Мотиви към Решение №74 от 20.08.2019 г. по АНД №180/2019 г. на
Районен съд Луковит
Производството пред съда е по реда на Глава двадесет и осма от НПК и е
образувано по внесено постановление от Районна прокуратура гр. Луковит, с което
се прави предложение обвиняемият В.В.С. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 НК да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание - глоба в минимален
размер.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Луковит, редовно призована, не
изпраща прокурор.
Защитникът адв. Р. М. пледира за прилагане
на института на чл. 78а НК и определяне на минималния размер на
административната глоба.
Обвиняемият пледира за минимална глоба.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият В.В.С. е роден на *** ***,
ром, неграмотен, безработен, живущ на съпружески начала, грижи се за 5-те си
малолетни деца, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с
множество нарушения по Закона за горите, през 2018 г. санкциониран за 3
нарушения на различни дати.
На 05.02.2019 г. около 10.00 часа
обвиняемият се движел с конска каруца в близост до сметището на града, когато
бил спрян за проверка от служители на ДГС Лесидрен и РДГ Ловеч – свидетелите Й.
М., П. К. и А. О..
В каруцата на обвиняемия били натоварени
дървета от благун и цер, които не били маркирани с контролна горска марка
(КГМ). При проверката обвиняемият не представил превозен билет за дървесината.
Служителите измерили общото количество на
дървета с дължина на отделните секции около 2 метра – 1 пр.куб.м., след което
съставили срещу обвиняемия АУАН за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ,
с който били задържани каруцата и предмета на нарушението.
Въз основа на изпратените материали от РДГ
Ловеч било образувано настоящото ДП.
Горната фактическа обстановка се
установява въз основа на събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, приобщени и ценени в съответствие с
правилото на чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в отклонения на общия
принцип за непосредсвеност, да се позове на тези доказателства.
Главният факт – транспортирането на
дървесината и липсата на маркировка, се установява от показанията на свидетелите
– очевидци, които в кръга на службата си са възприели деянието, което
осъществява признаците и на нарушение на специалния закон – ЗГ. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви, съответни на събраните писмени доказателства –
акт за установяване на нарушение, както и на приобщенитее веществени
доказателства, отнети в хода на проверката от служителите. Свидетелските
показания установяват и обема на дървесината, както и състоянието й – липсата
на контролна горска марка. В унисон с тези доказателства са и обясненията на
обвиняемия, дадени непосредствено пред съда – „…Нямаше с какво да се топлят
децата…Така ги намерих, набрах си ги, за да се топлим вкъщи…Нямаше и кубик
дърва, малко бяха, колкото за два дни…“.
Данните за миналите нарушения, извършени
от обвиняемия, се съдържат в справката за нарушител, издадена от РДГ Ловеч.
Чистото съдебно минало е видно от справката за съдимост.
Социалното положение и данните, свързани с
личността на обвиняемия, се установяват от автобиографичната му справка и
декларацията за имуществено състояние, както и от обясненията му, които съдът
кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В.С. е обвинен в извършването на
престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК.
Съставът на това престъпление изисква от
обективна страна да бъдат установени транспортиране (една от формите на
изпълнителното деяние, в което е обвинен С.) на дървен материал, който да е
добит незаконно от другиго.
Транспортирането се доказва по несъмнен
начин, като деянието е извършено чрез конска каруца, с която обвиняемият е
пренасял дървения материал от мястото, на което ги е намери, към дома си.
Изводът, че дървеният материал е бил добит
от другиго незаконно се налага от отрицателния факт, че върху отрезите не е
имало поставена контролна горска марка. Маркирането на дървесината още преди
отсичането й е законно изискване, съгласно специалните норми на Закона за
горите и Наредба №8/2011 г. за сечите в горите. Когато то не е спазено, следва,
че сечта, а оттам и добивът, са незаконни.
От обективна страна се доказа и
допълнителният признак, обуславящ прилагането на по-леко наказуемият състав по
чл. 235, ал. 6 ЗГ – маловажност на случая, който следва да бъде оценен по този
начин, с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия, затрудненото социално
положение и целта, с която е извършено престъплението – за задоволяване на
лични битови нужди от огрев.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при пряк умисъл. Обвиняемият, бидейки наказван многократно по
административен ред за нарушения на закона за горите, е съзнавал запретеността
на всяко едно разпореждане с незаконна дървесина. Въпреки знанието за
забраната, обвиняемият съзнателно и целенасочено е извършил действията по
транспортиране на немаркираната дървесина.
При тези съображения съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 2 НК.
По отношение на обвиняемия са налице
условията, предвидени в чл.78а НК. Той е пълнолетно лице, извършил е умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева, не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни.
Затова обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и да му бъде наложено предвиденото в чл.78а НК
административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието и затрудненото
имуществено състояние на обвиняемия – липса на доходи и имущество, многодетно
семейство. При това, съдът счита, че административното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на
обвиняемия бъде наложена глоба в минималния размер от 1000 лева, чрез което
може да се постигане целите на административнонаказателната отговорност.
Средството, послужило за извършване на
престъплението – конска каруца, и предметът на престъплението, подлежат на отнемане
в полза на държавата.
Воден от горното и на основание чл.378,
ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................