№ 245
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000205 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Л.“
ЕООД и „Л.“ ЕООД и двете дружества със седалище и адрес на управление
град Бургас улица „А.“ № 54, чрез упълномощени адвокати Т. и С., против
решение №135 от 09 06 2022 година по търговско дело №399/2021 година на
БОС, частта на същото, имаща характер на определение, с която се
прекратява производството по предявения насрещен иск против „Д. г.“ ЕООД
и „С. г. ООД да бъде приет за унищожен предварителен договор за покупко-
продажба от 12.05.2020 година, сключен между „Д. г.“ ЕООД и „С. г. ООД.
В жалбата се поддържа, че съдебния акт в обжалваната част е
неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна и връщане на
делото за произнасяне от първоинстанционния съд по съществото на
предявения сурогационен иск.
Твърди се, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е съобразил,
че на практика насрещния иск е предявен не като самостоятелен такъв, т.е.
само и единствено по реда на член 32 от ЗЗД, а като сурогационен по член 134
от ЗЗД. Съдът изцяло игнорирал този факт и изобщо не се е произнесъл по
наличието на предпоставките за уважаване на сурогационния иск.
Жалбоподателите поддържат, че те са кредитори на „С. г.“ ООД, както по
предварителния договор с едното дружество, така и по окончателния договор
с другото дружество и това е било констатирано от съда в мотивите му.
Твърдят, че въведената с насрещния сурогационен иск унищожаемост касае
упражняване на имуществено право, тъй като предметът на атакувания
договор има имуществена характеристика - пари срещу имот. Сочат, че „С. г.“
ООД бездейства и не предявява нито възражение, нито иск за унищожаемост
на сключения между него и първоначалния ищец по търговско дело №399/21
год. предварителен договор, включително няма данни такъв иск да е бил
1
предявен извън настоящото производство. С бездействието си „С. г.“ ООД
уврежда жалбоподателите, тъй като ако дружеството предяви
унищожаемостта и тя бъде установена от съда, то тогава ще се окаже, че
исковите претенции против „Л.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД следва да се отхвърлят,
съответно собствеността върху процесния имот да се запази. Сочат, че
прекратителната част на съдебния диспозитив не държи сметка за доклада на
съда по предмета на спора, с който предявеният насрещен иск е бил
квалифициран именно като сурогационен по член 134 от ЗЗД, но липсва
произнасяне по предпоставките на този иск.
Депозиран е отговор от „Д. г.“ ЕООд, с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Акцентира се върху съдържанието на
насрещната искова молба, в която са изложени съображения за наличие на
измама при сключване на предварителния договор, като измаменото лице е
„Д. г.“ ЕООД а не „С. г. ООД. Именно поради това се оспорва правния
интерес на „С. г. ООД да излага твърдения за измама при сключването на
процесния предварителен договор. Твърди се, че частните жалбоподатели не
са кредитори на „Д. г.“ЕООД и нямат и не могат да имат правно основание, на
което те да упражняват твърдени от тях права, принадлежащи на „Д. г. ЕООД.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лица с
надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Търговско дело № 399/ 2021 г. на Окръжен съд – Бургас е било
образувано по предявени от „Д. г.“ ЕООД против „С. г. ООД, „Л.“ ЕООД,
„Л.“ ЕООД и „У. Б.“ АД искове с правно основание член 135 от ЗЗД, за
обявяване на относително недействителни по отношение на ищеца апорт на
непарична вноска от „С. г.“ ООД в капитала на Л.“ ЕООД и договорна
ипотека, учредена от „Л.“ ЕООД в полза на „У. Б.“ АД с нотариален акт от
26.04.2021 година.
От „Л.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД са били предявени в условията на
евентуалност насрещни искове против „Д. г.“ ЕООД и „С. г. ООД, приети за
разглеждане от първоинстанционния съд с определение №86/17.02.2022 год.,
както следва: за прогласяване нищожността на предварителен договор,
сключен на 12.05.2020 год., при условията на евентуалност – за
унищожаването на същия договор на осн.чл.134 и чл.29, вр.чл.32 от ЗЗД, и за
обявяването на същия договор за относително недействителен на осн.чл.135
от ЗЗД. С решение №135 от 09 06 2022 година по търговско дело №399/2021
година на БОС производството по втория евентуален иск с правно основание
чл.32, вр.чл.29 и чл.134 от ЗЗД е прекратено като недопустимо. Съдът е
изложил съображения, че само страната по сделката, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта, може да иска унищожаване на сделката, а ищците
2
по насрещния иск не са страна по предварителния договор.
Действително, както се сочи от частните жалбоподатели, при
произнасянето си съдът не е обсъдил предпоставките за уважаване на
сурогационния иск, какъвто е приел за разглеждане, но това не променя
правилността на крайния му акт в обжалваната част. Косвения иск на
кредитора е за защита на чужди права – имуществените права на неговия
длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва
удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В
насрещната си искова молба жалбоподателите твърдят, че предварителния
договор от 12.05.2020 год. е сключен при измама, като предварителния
купувач „Д. г.“ ЕООД е поставен в умишлено заблуждение от „С. г. ООД да
сключи договора. Липсват твърдения, че „Д. г.“ ЕООД е длъжник на
дружествата-жалбоподатели, напротив – твърди се, че техен длъжник е „С. г.
ООД. Следователно, с предявяването на косвения иск по чл.134 от ЗЗД се
цели упражняването на право, което не принадлежи на длъжник на „Л.“
ЕООД и „Л.“ ЕООД, доколкото само измаменото лице може да предяви иск за
унищожаване на договора – арг.от чл.32 ал.1 и чл.29 ал.1 от ЗЗД. Липсва една
от абсолютните положителни предпоставки за допустимост на сурогационния
иск, очертани в решение №107/14.01.2020 год. по т.д.№893/18 год. І т.о. ВКС,
а именно длъжникът на процесуалния субституент да е титуляр на правата,
които се защитават с предявения иск, и решението в прекратителната му част,
макар и по други съображения, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №135 от 09.06.2022 година по търговско
дело №399/2021 година на БОС, частта на същото, имаща характер на
определение, с която се прекратява производството по предявения насрещен
иск от „Л.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД против „Д. г.“ ЕООД и „С. г. ООД да бъде
приет за унищожен предварителен договор за покупко-продажба от
12.05.2020 година, сключен между „Д. г.“ ЕООД и „С. г. ООД.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4