О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 14.02.2019
г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в. ч.
гр. дело N`81 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива на основание чл. 420,
ал. 3 и във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 6605/31.12.18 г. на
ЕАД "Банка ДСК" със седалище и адрес на управление гр. София срещу
определение на районен съд гр. Козлодуй № 1167/30.11.18 г. постановено по ч.
гр. дело № 1248/18 г., с което на осн. чл. 420 от ГПК съдът е СПРЯЛ незабавното
изпълнение на заповед на изпълнение № 755/15.08.18 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК издадена по ч. гр. дело № 1248/18 г. на
районен съд гр. Козлодуй за вземане на заявителя ЕАД "Банка ДСК" гр.
София. Банката жалбоподател мотивира подробно оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното определение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 420,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Моли за отмяна на определението, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Длъжникът в производството Г.Н.З., редовно
уведомен, не представя отговор.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна в заповедното производство, в срок и има за предмет
съдебен акт подлежащ на контрол от настоящата инстанция.
Разгледана по същество, след като съобрази
оплакванията в жалбата и доказателствата по ч. гр. дело № 1248/18 г. на районен
съд гр. Козлодуй, окръжен съд намира частната жалба на НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
По заявление вх. № 4350//15.08.18 г. на ЕАД
"Банка ДСК" по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК пред районен съд гр.
Козлодуй е образувано ч. гр. дело № 1248/18 г. срещу длъжника Г.Н.З. С ЕГН **********.
Предявено е вземане за главница от 420 000 лв.; договорна лихва от 314 389.48
лв. за периода от 25.07. до 14.08.18 г.; санкционна лихва от 8 767.06 лв. за
периода от 23.09.13 г. до 14.08.18 г.; заемни такси от 4 464.24 лв., заедно със
законната лихва върху главницата считано от 15.08.18 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 14 952.58 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от неизпълнен договор за
кредит от 21.07.08 г. поради забава на плащанията от 90 дни, в резултат на
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на длъжника на З. на 19.06.18
г., съгласно раздел VІІ "Отговорност и санкции", т. 20.2 от ОУ на
договора за кредит. По делото е представен договора за кредит от 21.07.08 г.,
от който се установява, че заявителя ЕАД "Банка ДСК" е сключила
договора с кредитополучателите съпрузи С.В.Ц. и Г.Н.З., по който е предоставен
банков кредит в размер на 420 000 лв., със срок за издължаване 360 м., считано
от датата на разрешаване на кредита 24.07.08 г. с конкретно договорени лихви. В
заявлението е посочено, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем 19.06.18 г. на длъжника Г.З., не са погасени от 94 бр. погасителни
вноски според погасителния план към договора, като вноски са внасяни до 07.2010
г. На стр. 31 е представено уведомление до длъжника З., от което се установява,
че банката е известила на 19.06.18 г. лично същия /длъжника З./, че счита
договора за кредит за предсрочно изискуем, като цялата непогасена главница
става дължима и върху нея се начисляват лихви в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, като банката ще
престъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Представен е и нот. акт № 96/23.07.08 г. на
нотариус с район на действие районен съд гр. София, с който за обезпечаване на
всички задължения по договора за банков кредит сключен с ЕАД "Банка
ДСК" от 21.07.08 г. за 420 000 лв., длъжника С.В.Ц. учредява в полза на
банката кредитор договорна ипотека върху подробно описани в нот. акт свои
собствени недвижими имоти.
Районен съд гр. Козлодуй е преценил заявлението за
основателно и е издал заповед № 755/15.08.18 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по образуваното ч.
гр. д. № 1248/18 г., разпореждайки длъжника Г.Н.З. да заплати на кредитора ЕАД
"Банка ДСК" гр. София описаните подробно в заявлението суми, посочени
по-горе, като в заповедта е отразено, че вземанията произтичат от договор за
банков кредит сключен на 21.07.08 г. и извлечение от счетоводните книги на
банката. Издаден е и изпълнителен лист от 16.08.18 г., стр. 48, в полза на ЕАД
"Банка ДСК" за сумите по заповед за изпълнение № 755/15.08.18 г.
По делото е постъпило възражение по реда на чл.
414 от ГПК от Г.З., в което той заявява, че не дължи вземането по издадената
заповед за изпълнение. Заедно с възражението, с вх. № 5785/12.11.18 г.
длъжникът Г. З. е подал и молба по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране незабавното
изпълнение на заповед № 755/18 г. Искането си длъжникът е обосновал с
твърдението, че за неиздължените суми по договора за банков кредит от 21.07.08 г. има издадени две отделни
заповеди за изпълнение, два изп. листа, образувани са и две различни
изпълнителни дела, като по по-рано образуваното изп. дело № 9528/12 г. по описа
на ЧСИ Б., с р-н на действие СГС срещу длъжника С.В.Ц. са предприети
изпълнителни действия, при което банката кредитор ЕАД "Банка ДСК"
може да се обогати с около 300 000 лв.
В подкрепа на твърденията в молбата за спиране, по
делото са представени писмени доказателства, от които се установяват следните
обстоятелства: На основание заповед за незабавно изпълнение № 498/20.06.12 г.
издадена на осн. чл. 417, т. от ГПК по ч. гр. д. № 776/12 г. на районен съд гр.
Козлодуй е издаден изп. лист от 20.06.12 г., стр. 49, според който С.В.Ц. и Г. Н.З.
са осъдени солидарно да заплатят на ЕАД "Банка ДСК" главница от 420
000 лв. по договор за ипотечен кредит и извлечение от сметки; договорна лихва
от 97 896.08 лв. за периода т 22.11.09 г. до 14.06.12 г.; санкционираща лихва
от 69 180.37 лв. за периода от 21.10.10 г. до 14.06.12 г.; законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 18 06.12 г. до окончателното й
изплащане и разноски от 11 741.53 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 6 320.76 лв. Във вр. с издадените заповед за изпълнение и
изп. лист, банката кредитор ЕА "Банка ДСК" е предявила срещу
солидарно задължените длъжници С.Ц. и Г.З. установителен иск за дължимост на
сумите по издадената заповед за изпълнение № 498/20.06.12 г., по така
предявения иск пред окръжен съд гр. Враца е образувано гр. д. № 201/13 г. Спора
е решен по същество, като с реш. № 326/30.07.14 г. окръжен съд е уважил иска
срещу двамата ответници за сумата 420 000 лв. главница по договор за ипотечен
банков кредит от 21.07.08 г. и за сумата 73 896.08 лв. договорна лихва за
периода от 22.11.09 г. до 14.06.12 г., заедно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК 18.06.12 г. В
останалата част предявения от банката иск по чл. 422 от ГПК е отхвърлен. С реш.
№ 1553/13.07.15 г. по в. гр. д. № 4897/14 г. въззивната инстанция САС е
потвърдил решението на ВрОС. С окончателено съдебно решение № 6/12.06.17 г. по
гр. дело № 50203/16 г. ВКС е отменил решението на САС за посочените по-горе две
суми, само по отношение на ответника Г.З. и е решил спора по същество, като
исковата претенция на ЕАД "Банка ДСК" с правно осн. чл. 422 от ГПК
срещу Г.З. е отхвърлена за сумите 420 000 лв. главница по догвор за банков
кредит от 21.07.08 г. и за сумата 73 896.08 лв.
договорна лихва. В останалата част, по отношение на ответника С.В.Ц.
решението на САС е потвърдено. Основание на ВКС да отхвърли исковата претенция
по отношение на солидарния длъжник Г.З., е че банката ищец не е доказала по
несъмнен начин правно релевантния факт, че е обявила на длъжника Г.З., че счита
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2
от ГПК.
На основание издадения изп. лист от 20.06.12 г. по
заповед за изп. № 498/20.06.12 г., пред ЧСИ М.Б., рег. № 838 и р-н на действие
СГС е образувано изп. дело № 9528/12 г. срещу длъжника С.В.Ц. и по делото са
предприети изп. действия, видно от уведомление за опис на недвижимо имущество,
стр. 70. На осн. изп. лист от 16.08.18 г. по заповед за изп. № 755/15.08.18 г. пред
същия ЧСИ е образувано изп. дело № 4739/18 г. срещу длъжника Г.З., като по
делото е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, получена от
него на 30.10.18 г.
По делото няма данни районен съд гр. Козлодуй да е
дал указания на за банката заявител по реда на чл. 415 от ГПК, но с вх. №
244/21.01.19 г. банката е представила препис от депозирана в срок искова молба
в СГС с правно осн. чл. 422 от ГПК срещу длъжника Г.З. с предмет вземането по
заповед за незабавно изпълнение № 755/15.08.18 г. - искова молба на стр. 91
входирана в СГС с № 6838/18.01.19 г.
С обжалваното определение районен съд гр. Козлодуй
е спрял незабавното изпълнение на заповед № 755/15.08.18 г., но без да посочи
до кога.
Като взе предвид изложената
фактическа обстановка и хода за заповедното производство, от правна страна окръжен съд намира
следното:
Правилно заповедният съд е
преценил, че са налице предпоставкита на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Под
"убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК законодателят е
предвидил такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу
присъденото изпълнение, т. е. такива, които напълно или в някаква степен
опровергават претенциите на заявителя. Възможно е да бъдат безспорни данни за
заплащане на задължението - пълно или частично, за симулация при поемането на
дълга и т. н. Критерий е тези доказателства да водят до обоснования извод, че
изпълнението-изцяло или отчасти не се дължи. Това е предвиденият от закона ред
за защита на длъжника срещу незабавното изпълнение в заповедното производство,
както и създадената в полза на заявителя гаранция, че в рамките на заповедното
производство правата му ще бъдат защитени, в случай на голословни възражения от
длъжника.
В случая, от материално правна
гледна точка е налице пасивна солидарност, като съпрузите С.Ц. и Г.З. дължат на
банката кредитор ЕА "Банка ДСК" идентична парична престация произтичаща
от сключен между тях договор за банков кредит от 21.07.08 г. Банката може да я
иска от всеки от длъжниците, но изпълнението от страна на един от тях,
освобождава и двамата, като кредиторът може да получи престацията само веднъж.
Между кредитора и солидарните длъжници се създават самостоятелни облигационни
отношения, което означава, че кредиторът може да преследва всеки от длъжниците
поотделно, но само доколкото е останал неудовлетворен по изпълнителния лист от
солидарния длъжник, съм който първи е насочил искането си, в случая това е
длъжника С.В.Ц.. По делото има доказателства, че по изп. дело № 9528/12 г. на
ЧСИ Б. с длъжник С.В.Ц. са предприети изп. действия, от което следва извод,
че банката взискател ЕАД "Банка
ДСК" е удовлетворена в някаква степен от солидарния длъжник С.Ц.. Това би
следвало да има отражение върху претенцията на банката по процесното заповедно
производство срещу другия солидарен длъжник Г.З., съответно и по образуваното срещу
него изп. дело № 4739/18 г. С оглед на изложеното, окръжен намира, че има данни
за извършено плащане на банката кредитор по договора за банков кредит от
21.07.08 г. от страна на солидарния длъжник С.В.Ц.. По изложените по-горе
правни съображения, плащането на дълга или част от него от единия солидарен
длъжник, следва да се съобрази при
определяне размера на кредиторовото искане за заплащане на същия дълг насочено
срещу другия солидарен длъжник, в случая Г.З..
При това положение, съставът на
съда намира, че длъжникът З. е представил достатъчно убедителни доказателства,
които разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното
основание, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 3 от ГПК и дават основание за спиране на допуснатото незабавно
изпълнение.
Установяването с категоричност
дали и в каква степен е извършено и налице ли е погасяване на вземането, е
предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК. На този етап така
представените доказателства са достатъчни, за да обосноват необходимост от
спиране на незабавното изпълнение до решаване на спора по същество.
С оглед на изложеното въззивният
състав намира, че обжалваното Определение № 1167/30.11.2018 г., пост. по ч. гр.
д. № 1248/2018 г. на РС-гр. Козлодуй, е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди. Успоредно с това, диспозитива на определението на районен съд от
правна страна не е точно формулиран. Следва да се посочи, че незабавното
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение № 755/15.08.18 г.
издадена на осн. чл. 417, т.2 от ГПК и издадения въз основа на нея изп. лист в
полза на ЕАД "Банка ДСК" гр. София, срещу длъжника Г.Н.З. с ЕГН **********,
се СПИРА до приключване на исковото производство по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането по заявление № 4350/15.08.18 г. на ЕАД
"Банка ДСК" гр. София с ЕИК ***.
Мотивиран от изложеното окръжен съд гр.Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1167/30.11.2018 г., пост. по ч. гр. д. № 1248/2018 г. на районен съд гр.
Козлодуй, с което е постановено СПИРАНЕ на незабавното изпълнение на Заповед №
755/15.08.18 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 от ГПК и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист в полза на ЕАД
"Банка ДСК" гр. София с ЕИК ***, срещу длъжника Г.Н.З. с ЕГН **********
от гр. Козолдуй, като прецизира от права страна посоченото по-горе определение
на РС гр. Козлодуй със следното: СПИРАНЕТО се постановява до ПРИКЛЮЧВАНЕ на
исково производство по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по заявление № 4350/15.08.18 г. на ЕАД "Банка ДСК" гр.
София, с ЕИК ***.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от настоящото определение
за сведение за се изпрати на страните в заповедното производство и на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 и район на действие СГС за изпълнение.
Председател:........... Членове:1..........
2..........