№ 1017
гр. Плевен, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430106964 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕИК ***, чрез юрк. ***,
против Д.М. ***, от гр. Плевен, с която твърди се, че въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2379/2021г.
по описа на ПлРС, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот-
апартамент, на адрес гр. Плевен, жк. ***, бл. ***, с аб. №***. Твърди се, че
ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ
се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на
договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че
Общите условия са публикувани във в-к „***”, от дата ***г и във в-к „***“,
бр. ***г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са
длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за
забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
1
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че
задължението на ответника, за процесния период ***-***г – по пера е
следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 128,10лв., сума за отопление
без ИРУ, в размер на 914,55лв, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в
размер 167,28лв., БГВ в размер на 1022,20лв., услуга дялово разпределение в
размер на 21,65лв, корекции - 23,05лв.. Твърди се, че в имота на ответника
има монтирани измерващи уреди- 1 бр. водомер за БГВ и 0 бр. индивидуален
разпределителен уред /ИРУ/, като от м. 12.2020г има монтирани 3 бр. уреди,
щранг- лира в банята. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на
ответника няма плащания.
В заключение моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 2230,73лв.- главница, за периода
***-***г. и сумата от 146,77лв.- лихва за забава, за периода 04.11.2019-
05.04.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.04.2021г, до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2379/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се
разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника Д.М. ***, от гр. Плевен, чрез назначеният му особен представител–
адв. В. М., която оспорва предявените искове. Посочва се, че не са
представени доказателства относно твърдението, че от м. 12.2020г, в имота на
ответника има монтирани 3бр. ИРУ и 1 бр. водомер, вкл. и кой е подал молба
за инсталиране, коя фирма е извършила инсталирането, по какъв начин се
отчитат показанията. Посочва се, че не се установява факта на извършено
реално отчитане на потребената ТЕ, както и факта, че през процесния период
в имота е потребявана ТЕ. Посочва се, че представените с ИМ фактури нямат
характер на писмено доказателство по ГПК, вкл. и за дължимостта и размера
на сумите.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
2
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1457/14.04.2021г., по ч.
гр.д.№2379/2021г. по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК. В указаният едномесечен срок е предявен настоящия
установителен иск.
По делото се установява, съобразно представената справка от *** и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот №***/***г, нот. дело
№***/*** на Нотариус ***. че отв. Д.Ц., е собственик на процесния имот, на
адрес гр. Плевен, жк. ***, бл. ***. Установява се също, че въз основа на
заявление от собственика, от ***г., е открита партида за плащане на
отопление и топла вода, считано от ***г., с аб. №***.
По делото се установява също и факта на сключване на договор
№***/***г, между етажна собственост на адрес гр. Плевен, жк. ***, бл. *** и
*** ***, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители
/апартаментни топломери/. Установява се също, че решението за сключване
на този договор е взето на общо събрание на собствениците, обективирано в
протокол от ***г, приложен по делото. Установява се също, че въз основа на
споразумителен протокол №*** от ***г, между *** и ЕС на посочения адрес,
фактурирането на изразходваната ТЕ да се извършва от ***, на база
предоставени данни за разпределението на отчетената от топломера на аб.
Станция топлинна енергия от *** ***, считано от ***г. По делото се
установява също, видно от представената справка, изготвена от ищеца за
потребената ТЕ, че за имота е начислена сума за отопление с ИРУ, в размер
на 128,10лв., суми за отопление без ИРУ, в размер на 914,55лв., сума за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация- 167,28лв. и сума за БГВ- 1022,20лв; сума за
дялово разпределение- 21,65лв. Посочено е в справката, че ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, е изчислена върху действителния обем на жилището-
123,27 куб.м.; отбелязано е, че в имота има 1 бр. водомер и 3 бр. уреди,
считано от м.12.2020г. По делото са представени и издадените фактури- в
заверени копия.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”***” и във в-к „***“.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размера на главницата, представляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за периода ***-***г, дадена в табличен вид от
3
ВЛ, е в общ размер на 2230,73лв., от която: сума за отопление с ИРУ, в размер
на 128,10лв., суми за отопление без ИРУ, в размер на 914,55лв., сума за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация- 167,28лв. и сума за БГВ- 1022,20лв; сума за
дялово разпределение- 21,65лв. ВЛ е изчислило лихвата за забава, за периода
04.11.2019-05.04.2021г, в размер на 146,77лв.. ВЛ е констатирало, че обемът
на жилището, съобразно който е изчислявана ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, по проект е 123,27 куб.м.; начислена е и ТЕ от щранг- лира в
банята. ВЛ е констатирало също, че няма плащания по партидата, за
процесния период. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че за
последните три месеца от процесния период- м.12.2020, м.01.2021 и
м.02.2021г, е отразено, че имотът е отопляван с уреди. Посочва също, че
фактурите са осчетоводени по сметка 411, партида „Население“.
По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, за процесния
период. ВЛ е посочило, че в абонатната станция, има монтиран общ
търговски топломер, като аб. станция е работила през процесния период. ВЛ е
посочило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя по имотите
процентно, на основа техния отопляем обем, който за имота е 123,27 куб. м.,
независимо дали в имота има радиатори или не. ВЛ посочва също, че
ответникът е ползвал ТЕ от БГВ, от отоплителни тела по мощност и
топлоразпределители, като изчисленията са съобразени с кубатурата на
апартамента и показанията на общия топломер. В сградата, където се намира
имотът на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на общия
топломер. ВЛ е констатирало, че в имота на ответника няма монтирана
щранг- лира. ВЛ е установило също, че правилно са начислени суми за ТЕ, за
процесния период, съобразно нормативната уредба. ВЛ е посочило също, че
не са установени разминавания в изчисленията на разпределената ТЕ за имота
на отв. Ц..
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
4
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и
факта, че отв. Ц. има качеството на собственик на имота, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на
ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване,
измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно
събраните и обсъдени по- горе пислени доказателства и заклююченията по
приети експертизи, че до имота на ответника е налице реално доставяне на
ТЕ, за процесиня период, която правилно е отчитана от страна на ищеца.
Изрично ВЛ по СТЕ подчертава, че не налице констатирано от него
разминаване в изчисленията на доставената ТЕ до имота на ответника, и
5
същият е ползвал ТЕ за процесия период. В този смисъл, съдът намира
възраженията на ответника, за неоснователни. Съобразно чл.31, ал.1 от
Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си
дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. По
делото се установи, съобразно заключението на ВЛ, че от страна на ответника
няма плащане на претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове са изцяло основателни, ответника Д.Ц.- като
собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ,
поради което следва да бъда уважени, като бъде признато за установено
спрямо него, че дължи сумата от 2230,73лв.- главница, за периода ***-***г. и
сумата от 146,77лв.- лихва за забава, за периода 04.11.2019-05.04.2021г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.04.2021г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер
на 1153,29лв.- в настоящето производство и в размер на 97,54лв.- в
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Д. М.
ЦВ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, жк. жк. ***,
бл. ***, ДЪЛЖИ НА „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, №***, представлявано от ***- изп. директор,
сумата от 2230,73лв.- главница, за периода ***г.- ***г. и сумата от
146,77лв.- лихва за забава, за периода 04.11.2019г.- 05.04.2021г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.04.2021г.,, до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена заповед за изпълнение №1457/14.04.2021г. по ч.
гр.д.№2379/2021г. по описа на ПлРС.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д. М. ЦВ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, жк. жк. ***, бл. ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “***” ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, №***, сумата от
1153,29лв.- разноски по настоящето исково производство и сумата от
97,54лв. -разноски- по ч. гр.д. №2379/2021г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7