Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

№                                                14.05.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

На четиринадесети май                              две хиляди и четиринадесета година

В  открито  заседание на осми май 2014г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Величка Динкова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 13741 по описа за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Д.Д.Н., ЕГН **********,***, твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение с предмет заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, като такава била издадена по ч. гр. д. № 10339/2013г. по описа на ПРС, V гр. с., против ответника “ПВЕ Натурал ресурс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Георги Икономов” № 27, ет.2, ап.18, представлявано от П.К.А..

Заявява, че в заповед № 10/01.01.2013г., с която от същата дата е било прекратено ТПО между него и ответното дружество, било посочено, че на работника се дължи обезщетение за неползван ПГО по чл. 224 от КТ в размер на 9 работни дни, полагаем се за 2012г. Твърди, че до момента това обезщетение не е било изплатено, като същото възлиза на стойност 159,55 лв. Заявява, че ответникът своевременно е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като е оспорил вземането, поради което в настоящото производство се претендира да се постанови съдебно решение, по силата на което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 159,55 лв., представляваща обезщетение за неползван ПГО, посочено в заповед № 10/01.01.2013г. на управителя на ответното дружество.

Претендират се направените както в настоящото, така и в заповедното производство разноски. Ангажирани са доказателства.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв, като в първото съдебно заседание процесуалният му представител заявява, че признава обстоятелството, че между страните е съществувало ТПО, прекратяването на същото, както и дължимостта на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в посочения размер, като обаче се заявява, че същото е било своевременно изплатено на ищеца, ведно с трудовото възнаграждение, дължимо за м. 12.2012г. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения препис от трудова книжка и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника от 16.07.2012г. на длъжността “готвач”, като същото било прекратено, считано от 01.01.2013г. по взаимно съгласие на страните на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда, обективирано в Заповед № 10 от 01.01.2013г. на работодателя. По силата на Заповед № 6450 от 20.06.2013г.  за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 10339 / 2013 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, V гр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя сумата от 159,55лв., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 9дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и 200лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта.

Страните не спорят относно факта, че при прекратяване на трудовото правоотношение правото на ползване на платен годишен отпуск от 9дни се е трансформирало в право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Ответникът твърди, че е изплатил изцяло дължимата на ищеца сума за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. От представения фиш за заплата за м.декември 2012г., както и ведомост за заплати за същия месец, както и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните, се установи, че работодателят е начислил във ведомостта за заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 195,03лв., като правилно са начислени и дължимите нормативно установени удръжки. В представената ведомост за заплати фигурира подпис срещу името на ищеца, чиято автентичност последният оспори. В съдебно заседание, проведено на 04.03.2014г., беше открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на подписа, положен за ищеца във ведомостта за заплати. По искане на ищеца беше допусната съдебно – графическа експертиза, като от неоспореното му заключение се установи, че подписът, положен във ведомостта за заплати за ищеца, е изпълнен от него. С оглед възражението на ищеца следва да се посочи, че ведомостта за заплати представлява официален документ, а не частен такъв, а от разясненията на експерта С. в съдебно заседание се установи, че тя му е била представена в цялост, като е изследвал подписа на ищеца, положен в нея. Предвид заключението на съдебно – графическата експертиза, съдът намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да докаже стореното оспорване, същият не го доказа, поради което и оспорването ще се отхвърли като недоказано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение за останалия неползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото правоотношение е било изплатено на ищеца своевременно. Ето защо следва да се отхвърли като неоснователен искът по чл.224, ал.1 от КТ.  С оглед отхвърляне на главния иск, ще се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Предвид неоснователността на претенцията поради погасяване на задължението на ответника чрез плащане, то на ищеца – заявител в заповедното производство, не се дължат разноски по заповедното производство.

Ищецът е направил искане събраните по делото писмени доказателства – фиш за заплата за м.декември 2012г. и ведомост за заплати за същия месец, както и заключение на съдебно – счетоводна експертиза да не бъдат ценени, тъй като са събрани в противоречие с разпоредбата на чл.133 от ГПК предвид липсата на отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Съдът не възприема соченото възражение. Доказателствените искания на ответника са направени след изготвяне на доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК и разпределение на доказателствената тежест в първото съдебно заседание, проведено на 04.02.2014г., поради което и се явяват своевременно сторени. Ето защо събраните по делото доказателства се ценят в тяхната цялост и взаимна връзка.

Относно направените разноски в настоящото производство -  ответникът не дължи на ищеца по настоящото производство разноски предвид изхода на делото. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 213,50лв. Предвид факта, че ищецът е станал причина за завеждане на делото, а е бил освободен от заплащане на разноски, то следва същият да бъде осъден да  заплати по сметка на ВСС сумата от 60лв. – разноски за СГЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.Н., ЕГН **********,***, против “ПВЕ Натурал ресурс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Георги Икономов” № 27, ет.2, ап.18, представлявано от П.К.А., обективно съединени искове с правно основание  чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.224, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 159,55 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 9 работни дни, полагаем се за 2012г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, обективирано в Заповед № 10/ 01.01.2013г. на работодателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.06.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 200лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6450/ 20.06.2013г., по ч. гр. д. № 10339/2013г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, V гр. с., както и за присъждане на разноски по настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           ОТХВЪРЛЯ оспорването на истинността на положения за ищеца Д.Д.Н., ЕГН **********, подпис във ведомост за заплати за м. декември 2012г., водена при ответното дружество “ПВЕ Натурал ресурс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Георги Икономов” № 27, ет.2, ап.18, представлявано от П.К.А., като недоказано.

ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на “ПВЕ Натурал ресурс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Георги Икономов” № 27, ет.2, ап.18, представлявано от П.К.А., сумата от 213,50лв./двеста и тринадесет лева и 50ст./ – разноски в настоящото производство.

           ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата от  60лв./шестдесет лева/ - разноски за СГЕ.

 

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.