РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Бургас, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120104203 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422, вр. чл.415 от
ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н. като управител, чрез юк. А.Г., против Х. Б. Щ. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2022 г. „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД сключило с ответника по делото договор за предоставяне на кредит от
разстояние №***, който бил сключен при условията на ЗПФУР.
Твърди се, че сключването на договора се извършило въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия
електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало
след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приемал същите. Описва подробно процедурата по сключване на
договора чрез електронната платформа, както и удостоверяване на
самоличността на ответника.
Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа било
годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18,
ал.2 от ЗПФУР, вр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод на
дефиницията на това какво е електронен документ бил и чл.3, т.35 от
1
Регламент №910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г.
Описаната в исковата молба процедура по сключване на договора за
кредит от разстояние била извършена от ответника, в резултат на което на
същият е отпуснат кредит с главница в размер на 600 лв. Съгласно чл.2, ал.2
от договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а
имено на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл.4, ал.3, т.2 от договора за кредит,
вземането на главницата в размер на 600 лв. било разпределено на седем
вноски, от които първите шест били в размер на 85, 71 лв., като седмата била
в размер на 85, 74 лв. за периода 17.07.2022 г. – 13.01.2023 г. Нямало
плащания по главницата. Цялото вземане за главницата било падежирало,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При
изплащане на вноските по кредита, следвало да бъде преведена освен
главницата и сумата за договорна лихва, уговорена в договора в размер на 40,
15 %, като за периода 17.06.2022 г. – 13.01.2023 г. е в размер на 79, 10 лв.
Твърди се, че кредитът падежирал на датата на последната дължима
вноска по погасителния план, която била на 13.01.2023 г., като същият не е
погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и
мораторна лихва за забава от датата на падежиране на целия кредит –
13.01.2023 г. до датата 31.03.2023 г., която е преди датата на входиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът
Х. Б. Щ. с ЕГН **********, дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от
Б.И.Н. като управител, чрез юк. А.Г., сумата в размер на 600 лв. – падежирала
главница по договор за кредит от разстояние от 17.06.2022 г., сключен между
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, и Х. Б. Щ. с ЕГН **********,
сумата в размер на 79, 10 лв. – възнаградителна лихва за периода 17.06.2022 г.
до 13.01.2023 г., сумата в размер на 13 лв. – мораторна лихва за периода
13.01.2023 г. до 31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника, редовно уведомен чрез лично връчване на препис от исковата
молба, ведно с разпореждането на съда, на 03.10.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на ответника (ведно
с препис от исковата молба и приложенията), е връчено лично от ответника
на 03.10.2023 г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба.
От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на
книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. За насроченото открито съдебно заседание до ответника е
2
изпратена призовка, която се е върнала в цялост с отбелязване, че не е
открито лице, което да получи книжата.
По силата на чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като
санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 41, ал. 2 от
ГПК и се състои в това, че всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. При това е достатъчно страната фактически да отсъства от
адреса си, като това отсъствие е постоянно, а не непременно да е променила
адресната си регистрация. Необходимо е страната да е отсъствала повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била
призована, независимо от това дали това е настоящия или постоянния й
адрес. Връчването на съобщението или призовката на друг адрес може да се
извърши само ако страната е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 от
ГПК и го е съобщила на съда /Така Решение № 50051 от 16.08.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 3405/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 59 от 31.01.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 4882/2023 г., I г. о., ГК и др./. В конкретния случай длъжностното
лице връчител не е установило изрично, че Х. Щ. е напуснал адреса. Въпреки
това, връчителят е посетил адреса три пъти – на 19.01.2024 г., 28.01.2024 г.,
както и на 02.02.2024 г. Отбелязано е, че връчителят е оставил бележки, но
съобщението не било потърсено. При това по отношение на ответника е
приложима фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2 от ГПК, като същият е бил
предупреден изрично за последиците от неизпълнение на задължението му по
чл.41, ал.1 от ГПК с първото съобщение, което е получил лично. При това
положение, всички съобщения до ответника следва да се приложат по делото
и да се смятат за редовно връчени.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил
представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за
разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в исковата молба
ищецът е направил нарочно искане за постановяването на неприсъствено
решение, в случай че са налице предпоставките за това. От тук следва, че са
налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение
съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника (като за тези
последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане № 9101 от
05.09.2023г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят
от представените писмени доказателства – Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № *** от 17.06.2022 г., както и общите условия към него,
платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, кореспонденция по повод на сключване на договор за кредит от
разстояние, дискове със записани текстове на договора за кредит и общите
условия, разписка от 17.06.2022 г. от „Изипей“ АД за получаване от Х. Щ. на
сумата от 600 лв. Така описаните доказателства установяват (по начина,
предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на
3
предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на
ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от 600,
00 лв., 79, 10 лв. - договорна лихва, 13, 00 лв. - мораторна лихва, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.05.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Следва да се посочи, че за сумите, които представляват договорна и
мораторна лихва, предявеният иск е осъдителен такъв, предвид отхвърлянето
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, като това е и съобразно чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 100 лв.
за заплатена държавна такса за исковото и заповедното производство. Следва
на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се определи възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 100 лв. за исковото и
заповедното производство.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Б. Щ. с ЕГН
**********, с адрес гр. С., че дължи на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Балша” № 17, партер,
представлявано от Б.Н., следните суми: 600,00 лв. - падежирала главница по
договор за кредит от разстояние №*** от 17.06.2022 г., сключен между „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, и Х. Б. Щ. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2023 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК, Х. Б. Щ. с
ЕГН **********, с адрес гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Балша” № 17,
партер, представлявано от Б.Н., сумата в размер на 79, 10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 17.06.2022 г. до 13.01.2023 г., както и
сумата в размер на 13 лв. – мораторна лихва за периода 13.01.2023 г. до
31.03.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща сторените от ищцовото дружество разноски в исковото
производство и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5