МОТИВИ
към Решение № 12,
постановено на 05.01.2017
г. по
НАХД № 6358 по описа на Районен съд – Варна за 2016
г.
Производството по
НАХД № 6358 по описа на Районен съд – Варна за 2016
г. е образувано във връзка с депозирано в Районен съд –
Варна Постановление от 14.12.2016 г. на Районна
прокуратура – Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е
направено предложение обв. Н.Ц.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде
наложено административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК, за това,
че на 18.04.2016 г. в гр. Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Крайслер” с peг. № В 2195 СТ,
нарушила правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на И.Н.Н., изразяваща се в отворено
счупване средна трета на дясна подбедрица с
разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за период от около три месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2 от НК.
В проведеното на
05.01.2017 г. открито съдебно заседание по, НАХД № 6358
по описа на Районен съд – Варна за 2016 г.,
Варненската районна прокуратура не изпраща представител.
В хода на съдебните прения по време на откритото
съдебно заседание по делото, процесуалният представител на обв.
Н.Ц.Д. – адв. С.З. *** моли на неговата подзащитна да бъде наложено минимално по размер наказание,
мотивирайки се с добрите характеристични данни и коректното й процесуално
поведение, което е допринесло за изясняване в пълнота на обективната истина по
делото.
Въпреки редовното си призоваване, обв. Н.Ц.Д. не се явява в откритото съдебно заседание,
проведено по НАХД №
6358 по описа на Районен съд – Варна за 2016
г. и съответно не изразява своята позиция по
повдигнатото й обвинение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 10:45 часа на
18.04.2016 г. св. П.К.Б. и св. И.Н.Н. вървели пеша в
локалното платно на бул. „Владислав Варненчик” в гр.
Варна, в участъка между Автогара Варна и сградата на „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД в
посока на движение към сградата на банковата институция. Св. Б. се движел
отпред, а непосредствено и плътно зад него вървяла св. Н.. Това локално пътно
платно е еднопосочно с обща ширина от 3, 00 метра, състои се от
една лента на движение, без маркировка, без неравности и побитости
по асфалтовата настилка и също така без наклон.
Времето било слънчево, с
много добра видимост.
Приближавайки увеселителното
заведение „Мода Бар”, намиращо се в непосредствена близост до локалното платно
на бул. „Владислав Варненчик”, св. Б. и св. Н.
трябвало да се разделят, поради което св. Б. спрял своето движение, двамата
приключили разговора си и св. Н. продължила своето движение направо към
сградата на „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД.
Св. Н. спряла за кратко,
като започнала да търси в дамската си чанта мобилния си телефон. В този момент
св. Н. се намирала плътно до бордюра, отграничаващ
плътното платно, но нямала възможност да се качи върху него, тъй като до самия
бордюр имало дърво, което ограничавало преминаването на пешеходци.
Същевременно в локалното
платно на бул. „Владислав Варненчик” но в посока
обратна на движение на св. Б. и св. Н. се движел лек автомобил „Крайслер” с рег. № В 21 95 СТ, управляван от обв. Н.Ц.Д.. Последната възприела движението на пешеходците
Б. и Н., както и това, че в следващия момент двамата спират, като продължила
своето движение с управляваното от нея моторно превозно средство със скорост от
около 5 – 10 км/час.
Въпреки, че се приближила до
св. Н. с управлявания от нея лек автомобил, обв. Д.
продължила да го управлява плътно в дясно на локалното пътно платно.
Вместо да спре движението на
автомобила или да осигури разстояние от св. Н., обв. Д.
продължила движението си с управлявания от нея лек автомобил, при което
настъпил удар между превозното средство и пешеходката Н. – предния десен фар и
преден капак на автомобила ударили в областта на средна трета на дясната подбедрица на св. Н..
Вследствие на удара, св. Н.
загубила равновесие, завъртяла се и се подпряла върху капака на автомобила,
след което паднала на подлежащата настилка, а едната й обувка изхвърчала.
Обв.
Д. обаче не забелязала удара и неговите последици, като продължила движението
си с лекия автомобил по локалното платно на бул. „Владислав Варненчик”.
Удара между автомобила и
тялото на св. Н. обаче бил възприет от обв. Б., който
на висок глас извикал след автомобила да спре, а същевременно падането на св. Н.
върху платното било възприето от св. С.Д.Я., който също се движел по локалното
платно в посоката на движение на св. Б. и св. Н., а именно в посока към
сградата на „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД.
Същевременно непосредствено
след удара случайно преминаващ гражданин ударил с ръка капака на автомобила,
управляван от обв. Д., при което последната спряла
движението на моторното превозно средство и излязла от автомобила, при което
установила, че със своите действия е предизвикала пътно – транспортно
произшествие.
Бил подаден от неустановен
по делото гражданин сигнал до ОД на МВР – гр. Варна за настъпилото пътно –
транспортно произшествие, като същевременно на мястото на инцидента пристигнал
екип на Спешна медицинска помощ, който отвел пострадалата свидетелка Н. в МБАЛ
„Св. Анна – Варна” АД.
По
отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на свидетелите С.Д.Я., П.К.Б., И.Н.Н.; заключението на изготвената в досъдебната фаза на
наказателното производство съдебно – медицинска експертиза № 153 – 2016; заключението на съдебната автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Георги Казаков; справка за съдимост
на обв. Н.Ц.Д., приложена на л. 5 от НАХД № 6358 по
описа на Районен съд – Варна за 2016
г.; Справка за нарушенията от страна на Н.Ц.Д. на Закона
за движение по пътищата и на Правилника по прилагане на Закона за движение по
пътищата.
След преценка и анализ на всички събрани по делото
доказателства, съдът категорично намира и приема, че обв.
Н.Ц.Д. е осъществила от субективна и от обективна страна престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква „Б”, предл.
2 от НК, тъй като безспорно се установи, че на 18.04.2016 г. в гр. Варна, при управление
на МПС – лек автомобил „Крайслер” с peг. № В 2195 СТ, нарушила правилата за движение: чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.” и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И.Н.Н., изразяваща се в отворено счупване средна трета на дясна
подбедрица с разместване на фрагментите, което е
обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от
около три месеца
За да достигне до този краен правен извод, на първо
място, съдът изцяло кредитира показанията на тримата разпитани свидетели – св. Б.,
св. Я. и св. Н.. Показанията на тримата свидетели са подробни, последователни и
непротиворечиви, като изцяло и напълно се подкрепят от останалите събрани в
хода на производството писмени доказателства, съдебната автотехническа
експертиза, заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и от
самопризнанието на обв. Д., която признава, че именно
управляваното от нея моторно превозно средство е ударило св. Н..
Изключително ценни и с висока доказателствена
стойност са показанията на св. Я., който е пряк очевидец на пътно –
транспортното произшествие и на практика го е проследил „от край до край”. Св. Я.
е категоричен, че управлявания от обв. Д. лек автомобил
се е движел плътно в дясно в локалното платно на бул. „Владислав Варненчик” и не е осигурил достатъчно отстояние
от движещата се срещу него пострадала свидетелка, вследствие на което
автомобила е ударил св. Н., тя е загубила равновесие, завъртяла се и се
подпряла върху капака на автомобила, след което паднала на подлежащата
настилка, а едната й обувка изхвърчала.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
автотехническа експертиза, което съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвено, първоначалното
съприкосновение е между предна дясна част в зоната на преден десен фар и преден
капак на лекия автомобил и средна трета на дясна подбедрица
на пострадалата свидетелка Н., вследствие на което се е получила и фрактурата.
Вещото лице допълва, че пешеходката (св. Н.) е стояла върху платното за
движение, плътно до бордюра и скоростта й на движение е била 0 км/час, т.е. не
се е движела, а скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
обвиняемата е била между 5 и 10 км/час. При тези параметри на скоростта, вещото
лице изчислява, че опасната зона при спиране, която е необходима на водача на
лекия автомобил в случая е 4, 45
метра. Също така вещото лице разяснява, че широчината на
пътното платно в този участък възлиза на 3, 00 метра, а широчината на
самия лек автомобил „Крайслер” възлиза на 1, 705 метра. При условие,
че лекия автомобил се движи плътно в ляво до бордюра и се вземе под внимание
широчината на пешеходката (приблизително 0, 50 метра) е оставало
разстояние между пешеходката и лекия автомобил от 0, 795 метра, за да се
получи разминаване, без да има допир и съприкосновение между тях.
Вещото лице е повече от категорично, че при
установената скорост на движение на превозното средство и при липса на
ограничение на видимостта на водача към намиращите се на пътното платно движещи
се пешеходци, е съществувала реална възможност обв. Д.
да възприеме пешеходката и при необходимост да спре за да предотврати пътно –
транспортното произшествие и последиците от него.
За изясняване вида и характера на телесната повреда е
била назначена съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът също
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е категорично, че
в резултат на пътно – транспортното произшествие, И.Н.Н.
е получила отворено счупване в средна трета на дясната подбедрица
с разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 3 месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес, след който ще се проведе
повторно оперативно лечение за отстраняване на синтезиращия материал. Вещото
лице е категорично, че пострадалата свидетелка Н. е възприемала околната действителност,
т.е. не е изпаднала в безсъзнателно състояние и не е било налице разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
От приложената на л. 5 от НАХД № 6358 по описа на
Районен съд – Варна за 2016 г.
актуална справка за съдимост се установява, че към датата на извършване на
деянието обв. Н.Ц.Д. е неосъждана.
При
така установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Субектът на престъпното деяние по чл. 343, ал. 1,
буква „Б”, предл. 2 от НК – Н.Ц.Д. е пълнолетно и
напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството
и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.
От субективна страна обв. Н.Ц.Д.
е извършила престъпното деяние при форма на вината непредпазливост, тъй като
същата не е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици и не е целяла тяхното настъпване, но същевременно е бил длъжна да
предвиди, че нарушавайки правилата за движение и по – конкретно разпоредбите на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ще предизвика съставомерния
резултат.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие и се
изразява в управлението на моторно превозно средство от обвиняемата на 18.04.2016
г. в гр. Варна в нарушение на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи вината
обстоятелства към датата на извършване на деянието. Към тази дата, обв. Д. не е била осъждана, който факт обаче за по – голяма
прецизност следва да се отбележи, че не може да бъде отчетен като смекчаващо
вината обстоятелство, доколкото е съобразен от законодателя при приложението на
чл. 78а и сл. от НК. За сметка на това видно от приложената на л. 49 от
досъдебното производство справка за констатираните нарушения на разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение
по пътищата, към датата 18.04.2016 г. има установено само едно нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемата, което също е
позитивно обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при
индивидуализация на наказанието.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема
изразеното съжаление и проявената критичност
от страна на обвиняемата към извършеното от нея деяние.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, а разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
допълва, че водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 18.04.2016 г. в гр. Варна,
движейки се по локалното платно на бул. „Владислав Варненчик”,
обв. Н.Ц.Д. е пренебрегнала посочените разпоредби и
не оставяйки достатъчно отстояние от пешеходката Н. я
е ударила с управлявания от нея лек автомобил, вследствие на което й е
причинила средна телесна повреда.
Съдът намира, че напълно законосъобразно Варненската
районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. Д. престъпление се предвижда наказание „лишаване от
свобода” в размер до три години или пробация, деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
престъплението, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил
прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени
вреди.
Предвид изложеното и с оглед наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, съдът намира, че на обв. Д. следва
да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„глоба” в размер на 1000,00 лв.
На основание разпоредбите на чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343Г от НК, съдът наложи на обв.
Н.Ц.Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Съдът възложи на обв. Н.Ц.Д.
направените по делото разноски в общ размер на 111, 94 лева (сто и единадесет
лева и деветдесет и четири ), на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, която сума следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – гр. Варна,
доколкото разноските са сторени в хода на досъдебното производство.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: