№ 491
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509687 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Йовчева ч. гр. дело № 9687 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД срещу постановление за разноски на
частен съдебен изпълнител М.П. от 15.06.2021г. по изпълнително дело №
20218510401585, с което е отказано намаляване на приетите с поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. до минималния
размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждение, както и за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на
взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в
изготвяне на молба за неговото образуване с посочване на изпълнителен способ,
поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лв. Твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение не следва да бъде включен при определяне на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното постановление, като намали
размера на приетото адвокатско възнаграждение и определи нов размер на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят „ЗД „Б.И.““ АД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от
ГПК.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М.П., с
1
които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на
частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218510401585 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по
молба на „ЗД „Б.И.“ АД от 07.06.2021г. за изпълнение на вземания по изпълнителен
лист от 19.10.2020г. по гр.д. № 12907/2019г. по описа на СРС срещу „ЗАД ОЗК-З.“ АД.
С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021г., с който
е уговорен хонорар от 350 лв., като е посочено, че същият е заплатен в брой.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена от него на 09.06.2021г., в която са посочени дължимите до този момент суми
по изпълнителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,
както и дължими такси по ТТРЗЧСИ в размер на 455. 42 лв.
С молба от 15.06.2021г. длъжникът е възразил срещу приетия размер на
адвокатското възнаграждение, като е направил искане за преизчисляване на размера на
таксите по ТТРЗЧСИ. С постановление за разноски от 15.06.2021г. съдебният
изпълнител е оставил възражението без уважение.
Съгласно приложено по делото платежно нареждане от 23.06.2021 г. /л. 26 от
и.д./ са погасени дължимите по изпълнителното дело суми.
Видно от сметка № 239911/07.06.2021г. /л. 8/ са начислени такси по т. 1, 5 и 9 от
ТТРЗЧСИ в общ размер на 66 лв. с ДДС. Видно от сметка № 241133/24.06.202г. /л. 27
от и.д./ са начислени такси по т. 3 в размер на 6 лв. с ДДС, по т. 31 в размер на 12 лв. с
ДДС.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР №
6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в хода на изпълнителното
производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на
взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални действия.
Направеното искане за налагане на запор не налага различен извод, доколкото
посоченият от взискателя изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за
образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му
не може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла
2
на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че длъжникът е заплатил
дължимата по изпълнителния лист сума в срока за доброволно изпълнение.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане на
адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно –
сумата от 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е неприложима, тъй като
касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно
поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на
длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на
производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и следва да се определи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в дължимия минимален размер от 200 лв.
Жалбата е основателна и по отношение на базата, върху която се начислява
дължимата пропорционална такса. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума. В размера на паричното
вземане не се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай - сумата от
3269. 13 лв. В конкретния случай, за вземания в размер над 1000 до 10 000 лв, таксата
е в размер на 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. или 337. 84 лв. Съгласно чл.
27а от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса не може да
надвишава една десета от вземането. Ето защо и в настоящия случай дължимата такса
по т. 26 при материален интерес в размер на 3 269. 13 лв. възлиза на сумата от 326. 91
лв. с ДДС. Видно от представената сметка от 07.06.2021 г. на съдебния изпълнител,
останалите определени по делото такси по т. 1, 5 и 9 от тарифата възлизат на 66 лв. с
ДДС. Таксите по сметката от 24.06.2021г. не са били включени в постановлението за
разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение и не са предмет на
настоящото производство. По този начин, общо дължимите по делото такси възлизат
на сумата 392. 91 лв. с ДДС, а в поканата за доброволно изпълнение общо
определените такси са определин в размер на 455. 42 лв.
Искането на страните за присъждане на разноски в настоящото производство е
неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на делото.
Настоящото производство е специално и няма състезателен характер, поради което не
следва да се прилага общото правило за разпределяне на отговорността за разноски
между страните в общия исков процес, като е налице друг ред за реализиране на
вземането на длъжника по изпълнението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, постановление за разноски на
частен съдебен изпълнител М.П. по изпълнително дело № 20218510401585, с което е
отказано намаляване на приетите с поканата за доброволно изпълнение разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. до минималния размер по чл. 10, т. 1 от
3
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждение,
както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя „ЗД „Б.И.““ АД по изпълнително дело №
20218510401585 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, до сумата от 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксите по изпълнително дело № 20218510401585 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, дължими на основание т. 1, 5, 9 и 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, определени с
постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от
07.06.2021 г., в общ размер на 392. 91 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4