Р Е Ш Е Н И Е №260178
23.02.2022 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7819 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против А.А.Р., ЕГН **********,***,
с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79, чл. 86, чл. 92 ,чл. 99 и чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите, и чл. 6 и
следващите от Закона за потребителския кредит.
Ищцовото
дружество черпи права от два договора.
Твърди се,
че на 09.09.2016 год. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с
номер *******. Съобразно договореното, Р. получил международна кредитна карта Access Finance, която имала определен
кредитен лимит от 100 лева , максимален размер на усвояемите от ответника
средства по договора. Кредитополучателят се задължил да върне усвоената част от
кредита, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 43.2 % и дневен лихвен процент в размер на 0.12 % , за срок от две години, като лихвата
се изчислявала върху усвоената и непогасена главница; годишния процент на на
разходите по договора бил 45.9%. договорено било , че при извършване на
транзакция , надвишаваща лимита , то същия се увеличава със сумата на
транзакцията.
С няколко
последователни допълнителни споразумения , максималния кредитен лимит бил увеличен до 1100 лева.
В периода
от 22.10.2016г до 01.05.2018г, Р. усвоил чрез картата общо 11275.66 лева, които следвало да върне
заедно с възнаградителна лихва.
Съгласно договора, при всеки отделен случай
на неизпълнение, ответника следвало да представи обезпечение на кредитора под
формата на поръчителство. Това задължение на Р. не било изпълнено; при
неизпълнение и на това си задължение длъжникът се задължил допълнително да
плати неустойка в размер на 10 % от усвоената
сума на главницата . На това основание , в тежест на ответника били начислена сума от 219.68 лева за период
от 06.06.2018г до 06.07.2018г
Договорено
било да се заплати при забавата и сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в срок в
тридневния срок до представяне на обезпечението, като при забава за плащане и на тази сума се дължат разходи за действия
по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден на просрочието до
заплащане на сумите. На това основание, в тежест на Р. била начислена такса
„разходи „ в размер от 77.50 лева.
Ответникът
не заплатил точно сумите по договора.
На 20.12.2018
год. вземането на „Аксес Файнанс“ ООД било прехвърлено на „Агенция за контрол
на просрочени задължения „ ЕООД , ЕИК *********, което уведомило ответника за
цесията; на свой ред последното дружество прехвърлило вземането си на ищеца,
като и за тази цесия се твърди Р. да е уведомен и отново
поканен да плати на новия кредитор. Плащане отново не постъпило.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на Р. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищцовото дружество, комуто е дадено указание по
реда на чл. 422 от ГПК, моли да се
установи вземане при следните размери: 1098.40 лв. представляваща главница по
договора за кредит „Бяла карта“; 95.73 лв., представляваща договорна лихва за
периода 21.04.2018 год. – 06.07.2018 год.; 154.78 лв. представляващи
обезщетение за забава, считано от 06.09.2018
год. до датата на подаване на заявлението в съда, и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
и да се присъдят направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В друга част, касателно искане да се установи вземането за сума от 219.68 лв. -
представляваща неустойка за периода 06.06.2018г.
– 06.07.2018 год.; 77.50 лв. такса разходи за събиране за периода 06.09.2017г.
– 06.10.2017 год.; 120 лв. представляващи такса разходи за дейност на служител,
производството по делото е било
прекратено , поради оттегляне на исковете.
Ответникът
оспорва иска чрез назначения особен представител. Отрича се съществуването на
договора за кредит и се възразява ответникът да не е бил уведомен за наличието
на цесията. Липсвала предсрочна изискуемост на сумите по договора, за такава Р.
не бил уведомен; част от представените от ищеца частни документи били негодни
доказателства. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото
лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че
съобразно договора остават за плащане 1098.40 лева от главницата, договорна
лихва от 95.73 лева за период от
21.04.2018г. до 06.07.2018г. и 154.78
лева законна лихва за исковия период от 06.09.2018г до 01.11.2019г .
Установителните по реда на чл. 422 от ГПК искове са допустими, сроковете
по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени, има идентичност между вземането , така, както е описано в
исковата молба, и това, заповядано за плащане по частното гр. дело 20287 по
описа на ПРС за 2019г.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
І.
Възникване , съществуване , изискуемост на вземането :
Копие от договор за кредит „Бяла карта
„ е представено на л. 6 от делото . Този
договор има за предмет следното: Р. получава в заем сума в максимален размер от
100 лева, която се задължава да върне заедно с лихва като възнаграждение на
кредитора, при фиксиран лихвен процент от 43.20 % на годишна база , и годишен
процент на разходите от 45.90 %. С няколко допълнителни споразумения, кредитния
лимит бил увеличен до 1100 лева. Получаването на кредитната карта е
удостоверено в приложението под № 1 към самия договор, където има клауза с характер на разписка за
получаването на картата с уникален № *********, както и персоналния
идентификационен номер за използването й ( ПИН). Подписа на ответника под договора не е
оспорен и в този документ фигурира и
клауза ,която дава право на кредитора да прехвърли вземането си по договора на
трето лица , по свое усмотрение. Съдът кредитира заключението на вещото лице
касателно усвоените от ответника суми; доколкото договорът за заем, включително
усвояем чрез нарочен платежен инструмент, е договор реален, то съдът трябва да
приеме, че същият е сключен, а оттам – и че ца ответника е възникнало
задължението да върне усвоената част от главницата .
По
отношение на изискуемостта на вземането в пълен размер:
Договора между страните е сключен на дата 09.09.2016г.,
със срок от шест години , уговорен в чл. 4.1; няма по делото нарочно
волеизявление за прекратяване или разваляне поради неизпълнение. Има обаче две
уведомителни писма , в които длъжника
е да поканен да плати на ищеца
всички суми по договора , и доколкото те са приложени към исковата молба и
връчени на насрещната страна, то с връчването им , предсрочната изискуемост е
обявена.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от дата 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване
на общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора; изискването за
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания е неприложимо предвид характера на договора , при който
определянето на времето на усвояване и
стойността на усвоената част от лимита са предоставени на преценката на
кредитополучателя. Има информация за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Основания за общата недействителност на договора според чл.
22 от ЗПК не се намериха.
На
следващо място , на л. 26 от делото фигурира и копие , заверено от страната, от
рамков договор за цесия от дата 11.11.2016 между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД и
първоначалния кредитор, като се установява от приложението към същия , че
вземането на цедента против ответника е предмет на договора , след като
фигурира в допълнителното споразумение към него от дата 20.12.2018г., под № 101. На свой ред ,този цесионер прехвърля
вземането по договора за кредит на ищеца , като вземането фигурира в представеното
по делото копие ( л. 41 ). Тоест, ищецът е между страните по договора за цесия действителен
носител на материалното право, като
самото вземане е прехвърлимо – в договора за кредит изрично е записана такава
възможност за кредитодателя. Цесията е породила действие и в отношенията между
длъжника и цесионера , доколкото
представено е уведомление по смисъла на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до Р. ( л . 51).
Уведомлението е изпратено на посочения в
договора адрес, но не може да бъде прието да е породило действие , тъй като се
е върнало непотърсено, а цесионера встъпва в правата по договора по отношение
на длъжника си едва след като последният бъде уведомен за цесията. Тоест, до този момент цесионера не може да се ползва
от договорката между страните по договора в чл. 28 ал. 3 – всички изпратени до
последнят известен адрес на
кредитополучателя изявления да се считат връчени и узнати от последния. Независимо
от това , уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник
на цедента фигурира и като приложение към исковата молба, при
което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за
цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не
първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на каквото и да било плащане,
а такова не се твърди, е без значение това, дали цесията е съобщена на
длъжника.
Или, ищецът е легимиран като кредитор по
прехвърленото вземане.
Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за
забавата от датата след датата на падеж до
датата на плащането или – при неплатените вноски – до датата, предхождаща тази подаване на заявлението за издаване на
заповед за плащане, като искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавата е
основателен при наличие на такава; съдът кредитира заключението на вещото лице
за размера на това обезщетение.
Предвид изхода на спора, разноските
следва да се понесат от ответника, пропроционално на уважената част от
исковете. Общия размер на направените разноски става 1165.28
лева, като в тях се включват и още 200 лева допълнителен хонорар на особен
представител съобразно протоколното определение на на съда от дата 08.12.2021г.,
и възнаграждението на ищеца за процесуално представителство от юрисконсулт в
исковото производство, което се определя
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева. Така, пропорционално на
уважената част, дължат се на ищеца разноски в размер от 890.02 лева (1165.28
/1766.09*1348.91 лева , колкото съдът е признал да съществуват като вземане).
Ответникът е бил представляван от назначен
особен представител, не е направил разходи за защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.А.Р.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, ответникът дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за кредит
„Бяла карта“ № *********, сключен с „Аксес файнанс „ ООД, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 10950/ 12.12.2019г. по частното
дело № 20287 по описа на ПРС за 2019г.: 1098.40 лв. главница, ведно със законната
лихва за забава от датата на заявлението,
11.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, 95.73
лв., представляваща договорна лихва за периода 21.04.2018 год. – 06.07.2018
год. и 154.78 лв. представляващи обезщетение за забава, считано от 06.09.2018
год. до датата на подаване на заявлението в съда, 11.12.2019г.
ОСЪЖДА А.А.Р., ЕГН **********,*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 890.02 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ