№ 659
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501265 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1265/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. ИВ. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20207961 от 05.11.2021 г по гр.дело №4664/2021
г на СРС , 168 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „Е.А.Т.“ ЕООД ЕИК **** гр.София ; за отмяна на уволнението
на П. със заповед №018 от 02.12.2020 г на управителя на дружеството ; за възстановяване на
длъжността „Търговски директор“ , и да се осъди „Е.А.Т.“ ЕООД гр.София да му заплати
сумата от 40 062,38 лева обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след
уволнението /02.12.2020 г – 02.06.2021 г , ведно със законната лихва от 26.01.2021 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
свързано лице с „Е.И.Х.“ АД „Пазар на производителя-Пазарджик“ АД по §1 ал.1 т.5 от ДР
на ТЗ . Въззивникът е бил „търговски директор“ при ответника , но това е било формално ,
защото работата е била в дружествата на целия холдинг /“Е.И.Х.“ АД / . Въззивникът е
предал длъжността си на „търговски директор“ на С.Г. в „Пазар на производителя-
Пазарджик“ АД т.е. длъжността му не е съкратена , а е прехвърлена и разпределена между
други търговски дружества . Не е ново обстоятелство , че част от дистрибуцията и
пласмента е възложена на „Б.Б.“ АД , но ответникът не е доказал каква част е възложена .
1
Липсва съкращаване на щата , защото дейността на въззивника продължава да съществува
т.е. осъществена е фактическия състав по чл.123 ал.1 т.3 КТ – разпределяне на дейността на
едно предприятие между две предприятия . Има и преминаване на обособена част от едно
предприятие към друго предприятие по чл.123 т.4,7 КТ . Следвало е да се извърши подбор
със служители на свързани дружества от същия холдинг и по-точно между въззивника и
С.Г. в „Пазар на производителя-Пазарджик“ АД . Не следва да се дава възможност на
работодателя да злоупотребява чрез създадени различни дружества при съкращаване на
бройки в едно от тях .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е
реално съкращаване на щата по отношение на длъжността на въззивника , която е единична
. Лицето С.Г. не е заемал длъжността на ищеца . В случая не е следвало да се извършва
подбор , още по-малко с лица работещи за други дружества от холдинга. Наличието на
„свързани лица“ по ТЗ не обосновава извършване на подбор .Функциите на съкратената
длъжност се извършват от външен изпълнител , а не друго дружество от холдинга .
Въззивната жалба е допустима. В последното си о.с.з. първоинстанционният съд е обявил ,
че ще се произнесе с решение на 05.11.2021 г . Следователно въззивната жалба от 18.11.2021
г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно страните по делото са били и страни по
ТПО за периода 02.04.2020 г – 02.12.2020 г за длъжността „Търговски директор“. Със
заповед №018 от 02.12.2020 г на управителя на дружеството П. е уволнен поради
съкращаване на щата . Ищецът не оспорва и е видно от щатно разписание и от справка от
НАП , че длъжността на ищеца е премахната считано от 01.12.2020 г. Не е налице
прехвърляне на дейността на дружеството на друго дружество по чл.123 ал.1 т.7 КТ . При
такова прехвърляне се прехвърлят/предоставят съответните материални активи , а в случая
няма данни за такова. Според обяснения на управителите на ответника дистрибуцията е
възложено на външно търговско дружество .
Според СРС е налице реално съкращаване на щата , като длъжността на ищеца е била
единична и не е било задължително провеждане на подбор . Наличието на свързани лица по
§1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ не е основание за провеждане на подбор между служители от
въпросните дружество . Няма данни за злоупотреба с право , защото дистрибуцията е
2
възложена на външно търговско дружество . Уволнението е законосъобразно , а исковете по
чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ са неоснователни .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
В исковата молба ищецът е оспорил законосъобразността на уволнението си поради това , че
:
не е налице реално съкращаване на щата , защото длъжността му не е съкратена , а е
продължила да се изпълнява от С.Г. като служител на „Пазар на производителя-
Пазарджик“ АД , което дружество е свързано лице с ответника § 1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ
;
дейността на ответника е прехвърлена в „Пазар на производителя-Пазарджик“ АД по
чл.123 КТ ;
налице е злоупотреба с право от работодателя при прехвърлене на дейността ;
не е извършен подбор между ищеца и С.Г. .
Въпросните основания очертават основанието на исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 КТ , а с това и
предмета на спора между страните, включително и пред настоящия съд . Иначе по делото не
се спори , че длъжността на ищеца в „Е.А.Т.“ ЕООД е била единична , съответно че е
реално съкратена и че преди уволнението не би имало основание за подбор - освен ако
не се установят твърденията на ищеца за общо търговско предприятие /работодател/ и/или за
приложение на чл.123 КТ.
Законосъобразно СРС е приел , че само по себе си фактът , че определени търговски
дружества са свързани лица по § 1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ не е основание да се приеме , че е
налице „общо предприятие“ и един работодател , съответно това да наложи извършване на
подбор по чл.329 КТ и изследване за наличие на съкращаване на щата във всички дружества
свързани лица . Принципът е точно обратният при юридическите лица – работодател по
смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ е конкретно юридическо лице , както и поделение или
обект с обособено имущество без качеството на юридическо лице . Извън случаите на
гражданско дружество с ясно обособено имущество и конкретна стопанска цел , не могат да
бъдат „общ работодател“ група търговски дружества . Ако ищецът твърди , че група
юридически лица са „общо предприятие-работодател “ той следва да докаже /при уловията
на пълно доказване/ наличието на общо имущество и фактически отношения , обща дейност
, служители и общо управление и стопанска цел . Ако се твърди запазване на трудовото
правоотношение по чл.123 ал.1 т.4 или т.7 КТ ищецът следва да докаже преминаване на
обособена част от едно предприятие към друго или преотстъпване или прехвърляне на
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи ,
служители , дейности и пр.
В случая въззивникът не е доказал , че всички дружества от структурата на „Е.И.Х.“ АД са
представлявали „общо предприятие – работодател“ . Както се посочи това не следва от
простия факт , че тези дружества са свързани лица . Не е доказано и че назначаването на
3
служителите в едно или друго дружество от холдинга е било „чисто формално“ . Не е
доказана и идентичност на търговското предприятие на ответника и на „Пазар на
производителя-Пазарджик“ АД . Наличните писмени доказателства /от търговския регистър
, имейл кореспонденция от С.Г. , имейли от ищеца , че предава длъжността на С.Г. / и
показанията на св.П.А. не установяват подобни факти при условията на пълно доказване .
Показанията на Лис са неотносими по спорните въпроси по делото .
Обясненията на М.А.-Н. и М.З. са , че има дистрибуторска фирма и не е назначен търговски
директор на длъжността на ищеца . Доказателствените искания на ищеца да се изследва
дистрибуторския договор и изпълнението му чрез С.Г. са неотносими , а и същите са
преклудирани защото е трябвало да се направят най-късно в първото заседание пред СРС.
Законосъобразни са мотивите на СРС , че не са доказани и предпоставки по чл.123 ал.1 т.4
или т.7 КТ. Не е установено в отношенията между ответника и „Пазар на производителя-
Пазарджик“ АД преминаване на обособена част от едно предприятие към друго или
преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи . По делото не е доказано дали пълно или частично
съвпадане на предмета на дейност на двете дружества , както и С.Г. да е продължил да
изпълнява в цялост в „Пазар на производителя-Пазарджик“ АД същата дейност , която е
изпълнявал ищеца на длъжността „Търговски директор“ .
Разпитан като свидетел пред настоящия съд С.Г. не установява длъжността му да е
идентична на тази на ищеца . Същият твърди , че е извършвал една и съща дейност преди и
след уволнението на ищеца , както и че неговата работа е била по-скоро на пазар в
с.Огняново до Пазарджик , докато ищецът е бил с по-висок ранг - търговски директор на
ответника. Г. отрича и да е бил обучаван от ищеца с цел да поеме длъжността му , както и не
посочва , че дейностите на ответника и на дружеството „Пазар на производителя-
Пазарджик“ АД са били идентични и че са представлявали едно търговско предприятие .
Като е отхвърлил исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна в размер на 2148 лева адвокатско възнаграждение с ДДС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20207961 от 05.11.2021 г по гр.дело №4664/2021 г на СРС ,
168 състав .
ОСЪЖДА Д. ИВ. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Е.А.Т.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София сумата от 2148 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 04.04.2022 г .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5