РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20221100509265 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „С.Р.“ ООД, ответник
пред СРС срещу решение № 3511 от 18. 04. 2022 г. по гр.д.№ 63123 по описа
за 2021 г. на СРС, ГО, 180.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като
се сочи, че същото е постановено при превратно обсъждане на събраните по
делото доказателства – писмени и гласни. Сочи, че показанията на
свидетеля Г. са достоверни. Не било налице констатираното от СРС
противоречие в показанията на свидетеля досежно поисканите от ищеца
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че
констатираното от съда противоречие се дължи на неточното водене на
съдебния протокол. Счита, че показанията на свидетеля установяват освен
поисканите обяснения от ищеца, така и констатираните от работодателя
нарушения на дисциплината от страна на ищеца. Свидетелят отговарял за
1
изпълнението на трудовите норми и завършването на обекта в гр.Ловеч.
Показанията му не били опровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Освен това по делото били представени и електронни
документи, възпроизведени на хартия, които подкрепяли показанията на
свидетеля досежно извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. Затова счита, че са неправилни изводите на СРС за допуснати
нарушения от страна на работодателя при налагането на дисциплинарното
уволнение на ищеца, а именно : нарушения на чл.193, ал.2 КТ и чл.195, ал.1
КТ. Твърди, че заповедта била законосъобразна и съдържала необходимите
реквизити. Налице била хипотезата на чл.187, т.1 и т.3 КТ – допуснатите от
ищеца нарушения били повече от три. Ищецът не се бил защитил пред
работодателя при дадената му възможност да депозира обяснения. Твърди, че
ищецът бил започнал работа при друг работодател, което обстоятелство бил
укрил от съда.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта в която са
уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ и
вместо това да бъде постановено друго с което претенциите на ищеца да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС –Р. С. Т.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение. Счита, че при постановяване на
първоинстанционното решение не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Допуснатите от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина не били доказани. Представените от
ответника разпечатки не доказвали абсолютно нищо. Сочи, че искането от
страна на ответника за поправка на съдебния протокол било направено след
срока по чл.151 ГПК. По отношение на докладната записка във връзка с
искането на обяснения по чл.193, ал.2 КТ, сочи че същата била антидатирана;
била без достоверна дата. Докладната записка не била релевирана в заповедта
за уволнение. Освен това не се установило свидетеля Г. да е бил
упълномощен от работодателя да осъществява правомощията по чл.193, ал.2
КТ. Счита, че претенцията му по чл.225, ал.1 КТ е доказана от събраните по
делото /пред СРС/ писмени доказателства. Претендриат се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.06.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 13.06.2022 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е бил ответник в производството пред СРС и
предявените срещу него искове по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ са били уважени,
то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова съдът намира,
че въззивната жалба е допустима.
В частта в която е отхвърлен иска по чл.128, т.2 КТ, както и по
отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, решението като необжалвано е
влязло в сила.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: на ищеца била наложена дисциплинарна
отговорност – уволнение. Заповедта за това била незаконна, тъй като не било
спазено изискването по чл.193, ал.1 КТ, което било императивно- ищецът не
бил изслушан и работодателят не бил поискал писмени обяснения.
Показанията на свидетеля Г., който бил разпитан за установяване на
обстоятелството, че от работника са изискани обяснения, не са били
кредитирани от СРС, тъй като давали противоречива информация – веднъж
свидетелят сочел, че ищецът е работел на обект, находящ се в гр.Ловеч,
където свидетелят отишъл на проверка поради извършени от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, в частност неуплътняване на работното
време и закъснения за работа и по-ранно напускане от работа, а след това
свидетелят сочел, че всички работници живеели в друго населено място и
пристигали и напускали строителния обект със служебен транспорт.
Действително, по делото бил представен доклад, който се ползвал с формална
3
доказателствена сила, но по делото не били представени доказателства, които
да потвърдят описаните в доклада действия. За пълнота на изложението са
изложени и мотиви, че заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение
не съдържа законовия минимум реквизити по чл.195, ал.1 КТ- не било
посочено времето и мястото на извършването на нарушенията от страна на
работника, както и не били индивидуализирани признаците на нарушението.
Като основание за прекратяването на ТПО било посочено само „ системно
нарушаване на трудовата дисциплина“. Заповедта била немотивирана.Така
формулирана заповедта за уволнение накърнявала правото на защита на
работника.
2- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед уважаването на иска по т.1 КТ,
ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„багерист“.
3- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ- съдът е приел, че от събраните по делото
писмени доказателства, вкл. извършената от съда констатация върху
оригинала на трудова книжка, както и от представената справка, се
установява, че за периода от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г. ищецът е останал
без работа поради което претенцията му по чл.225, ал.1 КТ е приета за
основателна в пълния предявен размер от 6 378,84 лв. Като БТВ е определено
въз основа на критерия по чл.228 КТ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от правна страна:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно поради
неспазване на процедурата по чл.193, ал.2 КТ, както и, че заповедта не
съдържа реквизитите по чл.195 КТ. Твърди да е изпълнявал стриктно
задълженията си по трудовия договор, както и, че не му били налагани
дисциплинарни наказания преди процесната атакувана заповед.
Относно спазването на процедурата по чл.193, ал.2 КТ:
Действително, нормата на чл.193, ал.2 КТ е императивна и при
неспазването на процедурата преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
съдът отменя уволнението само на това основание без да се произнася по
съществото на спора.
4
Нормата, обаче, не въвежда изискване за форма на искането на
обяснения от работника и в трайната съдебна практика се приема, че искането
на обяснения може да се направи, както устно, така и писмено, стига да се
установи, че същото е достигнало до знанието на работника, виж така и в
решение № 96 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116 по описа за 2018 г. на ВКС, ГК,
Трето ГО, както и в определение № 237 от 30.03.2021 г. по гр.д.№ 296 по
описа за 2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Следователно, достатъчно е преди налагане на наказанието
работодателят да поиска по разбираем начин за работника, обяснения за
действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му
задължения, виж в този смисъл решение № 198 от 02.10.2019 г. по гр.д.№
1480 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Също така, съдебната практика приема, че не е необходимо тези
обяснения да са поискани от самия работодател. Възможно е тези обяснения
да бъдат изискани от прекия ръководител, като за това не е необходимо
изрично упълномощаване от страна на работодателя. В този случай,
служителят, който изисква обясненията, не действа в качеството му на
носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически
действия по събирането и предаването на обясненията, така и в решение №
309 от 14.03.2018 г. по гр.д.№ 5464 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто
ГО.
С оглед горните си мотиви настоящата инстанция, противно на приетото
от СРС, намира че е спазено изискването на чл.193 ГПК за изслушване на
работника преди налагане на дисциплинарното наказание.
Това се установява от показанията на свидетеля Г., пряк ръководител на
ищеца, който е отишъл на място, на строителния обект, където ищеца е
полагал труд като багерист и му е поискал обяснения за причините поради
което Т. отива по-късно на работа, напуска обекта по-рано от края на
работния ден и затова, че през деня не уплътнява работното си време. В
показанията си свидетелят Г. изрично е заявил, че той е изготвил докладната
записка до управителя на ответното дружество, която докладна записка
отразява искането на обяснения от ищеца.
Противно на приетото от СРС, показанията на свидетеля не са
противоречиви, а житейски и логично обосновани и същите съответстват на
5
изложеното в докладната записка, представена от ответника с отговора по
исковата молба.
Всъщност показанията на свидетеля Г. се състоят от две части – в
първата си част свидетелят разяснява спазване на процедурата по искане на
обяснения от ищеца като отговора на въпросите на адв.Р., пълномощник на
ответника, а във втората част отговаря на въпроси на адв.П., пълномощник на
ищеца, във връзка с начина на придвижване на работниците до строителния
обект, вкл. и относно това дали е възможно ищецът да е допуснал нарушение
на дисциплината във връзка с явяването си на работа и по-ранното напускане
на обекта.
При съвкупната преценка на свидетелските показания, съдържанието на
докладната записка и придружаващите я документи – разпечатки относно
движението на МПС, настоящата инстанция приема, че обяснения са били
изискани преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ на
работника. В подкрепа на тази теза е и отразеното в докладната записка, че
ищеца е продължил да не спазва работното време дори след като са му били
изискани обясненията, виж л.42 по делото пред СРС.
Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и
достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие
на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство,
което е без значение за законността на уволнението, така и определение №
50958 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 1348 по описа за 2022 г. на ВКС, ГК, Трето
ГО.
Следва да отбележим и, че подготвянето или издаването на заповедта
преди изслушването на работника не е в нарушение на разпоредбата на чл.193
КТ, тъй като наказанието се смята наложено от момента на връчване на
заповедта. В случая като дата на връчване на заповедта е посочено 06.10.2021
г. Тази е датата, посочена в трудовата книжка на ищеца, както и справката,
представена от НАП, виж л.73 по делото пред СРС. Съдът намира, че
събраните в полза на ищеца гласни доказателства не опровергават датата на
която е връчена заповедта за уволнение. Нещо повече, при кредитиране на
показанията на свидетелката П.а, съпруга на ищеца, най-ранната дата на която
е била връчена заповедта е 04.10.2021 г. /понеделник/.
По съществото на спора:
6
Тежестта за доказване законосъобразността на уволнението се носи от
работодателя - въззивник в настоящето производство /ответник в
производството пред СРС/.
Съгласно чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да
бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
Законодателят е предвидил тези изисквания към заповедта за уволнение
с оглед защитата на работника или служителя, за да може последния да знае
какви точно нарушения са му вменени от страна на работодателя, респ. при
предявен иск по чл.344, ал.1 КТ съдът да може да провери дали посочените и
послужили в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина
действително са извършени и представляват ли такива.
В конкретния случай в заповед № 232 от 30.09.2021 г. работодателят е
посочил като причина за прекратяване на ТПО с ищеца правното основание
на чл.330, ал.2,т.6 КТ- уволнение, както и „системно нарушаване на трудовата
дисциплина“
Следователно, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание,
работодателят не се е позовал нито на разпоредбата на чл.186 КТ, нито е
конкретизирал от правна страна някое от нарушенията визирани в
разпоредбите на чл.187 КТ. Посочено е само „системно нарушаване на
трудовата дисциплина“ без да са конкретизирани нарушенията – в какво се
състоят, както и кога са извършени.
Действително, съдебната практика приема, че е допустимо мотивите на
заповедта за прекратяване на ТПО чрез налагане на уволнение, да се
съдържат в друг документ. В случая, обаче, заповед № 232 от 30.09.2021 г. не
препраща към такъв документ. Доводи за това какви нарушения на трудовата
дисциплина е допуснал ищеца, за да му наложи работодателя най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, се излагат едва с отговора на исковата
молба. При което въззивната инстанция приема, че това не санира пороците
на атакуваната заповед за уволнение.
В тази им част настоящата инстанция споделя мотивите на СРС поради
7
което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на
настоящето решение.
Следователно правилно СРС е приел за основателен иска по чл.344,
ал.1,т.1 КТ; решението в тази му част е правилно.
По иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, след като
не се спори, че трудовото правоотношение е било за неопределен срок,
обуславя основателност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че
решението на СРС в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.344,
ал.1,т.2 КТ е правилно поради което ще следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно
уволнение: / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6
месеца.
В конкретния случай ищецът е доказал наличието на кумулативно
дадените предпоставки за уважаване на претенцията му по чл.225, ал.1 КТ.
Тезата му е доказана освен с представянето на трудовата книжка в оригинал
за наличието на вписани трудови договори в която, съдът е извършил
констатация в о.с.з. на 08.04.2022 г., виж л.82 по делото пред СРС, както и въз
основа на доказателствата събрани въз основа на издадените съдебни
удостоверения, както и служебно изисканите от съда справки за наличие на
трудови договори, виж л. 72-76 по делото пред СРС. Исковият период е
01.10.2021 г.- 31.03.2022 г. и за този период липсват данни ищецът да е
започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател.
На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че
решението на СРС в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.344,
ал.1,т.2 КТ е правилно поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
8
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемият претендира разноски, а и такива са направени за
процесуално представителство, поради което му се присъждат в размер на
702,92 лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК /доколкото в двата платежна
документа е посочена по-голяма сума, съдът присъжда претендираната
такава/.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 3511 от 18. 04. 2022 г. по гр.д.№
63123 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 180, в частта в която са уважени
предявените от Р. С. Т., ЕГН **********, срещу „С.Р.“ ООД, ЕИК *******,
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „С.Р.“ ООД, ЕИК *******, гр.София, ж.к.“*******
ул.“***** *******, да заплати на Р. С. Т., ЕГН **********, гр.Ч. б.
ж.к.“**********, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******- адв.И. П., сумата в
размер на 702,92 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10