Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 226 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 5 от
Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано
е по жалба, уточнена с Допълнение към жалба рег.№ ДА-01-1442/15.06.2020г. по
описа на ШАдмС и Становище-позиция рег.№ ДА-01-1527/22.06.2020г. по описа на
ШАдмС, депозирани от В.С.И. ***, срещу Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г., издадено от Директора на
Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – гр.Шумен. С атакуваното Направление, оспорването
по административен ред срещу което е отхвърлено с Решение № 27-94В-00-0239#2/04.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане (РДСП) – гр.Шумен, на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на
подадено заявление-декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/640 от 28.02.2020г. и
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на
31.03.2020г., на В.С.И. са определени 130 броя часове месечно за лична помощ,
за срок до 31.03.2025г.
В жалбата
се изразява несъгласие с атакуваното Направление поради факта, че
индивидуалната оценка на потребностите на оспорващия е изготвена без неговото присъствие
или на упълномощения от него представител, както и при неспазване на
изискванията на Методиката за извършване на индивидуална оценка на
потребностите за подкрепа на хората с увреждания. От страна на изготвилия
индивидуалната оценка социален работник не е била използвана детайлна информация, в
т.ч. актуални медицински заключения. Въз основа на изложените доводи се отправя
искане за отмяна на атакувания административен акт.
В съдебно
заседание оспорващият В.И., редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата, сочейки, че атакуваното с нея Направление е незаконосъобразно,
доколкото състоянието му изисква определяне на максималния допустим брой часове
месечно лична помощ, а именно 168 часа. Отправя искане за отмяна на атакувания
индивидуален административен акт и връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне, при което да му бъдат определени 168 часа месечно
лична помощ.
Ответникът –
Директор на Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен, редовно призован, се
явява лично, като оспорва основателността на жалбата. Сочи, че Направлението е
съобразено с приложимите нормативни разпоредби, доколкото здравословното
състояние на оспорващия не налага определяне на максималния брой часове лична
помощ, предвид липсата на поражения върху храносмилателната и отделителната
система на жалбоподателя, както и с оглед обстоятелството, че същият е със
съхранен интелект. Счита, че провеждането на анкетата с оспорващия по телефона
не е осъществено в нарушение на административнопроизводствените правила,
доколкото е сторено по време на обявеното в страната извънредно положение,
наложило ограничаване на социалните контакти. Отправя искане за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Експертно
решение № И 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“АД (за краткост
ЕР на ТЕЛК) на оспорващия В.С.И. е определена трайно намалена работоспособност
в размер на 100 % с чужда помощ пожизнено.
На 28.02.2020г. В.С.И. депозирал
Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по
чл.20, ал.1 от ЗХУ с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/640/28.02.2020г., адресирана до Директора
на ДСП-гр.Шумен. Към декларацията приложил Формуляр за самооценка на лице с
увреждане по образец, в който отразил, че е със 100% трайно намалена
работоспособност, обусловена от физическа недостатъчност поради дистрофия на
мускулите и 70% намалено зрение, както и, че не страда от интелектуална
недостатъчност. Във Формуляра за самооценка оспорващият посочил услугите, които
желае да ползва, в т.ч. ползване на лична помощ, с цел осъществяване на лична
хигиена, хранене, преместване, придвижване, помощ при изправяне в леглото.
На 27.03.2020г.
социалният работник Виолета Василева провела анкета посредством телефонен
разговор (видно от направеното отбелязване на гърба на подаденото от В.И.
заявление - декларация), въз основа на която изготвила Формуляр за попълване от
служител, водещ случая, за извършване на индивидуална оценка на потребностите
по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИС/Д-Н/690/28.02.2020г., в който отразила,
че оспорващият се нуждае от общо 130 часа лична помощ месечно, определени въз
основа на установените общо 105 точки в резултат на проведената анкета.
На 31.03.2020г. била
изготвена индивидуална оценка на потребностите на В.И., в която също е
отразено, че той има потребност от предоставяне на лична помощ за период от 01.03.2020г.
до 31.03.2025г., с общ брой часове за лична помощ – 130 и степен на зависимост
– четвърта, изразяваща се в тотална зависимост/затруднения.
С Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г., издадено от Директора на ДСП
– гр.Шумен, на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на подадено
заявление-декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/640 от 28.02.2020г. и заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 31.03.2020г., на В.С.И. били
определени 130 броя часове месечно за лична помощ, за срок до 31.03.2025г.
На същата
дата административният орган издал и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г., с която отпуснал на
оспорващия месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ в размер на 108,90 лева,
считано от 01.03.2020г. до 31.03.2025г.
С жалба вх.№
27-94В-00-0239/15.04.2020г., депозирана в рамките на 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК (доколкото актът е издаден на 01.04.2020г., а жалбата е подадена на
15.04.2020г.) В.И. оспорил Направлението и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. по административен ред.
С Решение №
27-94В-00-0239#2/04.05.2020г. Директорът на
РДСП-гр.Шумен отхвърлил жалбата срещу двата административни акта, като
неоснователна. По отношение на Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г. горестоящият орган приел, че отпуснатата на оспорващия
лична помощ от 130 часа месечно е съобразена с характера и степента на
уврежданията му. В тази връзка посочил, че при оценката на потребностите му е
съобразена невъзможността за двигателно функциониране, поради което относно
„Двигателно функциониране“ му е определен максималния брой точки – 36. По
отношение на „Самообслужване“ правилно са определени 26 точки, доколкото лицето
самостоятелно се храни и пие от чаша, разпознава храната си като такава,
използва прибори, сервира храната си (за което са му определени 3 точки – много
тежка зависимост); самостоятелно се грижи за здравословното си състояние, като
разпознава, дозира и приема лекарствени продукти под час и в определена доза,
или самостоятелно използва медицински средства (за което са му определени 3
точки – много тежка зависимост), а по останалите критерии са определени
максимален брой точки. Относно "Ориентация и защита" правилно са определени
9 точки, тъй като не е налице степен на зависимост по т.4.3.1. – самостоятелно
се ориентира за себе си, за време, местоположение и пространство, като
разпознава ден, нощ, месец, година, в кой град се намира и на кое място спрямо
сгради, улици и хора (по който показател са определени 0 точки); по т.4.3.2. от
Формуляра Приложение № 2 към Методиката – самостоятелно и осъзнато може да
поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми, като
вербално, чрез алтернативен начин на комуникация, (жестове, мимики, символи)
или чрез други средства (за което му е определена 1 точка); по 4.3.3. –
самостоятелно и осъзнато може да избегне ситуации на риск в дома и извън него,
като пресичане на улица, предпазване и самосъхранение при ползване на техника
или битова химия (за което са му определени максималния брой от 4 точки); по
4.3.4. – има самостоятелен достъп и сигурност в дома, като отключва и заключва
вратата, отваря и затваря прозорци, не отваря на непознати (за което са му
определени максималния брой от 4 точки); по 4.3.5. – има необходимост от
специални предпазни мерки, като рисково поведение, загуба на съзнание и
агресия/автоагресия (за което са му определени 0 точки). По отношение на
показател "Психо-социални функции" също приел, че е определен
правилният брой точки – 3 точки, тъй като не е налице степен на зависимост
относно т.4.4.1. – концентрация и устойчивост на вниманието,като задържа
вниманието си за 5 минути, 20 минути, 45 минути (за което са му определени 0
точки); относно т.4.4.2. – спазване на социалното поведение, като разбира,
приема и спазва социалните норми или инструкции на поведение навън, в позната
домашна обстановка, в затворена непозната среда (детска градина, училище,
социални услуги, обществено място, работно място, други) (за което са му
определени 0 точки); относно 4.4.3. – самостоятелно и осъзнато организира
ежедневието си, като се справя с рутинни ситуации и проблеми в домашна среда, в
затворена среда извън дома, при срещи и социални контакти (за което са
определени 3 точки). По показател "Социално функциониране" също приел,
че е определен правилният брой точки – 16, доколкото не е налице степен на
зависимост по т.5.1.5. – самостоятелно и осъзнато комуникира, като възприема
информация чрез различните общо присъщи форми на комуникация (за което са му
определени 0 точки) и по т.5.1.6. – самостоятелно и осъзнато възпроизвежда информация
чрез различни общодостъпни форми на комуникация(за което са му определени 0
точки). Относно показател "Изпълнение на дейности в домашна среда" приел,
че правилно са определени максималният брой точки – 8. Относно показател
"Социални взаимоотношения" посочил, че общият брой точки е 7 (колкото
са определени и от Директора на ДСП-гр.Шумен), доколкото по т.5.3.1. – да
изгражда и поддържа самостоятелно контакти с други хора, в домашна среда, в
затворена непозната среда извън дома, на оспорващия са определени 3 точки при
максимално възможен брой 4 точки, а по т.5.3.2. – да участва самостоятелно в
дейности заедно с други хора, да инициира участията си, има интерес да участва,
има възможност да участва му е определен максималният брой от 4 точки. Въз
основа на изложеното горестоящият орган заключил, че общият брой точки са
определени на база установената степен на зависимост, като в конкретния случай
тя е най-високата четвърта степен на зависимост и доколкото общият брой точки,
които са определени, е 105, след умножаването им с коефициент 1,235 (съобразно
чл.10, ал.3, т.1, б.“а“ от Методиката) се получават 130 часа месечно, колкото е
установил и административният орган.
Решението на
горестоящия орган било съобщено на оспорващия на 07.05.2020г. (видно от
приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка).
На 12.05.2020г. В.И.
депозирал жалба пред Административен съд-гр.Шумен срещу Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. и
срещу Направление за включване в механизма "Лична помощ" № *********/01.04.2020г.,
издадени от Директора на ДСП – гр.Шумен. Въз основа на жалбата е образувано АД
№ 215/2020г. по описа на ШАдмС. С определение от 27.05.2020г. по АД №
215/2020г. съдията-докладчик по същото е приел, че предмет на разглеждане по
същото следва да остане само Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от
01.04.2020г., поради което е отделил от материалите по посоченото дело оспорването по
жалба на В.С.И. срещу Направление за включване в механизма "Лична помощ" № *********/01.04.2020г.,
издадено от Директора на ДСП – гр.Шумен, като е разпоредил оспорването в тази
му част да се докладва на Председателя на ШАдмС за образуване на ново дело. По
тази причина на 29.05.2020г. е образувано настоящото АД № 223/2020г. по описа
на ШАдмС, с предмет - оспорването по жалба на В.С.И. срещу Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г., издадено от Директора на ДСП
– гр.Шумен.
В хода на
съдебното производство по делото са представени документите, съставляващи част
от административната преписка по издаване на оспорения индивидуален
административен акт.
Служебно
са изискани и приложени служебни справки относно предмета и движението по АД №
215/2020г. и АД № 233/2020г. по описа на ШАдмС, като към служебната справка по
АД № 215/2020г. е приложено и заверено копие от постановеното по същото Решение
№ 94/08.07.2020г., влязло в законна сила на 28.07.2020г., с което жалбата на В.И.
в частта й, насочена срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП
от 01.04.2020г., с която му е отпусната месечна финансова подкрепа в
размер на 108,90 лева, считано от 01.03.2020г. до 31.03.2025г., е отхвърлена,
като неоснователна.
По искане на
оспорващия в проведеното съдебно заседание като свидетел е разпитана М.И.Б.–
личен асистент на В.И., която свидетелства относно вида и характера на
уврежданията на оспорващия и произтичащите от това ограничения и последици.
Съдът кредитира изцяло показанията на посоченото лице, доколкото същите са
последователни, логични и непротиворечиви, още повече, че същите кореспондират
с останалите доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на
оспорване по делото е индивидуален административен акт - Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г., издадено от Директора на ДСП
– гр.Шумен, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Обстоятелството, че с Направлението на лицето са определени 130 часа
месечно лична помощ не изключват правния му интерес от неговото оспорване,
доколкото жалбоподателят твърди, че има право на по-голям брой часове лична
помощ и максималният брой часове, които могат да бъдат определени, е 168 часа
(т.е. повече от определените на лицето). Решението на директора на РДСП – гр.Шумен
е съобщено на оспорващия на 07.05.2020г., поради което жалбата, подадена на 12.05.2020г.
(което е посочено изрично в обстоятелствената част на Решение № 94/08.07.2020г.
по АД № 215/2020г. по описа на ШАдмС), се явява депозирана в срок. Впрочем,
дори и да се приеме, че същата не е подадена на 12.05.2020г., доколкото
настоящото АД № 223/2020г. е образувано на 29.05.2020г., а съгласно чл.3, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13
от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. в бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г.) за срока от 13
март 2020 г. до 21.05.2020г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението, като производството по обжалване
на Направленията за лична помощ не е включено в това приложение, дори и да не
бяха налице данни за иницииране на производството на по-ранна дата, това не
рефлектира върху извода за срочност на оспорването.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е основателна,
по следните съображения:
В изпълнение на
задължението си по чл. 168 АПК
съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите
директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от
него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с
определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по
ред, определени със закон, като по силата на чл.21, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по
настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите
"Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото
оспорваното Направление е издадено от директора на ДСП-гр.Шумен, съдът приема,
че това е сторено от материално и териториално компетентния административен
орган, предвид това, че оспорващият е с настоящ и постоянен адрес ***.
Направлението е
изготвено в предписаната от закона писмена форма, но не притежава всички
необходими реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК и в частност – в същото не са изложени фактически основания относно
това защо административният орган е приел, че по показателите по подт.4.2.4. и
4.2.7. от т.4.2.“Проблеми, свързани със самообслужването“; по подт. 4.3.1.,
4.3.2. и 4.3.5. от т.4.3.“Има ли човекът с увреждане нарушения в ориентацията и
самозащитата?“; по всички подточки от т.4.4. „Има ли човекът с увреждане
проблеми с психо-социални функции?“; по подт. 5.1.5. и 5.1.6. от т.5.1.“Проблеми, свързани със социалното
функциониране“; и по подт.5.3.1. от т.5.3. „Проблеми на човека с увреждане в
социалните взаимоотношения“, не е налице зависимост или зависимостта на лицето
с увреждане не е от четвъртата, най-висока степен – тотална зависимост, по
отношение на въпросния показател. Действително
няма пречка мотивите да са изложени в друг документ, издаден в хода на административното
производство, на който административният орган изрично се позовава, но в случая
не е налице такъв документ, доколкото във Формуляра за попълване от служител,
водещ случая и в Индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания
от 31.03.2020г. не е даден отговор на въпроса защо и въз основа на какви данни
е направена обективираната във Формуляра на водещия случая служител оценка.
Такива аргументи не се съдържат и в решението на горестоящия административен
орган, постановено по повод оспорването на Направлението по административен
ред, доколкото Директорът на РДСП-гр.Шумен се е задоволил с възпроизвеждане и
солидаризиране със съдържащите се във Формуляра за попълване от служител, водещ
случая, констатации, без да се аргументира защо ги възприема, респективно защо
не споделя част от заявените от самия оспорващ в попълнения от него Формуляр
ограничения, произтичащи от увреждането му.
Липсата на мотиви
досежно посочените обстоятелства е попречило на В.И. да организира защитата си
в пълен обем, доколкото е препятствало възможността му да установи причините,
поради които административният орган е приел, че може да извършва самостоятелно
някои от дейностите, имащи значение за определяне наличието, респ.степента на
зависимост. Липсата на фактически установявания досежно посочените показатели
се явява пречка и съдът да извърши проверка на досежно законосъобразността на
определения от административния орган брой точки съобразно Приложение № 2 към
Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (за краткост Методиката),
респективно се явява достатъчно основание за отмяна на атакувания
административен акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение в
изискванията за форма.
На следващо място
съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на обжалваното
Направление административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. С Постановление
№ 64 от 29.03.2019 г. на Министерския съвет на Република България е
приета Методика
за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания, въз основа на която се урежда начинът за изготвянето на
индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1
от ЗХУ. Съгласно чл. 15, ал. 3
от ППЗХУ, "при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с
увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая,
задължително: 1.
осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му
за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2.
провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с
човека, който полага грижи за него".
Видно от доказателствата по
делото, водещият случая служител е направил анкета посредством
проведен на 27.03.2020г. телефонен разговор. Липсва обаче съставен протокол или
друг документ, удостоверяващ с кого е проведен този разговор, в т.ч. дали е
проведен с лицето с увреждания или с човека, полагащ грижи за него, не е
надлежно документирано какви въпроси са били задавани, както и какви отговори
са били получени. При това положение не става ясно въз основа на какви факти
социалният работник е преценил в какво се коренят степента и вида на
уврежданията на оспорващия, както и защо не кредитира достоверността на част от
обстоятелствата, декларирани от В.И., касаещи възможностите му да извършва или
не определени дейности.
Наред с това, в хода
на административното производство изобщо не е осъществен личен контакт с човека
с увреждане и не е извършено посещение в дома му, което В.И. заявява изрично,
установява се от показанията на св.М.Б. и не се оспорва от ответната страна. Наличието на попълнен от
лицето формуляр за самооценка не освобождава служителя, водещ случая, от
задължението му, произтичащо от чл.15, ал.3, т.1 от ППЗХУ за личен контакт с човека с увреждане и
извършване на
посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и
потребности, доколкото това задължение е императивно и стриктното му спазване е
условие за законосъобразното протичане и приключване на административното
производство.
Освен това, съгласно чл.14, ал.1 от ППЗХУ, индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или
на лицата по чл. 21, ал. 2, т.
2 – 5 от ЗХУ се изготвя
от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към
Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ. Според чл.16, ал.2 от ППЗХУ, заключенията по
чл.23, ал.1, т.3 от ЗХУ се обсъждат на заседание на специализирания отдел, като
по силата на чл.16, ал.4 от същия правилник, всеки човек с увреждане има право
да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности, за което
специализираният отдел го уведомява не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието,
на което ще се разглежда подаденото от него заявление (чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ). В случая няма данни, а и не се твърди оспорващият да е бил поканен на
заседанието на специализирания отдел, на което е изготвена индивидуалната
оценка на потребностите му, като по този начин също е нарушено правото му на
защита, доколкото той е бил лишен от възможност да изложи възраженията си срещу
констатациите във Формуляра, изготвен от водещия случая социален работник и
произтичащите от това последници досежно общия брой на определените точки и
произтичащите от това общ брой часове лична подкрепа месечно.
С оглед на това съдът намира,
че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, пряко рефлектиращи върху обосноваността на
изготвената индивидуална оценка на потребностите и определените въз основа на
нея часове лична помощ. С неизвършването на изискуемото посещение в дома на
лицето с увреждане и личен контакт с него, както и с неосигуряване възможността му да вземе
участие в заседанието, в което е приета индивидуалната му оценка, правото на
защита на жалбоподателя е нарушено, доколкото същият е бил лишен от възможността да докаже и да получи адекватна за състоянието му лична помощ, включително
относно определения брой часове лична помощ.
Хората с уреждания се ползват
със засилената защита на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на РБългария, лицата с физически и психически увреждания се намират под
особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в
редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. В хода
на административното производство са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, нарушаващи както правото на защита на участващото в
процедурата лице, така и императивни процесуални норми, което се явява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания административен
акт.
Ирелевантно за
направения извод е обстоятелството, че Направлението е издадено по време на
обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение
в РБългария. Видно от чл.22, ал.5 от ЗХУ, приет с § 9 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България при заявена, но не навременно
установена потребност на човека с увреждане, лицето има право на вида подкрепа
от датата на подаване на документите по чл. 21, ал. 3,
въз основа на заключенията от изготвената индивидуална оценка на потребностите
по чл. 20. Не е посочено обаче, че за
периода на извънредното положение отпадат произтичащите от чл.15, ал.3 от ППЗХУ,
чл.16, ал.4 и чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ задължения на административния орган. И
доколкото същите са императивни, и са регламентирани единствено и само в
интерес на лицата с увреждания, тяхното несъблюдаване, независимо от причините
за това, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Още повече, че в случая, освен че са императивни, неспазването на тези
правила е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства, от значение
за правния спор по смисъла на чл.35 от АПК, като тяхното допускане безспорно е
рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление, обективирано в
обжалвания акт, доколкото, ако не беше допуснато, би се стигнало до
волеизявление с различно съдържание.
Обсъденият по-горе порок – липса на
фактически основания, довели до формиране на волеизявлението в атакувания акт,
се явява пречка за осъществяване на съдебния контрол по отношение приложението
на материалния закон и неговата цел, доколкото липсва яснота по въпроса на кои
факти следва да се търси нормативното регулиране. Все пак с оглед фактите,
установени в хода на съдебното производство следва да се приеме, че атакуваното
Направление е издадено при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел,
поради следните съображения:
Оспореното направление е издадено в производството по чл.25, ал.2 от ЗХУ,
инициирано със заявление – декларация на жалбоподателя като човек с увреждане,
довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в
ежедневието и до зависимост от чужда помощ. Съгласно цитираната разпоредба, въз
основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на
дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно
лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове.
Според чл.22, ал.3 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите, включително
оценката за потребността от предоставяне на лична помощ, се изготвя по Методика за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания,
приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната
политика. За целта с Постановление № 64
от 29.03.2019 г. на Министерския съвет на Република България е
приета такава Методика,
според чл.10, ал.1 от която, правото на предоставяне на лична помощ се
осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка, като
определянето на броя часове за предоставяне на лична помощ се основава на
следните четири степени: 1. първа степен – умерена зависимост/затруднения – при
нужда от помощ за извършване на различни дейности в ежедневния живот от няколко
пъти на месец или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална
автономност; 2. втора степен – тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ
за извършване на различни дейности в ежедневния живот до два пъти на ден или
при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност; 3. трета
степен – много тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за извършване
на различни дейности в ежедневния живот не повече от четири пъти на ден или при
необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност; 4. четвърта
степен – тотална зависимост/затруднения – при нужда от помощ и постоянна
подкрепа от друго лице за извършване на различни дейности в ежедневния живот
повече от четири пъти на ден поради пълната загуба на физическа, умствена,
интелектуална или сетивна автономност.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
ЗХУ, направлението се издава
въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които
съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката.
От друга страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка
на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1, т.
1 до т. 7, вкл. от ЗХУ.
Част от необходимата информация е самооценката на човека с увреждане за
затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането, т.е. здравословното
състояние на конкретния заявител. Източник на визираните данни са формуляра за
самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП и медицински
документи, съотв. експертно решение на ТЕЛК. Същите са приложения към
заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от
ЗХУ.
В случая, при изготвяне на
индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателя, респ. при издаване на оспореното Направление, административният орган не
е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в ЕР на ТЕЛК на оспорващия, с което е нарушил правилата, въведени с
цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК.
Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра за
самооценка и в ЕР на ТЕЛК на оспорващия, от една
страна и данните в индивидуалната оценка на потребностите, приета от
административния орган, от друга страна. Налице е
незачитане на информацията от самооценката на жалбоподателя.
Така например, в част
II
"Самообслужване", графа "Хранене" от Формуляра за
самооценка, оспорващият е посочил, че: не може самостоятелно да се храни и да
пие от чаша, не може самостоятелно да сервира храната си, не може да използва
прибори за хранене, както и, че разпознава храната. Тези негови твърдения се
потвърждават изцяло от показанията на св.М.Б., която изрично сочи, че
оспорващият не е в състояние да сервира храната си, не може да се храни
самостоятелно, поради което тя го храни и му дава да пие течности, както и, че
лицето разпознава храната, тъй като е със съхранен интелект. В същото време,
видно от Формуляра, изготвен от водещия случая служител, в 4
част:"Информация за наличните проблеми с функционирането на човека с
увреждане", т.4.2. "Самообслужване", подт.4.2.4.
"Самостоятелно се храни и пие от чаша, като разпознава храната като
такава, използва прибори, сервира храната си", социалният работник е
констатирал, че оспорващият е със степен на много тежка зависимост/затруднения,
посредством отбелязване на 3 точки, при максимален размер от 4 точки. От
изложеното следва извода, че според
заявеното от лицето с увреждане и установено в хода на съдебното производство
от представеното ЕР на ТЕЛК и показанията на св.М.Б., по този въпрос лицето с
увреждане е с цялостна зависимост от чужда помощ по смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от Методиката,
доколкото не е в състояние самостоятелно да си сервира, да се нахрани или да пие
от чаша, респективно се нуждае от помощ и постоянна
подкрепа от друго лице повече от четири пъти на ден и подлежи
на оценяване с 4 точки, а социалният работник му е определил 3 точки,
съответстващи на трета
степен - много тежка зависимост/затруднения,
по смисъла на чл.10, ал.1, т.3 от Методиката, която не е съобразена с
обстоятелството, че по обсъждания показател оспорващият се нуждае от постоянна
подкрепа от друго лице и не е в състояние да извършва сам нито една от
описаните дейности. Този извод не се променя от
факта, че жалбоподателят разпознава храната си, доколкото това, че разбира с
какво се храни, не изключва тоталната невъзможност сам да се нахрани или да пие
от чаша, поради което неоснователно административният орган е приел, че
разпознаването на храната изключва подобна зависимост на лицето с увреждане от
чужда помощ. Изложеното обуславя извода, че степента на зависимост по този
показател е определена от административния орган в разрез с приложимите
материалноправни разпоредби.
На следващо място, в
част II
"Самообслужване", раздел "Грижи за здравословното
състояние" от Формуляра за самооценка, оспорващият е посочил, че не може
самостоятелно да се грижи за здравословното си състояние, не може самостоятелно
да използва медицински средства (инжекции, кислород, други), не може да дозира
медикаменти и не може да приема медикаменти в определеното време. Тези негови
твърдения се потвърждават изцяло от показанията на св.М.Б., която изрично сочи,
че оспорващият може да приема медикаменти единствено, когато тя му постави
лекарството в устата и му подаде вода със специалната чаша със сламка; че не
може сам да извади таблетка от блистер, нито да дозира лекарство. В същото
време, видно от Формуляра, изготвен от водещия случая служител, в 4 част:"Информация
за наличните проблеми с функционирането на човека с увреждане", т.4.2. "Самообслужване",
подт.4.2.7. "Самостоятелно се грижи за здравословното си състояние, като
разпознава и дозира, приема лекарствени продукти под час и в определена доза
или самостоятелно използва медицински средства (инжекции, кислород, други)“,
социалният работник е констатирал, че оспорващият е със степен на много тежка
зависимост/затруднения, посредством отбелязване на 3 точки, при максимален
размер от 4 точки. От изложеното следва извода, че според заявеното от лицето с увреждане и
установено в хода на съдебното производство, оспорващият се нуждае от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за
извършване на съответните дейности в ежедневния живот повече от четири пъти на ден поради пълната загуба на физическа автономност, респективно е налице цялостна зависимост/затруднение по съответния
основен въпрос по смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от Методиката и подлежи на
оценяване с 4 точки, а социалният работник му е определил 3 точки,
съответстващи на трета
степен - много тежка зависимост/затруднения, по смисъла на чл.10, ал.1, т.3 от Методиката,
която не е съобразена с обстоятелството, че по обсъждания показател оспорващият
не е в състояние да извършва без чужда помощ нито една от описаните дейности.
Без значение за този извод е, че интелекта на лицето е напълно съхранен, след
като е безспорно установената тотална зависимост от друго лице по обсъждания
въпрос. Изложеното обуславя извода, че степента на
зависимост по този показател е определена от административния орган при
несъблюдаване на приложимите материалноправни разпоредби.
Същото е положението относно част III "Ориентация и самозащита", раздел "Ориентация и
самозащита" от Формуляра за самооценка, където оспорващият е декларирал,
че може самостоятелно да поиска помощ, може да съобщи за състоянието си с думи,
не може да поиска помощ с жестове и мимики, може да поиска помощ по друг начин,
напр.телефон. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.М.Б.. По
този въпрос в т.4.3. „Ориентация и самозащита“, подт.4.3.2. „Самостоятелно и
осъзнато може да поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на
проблеми, като вербално, чрез алтернативен начин на комуникация (жестове,
мимики, символи) или чрез други средства“ от Формуляра, изготвен от водещия
случая служител, последният е поставил 1 точка. Т.е. по този показател е
прието, че оспорващият е в състояние на умерена зависимост/затруднения, при
нужда от помощ за извършването им от няколко пъти на месец или при необходимост
от ограничена подкрепа за персонална автономност. В същото време, с оглед
обстоятелството, че оспорващият е със 100% трайно намалена работоспособност с
чужда помощ, каквато се предоставя на лица, които не са в състояние да се
обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности (чл.68,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза), не може да се приеме, че
оспорващият има нужда от чужда помощ по обсъждания показател само няколко пъти
на месец. С оглед невъзможността на последния да се движи, както и да
комуникира с мимики, жестове или символи, съдът намира, че въпросната
зависимост би следвало да се квалифицира като четвърта степен на зависимост – тотална
зависимост/затруднения, при нужда от помощ повече от четири пъти на ден по
смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗХУ, което обуславя извода, че и по този
показател административният орган е нарушил относимите материалноправни
разпоредби.
Аналогичен извод следва да се
направи и досежно самостоятелното организиране на
ежедневието на лицето с увреждане. Според част IV "Психо-социални функции" на
Формуляра за самооценка на лицето с увреждания, на въпроса "Как се справяте
със самостоятелното организиране на ежедневието" оспорващият е отбелязал,
че: "не може самостоятелно да организира ежедневието си; не може
самостоятелно да осъществява социални контакти; не може самостоятелно да се
справя с рутинни ситуации или проблеми в затворена позната среда извън дома; не
може самостоятелно да се справя с рутинни ситуации или проблеми в домашна среда".
Тези негови изявления са в унисон с показанията на св.М.Б., която сочи, че без
чужда помощ В.И. не може да осъществява социалните си контакти нито в домашна
среда, нито в затворена среда извън дома, тъй като не е в състояние да се
придвижи в рамките на дома си или извън него. От това следва, че оспорващият е
в състояние на тотална зависимост и по отношение на този показател, доколкото
поради пълната загуба на физическа автономност се нуждае от помощ и постоянна
подкрепа от друго лице, респективно му се дължат 4 точки. В същото време във
Формуляра, изготвен от социалния работник, относно този показател (т.IV.„Психо-социални
функции“, подт.“Самостоятелно организиране на ежедневието“) е отбелязано, че
оспорващият е в състояние на много тежка зависимост, доколкото са му определени
3 точки от максимално възможните 4 точки. Тази констатация на длъжностното лице
не съответства на действителното състояние на В.И., с оглед установената
тотална зависимост на оспорващия от чужда помощ, явяваща се пречка сам да
организира ежедневието си, поради което преценката на административния орган и
по този показател е в противоречие с приложимите материалноправни норми.
Във Формуляра за
самооценка на лицето с увреждания, част V "Социално функциониране", на
въпроса "Как се справяте с възпроизвеждането на информация",
оспорващият е заявил, че не може да възпроизвежда информация чрез всички
общодостъпни форми на комуникация. В този смисъл са и показанията на св.М.Б.,
доколкото последната сочи, че оспорващият не може да движи ръцете и краката си,
което изключва възможността за възпроизвеждане на информация например чрез
жестове или чрез изготвяне на писмен текст, безспорно представляващи
общодостъпна форма на комуникация. Този извод следва и от представеното ЕР на
ТЕЛК на В.И., в което е посочено, че той е със 100% загубена работоспособност и
необходимост от чужда помощ, като състоянието е пожизнено. В същото време в
изготвения от социалния работник формуляр са отразени 0 точки по този
показател, което означава, че липсва каквато и да е зависимост на лицето от
чужда помощ, което категорично не е вярно, с оглед изложеното по-горе. В този
смисъл, преценката на административния орган, че лицето няма проблем по
обсъждания показател, освен че не е мотивирана по никакъв начин, не съответства
на действителното състояние на лицето, което и по този показател е в състояние
на тотална зависимост по смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от Методиката, доколкото
не е в състояние да използва всички способи за комуникация. В тази връзка съдът
намира за необходимо да отбележи, че възможността на оспорващия да комуникира
вербално не променя направения извод, тъй като поставеният по-горе въпрос не
изисква изясняване дали лицето въобще може да възпроизвежда информация чрез
някоя от общодостъпните форми на комуникация, а дали може да възпроизвежда
такава чрез всички общодостъпни форми. Ето защо и по този показател органът е
определил степента на зависимост на лицето при неспазване на материалноправните
норми.
Изложеното обосновава извода, че
административният орган е
намалил неоснователно точките за всеки от посочените по-горе показатели в изготвената индивидуална оценка на
потребностите, което
води до извода, че определените на оспорващия 130 часа месечно лична помощ,
съответстващи на около 4 часа и 20 минути
дневно, не отразяват адекватно нуждата му от "лична помощ", съобразена с индивидуалните потребности, както и с
принципите по чл. 4 от ЗХУ.
Оспореното направление е издадено и при несъблюдаване на целта на
закона, доколкото не
отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане,
установени в чл. 2 от ЗХУ,
да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и да им се
гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между
индивидуалните потребности на жалбоподателя и предоставената от административния
орган лична помощ.
Обобщавайки гореизложеното,
съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК
и оспореният акт следва да се отмени. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с
отчитане на всички коментирани по-горе правно значими обстоятелства, съобразно
които при
спазване изискванията на чл.15, ал.3, чл.16 и чл.17 от ППЗХУ, да извърши нова индивидуална оценка на
потребностите на жалбоподателя; да мотивира
преценката си по всеки един от показателите, релевантни за определяне
необходимостта и степента на зависимост на лицето с увреждане; както и да
определи
конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на
чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката, а именно, като
умножи общия брой получени точки по коефициент 1,235, доколкото се касае за
лице с увреждане над 18 години.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.С.И., ЕГН **********,***, Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № *********/01.04.2020г., издадено от Директора на
Дирекция «Социално подпомагане» – гр.Шумен, жалбата срещу което е отхвърлена с
Решение № 27-94В-00-0239#2/04.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане– гр.Шумен.
ИЗПРАЩА преписката на директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – град Шумен за ново произнасяне в
съответствие с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането
на закона.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: