Р Е
Ш Е Н
И Е № 113
гр.Кюстендил, 08.05.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря Е.
С. ,като разгледа докладваното от
председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д.
№ 171 по описа на Кюстендилския окръжен съд
за
Производството пред въззивната
инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г. То е
образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх.№ 2461/18.02.
Въззивницата с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на
процесуалните правила иска от въззивния
съд да отмени обжалваната част от
решението на районния съд и вземайки предвид интересите и потребностите на
детето,с оглед ниската му възраст и крехко здравословно състояние да определи
контактите му с бащата,както следва:
1. До навършването му на 4-ри годишна възраст
да се осъществяват в дома и в присъствието на майката всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10 часа до 18 часа на съответния ден ;всяка
първа и трета неделя до обяд 13 часа ,
както и два дни през коледно-новогодишните празници от 10 часа до 18 часа.
2.Между 4 и 5 годишна
възраст детето да контактува с бащата
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 часа до 18 часа на
съответния ден,без присъствието на майката,извън техния дом,всяка първа и трета
неделя до обяд 13 часа в дома на майката и с нейно присъствие, както и два дни
през коледно-новогодишните празници,без преспиване и един ден от великденските
празници за времето от 10 часа до 18 часа на съответния ден без присъствието на
майката.
3.След навършване на 5
годишна възраст да се премине към определения с решението режим на контакти,при
следните условия:До 01.06.на съответната година ,родителите взаимно да се
уведомяват за периода,през който ще ползуват годишния си отпуск.Режимът на
лични контакти с бащата да не се прилага през периода на летния отпуск на
майката и през дните, съвпадащи с рождените дни на детето и майката.
4. Освен присъдената
месечна издръжка бащата се задължава да предоставя при необходимост
допълнителни средства за
детето-екскурзии, извънредни уроци,курсове, медицински прегледи и
др.Счита,че режимът на контактите на
детето с бащата следва да се съобрази и с определения му режим на контакти с
дядото и бабата по бащина линия с решението по гр.д.№ 312/2018 година на
Районен съд-Костинброд.
Пред въззивната
инстанция е заявила ново доказателствено
искане за назначаване на комбинирана медицинска и
психологическа експертиза,със задача да се произнесе с оглед конкретното здравословно и психологическо
състояние на детето ,след навършването
на каква възраст , може да се определи режим на лични контакти с
бащата, предвиждащ преспиване извън дома на детето.,което не бе уважено.
Претендира за присъждане и на направените по делото разноски.Въззивницатав хода
по същество на спора пред втората инстанция е релевирала възражение
на осн.чл.78,ял.5 ГПК за прекомерност на сторените разноски в размер на 1 300 лева за
адвокатско възнаграждение от въззиваемия
С.Т.С..
Въззиваемият С.Т.С. с
ЕГН **********,със съдебен адрес:*** чрез процесуалният си представител по
пълномощие адвокат К.Ч. от САК в срока
по чл.263,ал.1 ГПК е депозирал отговор с
вх.№ 4345/25. 03. 2019 година,с който оспорва основателността на въззивната
жалба и доказателственото искане за
назначаване от въззивния съд на психолого- медицинска експертиза на детето ,
моли го със съдебния си акт да потвърди
обжалваната част от решението на
районния съд като му присъди сторените
разноски по делото и е заявил искане
до влизането й в сила да постанови привременен режим на личните му
контакти с детето.
Въззивната инстанция
прие,че заявеното пред нея
доказателствено искане от въззивницата за назначаване на комбинирана медицинска и психологическа
експертиза,със задача с оглед
конкретното здравословно и психологическо състояние на детето, да се произнесе
след навършването на каква възраст , може да се определи режима на лични контакти
с бащата с преспиване на детето извън
дома на майката не се субсимира в
хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК за преодоляване на забраната по чл.266,ал.1 ГПК за събиране на доказателства във
въззивното производство , поради което не я допусна.
Предвид заявеното искане на осн.чл.323,ал.1 ГПК от въззиваемия окръжният
съд да постанови привременни мерки за
режима на личните му контакти с детето,
на осн.чл.15,ал.6 ЗЗДетето бяха уведомени дирекциите „СП” гр.Костинброд
по настоящия адрес на детето и от „СП” гр.Дупница- на адреса на бащата. Дирекция
„СП” гр.Костинброд изпрати свои
представител в съдебно ,който заяви,че
няма обмен на информация между двете дирекции за нетолерантни отношения между
родителите по повод личните контакти на бащата с детето, а директорът на „СП”-Дупница с писмо изх.№ ПР/-КН-Д/40-001/10. 04.
Въззивната инстанция
след извършената на осн. чл.269 ГПК служебна проверка на валидността на първоинстанционното решение
,допустимостта на обжалваната от ищцата
му част,с която първоинстанционният съд е определил след прекратяването на
брака им с развод режима на личните отношения на бащата с малолетната им дете Н.С.С
с ЕГН ********** и на правилността
й с оглед на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1,
т. 5 от ЗЗакрД и след изслушването
на осн.чл.59,ал.6 СК на родителите му ,постанови решението си по
следните съображения:
Решение № 41 от
10.01.2019 г. по гр.д.№ 1907 по описа за 2018 година на Районен
съд-Дупница е валидно ,тъй като е
постановено в правораздавателната му компетентност по предявения иск с осн.
чл.49,ал.1 СК от въззивницата Р.Г.
против въззиваемия С.Т.С. за прекратяване на брака им с
развод.Решението,като необжалвано от страните е влязло в сила в частите му ,с
които бракът на страните е прекратен без съдът да се произнася чия е вината за дълбокото му и непоправимо разстройство и за предоставяне родителски права и и
задължения по отношение на роденото от брака дете Н.С.С, с ЕГН: **********, на
майката Р.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** определянето и местоживеенето на детето, на същия адрес.Допустимо е в частта му,предмет на въззивната жалба на
ищцата Р.В.Г. , с която съдът е
определил режима на личните контакти на бащата
С.Т.С. с малолетната им дъщеря Н.С.С.Разгледана по същество въззивната й
жалба срещу определеният от районния съд съд режим на личните контакти на
бащата с детето е неоснователна.
След изслушването от
въззивната инстанция на родителите на малолетната Н.
С.,чиито обяснения си кореспондират се формираха изводите й
,че след фактическата им раздяла режимът
на личните контакти на
бащата с детето, което заедно с майка
си живее в семейното жилище с адрес:
гр. К., ул. „***“, № ***,
община К.,е бил неформален и безпрепятствено от майката той винаги когато и колкото желаел виждал детето в продължение на една година
. Споровете им за контактите му с детето възникнали след постановяването на
първоинстанционното решение,тъй като Г.
мотивирайки се ,че го
обжалва му отказала да вижда
детето , а той пък за това
сигнализирал полицията. Определеният от първоинстанционния съд месечен
режим на личните контакти на бащата с детето до навършването на четиригодишната
му възраст всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, както и два дни през Коледно-новогодишните празници, от 09:30
ч. до 18:00 ч. на съответния ден, без преспиване и без присъствието на майката ,
е в интерес на детето,тъй като ще осигури спокойно и нормално осъществяване на
контактите им.Районният съд с оглед обстоятелството,че бащата и детето живеят в различни населени
места, е пропуснал да определи населеното място,в което ще се
осъществяват контактите им. Предвид
ниската възраст на детето и разстоянието между двете населени места ,в които живеят бащата и
детето,окръжният съд прие,че в интерес
на последното е те да се осъществяват
в града,в който то живее заедно с майка
си- К. , тъй като пътуванията
му в два поредни дни от
месеца от град К. до
град Д. и обратно
ще са изморителни за него и ще
отразяват негативно върху режима му. След навършване на четиригодишна възраст
на детето, режимът който при спазване разпоредбата на чл. 59, ал. 8, т. 2 СК , е
определил районният съд за личните контакти на баща му , с възможност да го взема при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09:30 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с
преспиване, за 15 (петнадесет) дни с преспиване през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по два дни с преспиване за
великденските празници през нечетна година, а през четна година-по два дни с
преспиване за Коледно-новогодишните празници,както и при предварително съгласуване с майката, да
участва в лични празници на детето или при събития, свързани с неговото
развитие (рожден ден на детето, първи ден в детската градина, първи учебен ден,
детски рецитали, спектакли или тържества, в които детето участва, посещения при
лекар и т.н. , както и да вижда детето допълнително по всяко време със съгласие
на майката, въззивната инстанция счете за
най-подходящ ,тъй като
кореспондира на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Предвид
разпоредбата на чл.59,ал.2 СК въззивната инстанция определи защитна
мярка на детето за мястото-дома на
майката ,от който бащата следва да го
взема и връща за осъществяване контактите му с него. В тази
връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските
права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и
се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на
всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си
родители. Освен със задължителното за съдилищата ППВС № 1/12.11.1974 година
по този правен въпрос ВКС на РБ се е произнесъл и с Решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 196/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Л.
Б..
Въззивната инстанция
приема за допустимо и основателно
искането на въззиваемия С. за определяне на осн.чл.323 ГПК във вр.с
чл.127,ал.3 СК на привременни мерки за режима на осъществяване на личните му
контакти с детето , което е преди всичко в интерес на последното, тъй като
майката след постановяване на първоинстанционното решение по чл.59,ал.2 СК, мотивирайки се,че го е
обжалвала му,отказва на бащата да вижда детето преди влизането му в сила.
Основателно е възражението
на осн.чл.78,ал.5 ГПК на въззивницата за
прекомерност на заплатените разноски в размер на 1 500
лева от въззиваемия С. за адвокатската му защита пред втората инстанция.Те с
оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото са прекомерни,тъй
като надвишават петкратно определеното
с чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева минимално
възнаграждение,поради което и на
осн.чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.36,ал.2 ЗА окръжният съд го намали с 1 200 лева и
осъди въззивницата да му заплати на осн.чл.78,ал.2 ГПК за сторените му пред
втората инстанция разноски за адвокатска защита сумата 300 лева.
Воден от
гореизложеното,Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част решение № 41 от 10.01.2019 г. по гр.д.№
1907 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница,с която се определя режим
на лични контакти между детето Н.С.С, с ЕГН: ********** и бащата С.Т.С. ЕГН: ********** и
определя на осн. чл.59,ал.2 СК защитни мерки за детето до навършване на четиригодишната му
възраст личните контакти с бащата да се
осъществяват в град Костинброд
,като за осъществяване на режима на контакти до четиригодишната му възраст ,както и след нея, бащата до го взема от дома на майката в град К.
и го връща там.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.323 ГПК във вр.с чл.127,ал.3 СК привременни мерки за определения с решение № 41 от 10.01.2019 г. по гр.д.№ 1907
по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница
режим на осъществяване на личните
контакти на бащата С.Т.С. ЕГН: ********** с детето Н.С.С, с ЕГН:
********** и определените на осн.
чл.59,ал.2 СК с въззивното
решение защитни мерки за детето до навършване на четиригодишната му
възраст личните контакти с бащата да се осъществяват в град К. ,като
за осъществяване на режима на
контакти до тази възраст и след нея, бащата до го взема от дома на майката в град К.
и пак там да го връща.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78,ал.5 ГПК до сумата 300 лева заплатеното в размер 1 500 лева от въззиваемия С.Т.С. ЕГН: **********
възнаграждение за адвокатската му защита пред втората инстанция и ОСЪЖДА въззивницата Р.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на осн.чл.78,ал.2 ГПК да му
заплати сумата 300 лева за сторените му пред втората инстанция разноски за
адвокатска защита.
Въззивното решение, в
частта му със значение на определение за привременните мерки е окончателно, а
за потвърждаването на първоинстанционното решение може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страната на съобщение за изготвянето му, придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: