Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2638
град Пловдив,
25.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХII граждански
състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3849 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда
на чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1
България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София, ул. Кукуш № 1, против А.С.П., ЕГН
**********,***, с предявени обективно и кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите .
Според фактите в исковата молба
, между страните имало договор за
мобилни услуги ***, клиентски номер ***, по силата на който, ищеца предоставил
на ответника телекомуникационни услуги – мобилна телефония. За доставките били
издадени два броя фактури с №№ ********* от 26.09.2014г. , на стойност от 40.14 лева, с падеж на
11.10.2014г, и ********* от 27.10.2014 г. на стойност от 39.90 лева, с падеж на
11.11.2014г. На падежните си дати фактурите не били платени . Поради неплащането , съставляващо
неизпълнение , действието на договора
било прекратено едностранно и предсрочно от ищеца, като в тежест на ответника
била начислена и предвидената в договора неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 532 лева. За сумата по неустойката, в тежест на длъжника била
издадена и фактурата с № ********* от 02.03.2015 год.. Плащане отново не
постъпило. За вземанията си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 9878/16.10.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 16431/2017 год. по
описа на Районен съд - Пловдив за 2017 година. Тази заповед била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и затова „А1 България” ЕАД иска да се установи
вземането по реда на чл. 422 от ГПК, при следните размери : обща стойност от
635.40 лв., от които 80.04 лева стойност на далекосъобщителните услуги , 532
лева неустойка за предсрочното прекратяване на договора и 23.36 лева
обезщетение за забава в плащането на сумата от 39.90 лева по фактурата №
*********, начислено за периода от 12..11.2014г до 25.09.2015г. Иска и да се присъдят
в негова полза сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска в
своевременно подаден отговор. Най- напред се възразява същият да е недоказан,
тъй като почива изцяло на съставени от ищеца частни документи, оспорва и
фактурите, които не са били предоставени на ответника, възразява се за изтекла
погасителна давност, възразява се да е недействителна неустоечната клауза, или
ако е действителна, то неустойката е договорена в прекомерен размер. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Искове с правно основание чл. 79,
чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, предявени като установителни.
Исковете са допустими , сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени , и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на иска за
установяване на съществуването му .
Съдът ,
възоснова твърденията на страните и
ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
По делото, на л. 18 и следващите, има
копие от договор ***, клиентски номер ***, по силата на който, ищцовото
дружество се а задължило да предостави на ответника телекомуникационни услуги ,
а от своя страна П. е поел задължение да заплаща така доставеното . Договора е заверен
от страната и доказва съществуването на
облигационно правоотношение между страните като източник на задължение на
ответника да плати равностойността на доставените телекомуникационни услуги , а
при забава – и обезщетение за тази забава. Непредставянето на съставените
фактури не освобождава ответника от задължението му да плати.
На следващо място обаче, представеното копие от договора и общите
условия към него изчерпват ангажираните по
делото доказателства. Не са представени нито фактурите , чието плащане ищеца
търси, нито доказателства за волеизява за предсрочното прекратяване на
договора, нито такива за реалната доставка на телефонията и мобилния достъп до
световната интернет мрежа. Съдът е указал на ищеца че е в негова тежест да докаже доставката, но това не е направено –
не е внесен депозита за назначената за
целта техническа експертиза , макар извършването й да е допуснато по почин на ищеца.
Или основателно е правопогасяващото
възражение на ответника за неизпълнен договор.
Отсъстват и данни за едностранно прекратяване на
договора, няма по делото документ, в
който да е обективирана волеизява на кредитора в този смисъл – доказателствата
се изчерпват с договора, приложенията към него и копия от фактурите. Право на
кредитора е съобразно чл. 4.1 от договорите , да прекрати облигационното
правоотношение при неизпълнение от страна на длъжника, но това му право не се
реализира автоматично с факта на неизпълнението, след като съставлява
правомощие , а не задължение. И принципно,
развалянето на договорите поради неизпълнение по смисъла
на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД не се случва автоматично, необходимо е неизправната
страна да бъде уведомена от съконтрагента си за прекратяването. Това е така включително и с оглед факта, че
дължимата за прекратяване неустойка се съразмерява със остатъка за плащане от
сумата на месечните абонаментни такси от датата на прекратяването до датата на
изтичането на договора.
При липса на волеизявление за прекратяването, то иска да се установи
вземане за неустойка по този договор е недоказан освен по основание, така и с
оглед размера си.
За изчерпателност, съдът споделя довода на
ответника ,че се касае за периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и
чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите, тоест
вземанията за доставени телекомуникационни услуги са погасяват с изтичането на
тригодишен срок на бездействие на кредитора. Такъв обаче не е изтекъл:
заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата
16.10.2017г., а първата в хронологичен порядък падежирала фактура е с падеж на
дата 30.10.2014г и от тази дата до подаването на заявлението не са
изтекли три години. Възражението за изтекла давност не е основателно , но
въпреки това исковете , с оглед изложеното по – горе , следва да се отхвърлят.
Разноските остават в тежест на ищеца ,
така , както са направени.
Ответникът е бил представляван от особен
представител, разноски не е правил и не претендира присъждането на такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
исковете на „А1
България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София , ул. Кукуш № 1, да
се признае а за установено в отношенията между страните, че А.С.П.,
ЕГН **********,***,
дължи на ищеца плащане на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер № 9878/16.10.2017 г. по ч. гр.
дело № 16431/2017 год., РС Пловдив: общо 635.40 лв., от които 80.04 лева стойност на
далекосъобщителни услуги по договор ***, 532 лева неустойка за предсрочното
прекратяване на договора и 23.36 лева обезщетение за забава в плащането на
сумата от 39.90 лева по фактурата № *********, начислено за периода от
12..11.2014г до 25.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата ( 80.04 лева)
от датата на подаването на заявлението – 16.10.2017г . до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ