Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. Габрово 23.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА Т. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело №
280 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, чл.245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ за заплащане на мораторна лихва и чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година.
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника Трудов договор № 2663/30.10.2017год, съгласно
който изпълнявал длъжността “Куриер” в предприятието му.
На 17.10.2018г. със Заповед № 2780/17.10.2018 трудовото правоотношение
между страните било прекратено, като на ищеца не било изплатено възнаграждението за месец
септември 2018г. и за периода 01.10.2018 до 17.10.2018, както и обезщетението
по чл.224 от КТ - за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г.
В
последствие било изплатено само
трудовото възнаграждение за месец септември 2018г., като и към момента на завеждане на делото оставало
дължимо трудово
възнаграждение за периода 01.10.2018 до 17.10.2018, в размер на 288,26 /двеста
осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, както и обезщетението по
чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., в размер на
255.00 /двеста петдесет и пет/ лева.
По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение,
което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца трудово възнаграждение
за периода 01.10.2018 до 17.10.2018 в размер на 288.26 лева , както и
обезщетението по чл. 224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2018г.
в размер на 255.00 лева, заедно с мораторната лихва за забава дължима от
18.10.2018г до датата на предявяване на иска в размер на 18,11 лава. Претендира
за деловодни разноски.
Ответникът
в депозирания в срок отговор взема становище за допустимост на исковете, но ги
счита за неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът Г. Р. К. е бил
служител на ответника „Европът-2000"АД, назначен на длъжност „Куриер
направление-дневен", като Трудовия му договор №2663/30.10.2017г. е
прекратен със Заповед №2780/17.10.2018г. след изтичане на подадено от него
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, приложени към исковата
молба. Не оспорва и обстоятелството, че работодателят дължи на ищеца сумата от 288,26лв. възнаграждение
за периода от 01.10.2018г. до 17.10.2018г., както и обезщетение по чл.224 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск - 9 дни за 2018г., в размер на 255лв., общо брутна
сума в размер на 543,26лв., толкова колкото претендира
ответника.
Заявява обаче, че от посочената сума се дължат
осигуровки и данъци за сметка на служителя,
които следва да се приспаднат от посочените суми, а именно: за сумата от 288,26лв. се дължат
съгласно нормативните разпоредби осигуровки за сметка на служителя за Фонд
„ДОО", Фонд „ДЗПО в УПФ", Фонд „Здравно осигуряване" в размер на
общо 39,72лв.,
данък по ЗДДФЛ в размер на 10% от сумата за възнаграждение, след приспадане на дължимите
осигуровки, а именно 24,85лв. (288,26-39,72=248,54лв), общо
удръжки от служителя за данък и осигуровки върху възнаграждението в размер на 64,57лв. и
остава сума за възнаграждението за получаване от служителя в размер на 223,69лв. За
начислената сума за обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 255.00лв., не се
дължат осигуровки, а само данък в размер на 10% от сумата 25,50лв.,
т.е. остава дължима сума за получаване от ищеца в размер на 229,50лв.
Или дължимата сума на ищеца е 453,19лв. , като осигуровките и данъците, за сметка на
служителя и за сметка на работодателя, са преведени от ответника по сметка на
ТД на НАП, в законния срок.
Сочи се, че съгласно трудовия договор на ищеца, работодателят изплаща трудовите
възнаграждения, в срок от 25-то до 30-то число на месеца, следващ отчетния. На
26.11.2018г. работодателят е начислил всички дължими суми за възнаграждения,
които са изпратени в офиса на дружеството в град Габрово за изплащане на
служителите, включително и на Г.К., заедно с ведомости за заплати, които да
бъдат подписани, като ищецът е уведомен по телефона да се яви в офиса, за да си
получи възнаграждението и обезщетението по чл.224 от КТ, но той нито се е явил, нито е предоставил данни
за банкова сметка,
***.
На 30.11.2018г.
сумата дължима на К. е върната в управлението като непотърсена и е депонирана.
Преди подаване на исковата молба, е изпратена писмена покана
до Г.К., на адреса, посочен в трудовия договор, с изх.№ 242 от 12.02.2019г., с
която отново е поканен ищецът да се яви в офиса на „Европът-2000"АД в град
Габрово, за да си получи възнаграждението за м.10.2018г. и обезщетението по
чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, общо в размер на 453,19лв.
На 14.02.2019г. в 11:30ч. е получена поканата от Ц.Ц.И. (баба на ищеца), но
въпреки това е подадена исковата молба.
С оглед на горното ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, поради което не следва да дължи нито претендираните
мораторни лихви за периода от 18.10.2019г. до 14.02.2019г„ нито законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, нито разноски в производството
по делото. Мораторните
лихви неоснователно се претендират от датата 18.10.2018г., когато падежът на задължението не е
бил
настъпил.
Ответникът заявява, че на 07.09.2018г. / преди да
бъде прекратено трудовото му правоотношение/, ищецът Г.Р.К. в изпълнение
на трудовите си задължения като куриер е трябвало да посети клиент на „Европът-2000"АД, а
именно: „КРИСТЯН ШУУЗ"ЕООД, за получаване на пратка.
При подаване на заявка от „Кристиян Шууз" ЕООД за получаване на пратка от
куриер, е уведомен клиента, че има дължима сума за осъществените куриерски
услуги в размер на 671,15 лв. с ДДС , за което ще
му бъде издадена
фактура. Клиентът е
заявил, че ще я плати в брой при предаване на пратката на
куриера. От служител на дружеството - Н.Н.П., на длъжност „Диспечер" в
офис на „ЕВРОПЪТ-2000"АД в град Габрово, е издадена и предадена на Г.К.,
Фактура №**********/07.09.2018г. за извършените от дружеството куриерски услуги
през месец Август 2018г. на „КРИСТИЯН ШУУЗ"ЕООД на обща стойност 671,15лв. с ДДС, в оригинал и копие,
заедно с издадена касова бележка, за да може когато отиде да вземе пратката от
клиента, К. да занесе и фактурата и да получи сумата по нея.
След приключване на работния ден при отчитането на
диспечера, куриерът Г.К. е отчел събраните през деня суми за извършени
куриерски услуги и наложени платежи, предоставил е копието на фактурата на
„Кристиян Шууз" ЕООД подписана от Управителя Й.М., но не е отчел събраната
по фактурата сума в размер на 671,15 лв., с обяснението, че управителят Й.М. забравил да му я
плати, само са му дали пратките. Н.П. е попитала К. защо тогава го няма
екземпляра от фактурата за клиента с издадената касова бележка и защо са
предадени, ако действително не му е платено, но К. е отговорил, че няма проблем
на следващия ден ще му платят сумата. Тъй като служителката Н.П. се е усъмнила,
че куриерът К. ще предаде оригинала на фактурата с издадената касова бележка,
но няма да събере дължимата сума, на следващия ден тя лично е посетила
„КРИСТИЯН ШУУЗ" ЕООД и е разговаряла с Управителя Й.И.М., който й е казал,
че лично е подписал фактурата и платил сумата, дължима по нея, в присъствието
на свидетели, веднага когато му е занесена от К. и затова му е предаден
оригинала на фактурата, заедно с касовата бележка. Уведомен е К. за разговора и
за това, че следва да отчете сумата.
От Регионален директор в „Европът-2000"АД - Яне М. е
инициирана и уговорена среща между куриера Г.К., Управителя на „Кристиян
Шууз"ЕООД - Й.М. и К.М.- свидетел пред когото е дадена сумата. М. е съобщил на Г.К. да дойде на
срещата, за да потвърдят
всички пред М., че е предадена сумата на ищеца, като К. съответно трябва да
отчете получената от „Кристиян Шууз"ЕООД сума, също така е уведомен
ищецът, че „Европът-2000"АД имат готовност да му платят възнаграждението
за м.Октомври 2018г. и обезщетението за неизползвания платен отпуск. Ищецът не
се е явил на уговорената среща, въпреки че първоначално е заявил, че ще дойде и
не е отговарял на позвъняванията по телефона в същия ден, като М. го е изчакал
в офиса на дружеството в град Габрово повече от три часа. На следващия ден е
взето решение да бъде подадена жалба до Районна прокуратура-Габрово за
неотчетената от К. сума, която е подадена от служителката Н.П. - Диспечер в
офис Габрово на ответното дружество. Образувано е досъдебно производство № 1752
ЗМ-707/2018г. по описа на РУ „Полиция"- Габрово, преписка с №2026/2018г.
по описа на Районна прокуратура-Габрово, по която са събрани доказателства и
преписката е за решаване при прокурор.
До настоящия момент, сумата от 671,15лв.,
не е отчетена от Г.К.,***, нито в управлението в град Пловдив, нито К. е превел
тази сума по банкова сметка ***, поради което тя е дължима от ищеца на
основание чл.203, чл.207 и чл.211 от КТ, тъй като служителят Г.К. като лице, на
което е възложено да събира, съхранява, разходва и отчита парични ценности,
носи пълна имуществена отговорност за вредата, причинена на работодателя, в
пълен размер на неотчетената, липсваща сума, заедно със законната лихва от деня
на причиняване на щетата или от датата на откриване на липсата, като тази сума
е изплатена от клиент на ответника „КРИСТИЯН ШУУЗ"ЕООД лично от управителя
Й.М., на куриера Г.К..
С оглед на това с настоящият отговор на исковата молба, в
законоустановения срок, ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прихващане на задължението си към ищеца със задължението на
последния спрямо него до
размера на по-малкото от двете насрещни вземания, доколкото счита, че двете вземания са ликвидни и изискуеми.
По изложените
съображения ответникът моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени поради
погасяване на вземанията чрез прихващане и ищецът да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски
Възражението за прихващане се оспорва от ищеца, т.к. не е реализирана
процедурата по КТ за ангажиране имуществената му отговорност и поради това
вземането на работодателя спрямо него не е изискуеми и ликвидно.
От
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното :
Между
страните няма спор по фактите изложени в исковата молба както и относно това,
че на ищеца не е изплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2018 до
17.10.2018г. в брутен размер от 288.16 лева и
обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в брутен
размер от 255.00 лева.
От
показанията на разпитаните свидетелки Н.П. и Н.У. се установява, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за
м. октомври е било начислено и през м. ноември – на платежната дата е било
изпратено заедно с ведомостите в офиса на дружеството в град Габрово за
изплащане на служителите, включително и на Г.К., като ищецът е уведомен по
телефона от Н.П. и регионалния мениджър Яни М. да се яви в офиса, за да си
получи възнаграждението и обезщетението по чл.224 от КТ. Ищецът не се е явил и
сумата е депонирана като непотърсена.
На12.02.2019г.
до ищеца К. е изпратена покана с изх. №
242/12.02.2019г. за получаване на дължимото трудово възнаграждение за м. октомври 2018г. и обезщетение. Поканата е получена на
14.02.2019г. от Ц.Ц.И. – баба на адресата, което е отразено с подпис на куриер
на „Български пощи” върху обратната
разписка за връчване.
На
същата дата 14.02.2019г. ищецът е депозирал в ГРС исковата молба въз основа на
която е образувано настоящото дело.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното относно предявените
искове :
Спорен
е размерът и начинът на определяне на трудовото възнаграждение на ищеца,
длъжността, която той е заемал при ответника, както и основанието на което е
прекратено трудовото правоотношение между тях. За установяване на тези
обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
По
предявеният иск с основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово
възнаграждение за периода 01.10.2018 до 17.10.2018г. в брутен размер от 288.16 лева :
Между
страните няма спор, относно брутния размер на дължимото трудово възнаграждение
за посочения период, както и че то не е изплатено.
Основателни
са доводите на ответника, че върху
начисленото брутно трудово възнаграждение от работника се дължат удръжки за Фонд „ДОО", Фонд „ДЗПО в
УПФ", Фонд „Здравно осигуряване" и ЗДДФЛ в размер на 10% от сумата за
възнаграждение след приспадане на дължимите осигуровки, които следва да се
преведат от работодателя в полза на съответните бюджети, поради което
предявения иск е основателен до размера оставащ след приспадане на тези суми.
Ищецът не е оспорил изчисленията на ответника за размера на оставащата за
изплащане сума в размер на 223,69лв., поради което именно до
този размер искът по чл. чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ е основателен. За
горницата до пълния предявен размер от
288.26 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска с основание чл.245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ за заплащане на лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение
считано от 18.10.2018г. / датата на прекратяване на трудовото правоотношение/
до 14.02.2019г. :
По
делото се събраха както гласни, така и писмени доказателства, че към платежната
дата за изплащане на заплатите за м. октомври 2018г., а именно 26.11.2018г.
дължимото на ищеца трудово възнаграждение е било начислено и изпратено в офиса
на ответното дружество. Ищецът е запознат с правилата за изплащане на трудовото
възнаграждение, т.е. известна му е била датата на плащане, освен това е поканен
и по телефона да си го получи, като не се е явил в офиса на работодателя.
Изпратена му е и писмена покана да се яви за да го получи, която му е връчена
на 14.02.209г. Вместо това, в същия ден ищецът е предявил иск за заплащането
му.
При
тези обстоятелства съдът намира, че е налице забава на кредитора по смисъла на
ЗЗД и работодателят е изправна страна по трудовото правоотношение, поради което
не дължи лихва за забава върху неизплатеното трудово правоотношение.
По
тези съображения иска по чл.245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан..
По
иска с основание и чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за 9 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2018 година, в размер на 255.00 лева.
Между
страните няма спор, че това обезщетение не е изплатено и е дължимо. Върху
сумата от 255.00 лева работникът дължи данък по ЗДДФЛ в размер на 10%,който
следва да се приведе от работодателя в полза на бюджета. С оглед на това
дължимата за изплащане сума е в размер на 229.50 лева. Същата е била начислена
и преведена в офиса на работодателя на 26.11.2018г., но ищецът не се е явил да
я получи.
С
оглед на горното искът с основание чл. 224 ал.1 от КТ е основателен до размер
на 229.50 лева, като за горницата до размер на 255.00 лева следва да бъде
отхвърлен.
По
възражението на ответника за прихващане :
Видно
от представената от ответното дружество длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност в
предприятието му „куриер направление дневен”
І. 14, І.17, ІІ.9, ищецът носи пълна материална и имуществена
отговорност за приетите от него пратки и парични средства, т.е. има качеството на отчетник по смисъла на чл. 207 от КТ.
От събраните гласни и
писмени доказателства по безспорен начин се установи, че на 07.09.2018г. / преди да
бъде прекратено трудовото му правоотношение/ ищецът Г.Р.К. в изпълнение на трудовите си задължения като куриер е посетил клиента на „Европът-2000"АД - „КРИСТЯН ШУУЗ"ЕООД, за
получаване на пратка.
При това посещение ищецът е носел Фактура №**********/07.09.2018г. за
извършените от „Европът-2000"АД куриерски услуги през месец Август 2018г. в полза „КРИСТИЯН ШУУЗ"ЕООД на обща
стойност 671,15 лв. с ДДС,
в оригинал и копие, заедно с издадена касова бележка, за да може когато отиде
да вземе пратката от клиента, К. да предаде също и фактурата и да получи сумата по нея.
След приключване на работния ден при отчитането си на диспечера, ищецът Г.К. е отчел събраните през деня
суми за извършени куриерски услуги и наложени платежи, предоставил е копието на
фактурата на „Кристиян Шууз" ЕООД подписана от Управителя Й.М., но не е
отчел събраната по фактурата сума в размер на 671,15 лв., с обяснението, че управителят Й.М.
забравил да му я плати, само са му дали пратките.
При последвалите разговори с управителя
на „Кристиян Шууз"
ЕООД, последният заявил, че в присъствието на свидетели е заплатил сумата от 671,15 лв. на Г.К.,
за което последният му е предал оригинала на Фактура №**********/07.09.2018г. и приложения
към нея фискален касов бон.
И към днешна дата от страна на К.
сумата от 671,15 лв. не е отчетена на работодателя,
нито е заплатена от „Кристиян
Шууз" ЕООД, поради позицията му, че вече я е платил.
При тези обстоятелства съдът намира, че
са налице предпоставките за ангажиране на имуществена отговорност на ищеца К.
за неотчетената сума по
Фактура №**********/07.09.2018г.
Без значение е дали деянието е умишлено
или непредпазливо и дали за него ищецът Г.К. следва да понесе наказателна
отговорност, в качеството си на отчетник той носи имуществена отговорност пред
работодателя. В най добрия за него случай / ако се приеме, че не се касае за
липса/ той отговаря по реда на чл. 207 ал.1 т. 1 от КТ за пълния размер на вредата, но не повече от
трикратния размер на трудовото му възнаграждение, което съгласно Допълнително
споразумение № 2906/01.01.2018г. е в размер на 510.00 лева. Или причинената
имуществена вреда на работодателя на стойност 671,15 лв. се покрива от имуществената
отговорност на ищеца в качеството му на лице заемащо отчетническа длъжност.
С оглед на изложеното съдът намира, че
възражението на ответното дружество за прихващане на задължението му спрямо Г.К.
за заплащане на трудово възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск в
общ размер на 453.19 лева със задължението на Г.К. към дружеството за сумата от
671,15 лева
представляващи причинена имуществена вреда на дружеството, за основателно до
размера на по- малката от двете суми.
След извършването на прихващане, ответното
дружество не дължи на ищеца заплащане на каквито и да било суми, с оглед на
което исковете по чл 242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение и по чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане
на неизползван платен годишен отпуск следва да се отхвърлят като погасени чрез
прихващане.
Тъй като видно от събраните доказателства се установи, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, той не дължи на ищеца заплащане на разноски.
Тъй
като само иска по чл.245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ е отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан, то ищецът дължи разноски на ответника в размер на 9.62 лева.
Ответникът не следва да заплаща по сметка на габровски РС държавна такса т.к. не е дал повод за завеждане на делото, а ищецът не дължи такава по силата на закона.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес *** - чрез Адвокатско дружество „И. и Лалева” против „ЕВРОПЪТ 2000” АД, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Г. Трингов” № 6, ЕИК *********, представлявано
от управителя С.Т.К., със съдебен адрес ***,офис 5 – чрез адвокат Христина
Костадинова Райчева ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на
сумата 288.26 лева / двеста осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки /
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 01.10.2018г. до.
17.10.2018г. / вкл./, ведно със законната лихва считано от 14.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, поради
ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
до размер на 223.69 лева и неоснователност на иска за горницата до пълния
предявен размер от 288.26 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес *** - чрез Адвокатско дружество „И. и Лалева” против „ЕВРОПЪТ 2000” АД, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Г. Трингов” № 6, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Т.К., със съдебен адрес ***,офис 5 – чрез адвокат Христина
Костадинова Райчева ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на
сумата 18.11 лева /осемнадесет лева и единадесет стотинки/ представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 288.26 лева, за периода от
18.10.2018г. до 14.02.2019г., на осн. чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес *** - чрез Адвокатско дружество „И. и Лалева” против „ЕВРОПЪТ 2000” АД, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Г. Трингов” № 6, ЕИК *********, представлявано
от управителя С.Т.К., със съдебен адрес ***,офис 5 – чрез адвокат Христина
Костадинова Райчева ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на
сумата 255.00 лева / двеста петдесет и пет лева / представляваща обезщетение за
9 / девет дни/ неизползван платен годишен отпуск за 2018г. , ведно със
законната лихва считано от 14.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл.224 ал.1 от КТ, поради ПОГАСЯВАНЕ
НА ВЗЕМАНЕТО ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ до размер на 229.50 лева и неоснователност на
иска за горницата до пълния предявен размер от 255.00 лева.
ОСЪЖДА Г.Р.К., ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес *** - чрез Адвокатско дружество „И. и Лалева” ДА ЗАПЛАТИ на„ЕВРОПЪТ 2000” АД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Г. Трингов” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Т.К., със съдебен адрес ***,офис 5 –
чрез адвокат Христина Костадинова Райчева, сумата от 9.62 лева / девет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски по отхвърления като
неоснователен иск по чл. чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 270 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :