О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 15.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 654 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против определение, с което е отхвърлено възражение за местна
подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че
определението е незаконосъобразно, тъй като е основано на писмени
доказателствени средства, които той оспорва – едното е със стара дата, не е в
цялост и не е оригинал, а заверено от адвоката копие, в другото не е упоменат
одреса на производствената база на ответното дружество, поради което твърди, че
доколкото не е уговорено друго, мястото на обичайното полагане на труд се счита
седалището на предприятието – гр. Пловдив.
С оглед това моли въззивния
съд да отмени определението и постанови ново, с което прекрати делото пред слРС
и го изпрати по подсъдност н аРС – Пловдив.
Ответната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.
Въззивният съд намира, че частната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
обаче, същата е неоснователна, с оглед което не следва да бъде уважена.
Предявеният иск е за
заплащане на суми, произтичащи от трудово правоотношение. Законодателят е
предвидил специална местна подсъдност за трудовите спорове в чл. 114 от ГПК – в
РС по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. В случая ищецът е
избрал да се възползва от тази възможност, като твърди, че това място е в база
на ответното дружество в гр. Сливен и е предявил исковата молба пред РС Сливен.
Ответникът е направил своевременно възражение за неподсъдност, позовавайки се
на адреса на управление на дейността му – гр. Пловдив, вписан в ТР, както и на
това, че в трудовия договор не е посочено конкретно място, а само е изписана
фирмата на търговеца. След представяне на писмени доказателствени средства от
страна на ищеца, първоинстанционният съд е отхвърлил възражението.
Настоящият въззивен състав
също счита, че възражението не следва да се уважава. Представените като
надлежно заверени от адвокат копия от писмени доказателствени средства от
страна на ищеца, в своята цялост, обосновават извода, че ответното дружество,
макар и с последно регистрирано седалище в гр. Пловдив, разполага с отделна
производствена единица в гр. Сливен, в която ищецът е работел до прекратяване
на трудовото правоотношение.
Дори да се игнорират
обсъдените с частната жалба документи – протокол и заявка за плащане, то от
представената фактура за м. 08.2019г. на ЕВН-България ЕР-Юг е видно, че
съществува място на потребление на електроенергия в гр. Сливен на получателя на
доставката – ответника „Вини Сливен“ ООД, гр. Пловдив. Останалите документи са
еднопосочни и също са достатъчна индиция в тази посока. Това прави перфидни и
тенденциозни твърденията на частния жалбоподател, че не е доказано, че мястото
на обичайното полагане на труд е било в гр. Сливен и то следва да се извлече
само от съдържанието на трудовия договор, в който е посочено, че то е “Вини
Сливен“ ЕООД, следователно е в гр.
Пловдив.
Както сам отбелязва
жалбоподателят, към момента на сключване на трудовия договор седалището на дружеството
е било в гр. София, а към момента на прекратяването му – гр. Пловдив. В такъв
случай, ако се следва формалната логика, би трябвало да се приема, че мястото
на полагане на труд на работника се променя автоматично при всяка промяна на
седалището на търговеца, без изменение на трудовия договор и без реално
физическо проявление на това изменение, което е правен абсурд. Работникът не
следва да понася негативите от непрецизното и небрежно оформяне на съдържанието
на трудовия договор от страна на работодателя, който се намира в
привилегировано положение на доминиращ субект в трудовото правоотношение.
Така, щом е доказано
достатъчно убедително наличието на предпоставката за прилагане на специалната
местна подсъдност за настоящия спор, въззивната инстанция счита, че искът е
надлежно предявен пред СлРС и възражението на ответника за местна неподсъдност
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
След като правните изводи
на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се
уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Вини Сливен“ ООД, гр. Пловдив против определение № 260092 от 24.08.2020
г. по гр. д. № 1576/20г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260092
от 24.08.2020 г. по гр. д. № 1576/20г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: