№ 1151
гр. Варна, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500464 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 89576/29.12.2022г. от С.
Г. С., ЕГН **********, с адрес: ********, срещу Определение № 13871
/12.12.2022г., постановено по ч.гр. дело № 18040 / 2021г. на Варненски
районен съд, 39 състав, с което е уважена частично молбата, подадена от „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Малинова долина, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ No 4-6, за
изменение на постановеното по делото определение No 11633/ 21.10.2022г., с
което е обезсилена издадената заповед No 7188 / 21.12.2021г. по ч.гр.д. 18040
/ 2021г. на ВРС, в частта за разноските, относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, като е намален присъденият с определение No
11633/ 21.10.2022г., размер от 800 лв. на 300 лв.
Жалбоподателката счита определението за недопустимо, евент.
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с изтичането на срока за
предявяване на иск, бил изтекъл и срокът, в който заявителят е имал правата
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като не ги бил реализирал, само и единствено, поради
бездействието и незаинтересоваността си по отношение на депозираното
възражение, заявителят бил пропуснал възможността и срока да възрази за
прекомерност на адвокатския хонорар. Освен това, заявителят искал
1
намаляване на възнаграждението, като считал, че същото се дължи на друго
основание, а не бил направил възражение, че изобщо не се дължи такова или
пък да е направил изрично възражение за прекомерност. На същите
основания и с оглед, че заявителят бил търговец, а жалбоподателката
потребител, моли в случай, че съдът приеме за допустимо определението, да
приеме, че искането на заявителя е неоснователно и да отмени обжалваното
определение. Претендира и разноски.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата
сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че постановеното определение е
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството пред ВРС се е развило по заявление на от „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу С. Г. С.. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 7188/21.12.2021г. Заповедта е връчена
на длъжника и в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С
разпореждане № 31363 от 30.08.2022г. съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иска си и да представи доказателства за същото съобразно чл. 415
ГПК. Съобщението с тези указания е получено от него на 12.09.2022г.
Едномесечният срок, в който искът по чл. 422 ГПК е следвало да бъде
предявен е изтекъл на 12.10.2022г. Тъй като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят не е ангажирал доказателства за предявен иск, ВРС е приел, че са
налице предпоставките за служебно обезсилване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и с определение No 11633
/ 21.10.2022г. е обезсилил Заповед за изпълнение № 7188/21.12.2021г.,
издадена по ч.гр.д. № 18040 по описа за 2021година на Варненски районен
съд, 39 състав, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, като е присъдил и разноски в
полза на длъжника за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. по
представен списък. След депозирана молба от заявителя по реда на чл. 248 от
ГПК, ВРС е постановил обжалваното определение, с което частично е
уважено искането за изменение като разноските за адвокатско
възнаграждение са намалени до размера от 300лв.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
2
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Възраженията за недопустимост не се споделят, доколкото заявителят
твърди, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е в
необосновано висок размер, предвид характера на извършената от
процесуалния представител дейност. Обстоятелството, че сочи друг текст от
Наредбата въз основа, на който да се определи възнаграждението, не променя
обстоятелството, че се възразява за прекомерност на претендирания и уважен
размер. Не се споделят доводите и за крайния момент, до който страната би
могла да възрази, като същата е упражнила своевременно в предвидения в чл.
248 от ГПК срок след получаване на определението, с което са присъдени
разноските, предвид че това е и първия момент, в който страната е известена
за това искане за присъждане на разноски.
Спорът се свежда до това по кой текст на Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи такова за
депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК. Въззивният съд съобрази в тази
връзка, че процесуално представителство за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и
на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението следва да се определи
по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие.
Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по
чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл.
11 от Наредбата, тъй като това е най-близко по аналогия. Правилото на чл. 11
урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство, като
следва да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното
производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК,
искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, които са все
действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от
молителя материално право. Именно, поради тази причина сторените
разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат
съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той
3
има значение единствено при определяне на разноските, сторени от
заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредбата правило. В този
смисъл е и разрешението, дадено с Определение No 102/ 14.03.2022г. по ч.т.д.
2481/2021г. на ВКС, I т.о., което въззивният състав споделя.
С оглед на гореизложеното и възнаграждението, което се следва,
съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в действащата към датата на
подаване на възражението и сключване на договора за правна защита и
съдействие редакция, е в размер на 200 лв., поради което и частната жалба се
явява неоснователна. С оглед на липсата на подадена жалба от заявителя,
въззивната инстанция не разполага с правомощия да променя присъдения
размер с обжалваното определение в посока на неговото намаляване.
По разноските: Ожалваното определение, което е предмет на
разглеждане в настоящото производство, е постановено във връзка с
производство по чл.248 ГПК. Последното не е самостоятелно производство, а
е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция, то и разноски за настоящото
производство не се дължат /в този смисъл Определение № 218/03.08.2020г. по
ч.гр.д.№872/2020г. на ВКС/. В полза на кредитора не следва да се определя
юрисконсултско възнаграждение, което се претендира за представителство в
настоящото производство
Предвид гореизложеното и съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13871 /12.12.2022г., постановено по
ч.гр. дело № 18040 / 2021г. на Варненски районен съд, 39 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4