Присъда по дело №3953/2023 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 14 от 18.01.2024 год. по нох дело № 3953 по описа за 2023 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1492/2022 год. по описа
на 02 РУП – Варна срещу подсъдимия А.Р.М. с ЕГН ********** затова, че на 12.12.2022
год. в гр.Варна отнел чужда движима вещ – 1 бр. електрическа тротинетка „Ксиоми М365",
на стойност 560.00 лева, от владението на Т.Р.А., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194,ал.1 от НК.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена
в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на
определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда
на глава ХХVII от НПК.
В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия възможността да се приложи
диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно
съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27
от НПК. Подс. М. изрично е заявил в горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с
разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявили е,
че се признава за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,ал.1 от НК. Поддържа
се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк
умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подс. М. да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание „
пробация“ по чл.42а ал.1 от НК с мерките предвидени в чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от
осем месеца с периодичност на срещите два пъти седмично, както и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. Г. А., ВАК заявява, че подзащитният
му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371,
т.2 от НПК. Моли да му бъде определено наказание „ лишаване от свобода“ в минимален
размер, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
В личната си защита подс. М. моли за условно наказание. В последната си дума изразява
съжаление и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.12.2022 г. около 19.30 часа, св. Т.Р.А. отишъл до Дворец на културата и спорта /ДКС/,
гр. Варна с електрическа тротинетка марка „Ксиоми М365", черна на цвят, закупена втора
употреба през м. септември 2021 г.. Св. А. оставил незаключена тротинетката до вратата на
намиращата се в ДКС школа за танци „Шарена гайда" и влязъл вътре, където се провеждали
1

тренировки по народни танци.
Около 20.00 часа същата вечер, подс. А.Р.М. се разхождал в района на ДКС, гр. Варна.
Минавайки покрай школата за танци, видял оставената пред нея тротинетка от св. А. и тъй
като същата не била заключена безпрепятствено започнал да я бута, като се насочил посока
„Колхозен пазар", където продал инкриминираната вещ на неустановено лице. Около 22.00
часа на 12.12.2022 г., след приключване на тренировка, св. А. излязъл от залата и установил,
че тротинетката я няма на мястото където я бил оставил, за което подал сигнал до органите
на МВР.
С протокол за доброволно предаване от отдел „Видеонаблюдение" към ДКС гр. Варна бил
предаден 1 бр. СД /л.15/. съдържащ видеозаписи от вътрешността на ДКС гр. Варна,
обхващащи входа на школата за танци. След преглед на записите полицейските служители
установили, че на 12.12.2022 г. в 20:39:55 ч. лице от мъжки пол, облечен с черни панталони,
черно кожено яке и поставена шапка на главата, влиза в обхвата на камерата, насочвайки се
към входа на школата. В 20:40:15 ч. същото лице се връща, придвижвайки се с ел.
тротинетка, като застава точно пред камерата и това обстоятелство позволява същият да
бъде ясно осветен и разпознат по външни белези като криминално проявеният А.Р.М..
Видно от заключението на ВТ и ЛИЕ /л.27/, видеозаписите на оптичния диск от
охранителни камери на ДКС - Варна от 12.12.2022 г. са автентични и не се откриват
допълнителни манипулации по него. Във видеото на 12.12.2022 г. в 20.40 часа се наблюдава
лице, което отговаря на описанието от мъжки пол, на около 30 години, с нормално
телосложение и среден на ръст, с черна коса, черно яке, с брада. Лицето преминава в
полезрението на видеокамерата с черна на цвят тротинетка със зелена чанта за няколко
секунди. Качеството на видеото е негодно за категорична идентификация, тъй като липсват
частни признаци на лицето, което се вижда на записите в посоченият интервал, но може да
бъде разпознато. Лицето от видеозаписа най-вероятно е А.Р.М..
От заключението на СОЕ /л.37/, пазарната оценка на инкриминираната вещ -1 бр.
електрическа тротинетка „Ксиоми М365" е на стойност 560.00 лева.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното
следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира
доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК
на подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са
събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани
по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно
заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на
подсъдимия М., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените
самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се
подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване, протоколи за разпити на свидетели, протокол за вземане на
сравнителни образци, видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, съдебно
2

оценъчна експертиза, свидетелство за съдимост, справка с характеристични данни,
приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по
назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна, че от
обективна и субективна страна, подс. М. е осъществил престъпление по чл. 194, ал. 1 НК,
като съображенията за това са следните:
Основният състав на кражбата е даден в чл. 194, ал. 1 от НК и я определя като отнемане на
чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение
тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.
Предмет на кражбата може да бъде само чужда движима вещ с определена физическа
характеристика, която трябва да има стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата – отнемането на вещта се осъществява само чрез
действие.
Субект на престъплението кражба е всяко наказателно отговорно лице. В конкретния случай
това е подс. А.Р.М., роден на *** в гр. Варна, живущ в ***, българин, български гражданин,
основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Авторството на престъплението се установява безспорно на базата на обясненията на
подсъдимия и лицево-идентификационната и видео-техническа експертиза.
Видео-техническата експертиза онагледява и начина / механизма / на настъпване на
съставомерния престъпен резултат – промяната във фактическата власт над предмета на
посегателство, настъпила в резултат на деянието. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез действие- М. е взел оставената от пострадалия
тротинетка и в 20:40 часа е напуснал ДКС Варна на нея.
Предмета на престъплението „ кражба“ - чужда движима вещ - следва да бъде надлежно
индивидуализиран с оглед физическите му характеристики и остойностен.Безспорно
установен е и вида и стойността на процесната вещ – електрическа тротинетка „Ксиоми
М365", на стойност 560.00 лв., по отношение на която се установява липсата на право да
бъде своена от подс. М..
От обективна страна липсва съгласие от страна на пострадалия А. за прекъсване на неговата
фактическа власт върху собствената му вещ, най-малкото защото същият физически не се е
намирал до нея в момента, в който М. я е взел.
Налице са и всички елементи от субективна страна, за да се приеме, че е извършено
престъплението кражба. М. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е
съзнавал, че вещта, която е била оставени до входа на ДКС е чужда. Налице е и
съставомерната присвоителна цел, която се излича от последващите действия на
подсъдимия. М. е продал тротинетката на неустановено лице, като по този начин
фактически се е разпоредил с нея.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.194,ал.1 от НК е лишаване от свобода
за срок до осем години.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс. М.
за извършеното от него престъпление по чл.194,ал.1 от НК съдът не отчете смекчаващи
3

отговорността обстоятелства.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда
на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието.
Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена
опасност на деянието, степента на обществена опасност на М. съдът намира, че не е висока с
оглед липсата на предишна съдимост.
При определяне на наказанието съдът отчете и механизма на извършване на деянието.
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че най-
адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната
и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС за срок от шест месеца.
Вземайки предвид, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер състава на съда счете,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не се налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което и на осн. чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на същото за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Доколкото подсъдимият се ползва от привилегията на чл.58а, ал.1 НК, съдът намали с 1/3
така определеното при условията на чл.54 НК наказание, като постанови подсъдимия да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от
НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
На осн. чл.59,ал.1 от НК съдът е зачел, времето, през което подсъдимия М. е бил с мярка за
неотклонение „ задържане под стража“.
Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание
успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.
По отношение направените по делото разноски.
Предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия да заплати на
Държавата - сумата от 318,90 лв., представляваща представляваща разноски по делото в
полза на ОД МВР Варна.
На осн.чл.112,ал.4 от НПК вещественото доказателство – два броя дискове / л.34 от ДП /
остават по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	14
Дата:	18 януари 2024 г. (в сила от 3 февруари 2024 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20233110203953
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 септември 2023 г.

Присъда по дело №3953/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите