Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Дряново, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 150 по описа за
2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
В исковата молба на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. *** № ***, *** ***, представлявано от П. С., Я.Д. и Г.К., с пълномощник юрисконсулт В.М., против З.И.Б. ***, се излага, че
ответникът е клиент на ***, с клиентски номер кл. № **********, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб. № **********, находящ се на адрес гр. Дряново, ***. Тези облигационни
отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на *** и Общи условия за продажба на електрическа енергия
на ***, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 16, т. 2 от
ОУПЕЕ, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия.
Сроковете били регламентирани в чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ, като потребителят
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от
ОУПЕЕ, при забавено плащане, потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
Към 14.02.2019 г. ответникът имал задължения към
ищеца в общ размер на 278,79 лв. за обект на потребление с абонатен № **********, на адрес гр. Дряново, ***. Посочената сума включвала главница от 227,95 лв. По неплатени фактури за консумирана
ел. енергия и такса възстановяване, издадени в периода от 13.06.2016 г. до
10.10.2016 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 50,84
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа ѝ до 25.01.2019 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. №
********** към 25.01.2019 г.
Ищецът депозирал пред Районен съд - Дряново заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника въз основа, на което за
горните суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 52/2019 г. по описа на Районен съд Дряново. След
постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед, е
предявен настоящия иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника З.И.Б.,
че дължи на ищеца следните суми: 227,95 лв. - главница за незаплатена ел.енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода от
13.06.2016 г. до 10.10.2016 г., за обект с аб. № **********, в гр. Дряново, ***, кл. № **********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.02.2019 г. до изплащане на
вземането; 50,84
лв. - мораторна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 25.01.2019 г. Претендират
се направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание
ищецът, редовно уведомен, не се явява. В писмено становище процесуалният му представител
поддържа исковата молба и моли делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът
се явява лично, като заявява, че е платил дължимите и претендирани с исковата
молба суми, за което е представил доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че ответникът З.И.Б. ***, е клиент на ищцовото дружество и
потребител на електрическа енергия с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № **********, находящ се на
адрес гр. Дряново, ***.
От представените по
делото заверени копия от извлечение за фактури и плащания към 28.03.2019 г. по партидата на ответника; справка за консумирана ел.
енергия в обекта на потребление на ответника и 6 бр. фактури, издадени в периода от
13.06.2016 г. до 10.10.2016 г., както следва: № **********/13.06.2016 г. на стойност 49,33 лв.; № **********/11.07.2016 г. на
стойност 44,64 лв.; № **********/10.08.2016
г. на стойност 41,87 лв.; № **********/12.09.2016 г. на
стойност 42,62 лв., № 3301216749/19.09.2016
г. на стойност 19,00 лв. и № **********/10.10.2016 г.
на стойност 30,49 лв., се установява, че за периода от 28.04.2016 г. до 28.09.2016 г. ответникът
дължи за консумирана електрическа енергия и такса
възстановяване общо сумата от 227,95
лв., както и лихва за забава върху неизплатените суми в
общ размер на 50,84 лв. - мораторна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 25.01.2019 г.
От приложеното
ч.гр.д. № 52/2019 г. по описа на ДРС се установява, че в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед № 29/14.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за горните суми, а именно: 227,95 лв. – главница за незаплатена
ел. енергия по фактури, издадени в периода от 13.06.2016 г. до 10.10.2016 г. за
обект с аб. № **********, в гр. Дряново, ***,
клиентски № **********, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 50,84 лв. – общ размер на мораторната
лихва от падежа на всяко задължение до 25.01.2019 г., както и разноски в размер
на 75 лв., включващи внесена държавна такса от 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Против издадената
заповед за изпълнение в срок е подадено писмено възражение от длъжника, в което
е посочено, че жилището в гр. Дряново е
било семейно и след прекратяване на брака е било предоставено за ползване на
съпругата на ответника, която живеела в него и задължението за задължението за
неизплатените суми за ел. енергия било нейно. Към възражението са представени
изпълнителен лист от 30.11.2010 г., издаден по гр. д. № 176/2010 г. на ДРС, с
който ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Дряново, ***,
се предоставя на Д.С.Б., като същото следва да бъде освободено от З.И.Б., както и протокол за въвод във владение от 15.02.2011 г., от
който е видно, че на същата дата ответникът е отстранен от жилището.
От обясненията на ответника в съдебно
заседание става ясно, че жилището е негова лична собственост. След развода
ползването на жилището е предоставено на бившата му съпруга до навършване на
пълнолетие на детето им. Партидата за ел. енергия се водела на негово име и
потребителят не бил сменян, което се установява и от представените от ищеца
писмени доказателства. Ответникът не представи доказателства за твърдението си,
че след като е бил отстранен от жилището, ел. захранването на обекта е
прекъснато по подадена от него молба, като
след това е било възстановено без негово знание и съгласие. Ответникът закупил
нов имот, но при прехвърляне на партидата за ел. енергия на негово име било
установено, че има неизплатени задължения за процесния имот, поради което
заплатил процесните суми. В подкрепа на това ответникът е представил заверени
копия от фискални бонове: № 00027700005, № 00027730006, № 00027740007, №
00027750008, № 00027760009 и № 00027770010, всички от 30.05.2019 г.,
от които се установява, че е заплатил сума в общ размер от 286,05 лв., с която
е погасил изцяло задълженията по посочените фактури, включително и лихвите за забава върху тях за
периода от падежа на всяка фактура до 30.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за доставка на
електрическа енергия, по силата на който за периода от 28.04.2016 г. до 28.09.2016 г. ищецът е
предоставял електрическа енергия на обект с абонатен № **********, находящ се на адрес гр.
Дряново, ***,
с клиентски № **********,
заведен на името на ответника. С оглед на това и предвид представените по делото и
неоспорените по размер фактури, установяващи извършените от ищцовото дружество доставки
на услуги по електроснабдяване, съдът приема за доказано, че за процесния
период е налице договорно изпълнение от страна на ищеца, като размерът на
предоставените услуги възлиза общо на сумата 227,95 лв., като не е спорно по делото, че
задължението не е платено в срок.
Спорен момент по
делото е въпросът във връзка с
изложеното от ответника във възражението му по заповедното производство, че не
дължи процесните суми, тъй като не той е ползвал жилището през този период.
Предвид отмяната с Решение № 798/20.01.2017 г. на ВАС на Решение №
ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени ОУПЕЕ на ***, приети с
решение на УС на дружеството от 16.09.2013 г., влезли в сила на 07.09.2014 г.,
в отношенията между ищеца и ответника са приложими действалите преди 07.09.2014
г. ОУДПЕЕ на ***, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, както е
обявено и на сайта на дружеството-ищец. В този смисъл по отношение на периода,
за който се претендират сумите по фактурите, е приложима разпоредбата на чл. 17,
т. 3 от ОУДПЕЕ, визираща задължението на
потребителя да съобщава на *** в тридесетдневен срок в писмена форма за всяка
промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от ОУДПЕЕ, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който ***доставя ел. енергия. В конкретния
случай ответникът е имал открита партида за абонатния номер на обекта на
потребление, за който се претендира плащане на консумирана ел. енергия, и който
обект е негова лична собственост, като не е уведомил ищцовото дружество за
промяна на ползвателя, съответно за заличаване на откритата на негово име
партида за имота. При това положение, независимо че ползването на жилището е
предоставено със съдебно решение на бившата му съпруга, ответникът дължи цената на доставената на обекта ел. енергия,
тъй като по силата на продажбеното правоотношение с ищцовото дружество
клиент/потребител на ел. енергия на този обект продължава да бъде именно
ответникът.
Не е спорно, а това се установява и от представените доказателства, че в
хода на делото, на 30.05.2019 г., ответникът е погасил изцяло
задълженията си и този факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе
предвид от съда.
Следователно така предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане в хода на делото.
Относно разноските:
Съдът намира, че направеното
от ищеца искане за присъждане разноски в настоящото производство е основателно
и следва да бъде уважено. Независимо, че исковите претенции са отхвърлени като
погасени чрез плащане, сумите
са били дължими, както към момента на подаване на зявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и към момента на завеждане на исковата молба, а плащането
е осъществено след това в хода на процеса. С поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото и следва да понесе разноските за това. Ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса – 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат общо
на 75,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. *** № ***,
*** ***, представлявано от П. С., Я.Д. и Г.К., с пълномощник юрисконсулт В.М., иск
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, да се признае
за установено по отношение на З.И.Б., с ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сумата от 227,95 лв. - главница
за незаплатена ел. енергия
и такса възстановяване за
периода от 28.04.2016
г. до 28.09.2016 г., по фактури, издадени в периода от 13.06.2016 г. до
10.10.2016 г., за обект с аб. № **********, в гр. Дряново, ***, кл. № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането на 30.05.2019
г., както и сумата от
50,84 лв. -
мораторна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 25.01.2019 г., за които е издадена заповед № 29/14.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
52/2019 г. по описа на РС – гр. Дряново, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА З.И.Б., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. *** № ***, *** ***, представлявано
от П. С.,
Я.Д. и Г.К., с пълномощник юрисконсулт В.М., СУМАТА от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева)
направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 52/2019
г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА З.И.Б., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. *** № ***, *** ***, представлявано
от П. С.,
Я.Д. и Г.К., с пълномощник юрисконсулт В.М., СУМАТА от 125,00 лв. (сто двадесет и пет лева)
направени разноски
по гр. д. № 150/2019 г. по описа на ДРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: