Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 СЪСТАВ, в открито
заседание на първи април две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Богдана Желявска
при
участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа гр.д. № 5469 по описа за 2017 година докладвано от съдията, и за да се произнесе, взе пред вид :
Производството е образувано по предявени обективно
съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с §22 ПЗР КЗ (отм.). Образувано
е въз основа на искова молба, подадена от ищеца Н.Н.Т.
с ЕГН **********, представляван от пълномощника адв. К.Г.М.,
със съдебен адрес:***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***.
В исковата
молба се твърди,
че на 12.05.2015
г.,
около 18,40 ч. в гр. София, управлявайки мотоциклет Хонда
НВ400ЦР с рег. № ******по бул. „Цветан Лазаров“ с посока от СПЗ Слатина към бул.
„Асен Й.“ бил ударен в района кръстовището с вход и изход на магазин „Кауфланд“. Инцидентът бил причинен виновно от водачът на л.
а. Ровер 200 с рег. № ******Е.Д.Т., която се движила
по посочения булевард в противоположна посока, като в района на кръстовището
предприела маневра завиване на ляво без да пропусне насрещно-движещият се
мотоциклетист, при което по непредпазливост му причинила средна телесна
повреда, изразяваща се в открито многофрагментно счупване
на костите на левия крак. До момента ищецът бил претърпял 10 оперативни
интервенции за отстраняване на последиците от счупването.
Ищецът заявява,
че виновната водачка била осъдена с влязло в сила Решение от 01.06.2016 г. на
СРС, НО 1 с-в по НОХД № 710/2016 г. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл.342,
ал.1, предл. трето и във вр.
с чл.78 „а“ от НК, като същата била освободена от наказателна отговорност, но и
била наложена административна санкция – глоба в размер на 1 000 лева.
За лекия
автомобил, причинил катастрофата, ишцът твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по
з. п. № 02115000440440, валида за периода 03.02.2015
г. – 03.02.2016 г.
В тази
връзка ищецът предявява настоящите обективно съединени искове по чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка
с §22 ПЗР КЗ (отм.) срещу З. „Б.И.“ АД за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в размери както следва: за сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени болки и страдания (неимуществени вреди),
ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 12.05.2015 г. до 02.04.2017
г. с претендиран
размер от 28 858,33 лв., както и законната лихва върху първата сума от
датата на завеждане на исковата молба до пълно плащане; сумата от 5 867,16
лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на разноски за лечение, сторени в периода от 18.05.2015
г. до 23.03.2017
г., ведно със законната лихва
върху тази сума в размер на 872,10 лв., считано от 18.05.2015 г. до 23.03.2017
г., както и със законната лихва върху първата сума считано от датата на
исковата молба до пълно плащане; обезщетение за имуществени вреди под формата
на разноски за правна защита за заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство в ДП № ЗМ 11194/2015 г. по описа на СДВР и пр. пр. №
19054/2015 г. по описа на СРП в размер на 1 800 лв. както и адвокатско
възнаграждение пред СРС, НО, 1 състав по НОХД № 710/2016 г. в размер на
1 200 лв., ведно с лихвите за забава върху посочените суми, съответно за
горните суми: 247,63 лв. за периода от 25.11.2015 г. до 02.04.2017 г. и 107,35
лв. за периода 16.05.2016 г.- 02.04.2017 г. , както и законната лихва върху
главиците от датата на исковата молба до окончателно плащане. Общият размер на претендираното от ищеца обезщетение възлиза на
185 952,57 лв.
Ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Навежда оспорване на механизма
на ПТП и вината на водача на л. а. Ровер 200 с рег. №
******. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
постардалия, който не е съобразил скоростта си с
характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие и се е движил по осевата линия – на непозволено
място както и че е пътувал на мотоциклета без поставени протектори, в
противоречие с изискванията на ЗДвП, като степента му на вина в поне 90 %.
Отделно от
това ответната страна оспорва размера на предявената претенция като заявява, че
тя е завишена и не отговаря на критерия за справедливост според чл.52 ЗЗД.
Оспорва още по тяхното съдържание представените от ищеца медицински документи,
оспорва твърденията на ищеца, че е търпял продължителни болки и страдания, като
навежда твърдения, че те не са резултат на процесната
травма, а на предходни заболявания и хронично-дегенеративни състояния, от които
ищецът страдал преди ПТП. Оспорва също така и твърденията за посттравматично
стресово разстройство, претърпяно от ищеца, оспорва да е налице връзка между претендираните за обезвреда
разходи за лечение и настъпилото събитие.
Съдът като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо
място, следва да се посочи, че производството е инициирано по допустима искова
претенция на ищеца Н.Н.Т., намираща своето основание в разпоредбата на чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка
с §22 ПЗР КЗ (отм.).
По заявените от страните основания и възражения:
От представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
под № К389/12.05.2015 г. по описа на СДВР се установява фактът на настъпване на
процесното увреждащо събитие на 12.05.2015 г. с посочените в него участници –
л. а. Ровер
200 с рег. № ******,
управляван от Е.Д.Т. и мотоциклет Хонда НВ400ЦР с
рег. № ******, управляван от ищеца. Документът не се ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства и причини за
ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина
на настъпване на ПТП, съответно за противоправното му
причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на
събраните по делото допустими доказателствени
средства. Въпреки предстаявеният към исковата молба
препис от Решение от 01.06.2016 г. на СРС, НО 1 с-в по НОХД № 710/2016
г., съдът не следва да цени
същият като такъв по см. на чл.300 ГПК доколкото не са ангажирани доказателства
за влизане в законна сила на посоченият съдебен акт. Същевременно, относно
механизма на настъпване на ПТП са ангажирани писмени, гласни и експертни
доказателства, които безпротиворечиво и еднопосочно
установяват конкретната фактическа обстановка при настъпване на процесното събитие. Действително, установява се, че водачът
на лекият автомобил е предприел маневра за завиване на ляво, която поначало
винаги е свързана с пресичане на пътните ленти, предназначени за срещуположно-движещите
се МПС. Както събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Стоимирова, така и неоспорените изводи на вещото лице по
АТЕ установяват, че ударът е настъпил именно в момент, в който л. а. е бил
разположен косо или напречно спрямо надлъжната ос на пътя, по ширина в лентите
за насрещно движение тъй като е бил насочен за извършване на завой на ляво. Горната
фактическа констатация обуславя извод за пресичане на треакториите
между двете МПС. От правна страна, установява се че водачът на л. а. е имал
задължение и обективна възможност преди да предприеме маневрата да пропусне насрещно-движещият
се мотоциклет – по аргумент от чл.37, ал.1 ЗДвП. Неизпълнението на горното
правило е първопричина за настъпване на инцидента и произтеклите от него вреди,
като при доказана противоправност на деянието подлежи
на приложение нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, установяваща презумпция за вина.
Ответната страна не е провела насрещно доказване за опровергаване на споменатото
законово предположение за виновно причиняване на деликта.
Като съществен
за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране на
понесените от ищеца вреди. По отношение на тях съдът съобразява становището на приетата по делото Комплексна съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична експертиза доколкото и предвид липсата на специални
знания на решаващият орган самостоятелен доказателствен
анализ на обемната медицинска документация не е възможен. Съдът приема за
установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
понесъл травма на левия крак, изразяваща се в открита конквасация
(размачкване) на лявата подбедрица с многофрагментно счупване на двете кости – тибия и фибула (голям и малък
пищял). Активното му болнично лечение в продължила в периода от 12.05.2018 г. до 11.08.2015 г., в рамките на
което са му извършени множество (7 бр.) оперативни интервенции за целите на преодоляване
на последиците от травмата – репозиция на костите и
тяхното фиксиране, отстраняване на некротична тъкан и
кожни пластики. Описаните интервенции за извършвани под обща анестезия като е
провеждано и медикаментозно лечение чрез приема на антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи средства. Видно от изводите
на експертизата, лечението не се е случило в обичаен период, а е било съпроводено
с редица усложнения:
-
кожни усложнения, наложили извършването
на кожна пластика;
-
ищецът е развил хроничен фистулозен остеомиелит на костите
на травмираната подбедрица, представляващ инфекция на
костите и костния мозък, което се обяснява от вещите лица като често срещано
състояние при открити фрактури;
-
анкилоза (пълно обездвижване) на
лявата глезенна става;
-
Зудекова атрофия/дистрфия на костните структури, характеризираща се с болков синдром и втвърдяване на ставите, което се дължи на
разстройство на вегетативната нервна система.
Вещите преценяват извършените медицински намеси като
навременни и висококвалифицирани с оглед избягване на реалната вероятност от
ампутация на крайника.
Трайна последица за здравето на ищеца е скъсяването на
левия му крак с 4 см. заедно с т. нар. анкилоза –
липсата на активни и пасивни движения в глезенната
става. Горните обстоятелства ще водят до затруднена походка при постардалото лице, за която не е дадена медицинска прогноза
за пълно възстановяване. Налице са видими козметични дефекти (донорска кожа) по
повърхността на подбедрицата в резултат на
извършените пластики.
Относно наведените в исковата молба твърдения за това, че
случилият се с ищеца инцидент му е въздействал като психотравмен
агент, в резултат на което същият е развил депресивно състояние, съдът намира
за установено следното:
В хода на съдебното дирене са представени и приети писмени
доказателства (Епикриза от психиатрична клиника
МБАЛНП Св. Наум), от които се установява че ищецът е лекуван през месец
септември 2016 г. като му е поставена диагноза умерено тежък депресивен епизод,
като в снетата анамнеза е направена връзка между процесния
иницидент и оплакванията на пациента. Тази връзка
между влошеното му психично състояние се потвърждава и от приетата по делото
комплексна експертиза (в психиатричната й част), като вещото лице допълва още,
че конкретната диагноза на ищеца според класификатора на болестите би следвало
да бъде Протрахирана депресивна реакция, тъй като се
касае за депресивно състояние, настъпило в отговор на стресогенни
фактори: понесена болка, травма, множество операции, социална изолация и
неясната или песимистична прогноза за травмираният крак, за който следва да се
посочи е съществувала реална опасност от ампутация.
От правна страна, съдът приема за доказани
не само твърденията на ищеца, че инцидентът му се е отразил негативно в
психологичен аспект, но и че това се е случило до степен на болестно състояние,
описано вещото лице д-р С.. По медицинска прогноза не се очаква установеното
състояние да премине в качествено различно и по-тежко заболяване.
Съдът кредитира като последователни, аргументирани и
подкрепени от останалия доказателствен материал снетите показания на св. Ангелова и св.
Стоянова, които потвърждават фактическа картина съответна на експертните
изводи – за настъпила тежка травма на ищеца, която го е поставила в
невъзможност да се обслужва битово в рамките на продължителен периода, като
през първите два месеца се е придвижвал с помощта на инвалидна количка, а след
това с две патерици. Съобщават се подробни данни за влошеното му психологично
състояние, което свидетелите обясняват с чувството му за непълноценност и
изолираност заради трайното му травмиране на долния крайник.
При така възприетата от съда фактическа обстановка съдът
намира предявения иск за обезщетяване на неимущетвени
вреди за основателен като за целите на приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и
съгласно указанията в Постановление
№ 4/1968г. на Пленума на ВС съобрази характера и степента на претърпяланата
вреда, начина на получването й, продължителният
възстановителен период и наличието на трайни и дори пожизнени последици за
здравето му, намира, че справедливата парична за компенсация за търпените
болки, страдания и дискомфорт следва да се определи
на сумата от 60 000 лв. Горният извод съдът обоснова още с фактът, че въпреки
че не се очаква значително подобрение в състоянието му, също така и не са
налице медицински основания да се смята, че предстои ампутация на крака, който
е запазен.
Пред вид
частичната основателност на иска по чл.52 ЗЗД, съдът намира за основателна и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД като за претендираният период от датата на деликта
12.05.2015 г. до 02.04.2017 г. и при съобразяване с приетият от съда размер на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди, мораторното
обезщетение е в размер на 11 544,17 лв., изчислено с помощта на лихвен калкулатор. На ищецът се следва и
законната лихва върху главното вземане, считано от датата на исковата молба до
окончателно изпълнение на задължението.
По отношение на претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение по
представени разходо-оправдателни документи, съдът
намира същата за недоказана, а оттам и неоснователна. При липсата на специални
знания в областта на медицината, настоящият съдебен състав не може да направи
еднозначен извод за необходимостта и обосноваността на всеки отделен разход по представените
от ищеца многобройни счетоводни документи. Причинно-следствената връзка между
травмата и необходимостта от провежданото лечение, за което е заплатено, изрично
се оспорва от ответната страна, без обаче в тази насока ищецът да е провел
главно доказване.
По отношение на претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди под формата на съдебни разноски за осъществявано от адв. М. процесуално представителство по воденото по случая
наказателно производство (в неговата досъдебна и съдебна фаза) съдът приема
следното:
В настоящата
хипотеза съдът следва да извърши преценка на законовите разпоредби, очертаващи
застрахователното покритие по полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а именно чл.267 и чл.268 от КЗ (отм.). Действащата и приложима
към релевантната дата на на издаване на процесната з. п. № 02115000440440, валидна за периода 03.02.2015
г. – 03.02.2016 г., норми
сочат като изключение от покритието вреди под формата на съдебни разноски,
които увредените/пострадали лица са направили във връзка със увреждащото
събитие – аргумент от чл.268, т.10 КЗ (отм.). Покритият риск за носене на
отговорност за съдебни разноски по чл.223, ал.4 КЗ (отм.) не може да намери
приложение в настоящата хипотеза, доколкото той е адресиран към отношенията
между застраховател и застрахован (делинквент) и то в
хипотеза, при която застрахователят е бил привлечен за участие в производството
по установяване гражданската отговорност на застрахованото лице, каквато процесната ситуация не е. Следва да се отбележи още, че ищецът
не е участвал като страна в съдебната фаза на наказателното производство доколкото
същото се е развило по особената процедура на глава 28 НК - освобождаване от
наказателна отговорност (чл.78а НК), при което не се допуска конституиране на частни
обвинители или граждански ищци. По тези съображения съдът счита, че разходът за
процесуално представителство и защита пред съд по НОХД № 710/2016
г. се явява необоснован,а предявената
искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпени
имуществени вреди под формата на съдебни разноски за защита – изцяло за
неоснователна.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото за неоснователно.
В хода на
съдебното дирене не се събраха доказателства за допуснати от мотоциклетиска нарушения на правилата за движение, които да
са създали предпоставки или условия за настъпване на инцидента, в нито една от неведените от ответника насоки.
По разноските:
Ищцовата страна
претендира разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съгласно списък в общ размер
на 12 650 лв, от които по съразмерност, съобразно
уважената част от исковете, й се следва сумата 3 040,86 лв.
Ответникът претендира
присъждане на разноски в общ размер на 18 640 лв., като по съразмерност,
съобразно отхвърлената част от исковете, съдът приема, че му се следват такива
в размер 11 228,92 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Н.Т. с ЕГН **********,
представляван от пълномощника адв. К.Г.М., със съдебен адрес:*** сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка
с §22 ПЗР КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата
на исковата молба 03.05.2017 г. до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата до пълния заявен размер от 150 000 лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Н.Т. с ЕГН **********,
представляван от пълномощника адв. К.Г.М., със съдебен адрес:*** сумата от 11 544,17 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, дължимо за периода от датата на деликта 12.05.2015 г. до 02.04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с §22 ПЗР КЗ (отм.) за
обезщетяване на имуществени вреди под формата на разноски за лечение в размер
на 5 867,16 лв. като недоказана и неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка
с §22 ПЗР КЗ (отм.) за обезщетяване на имуществени вреди под формата на
разноски за правна защита в размер на 3 000 лв. като недоказана и
неоснователна.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Н.Т. с ЕГН **********,
представляван от пълномощника адв. К.Г.М., със съдебен адрес:*** сумата от 3 040,86 лв., представляваща разноски на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.Т.
с ЕГН **********, представляван от
пълномощника адв. К.Г.М., със съдебен адрес:*** да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 11 228,92
лв., представляваща разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски Апелативен Съд в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: