РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Благоевград, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба от защитника – адв. В.У. срещу присъдата по
н.ч.х.д. № 406/2021 год. по описа на РС –Благоевград, с която подсъдимият Р.М. е признат за
виновен в това, че при условията на реална съвкупност на 01.03.2021 год. е извършил
престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК и е осъден да заплати на
двамата пострадали от тях сумата от по 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, заедно със законните лихви върху тези суми.
С жалбата е поискано оправдаването на М. по обвинението, повдигнато му от
М.Н. за лека телесна повреда и по обвинението, повдигнато му от Е.К. за квалифицирана
обида, а алтернативно – да се намали размерът на обезщетенията, присъдени на двамата
тъжители. Аргументацията на двете искания е в писменото допълнение на въззивната жалба
и тя може да се обобщи като възражение за доказаност на авторството на телесното
увреждане на Н. от подсъдимия /защото то се крепи само на твърденията на постаралия и
другата частна тъжителка, която е неговата приятелка, тъй като св.И. М. е видял само
дърпане, но не и удряне/ и като възражение за доказаност на авторството на обидата на Е.К.
от подсъдимия, защото изричането й е било възможно да е чуто само от двамата тъжители,
поради което и пък тя не може да е публично нанесена. Обезщетенията са в завишен размер,
поради начина на извършването им, конкретно - характера на уврежданията за телесната
1
повреда.
При пледирането защитникът прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на повереника, заплатен за участието му във въззивното производство.
Повереникът на частните тъжители изразява становище за потвърждаване на
присъдата, защото е правилна преценката на районния съд за доказаност на авторството на
двете деяния и на самото изпълнително деяние на обидата, тъй като свидетелите, дори и да
не са възприели лично произнесените думи към тъжителката К., то тя веднага след това ги е
предала на свидетелите, а и д-р Кацарска, когото я е освидетелствала, е констатирала
състоянието й.
След собствен анализ на събраните от районния съд гласни и писмени
доказателства, и съдебно-медицинската експертиза, възвИ.ата инстанция приема за
установени фактите:
Тъжителите - М. АТ. Н. и ЕЛ. В. К., които живеели заедно, и подсъдимият - Р.
ИВ. М. са съседи, съответно на 6 и 5-ти етаж от бл.3 в ж.к. „Орбита“ в Благоевград.
На 01.03.2021 год. около 18.00 ч. подсъдимият се качил до горния етаж и ударил
с юмруци по лицето и главата М.Н., защото бил подразнен от шум. К., която тогава била в
начална бременност, започнала да вика на М. да спре, но той и отговорил с: „Млъквай ма,
мършо”. Бащата на подсъдимия - св.И. М. видял как сънят му и Н. се дърпат на стълбищата
площадка и ги разтървал. Тъжителите се отправили към дома на родителите на Н., които
живеели на 100-200 метра, и им разказали как М. е бил удрян от съседа Р. и как той е
нарекъл Е. с „мърша“.
След което Н. отишъл и в 19 часа бил прегледан от лекар в СПО- МБАЛ
Благоевград. Последният констатирал в лист за преглед охлузвания. Когато тъжителят се
прибрал в къщи, пристигнал автопатрул в състав - св. П. и св. С., изпратен за проверка на
оплакването на К., направено от нея на тел.112. Пред полицаите подсъдимият и неговият
баща категорично отрекли да е имало бой, а само размяна на обиди. Подсъдимият подписал
и идентичното си обяснение.
На следващия ден 02.03.2021 год. тъжителят посетил съдебен лекар, който при
извършеното освидетелстване установил, че му е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
На 04.03.2021 год. двамата тъжители били прегледани от психиатър – д-р К.К.,
която по тяхно искане дала диагностична оценка на актуалното им психично състояние. Въз
основа на констатациите си от проведеното психиатрично и психологично изследване
приела, че К. е преживява интензивна душевна болка в резултат на описаното от нея
стресогенно събитие – упражненото върху партньора й насилие и агресията срещу нея, а Н.
е преживявал интензивна душевна болка и страдание, за лечението на които са им изписани
медикаменти.
Медицинската експертиза сочи, че установените травматични увреждания:
2
кръвонасядане и оток челото; охлузване в областта на десния външен очен ъгъл;
кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасядане и оток в тилната област на
главата в дясно; кръвонасядане, охлузване и оток на долната устна; охлузване и
кръвонасядане на горната устна и кръвонасядане в областта на гърдите, са причинили на
тъжителя Н. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
тези увреждания са дължат на удари с тъпи твърди предмети, каквито са и човешките
юмруци.
Фактът на телесното нараняване на частния тъжител е убедително доказан чрез
данните, събрани в резултат на изследването за наличието и давността на травмите. Изводът
на вещото лице за възможния им начин на причиняване, с който съдът може само да се
съгласи, защото е направен въз основа на наличните медицински данни, е в основата на
преценката му, че е доказано и авторството му, чрез единството, образуващо се от
първичните възприятия на св. И. М., че синът му се е сдърпал със съседа М., и от преките,
но производни гласни доказателства, събрани чрез разпита на двамата полицай – св. С. и св.
П., и чрез разпита на родителите на пострадалия – свидетелите И. Н. и Й.Н., които се
преценяват като достоверни.
В основата на това единство се поставят твърденията на бащата на подсъдимия,
защото той макар и да отрича, напълно обяснимо, да е имало бой и обида, все пак признава,
че е имало дърпане между мъжете, което доказва наличие на ситуация, или най- малкото на
причина за противоправното поведение на сана му.
Значимо е и това, че от свидетелите, имащи пряко знание за деянието
увреждащо К. и за авторството на телесното увреждане, са много близки родственици на Н..
Това свидетелстване и то от майката и бащата на тъжителя, само по себе си обосновава
съмнение за тяхно пристрастие не само към сина им, но и към жената, с която той живее.
Фактът обаче, че и полицаите имат знание, че съседът Р.М. е този, който М.Н. е посочел
пред тях, че е го е ударил, а К., го сочи че я е нарекъл “мършо“, като и че самият М. пред тях
е признал, че е имало само обиди, дава основание и на въззивният състав да се довери на
верността на конкретното твърдение на родителите, че синът им и неговата фактическа
съпруга същата вечер веднага след случилото се са им разказали за него.
Тези показания обаче са източник само на производни гласни доказателства за
причинителя на телесното нараняване и за наричането от подсъдимия на тъжителката с
„мършо“. Такива са и част от показанията и на полицаите, в които те възпроизвеждат
предаденото им от друг лично видяно и чуто. Известна е забраната за подмяната на
първични с производни доказателства в което и да е наказателно производство. В случая
обаче вторичните доказателства е допустимо да бъдат източник, защото е налице
изключението от тази забрана – да заменят първичните доказателства поради невъзможност
за снабдяване с последните. Положението на отказ от подсъдимия да даде обяснения, а
частните тъжители нямат право да свидетелстват, очертава възможност за ползването на
производните доказателства за авторството на телесната повреда и на обидата като
доказателствен източник. От друга страна обаче, както са посочи вече, тези производни
3
доказателства са събрани, чрез разпита на пристрастни свидетели, които обаче се
преценяват като достоверни, защото оценката на доказателствата не е само от гледна точка
на собствената им последователност, логичност, вътрешна съгласуваност и
безпристрастност, но и с оглед съответствието им на останалите доказателства, за което вече
се изложиха съображения. Именно поради потвърждаването от друг доказателствен
източник се допуска кредитирането на производните твърдения на родителите на тъжителя
Н. за разказаното им от него и от тъжителката К. веднага след това, че първо подс. М. е
ударил няколкократно М., а след това е нарекъл Е. „мършо“. Това потвърждение идва не
само от показанията на полицейските служители, но и то показанията на психиатъра,
констатирал засягане на психичното здраве, което е последица, доказваща причиняващото
го деяние.
Производните доказателства, доказващи изпълнителното деяние, засягащо К.
получават подкрепа за вярности и от извънсъдебно признание на подс. М.. Като самото му
наличие обаче подлежи на доказване. Извънсъдебно признание за това деяние и за
авторството е направено от подсъдимият в обясненията му при полицейската проверка, в
които е посочил, че е имало обиди. Писменото признание може да се полза, защото в
доказателственото процесуално право липсват норми, с които да се определя предварително
кръгът от обстоятелства, които не могат да се установяват със свидетелски показания или
документи. В практиката си ВКС нееднократно е приемал, че извънпроцесуалното
признание на дееца не е доказателствено средство, а е факт, който подлежи на установяване
с всички допустими от закона доказателствени средства. Ето защо съдът има право да не
цени извънпроцесуалните признания на подсъдимите като доказателствено средство, а да го
цени като съвкупност от факти, подлежащи на проверка чрез съпоставянето им с фактите,
изяснени чрез другите доказателствени източници. С оглед на това съвсем друг е въпросът
за достоверността и достатъчността на доказателствата за посочената група обстоятелства.
Без съмнение процесуалното нарушение ще бъде налице, ако осъдителната присъда се
основава единствено на това писмено извънсъдебно признание за извършено престъпление
или между него и останалите доказателствени средства е налице съществено противоречие,
поставящо под съмнение достоверността на установеното от него относно извънсъдебното
признание за извършено престъпление. В настоящия случай обаче тава не е така.
Съвкупната оценка на признанието на подсъдимия с показанията на родителите на частния
тъжител Н., за твърдението на пострадалата К. моментално след случилото се, като и за
наличието на последвалата й резултатна реакция, установена от психиатър, се стига до
единствено възможния извод, че имено подсъдимият е този, който е телесно наранил М.Н.,
и той е този, който е нарекъл К. с „мършо“.
Поради това доказан е и фактът на изричането на обидата, което обосновава
правния извод за доказаност на деянието и авторството на престъплението по чл. 146, ал.1
от НК. Обидата обаче не е квалифицирана поради начина си на извършването, защото нито
мястото, нито кръгът на възприелите, я прави публична. Поради което и следва да се
приложи закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.146, ал.1 от НК, следствие на
4
което и на подсъдимия за това престъпление следва да се наложи наказание само глоба от 1
000 лева, но не и обществено порицание / което е възможно, но не и задължително
предвидено наказание/. Промяната в квалификацията освен намаляването на наказанието
води и до изменяването на присъдата в частта за присъединяването на основание чл. 23, ал.3
от НК на глобата, поради променения й размер, и в частта за присъединяването на
основание чл. 23, ал.2 от НК на общественото порицание, тъй като това наказание не се
налага. Само в тази, защото общото наказание за съвкупността от двете престъпления не
може да се промени, тъй като то е пробация, т.е по-лекото от двете предвидени, и е с
минималната продължителност на двете задължителни пробационни мерки.
Промяната в правната квалификация не се отразява и на размера на
обезщетението на Е.К.. То не е прекомерно с оглед на факта, че тя е преживяла интензивна
душевна болка в резултат на словесната агресия спрямо нея, а и на упражнено насилие
върху партньора й, и то в момент, когато е била бременна. Няма основание и в искането да
се намали обезщетеното, присъденото на Н., поради броя на уврежданията му, а и поради
непредизвиканата от него агресия, както и постоянната пратката на въззивния съд при
обезщетяване на леки телесни повреди.
По основателността на искането за възстановяване на разноските на частните
тъжител, респ. по основателността на възражението на защитника за прекомерност на
адвокатския хонорар на повереника в размер на 600 лева, платен му от тях за участие във
въззивното производство. Тъй като в НПК не е регламентирана възможността, както в чл.
78, ал.5 от ГПК, за присъждане на по-нисък размер на претендираните /съответно доказани/
от страната разноски в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение при
прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, има спор
дали изобщо такова искане е допустимо. Според настоящия съдебен състав основано на
разпоредбата на чл.188, ал.1 от НПК, че наказателният съд има задължение да определи
размера на разноските, и при съобразяване с това, че не се касае до въпрос относно
наказателната отговорност на подсъдимия, приема, че е допустимо да се приложат по
аналогия разпоредбите от гражданския кодекс. Възражението обаче не е основателно,
защото адвокатският хонорар е в минималния му размер, предвиден в чл. 13, ал.1 т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези мотиви съдът на основание чл. 337, ал.1, т.2 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 906045, постановена на 14.01.2022 год. по н.ч.х.д. №
406/2021 год. по описа на РС-Благоевград, в частта, в която подсъдимият Р. И. М. е признат
за виновен, че е извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, за
което е наказан с глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание, като ПРИЛАГА
ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ преквалифицира
престъплението в такова по чл. 146, ал.1 от НК, за което налага на подсъдимия наказание
5
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за присъединяването на основание чл. 23, ал.3 от
НК на глобата от 3000 лева към наказанието пробация, като НАМАЛЯВА размера на
присъединената глоба от 3000 на 1000 /хиляда/ лева.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта за присъединяването на основание чл. 23, ал.2
от НК на общественото порицание към пробацията като я ОТМЕНЯ в тази част.
ОСЪЖДА подс. Р. И. М. да заплати на М. А. Н. и на Е. В. К. направените от
тях разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Ц.Р. във въззивното производство в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6