№ 257
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000799 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от
ГПК.
С определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3
от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, „Т.Г.“ ООД,
ЕИК ..., е осъдено да заплати на фондация „Л.“ със седалище и адрес на
управление: гр. П., район Ц., бул. „6..“ № 162, ет. 1, ап. 1, ЕИК ..., направените
по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4
000лв.
Определението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство „Т.Г.“ ООД. Жалбоподателят счита, че определението е
неправилно. Оплакванията на жалбоподателя са, че: определението
противоречи на чл.694 ал.7 от ТЗ, тъй като в случая предявеният от
дружеството иск не е отхвърлен, а определението на съда за прекратяване на
производството спрямо фондацията като ответник не е влязло в законна сила.
Твърди, че приетото от съда възнаграждение на процесуалния представител
на фондацията е прекомерно. Счита, че фондацията няма правен интерес да
участва в производството по делото нито като ответник, нито като трето
лице-помагач, тъй като вземането й към обявения в несъстоятелност ЕТ в
1
размер на 8 000лв., прието в производството по несъстоятелността, не
съществува, поради изплащането му на 30.03.2021г. от трето за
производството по несъстоятелността лице - Г.С.Г. и получаването му от
страна на фондацията. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната
страна – Фондация „Л.“, се оспорва изцяло подадената частна жалба.
Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и
насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №85/2020г. по описа на ОС Кърджали е
образувано по подадена искова молба от „Т.Г.“ ООД - гр.К. против ЕТ „С.-
С.Г.“ - в несъстоятелност и Фондация „Л.“ /възразил срещу вземането на
ищеца крадитор по реда на чл.692 от ТЗ/, при участие на синдика на ЕТ „С.-
С.Г.“, с която е предявен иск с правно основание чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за
признаване за установено спрямо двамата ответници и синдика съществуване
на вземане на ищеца от обявения в несъстоятелност ЕТ в размер общо на
117 110.89лв., което вземане дружеството - ищец, като кредитор, е предявило
в производството по несъстоятелност на ЕТ. Вземането е прието от
временния синдик, но по подадено възражение от кредитора Фондация „Л.“-
гр.П., с определение №21008/02.10.2020г. по т.д. №1/2020г. на ОС Кърджали,
на основание чл.692 ал.4 от ТЗ съдът го е изключил от списъка на приетите
вземания.
Фондация „Л.“ е подала отговор на предявената срещу нея искова
молба, както и отговор на допълнителната искова молба. Но с молба вх.
№211856/31.05.2021г. /подадена след провеждане на първото по делото
съдебно заседание/ страната е поискала, на основание чл.218 от ГПК, във вр.
с чл.694 ал.4, изр.2 от ТЗ, да бъде конституирана като трето лице-помагач на
ответника ЕТ „С.-С.Г.“ - в несъстоятелност, вместо като главна страна -
ответник по предявения от „Т.Г.“ ООД установителен иск по чл.694 ал.2, т.2
2
от ТЗ, тъй като нормата на чл.694 ал.4 от ТЗ в нейната актуална редакция
предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по
искове по чл.694 ал.2 от ТЗ като трети лица, а не като главни страни. С
определение №21577/02.06.2021г. окръжният съд е прекратил производството
по делото в частта относно предявяването на иска срещу Фондация „Л.“ и е
конституирал фондацията като трето лице-помагач на страна на ответника ЕТ
„С.-С.Г.“ - в несъстоятелност, което определение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Обжалваното определение е постановено по молба с вх. №
211984/14.06.2021г., подадена от фондация „Л.“ гр. П., съдържаща искане за
изменение на определение №21577/02.06.2021г. в частта за разноските, като
се осъди „Т.Г.“ ООД да заплати на фондация „Л.“ разноски в размер на 4
000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 15.01.2021г., представен с цитираната молба. Искането се
аргументира с факта, че доколкото прекратяването на производството по
отношение на фондацията като ответник по делото е с акт на съда, постановен
в закрито заседание, по отношение на фондацията не е преклудирана
възможността за представяне на доказателства във връзка с искането за
присъждане на разноски. Към молбата е приложен списък на разноските и
договор за правна помощ от 15.01.2021г., удостоверяващ заплатено
възнаграждение на адвокат в размер на 4 000лв. В срока по чл.248 ал.2 от ГПК
не е постъпил отговор от насрещната страна - „Т.Г.“ ООД.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно
приложимостта на процесуалната норма – чл.78 ал.4 от ГПК, съответно – за
основателност на искането по чл.248 от ГПК, доколкото с прекратителното
определение не са присъдени разноски в полза на ответника, спрямо когото
производството по делото е прекратено - Фондация „Л.“. Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Фондация „Л.“, в качеството си на ответник по
предявения иск е предявила искане за присъждане на разноски още с отговора
на исковата молба /л.49 -51/. За постановеното прекратително определение
№21577/02.06.2021г. Фондация „Л.“ е уведомена на 10.06.2021г. и на
14.06.2021г. подава молбата по чл.248 ал.1 от ГПК. Както се посочи, към
молбата е приложен списък на разноските и договор за правна помощ от
3
15.01.2021г., с уговорено адвокатско възнаграждение 4 000лв. и изрично
отразяване, че същото е изплатено изцяло в брой /л.167 – 169/.
Не намира нормативна опора оплакването на жалбоподателя, че
определението противоречи на чл.694 ал.7 от ТЗ. Нормата на чл.694 ал.7 от
ТЗ е неприложима за случая, тъй като тя не съдържа уредба относно въпроса
за отговорността за разноските при прекратяване на производството, какъвто
е настоящият, в който приложимата разпоредба е нормата на чл.78 ал.4 от
ГПК. Смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.694 ал.4, изр.2 от ТЗ – ако
искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, ведно с изр. първо и
второ /Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за
което е предявен установителният иск; при предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса/ - по непоколебим начин сочи, че под
„разноски“ законодателят е имал предвид единствено дължимите такива за
държавна такса.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на така уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение – 4 000лв., е неоснователно.
Материалният интерес по така предявения установителен иск е сумата от
117 110.89лв. Изчислено съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 3 872,22лв. Уговореното
между страните по договора за правна защита и заплатено адвокатско
възнаграждение от 4 000лв. надвишава незначително минималното такова, а и
с оглед правната сложност на делото, не може да се приеме, че е прекомерно.
Обстоятелството дали фондацията има правен интерес да участва по
делото като ответник или като трето лице след извършено от трето лице
изплащане на 30.03.2021г. на приетото в производството по
несъстоятелността нейно вземане, както и фактът на самото изплащане, са
обстоятелства ирелевантни към приложимостта на нормата на чл.78 ал.4 от
ГПК.
Ирелевантен факт е и това дали прекратителното определение е
стабилизирано към момента на постановяване на определението по чл.248 от
ГПК. Аргумент в тази насока е регламентираният от законодателя срок в
чл.248 ал.1 от ГПК за предявяване искането за изменение, който срок съвпада
4
със срока за обжалваемост на съдебния акт.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърлянето на частната жалба на въззиваемата страна се
дължат направените разноски за тази инстанция, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК.
Видно от представения с отговора договор за правна помощ от 24.09.2021г.,
за защитата по частната жалба е заплатено в брой от фондацията адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000лв. Жалбоподателят не е запознат с този
отговор и с договора, но тъй като съдът следва да се произнесе съгласно чл.
81 от ГПК относно така претендираните разноски, то следва сумата да бъде
присъдена така, както е претендирана.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №21667/12.07.2021г., постановено по
реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд –
Кърджали, с което „Т.Г.“ ООД, ЕИК ..., е осъдено да заплати на фондация
„Л.“ със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., бул. „6..“ № 162, ет.
1, ап. 1, ЕИК ..., направените по делото като ответник разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000лв.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ООД-гр.К., ул. „С.“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.21, ЕИК ... да
заплати на Фондация „Л.“- гр.П., бул. „6...“162, ЕИК ... сумата 3 000лв. –
разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Да се върне на Окръжен съд-Кърджали неговото т.д. №85/2020г., без
в.ч.т.д. №799/2021г. на АС-Пловдив, като при необходимост за предприемане
на действия от апелативния съд по ч.в.т.д. №799/2021г., ще бъде изискано от
окръжния съд да изпрати копие на т.д. №85/2020г.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6