№ 2367
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110100178 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И. Р. Р. срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 405, ал. от 1 КЗ за осъждане ответника да му заплати
сумата от 3535,64 лева /съобразно изменението на иска в о.с.з. от 12.06.2025
г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
„Хюндай“ модел „И30“ с peг. № ******, собственост на ищеца, причинени в
резултат на настъпило ПТП на 10.11.2024 г. в гр. Варна по вина на
застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Б.И.“ АД -
Г.Д.Г. - водач на МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № ********,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба –
07.01.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че лек автомобил „Хюндай“ модел „И30“,
с рег. № ******, собственост на ищеца по делото е претърпял ПТП на
10.11.2024 г., когато Г.Д.Г. като водач на МПС „Фолксваген“ модел „Голф“, с
рег. № ********, застрахован при ЗД „Б.И.“ АД, в гр. Варна, ул. „С.“ на
кръгово кръстовище с пътен възел за бул. „В.Л.“, без да се съобрази с
наличието на знак „Б2“ не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС
и блъска лек автомобил „Хюндай" по цялата дясна част, от което са настъпили
имуществени вреди за ищеца. С оглед настъпилите повреди по автомобилите
1
на място е пристигнал екип на сектор „ПП“ при ОД – МВР Варна, за което е
съставен КП № 1921012. Сочи се, че пристигналият на място екип на ОД на
МВР – Варна е съставил акт на виновния водач – Д.Г.. Излага, че на 13.11.2024
г. е заведена щета № ********** при ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД, като
е извършен опис на щетите по увредения автомобил, от който е видно какви са
били щетите по него: основа предна броня -подмяна, греда над радиатори -
подмяна, рамка радиатори - подмяна, дифузьор на вентилатор -подмяна,
радиатор климатик - подмяна, радиатор воден - подмяна, рог преден десен -
подмяна и боя, рог преден ляв - подмяна и боя, интеркулер - подмяна,
подкалник метален преден ляв -подмяна и боя, стойка акумулатор - подмяна,
кутия въздушен филтър - подмяна, кора под радиатори - подмяна, водач
предна броня - подмяна, дифузьор радиатор ляв - подмяна, панта преден капак
дясна - подмяна, панта преден капак лява - подмяна, греда под радиатори -
подмяна, калник преден десен - подмяна и боя, калник преден ляв - подмяна и
боя, преден капак - подмяна и боя, облицовка предна броня с отвори за фарове
за мъгла - подмяна и боя, решетка предна броня средна - подмяна, маска
предна решетка декоративна - подмяна, фар десен - подмяна, фар ляв -
подмяна, фар за мъгла Преден ляв - подмяна, подкалник PVC преден ляв -
подмяна, абсорбер предна броня - подмяна. Твърди се, че във връзка със
заведената щета на 12.12.2024 г. ответникът изплаща на ищеца сумата от
3162,39 лева, която последният счита за крайно недостатъчна за ремонтиране
на лекият автомобил „Хюндай“ модел „И30“ и по изложените съображения
отправя искане за уважаване на предявения частичен иск. Позовавайки се на
съдебна практика, счита, че обезщетението при реално извършен ремонт
следва да бъде равно на размера на вредите към деня на настъпване на
събитието. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за
лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Голф“, peг. № *********. Оспорва
механизма на настъпване на твърдяното ПТП, като сочи, че без да е установен
механизмът не може да бъде направен извод кой от участниците е действал
противоправно, съответно не може да бъде приложена презумпцията на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че събитието е случайно деяние по чл. 15 от НК за
2
водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност
предотврати настъпването на ПТП. Оспорва наличието на причинно-
следствената връзка между възникналото ПТП и нанесените щети на лек
автомобил „Хюндай“, модел „И30“. Оспорва и размера на предявения иск,
като твърди, че претендираната сума е силно завишена и не отговаря на
действителния размер на вресите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ.
Сочи, че с извършеното плащане на сумата от 3162.39 лева са възстановени
имуществените вреди от процесното ПТП. Оспорва претенцията за лихва за
забава. Моли за отхвърляне на иска. В условие на евентуалност прави искане
размерът на претендираното обезщетение да бъде намален съобразно
наведените възражения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК
В о. с. з. от 02.06.2025 г. съобразно искането на ищеца е допуснато
изменение на иска, посредством увеличаване на размера на заявения размер от
1000 лева, претендираната като част от 20000 лева за сумата от 3535,64 лева,
като окончателна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение №
2959/06.03.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 08.05.2025 г., че лек автомобил „Хюндай“ модел
„И30“, peг. № ****** е собственост на ищеца; че е налице сключена със ЗД
„Б.И.“ АД застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка
„Фолскваген“, модел „Голф“, peг. № *********, валидна към 10.11.2024 г.; че
на 10.11.2024 г. е настъпило застрахователно събитие и ищецът е уведомил ЗД
„Б.И.“ АД за същото на 13.11.2024 г., като е извършен опис на автомобила и е
заведена щета № **********, в който като увредени детайли са описани:
основа предна броня -подмяна, греда над радиатори - подмяна, рамка
радиатори - подмяна, дифузьор на вентилатор - подмяна, радиатор климатик -
подмяна, радиатор воден - подмяна, рог преден десен - подмяна и боя, рог
преден ляв - подмяна и боя, интеркулер - подмяна, подкалник метален преден
ляв -подмяна и боя, стойка акумулатор - подмяна, кутия въздушен филтър -
3
подмяна, кора под радиатори - подмяна, водач предна броня - подмяна,
дифузьор радиатор ляв - подмяна, панта преден капак дясна - подмяна, панта
преден капак лява - подмяна, греда под радиатори -подмяна, калник преден
десен - подмяна и боя, калник преден ляв - подмяна и боя, преден капак -
подмяна и боя, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла - подмяна
и боя, решетка предна броня средна - подмяна, маска предна решетка
декоративна - подмяна, фар десен - подмяна, фар ляв - подмяна, фар за мъгла
Преден ляв - подмяна, подкланик PVC преден ляв - подмяна, абсорбер предна
броня – подмяна, както и че във връзка със заведена щета № **********
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3162.39 лева.
В производството е назначена съдебно-автотехническа експертиза,
извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства,
вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението и представения от
ответника снимков материал, се установява механизмът на ПТП, а именно: на
10.11.2024г., в гр.Варна, на ул.,,С.“ и кръстовище на бул.,,В.Л.“ е възникнало
между два автомобила – л. а. ,,Фолксваген Голф“, с рег.№********, при
пресичане платното на булеварда, не се съобразява с разпоредбите на знак
,,Стоп“, поради което отнема предимството за движение на автомобилите в
права посока по главния път и допуска удар с движещият се по път с
предимство в права посока от дясно на ляво л.а. ,,Хюндай И30“, с рег. №
**********, управляван от И. Р. Р., ЕГН**********. Причинени вреди по л.а.
,,Хюндай“, изразяващи се в повреди по предна част с изявена дълбочина
спрямо предна лява част, са в причинно следствена с ПТП и са на стойност
при оригинални части с официален сервиз и боя – 18 080.46 лв. (за
гаранционни автомобили до 5 години в експлоатация) и при алтернативни
части и сервизи, и боя – 7 348.43 лв. (за автомобил над 5 години в
експлоатация). Средната стойност на процесния лек автомобил е в размер на
5635 лева, като стойността на алтернативните детайли необходими за ремонта
е била – 5 273.69 лв., а тази при съобразяване на методиката и процентът
овехтяване - 3 208.84 лв. Вещото лице е посочило, че процесният автомобил
би бил изкупуван при около 30-50% от пазарната му стойност, или средно за 2
200 лв., както и че стойността на обезщетението след изваждане на изкупна
стойност от средна пазарна стойност – 3 435 лв.
В о. с. з. вещото лице, че за стойността, която е посочил от 3208.84
лева няма как реално да бъде възстановен автомобилът, доколкото в
4
методиката са заложени изключително ниски работни часове, които не могат
да се открият на пазара. След направени изчисления по модела на лекия
автомобил е посочил, че сумата, на която може да бъде изкупен на скрап е в
размер на 470 лева.
В производството е назначена повторна съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице след направени изчисления е определило, че след
съобразяване на спецификите на лекия автомобил средната пазарна стойност
на лекия автомобил към датата на ПТП е в размер на 7320.97 лева.
Определило е, че стойността на потенциално запазените части от лекия
автомобил след приспадане на разходите за демонтаж и монтаж възлиза на
3503.95 лева. Уточнило е, че от стойността на евентуалните запазени части
следва да се приспадат и разходи за изпробването им, съхранение им, разходи
по транспортирането им и по продажбата им, като не е ясно дали някога
същите ще се продадат. Изрично е посочил, че единствената гарантирана
реализация на запазени части, които ще получи собственикът е стойността, за
която автомобилът ще се продаде за скрап на вторични суровини за сумата от
622.94 лева.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:
Безспорно е между страните, че е бил налице сключен от ответното
застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност”
за лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Голф“, peг. № *********,
валидна към 10.11.2024., че е настъпило застрахователно събитие на
10.11.2024 г., при което лекият автомобил на ищеца „Хюндай И30“, с рег. №
********** е бил увреден от предната лява част, както и че на собственика на
увредения автомобил била заплатена сумата от 3162,38 лева.
Механизмът на настъпилото на 10.11.2024 г. застрахователно събитие
е този, описан в исковата молба, който се подкрепя от протокола за ПТП, както
и от заключението по първоначалната САТЕ, което не е оспорено от страните
по делото в тази част.
Липсва спор, а и се установява от експертното заключение, че в
резултат на застрахователното събитие автомобилът, собственост на ищеца, е
увреден, като увредените детайли, описани от вещото лице са тези, описани от
5
застрахователя в изготвения от него опис-заключение.
От заключението се установява още, че уврежданията по процесното
МПС са настъпили при реализиране на описания в исковата молба механизъм,
което води до извод за наличие на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат – обстоятелство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което искът по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се явява доказан по
основание.
В производството е спорен единствено размерът на дължимото от
застрахователя обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, като застрахователно обезщетение
съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на
автомобила.
Според заключението по първоначалнаната съдебна-автотехническа
експертиза се установява, че стойността на разходите за необходимия ремонт с
алтернатични части и севризи за автомобили над 5 г. в експлоатация възлиза
на 7348.43 лева. Не следва да се съобразат, дадените стойносто по т. 5 и т. 9 от
първоначалното заключение, доколкото изрично вещото лице в о. с. з. е
6
посочило, че за тази сума реално няма как да се отремонтира лекия атомобил,
доколкото заложените в методиката суми за работни часове са изключително
ниски. Не следва да се съобразява и стойността по т. 2 от 18080.46 лева,
поради обстоятелството, че същата е приложима за гаранционни леки
автомобили до 5 г. в експлоатация, какъвто не е настоящият случай, дококото
лекият автомобил е регистриран през 2013 г.
Съдът, намира, че следва да се съобрази заключението по повторната
експертиза по повод определяне на средната пазарна стойност на лекия
автомобил, доколкото същото е дадено след справка с големия талон на лекия
автомобил, както и след съобразяване с начина на използване на процесния
лек автомобил. От същото е видно, че средната пазарна стойност на
процесния автомобил е в размер на 7320,97 лева.
Тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, без оглед
дали са в сервизи с европейски сеертификат или не, надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила, следва да се приеме, че е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. В този случай дължимото
обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност,
която се изясни според заключението по повторната съдебно-автотехническа
експертиза възлиза на 7320,97 лв..
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъдат принципно приспаднати запазените части от пазарна стойност на
моторното превозно средство, за да не се допусне собственикът на увредения
лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя
в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар. Доколкото е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил, същия представлява излязло от употреба
МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите от
употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е бил длъжен да
предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че
предаването на излезли от употреба МПС или отпадъци не може да се
извършва по начини, различни от предвидените в наредбата и на лица, които
не притежават специално разрешение. В случая няма данни автомобилът да е
7
бил предаден в център за разкомплектоване, съответно да е получена стойност
за запазени части. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството,
че вещото лице е дало хипотетичен отговор по повод на евентуалните части,
които е било възможно да не са били увредени, без същото да е базирано на
данни от страна на застрахователя при изготвения оглед на процесния лек
автомобил. Застрахователят не е ангажирал категорични доказателства за
действително съхранени детайли, които да могат да бъдат предложени
вторично на пазара като употребявани резервни части /в тази насока е
Решение № 303 от 25.03.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 232/2024 г./.
Затова и следва да се приеме, че не може да бъде определена цената, на която
могат да се реализират запазените части, с оглед на което меродавна за
приспадане е единствено скрапната стойност.
От средната пазарна стойност следва да се приспадне сумата от
622,94 лв., представляваща стойността, която би могла да се получи при
предаване на автомобила за скрап от собственика на увреденото МПС, който е
в невъзможност сам да разглоби и реализира на пазара годните за употреба
части на автомобила, за да не се получи неоснователно обогатяване на
страната. Затова и дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата
от 6698,03 лв.
При отчитане на признатия неизгоден факт от страна на ищеца,
обявен за безспорен, следва да се приспадне и заплатената от ответника след
подаване на исковата молба сума от 3162,39 лева. Оставащото дължимо
застрахователно обезщетение възлиза на 3535,64 лв.. Затова и предявеният
иск се явява основателен в пълния заявен размер от 3535,64 лева, след
допуснатото увеличение на цената на иска в последното по делото о.с.з. и като
такъв следва да бъде уважен.
Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава. В
този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I Т.
О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I Т. О. и др.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Следва да се отбележи, че с изменения
на Наредба № I-45от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от
01.07.2019 г., отпадна изискването за представяне на удостоверение от
8
застрахователя при подаване на заявление за дерегистрация, поради което и
ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на процесния
автомобил и без действия на застрахователното дружество. По делото не са
налични доказателства, че застрахователят е попречил на дерегистрацията.
Затова и съдът намира, че обезщетението за забава, следва да се присъди,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ, като претенцията се явява
неоснователна преди този момент /така Решение № 309 от 24.03.2025 г. на ОС
- Варна по в. гр. д. № 2477/2024 г. и други/. Затова и следва да се приеме, че
акцесорното искане за заплащане на законна лихва за забава се явява
основателно за периода от представяне на доказателства пред застрахователя
за дерегистрация на процесния автомобил до окончателното плащане, респ.
неоснователно за периода от депозиране на исковата молба до представянето
на доказателства за дерегистрацията на процесния лек автомобил.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , разноски
се дължат в полза на ищеца. Същият претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 2591,43 лева, от които – 141,43 лева –
държавна такса, 950 лева – депозит по САТЕ и 1500 лева – адвокатско
възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвиден ориентир
на възнаграждението от 653,56 лева. Съобразно липсата на висока правна и
фактическа сложност на спора, както и проведените само две о.с.з., съдът
намира, че възражението се явява частично основателно и на страната следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
С оглед на горното, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 2091,43 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: *********** да заплати на И. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес:
******* сумата от 3535.64 лева /три хиляди петстотин тридесет и пет лева и
9
шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил „Хюндай“ модел „И30“ с peг. № ******, собственост
на ищеца, причинени в резултат на настъпило ПТП на 10.11.2024 г. в гр. Варна
по вина на застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД
„Б.И.“ АД - Г.Д.Г. - водач на МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. №
********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
представяне на доказателства пред застрахователя за дерегистрация на
процесния лек автомобил до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорното искане за присъждане на законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 07.01.2025 г. до
представянето на доказателства пред застрахователя за дерегистрация на
процесния лек автомобил.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: *********** да заплати на И. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес:
******* сумата от 2091,43 лв. /две хиляди деветдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на И. Р. Р., ЕГН: **********,
могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка, открита в „ЦКБ“ АД, с
************************, с титуляр адв. И. П. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10