписани по кои заповеди са изплатени сумите. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв. Вещото лице в заключението е посочило, че има издадена и пета Заповед за командироване от 07.08.2016 г., която не е представена по делото, но дори и да е издадена, не променя констатациите по-горе, с изключение на дните. 2.За работника М.А.има издадени и приложени по настоящото дело общо пет Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 01.04.20016 г., 04.05.2016 г., 03.06.2016 г., 01.07.2016 г. и 26.09.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Франция. Във всички заповеди е посочено, че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.526 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия, а за работника има издадени и приложени по делото заповед за командировка само за Франция, и в този отчет са отчетени 155 дни, при общ брой дни по командировъчните заповед 131 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 21 430.58 лв., а в приложените РКО – 3 бр. по отношение на този работник му са изплатени 19 190 лв. В тези РКО изрично е вписано за 155 дни командировка, което въобще не съответства на отчетените дни, както и не са вписани по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 155 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв. Вещото лице в заключението е посочило, че има издадена и пета Заповед за командироване от 07.08.2016 г., която не е представена по делото, но дори и да е издадена, не променя констатациите по-горе, с изключение на дните. 3.За работника А.С.има издадени и приложени по настоящото дело общо шест Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 18.05.20016 г., 31.05.2016 г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г., 07.09.2016 г. и 14.11.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия. В първите четири заповеди е посочено, че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в последните две е посочено пътуването да се извърши с личен автомобил при разход 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.525 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия и общо са отчетени 123 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 17 046.58 лв., а в приложения един РКО по отношение на този работник му са изплатени 5 260.00 лв. и то за всичките 123 дни. В тези РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 123 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, с изключение на последните заповеди по отношение на пътните, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв., която сума от своя страна въобще не съответства на вписания разход в командировъчните заповеди – по 100 евро пътни. 4.За работника С.Д.има издадени и приложени по настоящото дело общо седем Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 18.05.20016 г., 31.05.2016 г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г., 07.09.2016 г., 05.10.2016 г. и 07.11.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия. В първите четири заповеди е посочено, че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в последните три е посочено пътуването да се извърши с личен автомобил при разход 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.530 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия и общо са отчетени 132 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 18 279.58 лв., а в приложения един РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 981.35 лв. и то за всичките 132 дни. В тези РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 132 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, с изключение на последните заповеди по отношение на пътните, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв., която сума от своя страна въобще не съответства на вписания разход в командировъчните заповеди – по 100 евро пътни. 5.За работника К.К.има издадени и приложени по настоящото дело общо седем Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 18.05.20016 г., 31.05.2016 г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г., 02.09.2016 г., 10.10.2016 г. и 07.11.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия. В първите четири заповеди е посочено, че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в последните три е посочено пътуването да се извърши с личен автомобил при разход 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.529 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия и общо са отчетени 132 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 18 279.58 лв., а в приложения един РКО по отношение на този работник му са изплатени 5 260.00 лв. и то за всичките 132 дни. В тези РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 132 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, с изключение на последните заповеди по отношение на пътните, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв., която сума от своя страна въобще не съответства на вписания разход в командировъчните заповеди – по 100 евро пътни. 6.За работника О.Ч.има издадени и приложени по настоящото дело общо четири Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 18.05.20016 г., 31.05.2016 г., 01.07.2016 г., 05.08.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.528 по ревиз.преписка/ с дата 11.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия за 63 дни, а по командировъчни заповеди са 81 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 8 826.58 лв., а в приложения един РКО по отношение на този работник му са изплатени 8 610.00 лв. за 63 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 63 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв. 7.За работника И.К.има издадени и приложени по настоящото дело общо четири Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 26.07.2016 г., 05.08.2016 г., 25.08.2016 г. и 05.10.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, с изключение на последната където е вписано пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.540 по ревиз.преписка/ с дата 11.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия за 78 дни, а по командировъчни заповеди са 108 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 10 881.58 лв., а в приложения един РКО по отношение на този работник му са изплатени 3 360.00 лв. за 78 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 78 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за квартирни пари и пътни са за сметка на приемащата държава, а в отчета са включени и разходи за пътни в размер на 195.58 лв. Следва да се отбележи, че по втората и трета заповеди за командироване има препокриване на периода. 8.За работника М.Д.има издадени и приложени по настоящото дело общо четири Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 26.07.2016 г., 25.08.2016 г., 26.09.2016 г. и 07.11.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.537 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия за 98 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 13 621.58 лв., а в приложените два РКО по отношение на този работник му са изплатени 11 000.00 лв. за 98 дни. В тези РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 98 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за път са в размер на по 100 евро, а в отчета са включени разходи за пътни в размер на 195.58 лв. 9.За работника А.А.има издадени и приложени по настоящото дело две Заповеди за командировка в чужбина, съответно от 17.10.2016 г. и 21.11.2016 г. Всички заповеди касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.546 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет и в отчета е посочено, че се отчита извършена работа в Германия за 68 дни. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 9 511.58 лв., а в приложените два РКО по отношение на този работник му са изплатени 8 540.00 лв. за 68 дни. В тези РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите – вписан е общия период от 68 дни, а са платени различни суми. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за път са в размер на по 100 евро, а в отчета са включени разходи за пътни в размер на 195.58 лв. Вещото лице е посочило в заключението си, че има издадена още една заповед за командироване от 20.09.2016 г., която не е представена по делото. 10.За работника Б.И.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина, от месец август 2016 г., без номера,  и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.531 по ревиз.преписка/ с дата 08.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 11.За работника В.М.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина, от месец август 2016 г., без номера,  и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.534 по ревиз.преписка/ с дата 09.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 12.За работника Е.А.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина, от месец август 2016 г., без номера,  и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник няма представен Отчет за работата. В приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите. 13.За работника Е.Н.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина, от месец август 2016 г., без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.536 по ревиз.преписка/ с дата 08.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 14.За работника И.Р.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина от 01.08.2016 г., без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.539 по ревиз.преписка/ с дата 09.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 15.За работника И.Г.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина от 08.2016 г., без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.539 по ревиз.преписка/ с дата 08.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 16.За работника М.Х.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина от месец август, без дата и без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.535 по ревиз.преписка/ с дата 09.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 17.За работника М.А.има издадена и приложена по настоящото дело общо две Заповед за командировка в чужбина, съответно от 17.10.2016 г. и 21.11.2016 г., без номера, и касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.545 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 9 511.58 лв. за 68 дни, а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 3 065.00 лв. за 68 дни. Налице е разминаване и при определените командировъчни разходи и отчетите по тях. Както бе посочено по-горе разходите за път са в размер на по 100 евро, а са отчетени 195.58 лв. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите. Вещото лице е посочило, че е издадена и трета заповед за командироване, която не е приложена поделото, но дори и да е издадена не променя констатациите за противоречие при разходите. 18.За работника М.М.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина от месец август 2016 г., без дата и без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.547 по ревиз.преписка/ с дата 08.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 19.За работника М.Д.има издадена и приложена по настоящото дело общо две Заповед за командировка в чужбина, съответно от 29.09.2016 г. и 01.11.2016 г., касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.541 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 8 141.58 лв. за 58 дни, а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 400.00 лв. за 58 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите. 20.За работника О.Х.има издадена и приложена по настоящото дело общо две Заповед за командировка в чужбина, съответно от 17.10.2016 г. и 21.11.2016 г., касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.544 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 9 511.58 лв. за 68 дни, а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 1 745.00 лв. за 68 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите, както и са отчетени пътни 195.58 лв. което се разминава с разхода по командировъчната – по 100 евро за всяка заповед. Вещото лице е посочило трета заповед от 20.09.2016 г., която не е приложена по делото, но не променя факта за противоречие между документите. 21.За работника С.С.има издадена и приложена по настоящото дело общо четири Заповед за командировка в чужбина, съответно от 26.07.2016 г., 25.08.2016 г., 07.09.2016 г. и 05.10.2016 г., касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.538 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 13 621.58 лв. за 98 дни. За този работник няма издаден РКО, от който да се установи, какви разходи са изплатени. 22.За работника С.С.има издадена и приложена по настоящото дело една Заповед за командировка в чужбина от месец август 2016 г., без дата и без номера, и касае държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.533 по ревиз.преписка/ с дата 08.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 1 291.58 лв., а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 170.00 лв. за 8 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите и е платена сума, повече от определената в заповедта. 23.За работника С.Н.има издадена и приложена по настоящото дело общо три Заповед за командировка в чужбина, съответно от 20.09.2016 г., 24.10.2016 г. и 28.11.2016 г., касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.542 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 9 511.58 лв. за 68 дни. За този работник няма издаден РКО, от който да се установи, какви разходи са изплатени. 24.За работника Ф.И.има издадена и приложена по настоящото дело общо две Заповед за командировка в чужбина, съответно от 17.10.2016 г. и 21.11.2016 г., касаят държава на командироване Германия, както и че разходите за квартирни пари са за сметка на приемащата държава, а пътуване с личен автомобил и разход за пътни 100 евро. По отношение на този работник е представен един Отчет за работата /стр.543 по ревиз.преписка/ с дата 12.2016 г., в който липсват данни по коя заповед за командироване е извършен този отчет. В отчета са посочени разходи за пътни и дневни общо в размер на 9 511.58 лв. за 68 дни, а в приложения РКО по отношение на този работник му са изплатени 2 940.00 лв. за 68 дни. В този РКО не вписано по кои заповеди са изплатени сумите, както и са отчетени пътни 195.58 лв. което се разминава с разхода по командировъчната – по 100 евро за всяка заповед. Вещото лице е посочило трета заповед от 20.09.2016 г., която не е приложена по делото, но не променя факта за противоречие между документите.

   При преценка реквизитите на заповедите за командировка съдът приема, че същите като цяло съдържат посочените в чл.5 ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която е относима в настоящата хипотеза, с изключение на реквизита вид на транспортното средство и маршрут по някои от заповедите, като тези данни са отразени в отчета. С оглед на това съдът намира за неоснователно възприетото от данъчните органи, че заповедите не отговарят на посочения подзаконово нормативен акт, като в Наредбата няма изискване всяка заповед да има номер и да е подписана от работника. Тези заповеди обаче следва да бъдат ценени, с оглед принципа на чл.10 от ЗКПО, с останалите първични счетоводни документи, установяващи по безспорен начин извършен реА.разход. Приложените по делото РКО, които се явяват първичен счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието по смисъла на чл.6 ал.3 от ЗСч, са издадени в противоречие с тази норма. Издадени са с една и съща дата и номер за различни лица и различна стопанска операция, не са конкретизирани изобщо по кои командировъчни заповеди са издадени, включително и за кой период, тъй като сумите по всяка заповед и работник е различна. В настоящата хипотеза не може да бъде приложена нормата на ал.5 на чл.6 от ЗСч, тъй като няма други документи, а наличните са противоречиви, които да удостоверят информацията по ал.3. В тази връзка следва да се отбележи, че във всички заповеди за командироване изрично е посочено, че нощувките са за сметка на приемащата страна, поради което напълно законосъобразно данъчният орган не е признал приложените фактури за нощувки в Германия, включително и префактурираната сума в размер на 24 607.65 лв. от Elektromontagebau GMBH за нощувки.    

   Съгласно чл.33 ал.1 т.1 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. А съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1.разходи, несвързани с дейността; 2.разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а именно по регламентация на чл.10 от ЗКПО. Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на посочените нормативни изисквания. За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи, като за международния въздушен транспорт, разходът за самолетен билет съгласно ал.5 на чл.10 от ЗКПО следва да е документиран с първичен счетоводен документ, издаден от превозвача и бордната карта от осъществения полет. В тази връзка, както бе посочено по-горе в част от командировъчните заповеди действително не е посочен вида на транспорта, но в тях е вписано, че пътните разходи са за сметка на приемащата страна. В по-голямата част от заповедите работникът е командирован с личен автомобил и определена норма като разход 100 евро. По тези командировъчни заповеди, отчети и РКО обаче липсват и не са представени документи, които да удостоверяват действително, че лицето е пътувало с личен автомобил – изминати километри, разход на гориво, още повече, че в заповедите няма вписан регистрационен номер на кола и разход на гориво.

   В случая приходният орган не е отрекъл, че извършените разходи от командировките в чужбина на работниците са свързани с дейността на търговското дружество. Действително, страните в стопанския оборот имат свобода на действията и проявните им форми, които не следва да бъдат преценявани превратно за данъчни цели, но както е приел и приходният орган, тези счетоводни разходи за пътуване и престой следва да са документно доказани, за да бъдат признати за данъчни цели.

   С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.26 т.2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, поради което законосъобразно не са признати като „Други разход” – 609 тези командировки. Това представлява данъчна постоянна разлика по смисъла на чл.23 от ЗКПО и на основание чл.22 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат за 2016 г., законосъобразно с РА е извършена корекция с констатираната данъчна постоянна разлика.

   По отношение непризнатия от данъчния орган разход в размер на 40 000.00 лв. по Консултантски договор от 31.05.2015 г.:

   От приложения по делото Консултантски договор от 31.05.2015 г. /стр.568 по ревиз. Преписка/ се установи, че същият е сключен между физическото лице М.А.М.като консултант – изпълнител и жалбоподателят А.Щит ЕООД в качеството му на възложител. Предмет на този договор е: Договаряне на търговски отношения с ЕЛЕКТРОМОНТАЖЕБАУ ГМБХ, съдействие при подготовка на документи, лицензии, справки, договори по наемане на квартири и автомобили в Германия, съставяне на протоколи по СМР и фактури, намиране на работници и други дейности, подпомагащи търговската дейност на възложителя. Уговорено е при необходимост да се открие специална банкова сметка ***азноски и данъци от името и за сметка на възложителя. Уговорено е възнаграждение до 10% от годишния оборот на възложителя и срок на действие на договора – през целия срок на търговски отношения между възложителя и фирмата ЕЛЕКТРОМОНТАЖЕБАУ ГМБХ DE ********* Роберт-Бош-щтр.8/47608 Гелдерн. Към Договора има приложен Приемно-предавателен протокол /отчет/, в който изпълнителят е отчел, че са договорени отношения с ЕЛЕКТРОМОНТАЖЕБАУ ГМБХ DE ********* Роберт-Бош-щтр.8/47608 Гелдерн и е сключен договор /приложен на стр.335-334 по ревиз преписка/ на 01.04.2016 г. за извършване на монтажни дейност и полагане на кабели в обекти на възложителя, извършен е подбор на работници, намерени хотели за настаняване на работниците, дадени са аванс и пътни на работниците, както и е организиран транспорта. Изрично е посочено в отчета, че изпълнителят е посетил в рамките на шест месеца Германия пет пъти – със самолет четири и лична кола веднъж. В тази връзка са представени и четири броя самолетни билети /стр.575-579 по ревиз.преписка/ за периода 13.06.2016 г. – 01.12.2016 г., от които се установява, че М.М.е посетил Германия. Налице е по ревизионната преписка /стр.331-327/ приложена кореспонденция с тази фирма, свързана с предмета на договора.

   От заключението на вещото лице по назначената СЧЕ и допълнително такава, приети от съда като компетентно дадени, по категоричен начин се установи, чеМ.М.е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. /стр.581-585 по ревиз.преписка/. В приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност”, в графа с код 307 е декларирана сумата в размер на 40 000.00 лв., нормативно признати разходи в размер на 10 000.00 лв. и данъчна основа 30 000.00 лв. В част 4 от Декларацията е деклариран годишен данък за внасяне в размер на 2 999.00 лв., като видно от платежно нареждане от 02.05.2016 г. /стр.571 по ревиз. Преписка/ този данък е внесен в полза на бюджета на основание ГДД за 2016 г. От заключението на вещото лице също се установи, че жалбоподателят е заплатил на М.М., на основание Договор от 31.05.2015 г. следните суми: 1.На 02.06.2016 г. по банков път 10 000.00 лв., 2.На 31.07.2016 г. в брой 9000.00 лв. /РКО на стр.574 по ревиз. Преписка/, 3.На 02.08.2016 г. по банков път 10 000.00 лв., 4.На 31.08.2016 г. в брой 9 000.00 лв./РКО на стр.573 по ревиз. Преписка/ и 5.На 30.09.2016 г. в брой 2 000.00 лв. В тази връзка в хода на съдебното производство оспорващият представи Служебна бележка от 30.01.2017 г. по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, издадена на М.М.за изплатен доход в размер на 40 000.00 лв., както и ведно със четири броя Сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ. Декларираните обстоятелства в тези четири броя Сметки за изплатени суми напълно съответстват като посочен размер и дата на плащане, установени от вещото лице. Вещото лице е заключило, че полученият доход по Договора от 31.05.2015 г. е деклариран от М.М.в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и дължимият данък е внесен в полза на републиканския бюджет на 02.05.2017 г. от лицето.

   За да не признае тази сума за разход, органът по приходите е констатирал, че жалбоподателят не е подал Справка по чл.73 от ЗДДФЛ за 2016 г. пред НАП. Няма спор, че такава справка не е подадена. Целта на справката по чл.73 от ЗДДФЛ, която безспорно е следвало да бъде подадена от жалбоподателя като предприятие изплатило доход на физическото лице и в която доходът и удържания данък /ако има такъв/ от лицето следва напълно да съответства на дохода и удържания данък в представената на лицето служебна бележка по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, е, да се установи на първо место размера на изплатения доход на физическото лице и размера на удържания данък, ако има такъв. А за данъчното облагане целта е да се установи кой е внесъл данъка и дали е внесен. Безспорно предприятието, както бе посочено по-горе е следвало да изготви такава справка, което обстоятелство обаче не променя факта, че данъкът е платен.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че безспорно сумата в размер на 40 000.00 лв. по Консултантски договор от 31.05.2015 г. е изплатена на физическото лице в качеството му на изпълнител по договора, Договорът е във връзка с дейността на предприятието-жалбоподател, налице е изпълнение по този договор от физическото лице, разходите са документално обосновани, както и дължимият данък върху тази сума е заплатен в републиканския бюджет, поради което незаконосъобразно тази сума не е призната от органът по приходите като „Разход за външни услуги” – 602 и съответно незаконосъобразно с РА е извършена корекция в посока намаление на разходите с тази суми и съответно увеличение на данъчната основа с тази сума.    

   2.По ЗДДС.

   С РА по ЗДДС за данъчен период 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г., с оглед извършеното ВОП по четири броя фактури за закупени от жалбоподателя употребявани мобилни елеватори на обща стойност в размер на 29 337.46 лв., както следва: №2016-1463/19.02.2016 г. на стойност 3500.00 евро №2016-1464/19.02.2016 г. на стойност 3000.00 евро, №2016-1467/26.02.2016 г. на стойност в размер на 3000.00 евро и фактура №105407/16.02.2016 г. на стойност в размер на 5 500.00 евро, всички издадени от доставчици, регистрирани за целите на ДДС в Германия, а именно MARZIN CZOPE и BOCKER MASCHINENWERKE GmbH, е прието, че се дължи ДДС в размер на 5 867.49 лв., при данъчна основа 29 337.46 лв. В РА и РД е определен ДДС по всяка фактура поотделно.

   С РА по ЗДДС за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г., с оглед неотразена в СД по ЗДДС и Дневник за продажбите фактура с данъчна основа 4 807.72 лв., е прието, че се дължи ДДС в размер на 961.54 лв., при данъчна основа 4 807.72 лв.

   За данъчен период 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г.

   Относно придобиването чрез доставка на четири броя употребявани мобилни елеватори, от доставчици с VIN DЕ258994844 и DE*********, регистриран в друга държава членка на ЕС за целите на ДДС, е приложима разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗДДС, съгласно която вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава-членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Установената от доказателствата фактическа обстановка по придобиването на процесните елеватори сочи на осъществен ВОП за жалбоподателя, който е регистрирано по ЗДДС лице, което придобива право на собственост върху стока, която е била транспортирана от територията на друга държава-членка до територията на страната, на която доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. По общите правила в част ІІ глава ІІ от ЗДДС, ВОП представлява данъчно събитие по смисъла на закона (чл.25 ал.1 от ЗДДС), което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена (чл.25 ал.2 от ЗДДС). Специалният ред за определяне на датата на възникване на данъчното събитие по отношение на ВОП, предвиден в чл.63 ал.1 от ЗДДС, препраща към това основно правило. Разписано е, че данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

   По отношение на изискуемостта на данъка, специалните правила по отношение на ВОП предвиждат по-различно третиране спрямо общия ред, чрез които законодателят се е съобразил с особеностите на вътреобщностната търговия. По правилото на  чл.62 ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигнат и превозът им завършва на територията на страната. Но в настоящата хипотеза е приложима нормата на ал.2 на чл.62 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките – в случая жалбоподателя, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл.117 от ЗДДС, начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. Издаденият протокол се включва в дневника за продажби за периода, в който е издаден. Съобразно чл.84 от ЗДДС данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

   Безспорно, с оглед гореизложеното, жалбоподателят е следвало да начисли, съобразно изискването на чл.86 от ЗДДС, изискуемият данък по чл.84 от ЗДДС и по четирите издадени фактури, като и по четирите фактури Протоколът по чл.117 ал.2 и ал.3 от ЗДДС е следвало да бъде издаден до 05.03.2016 г., тъй като стоката е придобита съответно на 16.02.2016 г., 19.02.2016 г. и 26.02.2016 г. и съответно е следвало да бъде включен в СД по ЗДДС най-късно до 14.04.2016 г. По това ВОП е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 5 867.49 лв., представляващ 20% върху данъчна основа от 29 337.46 лв., представляваща стойността на закупените елеватори. Като не е направил това, жалбоподателя неправилно, неоснователно и незаконосъобразно е приложил нулева данъчна ставка по ДДС. Законосъобразно с РА е начислен ДДС за осъщественото ВОП и съответната лихва за дължимия и не внесен в срок ДДС за данъчен период месец март 2016 г.

   За данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г.

   Установено е, че на 17.05.2016 г. по сметка на ревизираното дружество е постъпил валутен превод в размер на 4 807.72 лв. /2466.13 евро/. Наредител на превода е физическо лице М.А., а основанието на превода е „плащане по фактура“. При проверка на представените документи от дружеството не е установено наличие на фактура на посочената стойност и получател, както и в СД по ЗДДС не е налице включена фактура с данъчна основа от 4 807.72 лв. С оглед на това е прието, че за полученото плащане дружеството не е отчело приход и не е начислило ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС в размер на 961.54 лв.

   С оглед приетото от съда по-горе в мотивите на настоящото решение, че получената сума на 17.05.2016 г. не е авансово плащане по фактура №0…7/03.06.2016 г. с получател „АГ МАДЕНИ ЕШИЯ ПРОМОСЬОН ЕЛЕК.ВЕ ЕЛЕКТ.РЕК.ТЕМ.ХИЗ.ОТОЙЕДЕ ПАР.САН.ТИЧ.ЛТД ШТИ“ Р Турция, то законосъобразно органът по приходите е приел, че за жалбоподателя се явява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, която не е отчетена като прихода, и за която е следвало да начисли ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. Липсва такова отразяване в СД и Дневникът за продажби за данъчен период месец май 2016 г., като е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 961.54 лв., представляващ 20% върху данъчна основа от 4 807.72 лв., поради което съдът приема, че законосъобразно с РА е начислен ДДС и съответната лихва за дължимия и не внесен в срок ДДС за данъчен период месец май 2016 г.

   По отношение непризнат ползван данъчен кредит от жалбоподателя в размер на 88.00 лв. през месец октомври 2016 г., по издадени фактури от 03.08.2015 г. и 03.09.2015 г. на обща стойност от 440.00 лв.

   Органът по приходите е приел, че доколкото доставките по ВОП, описани по-горе, не са посочени в никой от регистрите по ЗДДС, както и същите доставки не са осчетоводени и стоките не са заведени като актив в счетоводството на дружество, то не са налице условията за прилагане на чл.73а от ЗДДС, поради което и на основание чл.72 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е прието, че ползваното от дружеството право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88.00 лв. за месец октомври 2016 г., по фактури с №№**********/03.08.2015 г. и **********/03.09.2015 г., издадени от „Ауторек” АД с ЕИК 20101634 на обща стойност от 440.00 лв. и предмет „продуктова такса”, е било неправомерно.

   Съобразно разпоредбата на чл.73а от ЗДДС, за да е допустимо упражняването на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя – какъвто е настоящия случай, при не спазване на общите условия по чл.71 т.1, т.4 и т.5 и чл.72, чл.86 и чл.114 от ЗДСС, доставката за която се претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да не е укрита и данни за нея да са налични в счетоводството на получателя. В настоящата хипотеза категорично се установи, че доставките по ВОП, не са били посочени в никой от регистрите по ЗДДС, както и същите доставки не са били осчетоводени и стоките не са заведени като актив в счетоводството на дружество. Направеното възражение от оспорващия, че фактурите са били предоставени на ревизиращия екип и по този начин не е налице укриване на доставките, съдът намира за неоснователно. Безспорно е установено, че към момента на извършване на данъчно-ревизионното производство, жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, е следвало да начисли данъка по ВОП и доставката да бъде посочена в някой от отчетните регистри по ДДС. Това, че предметът на доставката – четири броя елеватори са били последствие продадени в Р Турция, по никакъв начин не освобождава ДЗЛ да отрази данъчното събитие към момента на неговото осъществяване. С оглед на това съдът приема, че законосъобразно и съобразно разпоредбата на чл.72 и чл.73а от ЗДДС органът по приходите не е признал на жалбоподателя, ползвания от него данъчен кредит  в размер на 88.00 лв. за месец октомври 2016 г., по фактури с №№**********/03.08.2015 г. и **********/03.09.2015 г., издадени от „Ауторек” АД с ЕИК 20101634 на обща стойност от 440.00 лв. и предмет „продуктова такса”.

   В допълнителното заключение по назначената СЧЕ, вещото лице е посочило, че според него са налице и други разходи от сметки от гр.60 и гр.62, подробно описани в т.1 от заключението по отделни групи и стойности. Вещото лице е приело, че са и документално обосновани. В тази връзка жалбоподателят беше задължен да представи всички първични счетоводни документи, съгласно заключението на вещото лице. Видно от представените такива допълнително под опис с молба от 12.04.2019 г. - 39, включващи фактури, РКО и МО, се установи, че част от представените фактури, са били зачетени още с изготвения ревизионен доклад и ревизионен акт от органите по приходите – например фактура №**********/09.05.2016 г. на стойност в размер на 441.00 лв. без ДДС и с издател „Бултекс 99” ЕООД, фактура №0…6517/13.05.2016 г. на стойност 4000.00 лв. с издател „М енд М Милицер и Мюнхен БГ“, което се вижда и от приложената към заключението изготвена таблица; представените са фактури, които липсват като разход към заключението на вещото лице – например фактура №0…10430/03.06.2016 г. на стойност 100.00 лв. без ДДС и издател МД Сервиз ООД; представени са фактури с дати 13.06.2016 г. и 20.06.2016 г., издадени от доставчици от държави, извън ЕС, при която хипотеза в тежест на ДЗЛ е докаже наличието на реално извършена доставка и съответно реално извършено плащане по нея, независимо от факта, че първата фактура касае услуга. Липсват категорично доказателства, за реално извършено плащане по представените фактури, още повече, че по част от тях е плащано в брой, за което няма приложена касова бележка. С оглед на това и доколкото е налице разминаване и несъответствие между заключението на вещото лице и представените от жалбоподателя писмени доказателства, съдът приема, че по така допълнително установените от вещото лице разходи, не са налице категорично първични счетоводни документи по смисъла на чл.6 от ЗСч и същите не следва да бъдат признати като нормативно установени разходи. По отношение установените от вещото лице разходи за амортизации, видно от приложената таблица към допълнителното заключение, същите са установени като счетоводни разходи за амортизация. За да бъдат признати обаче за данъчните цели, съобразно разпоредбата на чл.54 ал.2 от ЗКПО, същите следва да бъдат определени по реда на чл.52 и сл. от ЗКПО. С оглед на това не се установи по категоричен начин посочените счетоводни разходи за амортизация да съответстват на нормативно-определените такива за данъчните цели, поради което и на основание чл.54 ал.2 от ЗКПО не следва да бъде намА.финансовият резултат на дружеството за 2016 г. с тази сума. 

   Независимо, че жалбоподателят не въвежда конкретни твърдения за липса на основания за извършена ревизия при особените правила на чл.122 – 124а от ДОПК, то доколкото съдът следи служебно за законосъобразност на акта на всички основания, следва да изложи мотиви в тази връзка.

   Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуА.ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

   За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2016 г. по отношение на ревизираното лице са приели, че са налице основанията по смисъла на чл. чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице не е представило в определените срокове от органът по приходите, изисканата счетоводна и търговска документация, която е относима за целите на ревизията по ЗКПО и ЗДДС, представената такава не дава възможност за установяване на основаната за данъчното облагане. В хода на съдебното производство категорично се установи, че са налице сочените основания по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, тъй като представената счетоводна документация от дружеството към момента на започване на ревизионното производство и в хода на същото, води до извода за несъответствие в декларирания от дружеството финансов резултат и действително констатираните обстоятелства за прихода и разхода на дружеството за 2016 г., което е обусловена от непредставена счетоводна отчетност, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК - за задълженията за данък по ЗКПО и ЗДДС. В преписката, представена по делото, се съдържа уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК.

   От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че доколкото сумата в размер на 40 000.00 лв. по Консултантски договор от 31.05.2015 г., се явява нормативно установен разход за данъчното облагане и същата не е призната като такава от органа по приходите, то следва да бъде увеличен разходът по Счетоводна сметка  602 „Разходи за външни услуги” с тази сума, при което е общо в размер на 48090,08 лв. Доколкото съдът решава спора по същество, то при спазване на разпоредбата на чл.18 и чл.19 от ЗКПО следва да бъде определена нова данъчна основа за облагане на дружеството по ЗКПО за 2016 г. и съответно дължимият корпоративен данък на основание чл.20 от ЗКПО, както следва:    

 

 

 

Приходи
Приходи от продажби на стоки, отчетени по сч. сметка 702	52416,24
Неосчетоводени за периода приходи от получени плащания с неустановен произход, аргументирани в констатациите по ревизията	4807,72
Приходи от продажби на услуги , отчетени по сч. сметка 703	633382,92
ОБЩО ПРИХОДИ	690606,88
Разходи
Счетоводна сметка  601 „Разходи за материали”	1951,48
Счетоводна сметка  602 „Разходи за външни услуги”	48090,08
Счетоводна сметка  603 „Разходи за амортизации”	4717,90
Счетоводна сметка  604 „Разходи за заплати”	34899,46
Счетоводна сметка  605 „Разходи за социални осигуровки и надбавки”	6455,53
Счетоводна сметка  609 „Други разходи”	274,17
Балансова стойност на продадените активи	46548,76
Счетоводна сметка  624 „Разходи по валутни операции”	947,75
Счетоводна сметка  629 „Други  финансови разходи”	1684,61
ОБЩО РАЗХОДИ	145569,74
РАЗЛИКА	545037,14
Увеличение с размера на годишни счетоводни разходи за амортизации /чл.54, ал.2 от ЗКПО /	4717,90
Намаление с размера на годишни данъчни  амортизации /чл.54, ал.1 от ЗКПО /	3538,77
ДАНЪЧНА ОСНОВА ПО ЧЛ. 122 ОТ ДОПК	546216,27
ДАНЪЧНА ОСНОВА ПО ЧЛ. 122 ОТ ДОПК за облагане с КД	546216,27

  

   На основание чл.122 от ДОПК и предвид чл.19 от ЗКПО дължимият корпоративен данък, при данъчната основа за 2016 г. за облагане 546216,27 лв., за ревизирания период е в размер на 54 621,63 лв.

Годишно данъчно задължение	54621,63
Начислен от предприятието данък	15519,64
Внесен данък	15519,64
КД за внасяне	39101,99

 

   Доколкото се определя нов размер на КД за 2016 г. за довнасяне от дружеството, то следва да бъде определен и нов размер на дължимата лихва. Същата е изчислена от калкулатора за изчисляване на дължими лихви на електронния сайт на НАП – www.nap.bg, което извлечение е приложено към настоящото решение и размерът на лихвата е както следва:

 

 

 

		Суми
КД	2016	39101,99	39101,99	01.04.2017 – 29.08.2018	5605,07
КД	2016			Надвнесени лихви ав. вноски	-840,98
					4764,09

 

   С оглед изложеното РА в частта, по отношение дължимия корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. за довнасяне от дружеството и начислената лихва, следва да бъде изменен, като размерът на допълнително начисления корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. следва да бъде намален от 43 101.99 лева на 39 101.99 лева и размерът на лихвите от 5 337.47 лева на 4 764,09 лева. Жалбата в останалата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

   С оглед изхода на делото и направени искания от страните за присъжданите на разноските по делото, същите следва да бъдат уважени съразмерно на уважената и отхвърлената част на жалбата. В тази връзка направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е уговорена и изплатено от жалбоподателя за един адвокат, съдът намира за неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, съразмерно уважената част на жалбата, общо в размер на 425.82 лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 026.64 лв.

   Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03002717008222-091-001/29.08.2018 г., издаден от М.В., Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Варна и Й.А., Главен инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Варна, в обжалваната му част, потвърден в тази част с Решение №292/12.11.2018 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП, с която е определена данъчна основа за облагане и определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 43 101.99 лв. и лихва за забава в размер на 5 337.47 лв., като НАМАЛЯВА размера на допълнително начисления корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. от 43 101.99 лева на 39 101.99 лева и размерът на лихвите от 5 337.47 лева на 4 764,09 лева.

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ален щ." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от управителя М.К., срещу Ревизионен акт №Р-03002717008222-091-001/29.08.2018 г., издаден от М.В., Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Варна, в обжалваната му част и потвърден в тази част с Решение №292/12.11.2018 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ДДС за данъчен период месец март 2016 г. и месец май 2016 г. в общ размер на 6 829.03 лв. и лихва за забава в размер на 1 628.64 лв., и корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 39 101.99 лева и лихва в размер на 4 764,09 лева.

   ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на "Ален щ." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от управителя М.К., направените по делото разноски в размер на 425.82 (четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) лева.

   ОСЪЖДА "Ален щ." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от управителя М.К., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 2 026.64  (две хиляди двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: