Р Е Ш
Е Н И Е № 236
гр. Стара Загора, 09.06.2021
г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 220 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Г.И.С. ***
против Решение № 260170/ 18.03.2021 г. по АНД № 521/2021
г. по описа на Районен съд Стара Загора,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1228-004157 /07.01.2021
г., издадено от Началник сектор ПП при
ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът не е отчел и обсъдил допуснати процесуални
нарушения в съставения АУАН и издаденото НП. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с
което да бъде отменено издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР с
подадено писмено възражение от процесуалния представител юрисконсулт Москова
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касасионната жалба е неоснователна и предлага
решението да бъде потвърдено изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично
основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 20-1228-004157/07.01.20121 г., издадено
от началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия АА бл.№
025235/26.10.2021 г., с което на Г.И.С. от с.Долно Сахаране са
наложени две административни наказания:
по т. 1 – глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, и по т. 2
глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Като административни нарушения
са преценени обстоятелствата, че на 24.10.2021 г. около 10,35 ч в гр. Стара
Загора, на ул. „Пазарска”, на паркинг Централен пазар по данни на свидетел-очевидец
№ 1 управлява собствения си лек автомобил „Ауди” с рег. № ***в посока изток-запад, като: 1. При
движение назад блъска със задна лява част на управляваното от него МПС задната
част на паркиран лек автомобил „Форд“ рег.№ СТ4401ВС, собственост на Д.М.Й.и
допуска пътнотранспортно произшествие с мателиални щети по двата автомобила; 2.
Водачът не спира да установи последиците от ПТП.
Според Районен съд Стара Загора от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, предвид липсата на опровергаващи такива
и подписване на АУАН без възражения от наказаното лице се установява по
безспорен начин описаната в НП фактичека обстановка. Намира, че с извършените
деяния са осъществени от обективна и субективна страна съставите на нарушнията
по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които са наложени
адекватни наказания. Оплакванията за пороци във хормата и съдържанието на НП са
приети за бланкетни и неоснователни. По така
изложените мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваното
НП и го е потвърдил изцяло.
Касационният състав на
Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на Г.С. по т.1 от НП е ангажирана за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, а именно, че като водач на пътно
превозно средство преди да започне движение назад е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани действия на С., довели до
настъпване на пътно-транспортно произшествие с материални щети, а именно след
предприета маневра движение назад. Наложено му е
наказание „глоба“ на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - за нарушаване правилата за движение назад.
С оглед така повдигнатото административно обвинение от
фактическа страна настоящата инстанция намира за неправилен извода на
въззвивния съд, че издаденото НП по т.1 е изрядно
от формална страна. Фактът, че е настъпил удар между автомобила, който се е
движил на заден ход и друго пътно превозно средство, което се е намирало до него,
доказва неизпълнение на задължението по
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата
"движение назад". Следователно в обстоятелствената част на НП с
наложено административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП следва да
бъдат описани фактите, чрез които се установява нарушението на изискването
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за безопасно
движение на пътното превозно средство назаден ход. Повдигнатото словесно
обвинение за извършено движение назад, без водачът да се е убедил, че няма да
създаде опасност за другите участници в противоречие с чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е в съответствие с
обстоятелствената част на НП и с правната квалификация за деяние, наказуемо по
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, но определянето на удара между двата автомобила
като пътно транспортно произшествие изисква приложение на друг административно
наказателен състав – този по чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП. След
като разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите
участници в движението, то се налага извод, че нарушението има резултат –
създаване на опасност или затруднение за останалите участници при движение
назад. Словесното фактическо обвинение, обективирано в обстоятелствената част
на НП, за причиняване на ПТП обаче противоречи на посочения състав на чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП вр. с чл. 40, ал. 1
от същия закон, тъй като същият не включва настъпването на ПТП като последица
от неспазване на правилата за движение назад. По аргумент от приложения състав
на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП се налага извод за противоречие между
словесното фактическо обвинение и правната му квалификация, а именно в резултат
на нарушаване на правилата на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП за движение назад е допуснато причиняване на ПТП, който факт не
се съдържа нито в нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение,
нито в административнонаказателната разпоредба, на чието основание е издадено
процесното НП. Обвинението за причиняване на ПТП поради нарушаване на задължението
по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП не може да се
подведе правно под състава на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, поради което
незаконосъобразно е наложено административно наказание на това основание. Констатираното
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението е
основание за отмяна на НП по т.1. В този смисъл е формирана трайна съдебна
практика /Решение от 23.07.2019 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. №
211/2019 г, Решение от 13.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 300/2020
г/.
По отношение на т.2 от
процесното НП правилно районният съд е приел, че не са допуснати процесуални
нарушения при ангажиране отговорността на Г.С.. Въз основа на установената
фактическа обстановка от събраните писмени и гласни доказателствени средства,
по която няма спор, видно от доводите в касационата жалба, е направен извод, че
административнонаказателното обвинение е доказано. Касационният състав на съда
не може да установява нови фактически положения по силата на чл. 220 от АПК и
по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция
по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се
разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката
и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното
формиране на това убеждение. В случая при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не се установяват порочни действия на въззивния
съд. Правилна е дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение по чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП и законосъобразно е извършена на дейността по
индивидуализация на наложените наказания в съответствие с данните за деянието и дееца. Затова в
тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед своевременно направеното искане на ответника следва да
се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита пред настоящата инстанция
по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ в минималния размер при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото и изхода на спора, т.е. 40лв. За разноските пред
районния съд е налице непълнота на съдебното решение, която не може да бъде
отстранена в настоящото производство.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал, 2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260170/ 18.03.2021 г. по АНД № 521/2021 г. по
описа на Районен съд Стара Загора В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно
постановление № 20-1228-004157/07.01.2021 г., издадено от началник сектор ПП
при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на Г.И.С. ЕГН ********** наказание глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-004157/07.01.2021
г., издадено от началник сектор ПП при
ОД на МВР Стара Загора, с наложено на Г.И.С. ЕГН ********** наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г.И.С. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция
на МВР Стара Загора сумата 40 /четиридесет/лв за юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.