Определение по дело №5304/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 11629
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20191100505304
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……….

гр. София, 14.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова

като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 5304 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2 и чл. 436 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 26.03.2019г. на И. П.И. с вх. № 744 на ЧСИ срещу разпореждане с изх. № 888/15.03.2019г. на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 на КЧСИ и район на действие СГС по изпълнително дело № 20199230400023. С обжалвания акт съдебният изпълнител, след направено искане от страна на длъжника с вх. № 411 от 05.03.2019г. по изпълнителното дело, е отказал да връчи повторно покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, както и е отхвърлил искането на длъжника за отвод, направено с искане за отвод с вх. № 582/13.03.2019г. на ЧСИ.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и издадено в противоречие със закона и добрите нрави (л. 5). Твърди се, че изпълнителното дело е образувано без валиден съдебен акт по чл. 417-418 ГПК – разпореждане за незабавно изпълнение, без да са връчени книжата по заповедното производство по чл. 42, ал. 2 ГПК (л. 5); съдебният изпълнител не бил връчил заповедта за незабавно изпълнение ведно с бланката за възражение и документът по чл. 417 ГПК ГПК въз основа, на който бил допуснато незабавно изпълнение, както и препис от разпореждането на съда, въз основа на което била издадена заповедта (л. 5); поканата за доброволно изпълнение не била по образец (л. 5); поканата за доброволно изпълнение не била върната в оригинал до съда по ч.гр.д. № 35004/2017г. на СРС, 88 състав (л. 5); по изпълнителното дело липсвало разпореждане за образуване на изпълнителното дело, за разноските, за наложената възбрана и запори, което правило делото невалидно (л. 6); твърди, че липсата на посочените разпореждания и доказателства за връчване правило невалидно и тежко опорочено самото частно гражданско дело и последвалото изпълнително дело; твърди за нарушения, допуснати по ч.гр.д. № 35004/2017г. на СРС, 88 състав, които правили невалидно както частното гражданско дело, така и изпълнителното дело (л. 6). Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е незаконно, т.к. по същото дело е приложен само изпълнителен лист като съдебно изпълнително основание, а това било в противоречие със закона (л. 6); инкорпорирането на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение по издадената заповед за изпълнение в самата заповед за изпълнение било нищожно (л. 6); липсвало и разпореждане за уважаване на заявлението, въз основание на което е издадена самата заповед за изпълнение (л. 6); навежда доводи за нищожност на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист (л. 6); нищожно е и разпореждането на съда по чл. 42, ал. 2 ГПК; навежда доводи, че заявителят С. И. А. е незаконосъобразно получил изпълнителния лист и копие от заповедта (л. 6-7); съдът не бил издал и съобщение по Наредба № 7 и чл. 55 ГП (л. 7); приложените по ч.гр.д. № 35004/2017г. на СРС, 88 състав договорна ипотека и незаверен нотариално договор за заем били негодни документи за издаване на заповед за изпълнение (л. 7); твърди, че наведените нарушения по заповедните производства били категорично установени в писмо от прокурор при Софийска градска прокуратура с изх. № 268/27.07.2016г. (л.7). Взискателят по делото С. И. А. не взема становище по жалбата.

В представени по делото мотиви ЧСИ Г.Н. излага доводи, че подадената жалба е процесуално недопустима.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба с вх. № на ЧСИ от 23.01.2019г., депозирана от взискателя С. И. А. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 35004/2017г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, с който длъжникът И. П.И. е осъден да плати на С. И. А. определените в изпълнителния лист суми. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен оригинал на изпълнителен лист от 21.06.2017г. по ч.гр.д. № 35004/2017г. на СРС, 88 състав и заверен с печат на съда препис от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по същото дело, образец на възражение по чл. 414 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуален представител.

С покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело с изх. № 599/20.02.2019г. до И. П.И. (л. 127 от приложения препис на изпълнителното дело), връчена на длъжника на 01.03.2019г., същият е уведомен за образуваното изпълнително дело, поканен е да изпълни задълженията си в определения законов срок; съгласно поканата към същата е приложена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр. д. № 35004/2017г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав. ЧСИ е уведомил заповедния съд със съобщение по чл. 418, ал. 5 ГПК за връчената покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта по чл. 417 ГПК (л. 128 от приложения препис на изпълнителното дело).

С искане до ЧСИ Г.Н. с вх. № 411/05.03.2019г. И. П.И., с което моли ЧСИ да му връчи нова покана за доброволно изпълнение, прилага връчена му покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело (л. 137 от приложения препис на изпълнителното дело), заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (л. 138-139 от приложения препис на изпълнителното дело), препис от изпълнителния лист по ч.гр. д. № 35004/2017г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав (л. 140 от приложения препис на изпълнителното дело). С искане до ЧСИ Г.Н. с вх. № 582/13.03.2019г. И. П.И. e направил искане за отвод пред ЧСИ (л. 165 от приложения препис на изпълнителното дело). Освен горните действия, по делото за извършвани справки за имущество на длъжника, изпращани са уведомления за налагане на запори и вписване на възбрани, плащани са такси за изпълнителни действия, събрани са суми и е изготвено разпределение.

На 15.03.2019г. ЧСИ е издал обжалваното разпореждане, връчено на 20.03.2019г. на длъжника И. П.И. (л. 178 от приложения препис на изпълнителното дело). Частната жалба срещу разпореждането е подадена на 26.03.2019г. до съда чрез частния съдебен изпълнител.

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

По допустимост и основателност на Жалбата:

Платена е държавната такса за разглеждане на Жалбата. Съдът намира жалбата за процесуално недопустима поради следното:

Действията на частния съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника са лимитивно изброени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът е оправомощен да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. Съгласно чл.435, ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. За да е допустима жалбата против действията на съдебния изпълнител, тя следва да е подадена от легитимирано лице, в законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК, и против действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване съгласно чл.435 ГПК. Изложените в жалбата оплаквания против разпореждането от 15.03.2019г. по Изпълнително дело № 20199230400023 на ЧСИ Г.Н., с което ЧСИ е отказал да връчи повторно покана за доброволно изпълнение и е отхвърлил искането на длъжника за отвод, както и оплакванията за незаконно образуване на изпълнителното дело или за незаконно извършено връчване на съдебни актове по изпълнителното дело, не попадат в лимитивно изброените хипотези на чл. 435 ГПК на подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, поради което жалбата е недопустима и не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

Твърденията в жалбата за пороци, допуснати в заповедното производство, обосноваващи незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител, са неоснователни, тъй като издаденото изпълнително основание не е отменено от съда. Твърдението, че заповедта за изпълнение не е връчен на длъжника не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като самият жалбоподателя прилага препис от същата с искане до ЧСИ Г.Н. с вх. № 411/05.03.2019г. (л. 137 от приложения препис на изпълнителното дело). Освен това, защитата срещу евентуално незаконосъобразни актове в заповедното производство се осъществява по друг процесуален ред. Дори и на жалбоподателя да не е връчена надлежно заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, то за него остава защитата по чл. 423 ГПК. Установяването и прогласяването на нищожността на заповед за изпълнение следва да става единствено по исков ред – в този смисъл и Определение № 64 от 23.01.2015 г. по частно гр. дело № 141/2015 г., ІV г. о. на ВКС. При това положение, редът за защита на жалбоподателя не е чрез иницииране на частно производство. Освен това, на настоящия състав му е служебно известно влязлото в сила определение от 08.10.2018г. по ч.в.гр.д. № 11990 по описа за 2018 г. на СГС, образувано по частна жалба от 13.09.2018г. на И.П.И. по ч.гр.д. № 35004/2017 г. на СРС, ГО, 88 състав, с което въззивният състав се е произнесъл по наведени от жалбоподателя доводи за пороци в заповедното производство като е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. Следователно, най-късно към 13.09.2018г. И.П.И. е знаел за образуваното срещу него заповедно производство и издадените съдебни актове по това заповедно производство и ако се приеме, че същият навежда доводи срещу разпореждането за незабавно изпълнение, не е спазен процесуалния ред частната жалба да се подаде заедно с възражението по чл. 414 ГПК и при всички положения се явява просрочена.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на И. П.И. срещу разпореждане с изх. № 888/15.03.2019г. на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 на КЧСИ и район на действие СГС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.