Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 111 от 27.02.2012 година по гр. д. № 2159/2011 година Районен съд – град Г. О. е отхвърлил по реда на чл. 194 ГПК предявения от страна на Т. Ф. Т. против ЗК „Л. И.” – град С. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 193 и сл. ГПК за приемане за установено по отношение на ЗК „Л. И.” – град С., че частният свидетелстващ документ „известие за доставяне – обратна разписка № 4450/23.08.2006г.” не е подписан от Т. Ф. Т., като е признато, че оспорването не е доказано. С решението е отхвърлен предявеният от страна на ЗK ”Л. И.” – град С. против Т. Ф. Т. иск за приемане за установено, че Т. Ф. Т. дължи на ЗК ”Л. И.” –град С. по заповед за изпълнение № 1920/29.06.2011г., издадена по Ч. гр. дело № 1434/2011г. на ГОРС: сумата 157.60 лева, представляваща вземане във връзка с възникнало регресно право след изплащане на обезщетение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети при ПТП на 15.05.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 29.06.2011г. до окончателното и изплащане; сумата 98.02 лева, представляваща лихва за забава за периода: 23.08.2006г.-27.06.2011 година. ЗК „Л. И.” – град С. е осъдено да заплати на Т. Ф. Т. сумата от 110.00 лева, представляваща направените от него по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е ищецът по делото „ЗК „Л. И.” – град С., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между дружеството и Т., осъществен деликт от застрахованото лице, виновно отклонение от проверка за употреба на алкохол и надлежно плащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Посочва, че виновното отклоняване на Т. от проверка за алкохол се установява от обстоятелството, че същият е напуснал мястото на ПТП и протоколът за същото е съставен на един по-късен етап. Моли решението в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият Т. Ф. Т. заема становище, че въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. е неоснователна и недоказана, респективно – решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от ЗК „Л. И.” – град С. срещу Т. Ф. Т. положителен установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че дружеството има вземане от Т. Т., на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, в размер на сумата 157.60 лева и в размер на сумата 98.02 лева - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за което с разпореждане № 1920 от 29.06.2011г. по Ч. гр. д. № 1434/2011г. на Районен съд – град Г. О. му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 15.05.2006г. около 16.40ч. в град Л., на паркинг пред „ФМА” , при извършване на маневра „движение на заден ход” без да се убеди, че пътят зад него е свободен, водачът на лек автомобил „В.” с ДК № ...– Т. Ф. Т., допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал паркиран лек автомобил „Ф.-П.” с ДК № .. собственост на А. С. Е.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие от служители на КАТ-ПП към РУ ”Полиция” – град Г.О. е бил изготвен протокол за ПТП № 830751 от 16.05.2006 година. От същия се установява, че Т. не е изпробван за употреба на алкохол. Въз основа на протокола за ПТП бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 2040 904701 от 16.05.2006г., от който се установява, че с действията си Т. е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП. От Наказателно постановление №2040 от 23.05.2006г. се установява, че за извършеното нарушение на Т. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 ЗДвП, за това, чекато водач на лек автомобил „В...” с ДК № ... на 15.05.2006г., около 16.40ч. извършил маневра „движение на заден ход” без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и блъснал паркиран лек автомобил „Ф.-П.” с ДК № ... като станал причина за настъпване на ПТП с причинени леки материални щети по двете МПС - нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. От застрахователна полица № 0400002/22 3 06-014075 се установява, че към датата на настъпилото ПТП - 15.05.2006г., между Т. Ф. Т. и ЗК „Л. И.” – град С. е съществувало ваÙидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от разходен касов ордер № 143 от 27.06.2006г. на Анетка Стефанова Евтимова е изплатена сума в размер на 157.00 лева, представляваща обезщетение за причинените материални щети С покана от 08.08.2006 година застрахователното дружество е поканило ответника Т. да заплати в 15-дневен срок изплатеното обезщетение. Поканата е изпратена с известие за доставяне - обратна разписка № 4450/23.08.2006 година, върху която е положен подпис на получател Т. Т.. В съдебно заседание на 21.11.2011г. /л. 71 от първоинстанционното дело/ свидетелят Д. И. Г. заявява, че е изготвил протокола за ПТП от 16.05.2006г. и че не си спомня подробности за инцидента. Посочва, че в него е записано, че Т. не е изпробван за алкохол, но причината за това не си спомня. В съдебно заседание на 19.12.2011г. /л. 86 от първоинстанционното дело/ свидетелката А. С. Е. заявява, че е била собственик на блъснатия лек автомобил. Посочва, че като си тръгвала от работа видяла, че същият е ударен, а от охраната разбрала, че Т. я е ударил. Заявява, че е получила застрахователно обезщетение от ЗК „Л. И.” – град С.. От заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза /л. 48 – 54 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, е видно, че установеният механизъм на ПТП е в причинно следствена връзка с настъпилите повреди по лек автомобил „Ф. П.” с ДК № ... че получените повреди по характер са възстановими; че пазарната стойност на процесния автомобил е 2 894.00 лева, а пазарната стойност на нанесените имуществени щети е 167.00 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза /л. 109 – 111 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът за „получател” в представеното за изследване известие за доставяне – R 44-50/23.08.2006, изпратено от ЗК „Л. И.” – град С. до Т. Т. от град Л., е положен от Т. Ф. Т.. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и да бъде уважен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предложение последно от Кодекса за застраховането, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен от застрахованото лице деликт, последното виновно да се е отклонило от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В случая по делото обстоятелствата, свързани с наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникналото ПТП и причинените от него вреди, както и изплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, са безспорно установени от събраните доказателства, а и не се спорят от страните. Застрахователят основава правото си на регрес на това, че застрахованият виновно се отклонил от проверка за алкохол, което обстоятелство застрахователят счита за доказано от съставения протокол за ПТП, от който е установено, че Т. не е изпробван за употреба на алкохол, както и въз основа на обстоятелството, че същият е напуснал местопроизшествието. В този случай именно застрахователят следва да установи, че ответникът, сега въззиваем, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. По делото, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивната инстанция не са ангажирани никакви доказателства застрахованият да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал да се подложи на такава проверка. В изготвения протокол за ПТП е отразено единствено, че Т. не е изпробван за алкохол, като нито от протокола, нито от показанията на съставителя му стават ясни причините, поради които не е изпробван. Следва да се има предвид, че само фактът на напускане на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по делото, сега въззивник. Само при наличие на доказателства за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предложение последно КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл са и Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 16 от 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ІІ т.о. на ВКС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. по делото е неоснователна и недоказана. Решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 111 от 27.02.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 2159/2011 година в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |