Номер 18723.11.2020 г.Град Нова Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Нова Загора
На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
Секретар:Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100835 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 19 от ЗГР.
Производството е образувано по молба от Д. Х. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ****, и настоящ адрес: г***, със съдебен адрес за
призоваване и получаване на всички съдебни книжа и призовки - адв. Иглика
Минчева, АК Стара Загора, лак № ********** - гр. Стара Загора, бул.Хаджи
Димитър Асенов №87, партер, офис 19, е-мейл адрес: ********** с с правно
основание - чл.19ал.1 ЗГР вр. чл.73 ЗГР.
В молбата се сочи, че молителката Д. Х. Х. била родена в град Карнобат на
10 януари 1991г. от родители Х.Ш.К. -майка и Х.Р.Х. - баща, като при
раждането си същата била записана в регистрите със собствено име: Д.,
презиме: Х. и фамилия: Х..
Молителката твърди, в молбата си, че целият и съзнателен живот,
обаче бил преминал в чисто българска среда, в която била изпитвала редица
неудобства, свързани с турско-арабското звучене на името, което и е било
дадено. В същото време молителката твърди, че още от малка, по стечение на
обстоятелствата била възприела за себе си със собствено име - Т., презиме И.
и фамилията И..
Молителката била родена в град Карнобат, родителите и нямали брак и
когато молителката била на 40 дена майка и се е върнала при родителите си в
с.Просенек, което се намирало до град Айтос и молителката не била живяла с
баща си, не го познавала, била го виждала само веднъж, когато била на 15
години, като скоро разбрала, че бил починал преди 6 години. От около
септември 1996г., когато молителката била на 4 години, майка и заживяла с
1
мъж на име Я.Д.И. в неговото село Полско Пъдарево, община Нова Загора,
като разбира се и молителката заживялах с тях. Още при пристигането им в
селото Я. заявил на молителката, което тя помнела ясно, а именно - че там
вече е Т.а, като на нея това име много и харесало и тя започнала навсякъде да
се представям с това име - Т. и умалено от него Д., с което име я знаели
всички деца и учители в детската градина в селото. Също така в селото
всички ги знаели като И.и, по фамилията на Я.. Молителката заявява, че
майка и, Я.Д.И. и тя живеели като семейство и хората ги възприемали така и
молителката си била - Т. И.. Съседите, приятелите на Я., децата от градината
били с български имена и самосъзнание и за молителката това бил един много
хубав период. Молителката твърди, че още от тогава, чрез християнските
празници - Коледа, Великден, имени дни, се привързала към Християнската
религия.
Молителката твърди, че проблемите с имената и започнали когато
тръгнах на училище в с. Омарчево, общ. Нова Загора отново с деца с
български имена и съмосъзнание. Никой не бил чувал и не можел да
възприеме името и, не можели и да го произнасят, като молителката тествено
бях обект на постоянни подигравки, наричаха ме по какви ли не обидни
начини, а заради мъжкото звучене на името и я обиждали, че била момче в
момичешки дрехи и как ли не още. Молителката навсякъде се представяла
като Т., но истинското и име в училище нямало как да остане скрито от
децата. В нормалното ежедневие, от приятели и близки, както и от учителите
била наричана Д. или Т.. Когато я изпитвали, когато я викали по име по
някаква причина. Молителката твърди, че крайно неудобно, обаче, се
чувствала, когато новите учители със затруднение сричали името и и
произнасяли „Дурадън, ДурЛадън, Дур..ъъ„ дън“ и т.н. , а като стигнели до
презимето и фамилията решавали, че е момче. Това отново отприщвало вълна
от подигравки, а тя често плачела. По-късно когато молителката била в
девети клас заедно майка и се преместили в Нова Загора и проблемите с
името и в училище започнали отново. За съжаление, в Нова Загора майка и
заживяла с мъж, който упражнявал физически и психически тормоз върху
двете и започнал особено труден период в живота на молителката.
Молителката водела разговори с майка си за смяна на имената си, но тя по
принцип не проявявала интерес към нейните проблеми. Тежкото за
молителката положение в дома, в който живеели мотивирало молителката
още при завършването и да търся варианти да се изнеса от къщи. Тази
прибързана стъпка довела до това, че още в края на 2009г. тя заживяла с
Ж.Д.И., от когото имала две деца: Н.Ж.Д., роден на 14.06.2010г. и С.Ж.Д.
родена на 28.10.201 Зг. Ж. бил почти 20 години по-възрастен от нея,
молителката мислела, че той е влюбен в нея, но когато поставяла въпроса за
брак той и отказвал с основен мотив, че роднините му няма да я възприемат,
тъй като тя била туркиня. Молителката твърди, че като цяло Ж. я държал
далеч и от приятелите си, като изтъквал същата причина, което винаги
страшно я огорчавало, тъй като тя не се чувствала туркиня. Молителката
2
твърди, че е българка, почитала християнската религия, традиции и празници,
децата и били българи, живее в България и единствено по документи била с
турско-арабски имена, които даже не възприемала като свои. В същото време
Ж. също бил с фамилия И. и реално, въпреки, че формално нямали брак,
молителката продължавала да се нарича Т. И. - името с което още от дете
била свикнала. Заради съвпадането на фамилиите никой и не задавал въпроси.
Когато, обаче, децата тръгнали по детски градини и училища, където отново
се наложило да се попълват документи с имена на родителите отново
започнали проблемите на молителката да обяснявам как се казва, защо я
знаят с друго име, на непознатите отново да търпи учудването, че съм жена и
т.н.
Молителката твърди в молбата си още, че за съжаление през всички
години на съжителстване с Ж. била жертва на физически и психически
тормоз, който той упражнявал върху нея все по-често и все по-грубо.
Ситуацията, в която се намирала било крайно неблагоприятна за нея, имало
моменти в които се чувствала на ръба на физическото си оцеляване.
Започнала все по-често да се тревожи за живота и здравето си, в същото
време, била добър и отговорен родител и през цялото време се грижела за
децата си, домакинството и всичко свързано с отговорностите на майка и
съпруга. В тази тежка ситуация за молителката, не било възможно да
пристъпи към решаване на проблемите с името си, които неизменно имала, за
нея не било възможно да отдели средства за да заведе дело за смяна на името
сн, а и се страхувала как това ще бъде понесено от съжителят и, който само
търсел поводи да се заяжда с нея. Ж. я наричал „турско изчадие", ползвал
турско-арабското звучене на имената и като удобен повод да ме обижда и
унижава, твърдял, че не иска приятелите му да знаят, че тя била туркиня и
всъщност всички около тях я знаели като Т. И..
Молителката твърди, че имала нужда от промяна, но винаги в
представите и тази промяна означавала и промяна на имената и, тъй като
винаги смятала, че трите и имена пречели на нейната социализация, пречели
на начина, по който хората я възприемали и общували с нея, преди да я
опознаят. Хора, които не я познавали, когато прочетели името и не можели да
изградят мнение мъж ли е или жена, всъщност изграждали мнение, че тя е
мъж. Отделно, колкото и да се твърдяло, че сме демократично общество и
това действително да се усеща в много области на живота, имената с турско-
арабско звучене не се възприемали добре в обществото като цяло и най-вече
извън компактните групи на тези малцинства. Много пъти, например при
търсене на работа и се обаждали евентуални работодатели и се учудвали, че
телефона вдига жена и обясненията започвали отначало, но отсреща веднага
губели интерес. Молителката твърди, че нейната специалност била
„Специалист газови съоръжения" и тя и давала предимство за работа на
бензиностанция или газстанция, но там, обаче, неизбежно трябвало да носи
бадж с името си и то така , както е по документ за самоличност, защото се
3
въвеждал в касовия апарат и отчетността била строга. Това карало
молителката да изпитва постоянно неудобство, първо защото носи на баджа
си име, с което не се идентифицирала и второ, когато някой се опитал да го
прочете започвали обясненията какво е това име, каква съм и т.н. а
молителката харесвала да работи с хора, работила била като сервитьорка,
където обаче срещала същия проблем и се отказвала.
Тъй като, молителката се чувствала не само българка, но и християнка,
решила, че иска да бъда кръстена в църква, като това не било каприз, а нейно
право, право на пълноценен и равноправен член на българското общество.
Когато питала в църквата в Нова Загора дали може да ме кръстят, срещнала
крайно озадачен поглед от попа там и последвало категорично отпращане от
негова страна. Впоследствие, в храм в Стара Загора разбрала, че все пак
ритуалът може да бъде извършен, но трябва да бъда кръстена с име на светец,
като разбира се, християнски светец с име Д. нямало, но можела да бъда
кръстена с нейното си име Т.. Молителката твърди, че целият и живот бил
минал изцяло в българска среда, среда на християни и моли съдът да разбере,
че звученето на трите ми имена, и създавали огромни трудности, които
сигурно са били продиктувани и от други обстоятелства в живота и, но със
сигурност се дължали и на това постоянно неразбиране, което срещала дори у
близките си хора.
Молителката твърди, че към настоящият момент, от началото на 2019г.
работела в град Стара Загора, разделена била с Ж./бащата на децата и/ и от
юни тази година живеела в Стара Загора, със съжителя си Галий Косев
Койчев, заедно с двете си деца, като двамата очаквали да им се роди тяхно
общо дете. Молителката твърди, че най-после в живота си имала човек, който
я познавал, обичал и уважавал. С него можела да говори откровено по всички
въпроси и имала категоричната му подкрепа да подаде настоящата молба за
промяна на името си. Въпреки разбирането и любовта, които съжителят и
изпитвал към нея, той до ден днешен не смеел да сподели истинските и имена
пред родителите си. Сега чакали дете, обмисляли брак и двамата се чувствали
изключително неловко от ситуацията, в която тя била поставена да имам
имена на документ, които не възприемала за свои и които неизбежно в очите
на обществото я поставяли в по-неизгодна и неблагоприятна позиция, а в
същото време хората около нея да я знаят като Т. И..
Що се отнасяло до децата и, те отлично знаели, че по документи била с
трудното да произнесат име Д., но за тях била мама Д. и така я наричали.
Когато питали децата и как се казва майка им, те казвали Т. или Д.. Тъй като
децата на молителката били малки и често забравяли за това разминаване и
когато пак след време по някакъв повод чуели да произнася официалното си
име или го прочетели в училищните книжа, започвали отново да се чудят и да
питат какво е това име и защо не е с имената Т. И.. Отделно това, имената на
децата и били български, а на молителката били с турско-арабско звучене
4
което създавало на децата на молителката сериозен дискомфорт, не само в
училище, а и когато пътували и изобщо винаги когато молителката
представяла като техен родител, още повече въз основа на Споразумение от
12.08.2020г., утвърдено от Районен съд Нова Загора, по гр.дело №561/2020 по
описа на Районен съд Нова Загора, децата били с определено местоживеене
при молителката,т.е. въпреки че родителските права не са присъдени изцяло
на мен, основно тя ги упражнявала. Разликата в етимологията на имената им
се явявала обществено неприемлива и била повод за всички тях да крият, да
търсят начини хората да не го научават, тъй като се били нагледали и
наслушали на реплики, погледи, учудване, което често било свързано с
огромно психическо напрежение за всички тях.
Молителката моли съда да промени бащиното и име от Х. на И., като
заявява че била наясно с редица решения, в това число на ВКС, като н.р.
Решение №200 от 14.04.2010г. по гр.дело №25/09г. на Четвърто г.о. на ВКС,
съгласно което името носи информация за произхода на лицето и е един от
основните идентификационни белези на едно физическо лице и че бащиното
име съответства на произхода по бащина линия и не е достатъчно
субективното негативно отношение към звученето на бащиното име, за да
бъде променено, но молителката заявява, че мисли, че при нея не било само
въпрос на субективно негативно отношение към имената и, а били налице
обективни предпоставки, съгласно които тя по никакъв начин не се явявала
някакъв потомък на род от баща ми, тъй като това е човек, когото тя изобщо
не познавала, не познавала неговите родители, никой не се е интересувал от
нея, дори не била наясно етнически турци ли са или просто в някакъв момент
са били принудени да възприемат такива имена и молителката заявява, че не
виждала обективна причина да носи име на родител, което я отнася към една
малцинствена за обществото ни група, към която тя нямала усещане да
принадлежи. Единственото семейство, към което била се чувствала да
принадлежи било това на Я. И., тя се чувствала И. и нямала причина да търси
други имена. Звученето на името И. било неутрално, освен това молителката
била възприела като нейна фамилия същото име и не виждала причина да
сочи друго бащино име, тъй като трудно ще намери българско със сходно на
Х. звучене. Молителката твърди, че през годините, когато не е било
необходимо да представя документ за самоличност, а само да посочи имена,
винаги се била представяла като Т. И. И. и това били имената, които тя била
възприела като нейни и които я определяли като българка, родена н израсла в
България, жена, която достойно отглеждала двете си деца, и на път било да се
роди и трето дете, работлива, добра домакиня, християнка по дълбоко
вътрешно убеждение.
Молителката твърди, че било в неин интерес и в този на децата и и новото и
семейство имената и да бъдат променени на имена, които тя възприема като
свои, като придобият българско звучене и по този начин се уеднакви
действителното с правното положение на имената ми. Налице били важни
5
обстоятелства за молителката, особено предвид това, че занапред щяла да
живее и работи в град Стара Загора, където щели да учат децата и да се роди
третото и дете. По стечение на обстоятелствата за първи път в живота и се
чувствала свободна да изрази себе си, да настоява за своята идентичност и
имала подкрепата на близък човек.
Молителката твърди, че искането и по никакъв начин не било продиктувано
от необходимост да се крия от някого, не била пътувала в чужбина, нито
имала намерение да го прави, дори нямала задграничен паспорт и никога не
била си вадила такъв, както и прилагала към молбата си чисто свидетелство
за съдимост.
Предвид изложеното в молбата си молителката, считала че за нея били налице
важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1. ЗГР, поради което моля съда
постанови решение, с което да допуснете промяна на собственото и име от Д.
- на Т., промяна на презимето и от Х. - на И. и промяна на фамилията и от Х.
на И., както и да изпрати препис от решението до Община Карнобат, за да се
отрази промяната в Акта и за раждане, както и в Община Нова Загора, за да се
отрази в регистрите на населението.
Представят се писмени и се сочат гласни доказателства.
В съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител
адв. Минчева поддържа молбата си и моли съда да я уважи.
Представителя на РП – Нова Загора, изразява становище, че молбата е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община – Карнобат, редовно призована – не
изпраща представител и не изразява становище
Заинтересованата страна Община – Нова Загора, редовно призована – не
изпраща представител и не изразява становище
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представено удостоверение за раждане на Д. Х. Х. в издадено
въз основа на акт за раждане № 0010/14.01.1991г.същата е родена от
родители: майка - Х.Ш.К. с ЕГН ********** и баща - Х.Р.Х., с ЕГН
**********.
По делото бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпит на
6
свидетеля Галин Косев Койчев, който заяви, че познава молителката с
имената Т. И. И., както и че живее с нея на семейни начала и се обръща към
нея с името Д., /което било умалено от името ТеД./. От показанията на
свидетеля Койчев се установи, молителката изпитва големи притеснение и
неудобство от имената с които е записана по рождение – Д. Х. Х. например
при заплащане на телефонните си сметки или когато следва да ги произнесе
по различни поводи тъй като името и било трудно за изговаряне и се налага
по няколко пъти да го повтаря, както и че името и звучало в мъжки род и
който го чуел считал че е на мъж, а тя е жена. Свидетеля твърди, че всички от
обкръжението на молителката не я знаели с имената Д. Х. Х. , а я знаели с
имената Т. И. И. и се обръщали към нея с името Т. или Д./умалено от името
Т./. Децата на молителката също изпитвали неудобство от името с което
майка им била записана по рождение, тъй като те били с български имена, а
майка им била с имена с турско-арабско звучене. Молителката възприемала
себе си като християнка и желаела да получи кръщение в Християнка църква,
но поради турско-арабското звучене на имената и това било невъзможно и
за да се случи това, тя трябвала да приеме други имена с българско звучене.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определен гражданскоправен субект. Юридически правото на име е уредено с
императивни правни норми и промяната му е допустима само по изключение.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се
извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а
именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като „важни”, по този въпрос е формирана задължителна практика
на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о.,
Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение №
434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че
предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал,
важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно
7
или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в
контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде
обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях
възможни отклонения относно начина на образуване на собственото,
бащиното и фамилното име на физическото лице. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗГР
промяна в имената се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
От доказателствения материал по делото се установява, че имената с
които молителката е записана по рождение – Д. Х. Х. са с турско-арабско
звучене и предполага, че същата е от турско малцинство, но същата не се
идентифицира с тези имена, тъй като е израснала в друга среда сред хора с
български имена и изповядващи християнската религия.
В случая съдът намира, че са налице други важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал.1 предл. последно от ЗГР, обуславящи промяна на
трите имена – собствено, фамилно име и презиме на молителката. От
събраните по делото доказателства се установи, че молителката се
идентифицира между близки, приятели и познати в общността в която живее
със собствено име - Т., бащино име - И. и фамилно име -И..
Молителката желае да носи имената, с които е позната сред близки,
роднини и приятели и в общността в която живее и работи, като имената с
които е записан в акта за раждане и личните и документи, а именно Д. Х. Х.
и носят само негативи, а именно често и се налага да доказва родствените си
връзки със собствените си деца, които носят български имена, както и
имената с които е записана по рождение я карат да се чувства неудобно дори
само при изговарянето им, както и при ползването на социални услуги –
например при заплащане на телефона си и т.н., както и са пречка при
намирането и на работа.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице важни обстоятелства за
промяна на трите имена – собствено, презиме и фамилно име на молителката
с тези с които се идентифицира. Съществуващото различие между
фактически използваните имена и имената с които молителката е записана
по рождение, неминуемо създава предпоставки за затруднения при
общуването, индивидуализацията, идентификацията и отличаването на
8
молителката от останалите физически лица, чрез името като негово словесно
обозначение.
Уважаването на молбата за промяна на трите и имена – собствено,
презиме и фамилно име е предвидена в закона юридическа форма за
закрепване на установилото се фактическо положение, свързано с
идентификацията на лицето, като едновременно с това би преодоляло и
затрудненията свързани със словесното обозначение на физическото лице в
документите му за самоличност. Анализът на важността на тези
обстоятелства, води до извода, че същите налагат исканата промяна,
съобразно което, съдът намира за осъществена твърдяната от молителя
предпоставка на чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР ПРОМЯНА
В собственото, бащиното и фамилното име на молителя Д. Х. Х. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес – ***, родена на 11.01.1991г. в гр.Кранобат,
обл. Бургас от родители: майка – Х.Ш.К., с ЕГН ********** и баща – Х.Р.Х.,
с ЕГН **********, като занапред същата ще носи имената Т. И. И..
ДА СЕ ВПИШЕ допуснатата промяна на собственото, бащиното и
фамилното име Д. Х. Х. в Акт за раждане № 0010/14.01.991г. на Община гр.
Нова Загора и регистрите по гражданско състояние, като се впише собствено
име – Т., бащино име – И., фамилно име –И..
Препис от влязлото в законна сила решение да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община гр.Карнобат за
отразяване на допуснатите промени в Акт за раждане и на Община Нова
Загора за отразяване на промените в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаваното му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9