Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3.12.2018 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на дванадесети ноември
две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2495 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.Й.М., ЕГН **********, с която се иска да бъде
прието за установено по отношение „И. А.” ЕООД, ЕИК ***, че ищцата не дължи
претендираните по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д. К.-С.суми, а именно
- 1 100.00 лева - главница, ведно със законната лихва от 12.4.2012 г.,
както и 600.00 - присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
по гр. д. № 1748/2012 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищцата
сочи, че въз основа на решение по гр. д. № 1748/2012 г. на Районен съд – Велико
Търново срещу нея е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за сумата от
1 100.00 лева - получена без основание, ведно със законната лихва от 12.4.2012
г. до окончателно й изплащане, както и за сумата от 600.00 лева - разноски.
Заявява, че на 24.7.2013 г. от страна на кредитора е образувано изп. дело № ***по
описа на ЧСИ Д. К.-С., както и че с молбата за образуване е поискано
единственото изпълнително действие - налагане на възбрана върху описан недвижим
имот, което искане е препотвърдено с молба от 12.8.2013 г. Твърди, че искането
не е уважено, а на 17.11.2017 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
постановен акт на съдебния изпълнител, с който е констатирано перемиране на
делото и същото е прекратено. Сочи, че на 28.12.2017 г. по молба на взискателя
е образувано ново изп. дело - № ***по описа на ЧСИ Д. К.-С., както и че
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, считано от
5.7.2017 г., доколкото искането за предприемане на конкретното изпълнително
действие не е уважено и доколкото ищцата не е собственик на недвижимия имот,
чиято възбрана е поискана.
Ответникът изразява становище за неоснователност на исковата
молба. Заявява, че по изпълнителното дело, образувано срещу ищцата, са
извършени множество действия, сред които отправено искане за налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата, искане за извършване опис
и оценка на недвижими имоти, собственост на ищцата, извършено присъединяване на
взискател, налагане на запор върху банкова сметка ***, искане за извършване на
проверка за трудовите договори и наложени запори върху трудовото възнаграждение
на ищцата и пр.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С молба от 24.7.2013 г. ответникът „И. А.” ЕООД е поискал образуване
на изпълнително производство срещу ищцата въз основа на изпълнителен лист от 9.7.2013 г., издаден по гр. д. № 1748/2012 г. на ВТРС. По повод на същата е образувано е
изпълнително дело № ***по описа
на ЧСИ Д. К.-С., като с молбата за
образуване на делото кредиторът е поискал налагане на възбрана върху 5/6 ид. ч. от ПИ, пл. № I-659 с площ от 1270 кв.м. по плана на с.
Ореш, Община Свищов, заедно с идеалните части от застроените в него стара и
нова къщи. По искането за налагане на възбрана липсва произнасяне от съдебния
изпълнител, като междувременно до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение и са
изискани справки от Служба по вписвания – Свищов, Служба по вписвания – Велико
Търново, Служба по вписвания – Царево и Служба по вписвания – Разлог.
На 12.8.2013 г. кредиторът е поискал пристъпване към изпълнение чрез опис
и оценка на посочения в молбата
от 24.7.2013 г. недвижим имот,
по която молба също липсва произнасяне от съдебния изпълнител.
С постановление от 21.8.2013 г. държавата е присъединена като
взискател по изпълнителното дело.
В периода 26.8.2013 г. – 19.9.2013 г. по искане на съдебния
изпълнител са постъпили справки относно имуществото на длъжника, като в периода
от 12.8.2013 г. – 12.10.2015 г. от взискателя не са отправяни искания за
извършване на изпълнителни действия.
С молба от 12.10.2015 г. кредиторът е поискал налагането на
запор върху банковата сметка на длъжника в „Р.” АД, като това искане е уважено
от съдебния изпълнител. С молба от 8.2.2016 г. длъжникът е поискал вдигането на
запора, което искане е оставено без уважение с постановление от 29.2.2016 г.
С молба от 1.3.2016 г. кредиторът е поискал налагането на запор
върху друга банковата сметка на длъжника - също разкрита в „Р.” АД, като това
искане е уважено от съдебния изпълнител.
С молба от 2.11.2016 г. кредиторът е поискал от съдебния
изпълнител да инициира производство по реда на чл. 448 ГПК пред Районен съд –
Свищов, което искане е уважено.
На 29.9.2017 г. е подадена молба от „Т. И.-
С молба от 29.9.2017 г. кредиторът е поискал налагането на
запор върху вземане на длъжника по изп. дело № 20178910400841 по описа на ЧСИ М. К., което
искане е уважено.
На 27.10.2017 г е постъпила молба от длъжника, с която се моли
за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата е удовлетворена съгласно постановление от 17.11.2017 г.
С молба от 28.12.2017 г. взискателят е
поискал образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 9.7.2013 г., в която молба
е поискал насочване на изпълнението към движими
вещи на длъжника. Въз основа на така подадената молба е образувано
е изпълнително дело № ***по описа
на ЧСИ Д. К.-С..
На 22.1.2018 г. съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател по новообразуваното
изп. дело.
С постановление от 29.1.2018 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в „У. Б.” АД, а с постановление от 15.3.2018г. –
запор върху трудовото му възнаграждение.
На 13.7.2018 г. по делото е постъпила молба от взискателя, с
която се иска извършването на опис и обявяването на публична продан на движими
вещи, собственост на длъжника. Тази молба е уважена, като искания опис е
насрочен за 13.8.2018 г.
С постановление от 14.8.2018 г. изпълнението по делото е
спряно.
При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по
изпълнителен лист
поради погасяването им по
давност. В рамките на диспозитивното начало ищцата е
посочила
фактите, от които извежда основанието за отричане правото на ответника, а именно –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, отново в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и
само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране, да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, както е случая, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Съгласно чл. 116,
б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в
т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. За да прекъсне давността обаче,
действието следва да е „валидно” извършено, т.е. в рамките на
надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към
прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне
давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но
извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и
извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен
способ.
Висящият изпълнителен
процес, от своя страна, може
да бъде прекратен на някое от основанията, посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, включително
поради бездействието на взискателя, изразяващо се в непоискване в продължение
на две години да бъде извършено изпълнително действие (т. 8). В случая от 12.8.2013 г. (когато е подадена
молба за извършване опис и оценка на недвижим имот) до 12.10.2015 г. (когато е
подадена молба за налагане на запор върху банкова сметка) ***ршване на
изпълнителни действия. Такова искане има на 12.10.2015
г., когато е поискан запор
върху банкова сметка *** „Р.” АД, но същото е направено след повече от
две години от образуване на
изпълнителното дело и поради това се явява извършено след прекратяване
на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а оттам – и невалидно. Ето
защо, изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по право на 12.8.2015 г. и именно затова съдебният изпълнител е уважил молбата на
длъжника от 27.10.2017 г., в която се сочи, че делото е перемирано към
В ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС са посочени неизчерпателно
група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Видно от мотивната част на
тълкувателното решение, искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Т.е. искането също представлява юридически факт,
прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и
действието е предприето. Ето защо, депозираната на 24.7.2013 г. молба от
взискателя за налагане
на възбрана върху недвижим имот не е довела до прекъсване давността на вземането,
тъй като съдебният изпълнител нито се е произнесъл по депозираната молба, нито
е предприел извършването на посоченото действие. Не представлява изпълнително
действие и молбата от 12.8.2013
г. за извършване на опис и оценка, по което искане също няма
произнасяне. Причината,
поради която тези молби не са уважени е очевидна – недвижимият имот, спрямо
който са поискани тези действия, към този момент не е бил собственост на
длъжника. От друга страна, видно от мотивната част на тълкувателното решение,
изпълнителни
действия
представляват налагането на възбрана и извършването
на опис, а не самото им искане
от взискателя. Не представлява изпълнително действие и присъединяването като взискател на държавата,
доколкото тълкувателното решение визира присъединяването на кредитора, чието
вземане се отрича, а не на кой да е присъединен кредитор.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че по изп. дело № ***по описа на ЧСИ Д. К.-С.не са
били предприети изпълнителни действия,
годни да прекъснат течащата погасителна давност, поради което
вземането на ответника е
погасено поради изтичане на 5-годишна давност, започнала да тече от влизане в сила на решението по гр. д. №
1748/2012 г. на ВТРС на 5.7.2012 г. и изтекла на 5.7.2017 г.
Ето защо искът за установяване погасяването на
вземанията по издадения изпълнителен
лист е основателен
и следва да бъде уважен.
По разноските:
От представения по делото договор за правна
защита (л. 81) се установява, че от страна на ищцата възнаграждение не е било
заплатено, а същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда
другата страна да го заплати. Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй
като видно от представения договор не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът
има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004
г. в полза на адв. Б.Г. следва да се присъди такова в размер на 349.00 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Велико
Търново сумата от 68.00 лева -
държавна такса за
производството.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И. А.” ЕООД, ЕИК ***, че Д.Й.М., ЕГН ********** не дължи, като погасени по давност, претендираните
по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Д. К.-С.суми, а именно: 1 100.00
лева - главница, ведно със законната лихва от 12.4.2012 г., и 600.00 лева -
присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
1748/2012 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по гр. д.
№ 2495/2018 г. на ВТРС в размер на 349.00 лева, като ОСЪЖДА „И. А.” ЕООД, ЕИК *** да
заплати на адвокат Б.Г.Г. от САК сумата от 349.00 (триста четиридесет и девет)
лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по гр. д. № 2495/2018 г.
на ВТРС.
ОСЪЖДА „И. А.” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 68.00
(шестдесет и осем) лева - държавна такса за производството, както и сумата от
5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: