№ 2253
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110133733 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на
Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 09.06.2023 г. – 12.06.2023 г., изразяващи се в
тежки болки и страдания, отчаяние, страх и безнадеждност, вследствие от нарушение на
правото на Европейския съюз от страна на ответника във връзка с постановяването на отказ
по подадена от ищеца жалба на 07.06.2023 г. по пр. пр. № П – 123/2022 г. по описа на СГП, с
искане за отмяна на незаконосъобразното му задържане, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в периода
от 09.06.2023 г. до 12.06.2023 г. е претърпял неимуществени вреди, вследствие на нарушение
на правото на Европейския съюз от страна на ответника. Навежда доводи за извършено от
ответника противоправно деяние на 09.06.2023 г. във връзка с подадена от ищеца жалба на
07.06.2023 г. по пр. пр. № П – 123/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Твърди, че ответникът е извършил произволен отказ от изпълнение на правомощията му по
чл. 127, ал. 5 КРБ относно постановяването на отмяна на незаконното задържане на ищеца в
хода на ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.
Счита, че с отказа да отмени незаконосъобразното му задържане ответникът е нарушил чл. 5,
пар. 4 ЕКЗПЧОС, като е накърнил правото му на свобода и сигурност, регламентирано в чл.
6 ХОПЕС. Поддържа, че вследствие на нарушаването на правото на Европейския съюз от
страна на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се тежки болки и
страдания, унижение, отчаяние, страх и безнадежност, като била нарушена и вярата му в
правосъдието. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на
24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е подал отговор
на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за
постановен на 09.06.2023 г. отказ по подадена от него жалба на 07.06.2023 г. по пр. пр. № П
– 123/2022 г. по описа на СГП. Поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав
на чл. 2в ЗОДОВ. Счита за недоказано твърдението на ищеца относно претърпени вреди, в
резултат на действие или бездействие на Прокуратурата на Република България Излага
доводи, с които оспорва интензитета на твърдените увреждания. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.
Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го
отхвърли като неоснователен. В случай че съдът приеме претенцията на ищеца за
основателна, моли в негова полза да бъде присъдено обезщетение в значително по – нисък
размер.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите
лица правото да претендират вреди от дейност на правозащитните органи, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на
тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от
прокуратурата, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу Прокуратурата
на Република България, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли
вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл. 2в ЗОДОВ
следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 7 от ЗОДОВ.
Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация,
извън принципите на ефективността и еквивалентността (в този смисъл е Определение №
1500 от 28.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 638/2024 г., III г. о., ГК).
Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и
C-9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 –
Brasserie du Pêcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard
Kubler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически
състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на
правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на
частноправни субекти; 2. достатъчно съществено нарушение на тази норма и 3. пряка
причинна връзка между нарушението и вредите. Квалификацията "достатъчно съществено"
предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са
предоставени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид
са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или
неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена
умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е.
отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено умишлено или при
неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като
"достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва
отговорността на държавата.
Правото на ЕС не съдържа процесуалните правила, които да се приложат при
разглеждането на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната
автономия на държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на
Съда, вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните
2
юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като
все пак държавите-членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на
тези права във всеки отделен случай.
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или
общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според
посочената норма, искът за обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането
или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо
и с оглед твърденията за извършено нарушение от страна на прокуратурата, пасивно
легитимиран да отговаря по иска е именно Прокуратурата на Република България.
От гореизложеното следва, че основателността на предявения иск с правно основание
чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1)
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, 2)
нарушението следва да е достатъчно съществено, 3) да са причинени вреди, и 4) да е налице
причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Елементите от
горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно
доказване от ищеца – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът приема, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ. За да е
налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то следва да е налице
нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на
частноправните субекти. В частност въпреки надлежно разпределената му доказателствена
тежест, ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване допуснато
нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти.
Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е
служебно известно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът Е. Д.
М. се задържа в затвора в гр. С. в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“
по силата на Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД № 1018/2019г. по
описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по
ВНОХД № 102/2018г. в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018г. по НОХД №
646/2015г. на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.
198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в град С., пред „Прокредит
банк България“ АД, клон Л., като извършител, в съучастие с Е. Д. П. и Л. Т.Л. –
извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи –
сумата 136 072 лв., собственост на „Прокредит банк България“ АД и огнестрелно оръжие,
марка „Байкал“ № НОМЕР с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от
владението на Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и
заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с
огнестрелно оръжие.
Не се установява Върховният касационен съд да е достигнал до извод, че ищецът е бил
задържан по непредявено обвинение. Твърдените нарушения на правото на ЕС са изброени
бланкетно, без обосноваване на конкретна връзка с действията на ответника, а предвид
изложеното в исковата молба от действията на ответника не биха могли да произтекат
каквито и да е било вреди за ищеца. Следователно по делото не се установява нарушение на
правото на Европейския съюз (в този смисъл са Определение № 4874 от 29.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1339/2024 г., IV г. о., ГК, Решение № 6191 от 4.12.2023 г. на СГС по в. гр. д.
№ 4159/2023 г., Решение № 223 от 13.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13786/2023 г., и др.).
3
Ето защо съдът приема, че в настоящия случай не е налице първата от посочените
кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по реда
на чл. 2в ЗОДОВ и затова поради отсъствие на съществено нарушение на правото на ЕС, е
безпредметно да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият, обаче, не е сторил и претендирал разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша” № 2, осъдителен иск с правно основание
чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 09.06.2023 г. – 12.06.2023 г.,
изразяващи се в тежки болки и страдания, отчаяние, страх и безнадеждност, вследствие от
нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника във връзка с
постановяването на отказ по подадена от ищеца жалба на 07.06.2023 г. по пр. пр. № П –
123/2022 г. по описа на СГП, с искане за отмяна на незаконосъобразното му задържане,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4