Решение по дело №664/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Ч., роден на [дата]. в Република Турция, с адрес в Република Турция, чрез адв. Н., против Решение № 191/07.02.2024 г., постановено по АНД № 6525/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23–1030-005387 от 28.10.2023 г., издадено от полицейски орган – старши полицай в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Ю. Ч. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че на жалбоподателя не е дадена възможност да направи възражения по издадения АУАН и не е спазена административната процедура по чл.43 от ЗАНН, както и че не му е дадена възможност за сключване на споразумение, нито са обсъдени възможностите за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се изводът на районният съд, че правилно е приложен чл.44, ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че водачът не е собственик на управляваното МПС. Касаторът сочи, че според техническите данни на Дрегер Алкотест отчита възможно отклонение в точността на измерване в рамките на 0,6 % от измерената стойност на месец (увеличаващи се в периода след проверката на техническото средство). Твърди се и липса на разписка за извършената предварителна проба при проверката. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът - полицейски орган – старши полицай в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С обжалваното Решение № 191/07.02.2024 г., постановено по АНД № 6525/2023 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 23–1030-005387 от 28.10.2023 г., издадено от полицейски орган – старши полицай в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Ю. Ч. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е доказано по категоричен начин. Според мотивите на съдебния акт действително управляваното МПС е регистрирано на юридическо лице, но това обстоятелство не променя извода за установеност на административното нарушение, нито засяга правото на защита на жалбоподателя, доколкото това няма отношение към съставомерността на конкретното нарушение. Според районен съд са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като е извършена проверка с техническо средство, издаден е талон за изследване и концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена въз основа на показанията на техническото средство, предвид липсата на последвало извършено изследване с доказателствен анализатор или химическо такова на кръвта на водача. Съдът е обсъдил и представеното по преписката писмено доказателство за техническата годност на техническото средство към датата на извършване на проверка на водача. Направен е извод, че не са допуснати съществени нарушения на административните правила и че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Районен съд се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН и е посочил, че в случая не се спори, че жалбоподателят не е имал към момента на осъществената му проверка постоянен адрес в България и изрично е заявил такъв в Република Турция. Съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, според който при проверката с Ю. Ч. е имало лице, което да му превежда. За неоснователно е прието възражението на Ч., че не са обсъдени наличието или липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока районен съд е посочил, че с приемането на новият текст на чл.29 от ЗАНН от 2020 г. изрично е изключено прилагането на чл.28 за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Направен е извод, че правилно е приложена санкционна разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите поотделно и в тяхната съвкупност. Изводите на районния съд са напълно обосновани и съответни както на установените факти, така и на приложимите материалноправни норми.

По делото не се спори, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място лицето Ю. Ч. е управлявал лек автомобил, като на същия е извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM 0247, който е показал положителен резултат 0,86 промила на хиляда в издишания въздух. Не се спори и че е издаден талон за медицинско изследване с номер 128159, като и към настоящия момент няма данни лицето да е дало биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Съгласно нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Настоящия съдебен състав, счита за неоснователни възраженията на касатора, че не му е дадена възможност да направи възражения по издадения АУАН и не е спазена административната процедура по чл.43 от ЗАНН. В АУАН изрично е вписано, че Ю. Ч. има възражения. Както е изложил и районен съд, това вписване сочи, че на Ч. е била разяснена възможността да направи възражения. Отделно от това касационния жалбоподател не е отрича, че по време на проверката и при съставяне на АУАН с него е имало лице което му е превеждало, в каквато насока са и показанията на разпитания пред първа инстанция актосъставител.

По отношение на възражението, че на Ч. не му е дадена възможност за сключване на споразумение и че не са обсъдени възможностите за прилагане на чл.28 от ЗАНН, следва да се съобрази разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, която изключва възможността за нарушенията по ЗДвП да се прилагат чл.28 (писмено предупреждение) и 58г (споразумение между наказващия орган и нарушителя) от ЗАНН.

Неоснователно е възражението, че не е обосновано приложението на чл.44, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Обстоятелството, че на Ю. Ч. са издадени два броя заповеди за налагане на принудителни административни мерки е неотносимо към процедурата по предоставяне на АУАН на наказващия орган. Същественото в случая е дали нарушителят има постоянен адрес в Република България, какъвто Ч. изобщо не твърди да има такъв. След като нарушителят е чужд гражданин и няма постоянен адрес в Република България, спрямо него е приложима процедурата по чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл.52, ал.1, изр.2 от ЗАНН, в случаите по чл. 44, ал. 4 наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка. Видно от материалите по делото АУАН е предоставен незабавно след съставянето му на административнонаказващия орган, който се е произнесъл в същия ден. Следователно не само, че не е допуснато нарушение на процедурата, но същата е спазена стриктно. Както е посочил и районен съд ускорената процедура не препятства правото на защита по съдебен ред срещу издаденото наказателно постановление, което дава и най-широка възможност за навеждане на всякакви възражения и от която възможност жалбоподателят се е възползвал.

Неотносимо е възражението, че водачът не е собственик на управляваното МПС. Собствеността на управляваното МПС няма отношение към съставомерността на конкретното нарушение.

Доводите на касатора, че според техническите данни на Дрегер Алкотест отчита възможно отклонение в точността на измерване в рамките на 0,6 % от измерената стойност на месец, увеличаващи се в периода след проверката на техническото средство са хипотетични. Не е налице нормативно изискване наказващия орган да извършва приспадане или завишаване на стойностите, показани от уреда при проверката.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Според чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая няма данни, а и не се твърди Ю. Ч. да е дал кръвна проба, следователно наказващия орган е бил длъжен да приеме установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта.

По преписката е приложен списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ с рег.№ 3286-26225 от 25.05.2023г., в който списък е и Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0247 със срок на валидност 6 месеца, т.е. техническото средство е било технически изправно към датата на извършената проверка на водача.

Действително, в материалите по преписката не е наличен протокол за извършена проверка с техническо средство съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но това нарушение не е съществено, тъй като не води до неяснота на вмененото на водача административно нарушение, нито обуславя недоказаност на нарушението.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/07.02.2024 г., постановено по АНД № 6525/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.