№ 1799
гр. В., 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500905 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. Х. Г., подадена чрез адв. Ц. Д.,
срещу Решение №558/21.02.2023г. по гр. дело № 14565/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника „Е. С." АД, че ищецът не му дължи
сумата от 3,857.22 лeвa, начислена със счетоводен документ/фактура с №********** от дата
03.08.2021г. за периода 17.06.2017г. до 17.07.2021г. po партида с клиентски № .....................,
абонатен № ********** за адрес на потребление находящ се в гр. В., ул."М-р М. Д.", №20.
Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, както и същото е постановено без да бъдат преценени от
решаващия състав всички факти, възраженията на страните и събраните по делото
доказателства. Сочи, че първоинстанционният съд изцяло кредитирал заключението на
комплексната експертиза, но е не е обсъдил повторната съдебно-софтуерна експертиза и
заключението на вещото лице, че не може да се установи дали процесния електромер е бил
претарифиран преди или след монтажа му на процесния адрес, както и дали е бил с
показания или не в скрития регистър по време на проверката от ТД Е.. Като още по-
съществен пропуск посочва, че съдът е не е разгледал доказателството - електронен файл,
представен от Е., от който било видно, че не е извършван прочит на паметта на електромера.
Въззивникът излага доводи още, че ответникът не е ангажирал доказателства, че
извършената проверка е законосъобразна, че материализираните факти и обстоятелства в
едностранно изготвените представени частни документи отговарят на действителността, че
количеството ел.енергия служебно начислено и фактурирано е доставено от ответното
дружество и потребено от ищеца. От друга страна, от заключението на вещото лице С. Д. се
1
достигало до извод, че не може да се установи, че процесният елекромер е монтиран с
нулеви показания във всички регистри, в това число и в скрития такъв. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че констативният протокол №5101309 от дата 17.07.2021г.
е съставен съобразно изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ. Не бил спазен и срокът по чл.49,
ал.4 от ПИКЕЕ, тъй като не било ясно дали е изявлението стигнало до „Български пощи“,
евентуално можело само да се обоснове, че абонатът е известен най-рано с писмо с изх.
№61434 КП5101309 2/04.08.2021г. Въззивникът твърди още, че първоинстанционния съд
напълно неправилно е приел, че са спазени всички формални изисквания на ПИКЕЕ и по
точно тези, които се съдържат в чл.49 и чл.56, както и условието на чл. 58 от Правилата. С
оглед гореизложеното не можело да се приеме, че процесният електромер е манипулиран
или върху него е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго лице с
негово знание, и поради това не отчита цялото количество ел.енергия, преминаващо през
него за процесния период. По посочените соъбражения отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Е. С.“ АД, чрез адв. Х. И., с
който изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и
постановено в съответствие с процесуалният и материалният закон. Излага твърдения, че
основанието за извършване на корекционната процедура е доказано, поради което поражда
претендираното вземане. В заключение сочи, че когато ел. енергията е вече отчетена като
технологичен разход на мрежовия оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от
абоната именно на "Е. С." АД, което е извършило разходите за нея. Така мотивирана
въззиваемата страна отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
отправени доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 905/2023г. на 23.05.2023 г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
2
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3