РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240
от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от „************, представлявано
от управителя В. Н. Н., против Решение № 261714/11.06.2021г., постановено
по гр.д.№ 1037/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е
отхвърлен предявения иск от дружеството да бъде осъдено „**********, да
му заплати сумата от 6 000 лв., невърната по Договор за заем от дата
31.01.2018г.- главница; както и е било осъдено да заплати на
***************, сумата от 788,30 лв. - разноски по делото. Моли да бъде
отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се
уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна „**************, представлявано от
управителя В. В. Т., чрез адв. А.П., депозира писмен отговор, с който оспорва
подадената жалба като изцяло неоснователна.
1
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от „********** против
*************** е заведена искова молба, с която посочва, че между
страните имало сключен в писмена форма договор за паричен заем от дата
31.01.2018г, по силата на който ищецът предоставил на ответника 6 000 лв., а
последният от своя страна се задължил да ги върне в срок до една година.
Уговорени били лихва и неустойка при забава в плащанията. Срокът за
връщане изтекъл на дата 31.01.2019г, но парите не били върнати. Затова е
направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба- 23.01.2020г. до окончателното плащане. Претендирани са и
разноски.
Към исковата молба прилага Договор за паричен заем от
31.01.2018г.
Ответникът „***********, с управител В. В. Т., е депозирал
Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който посочва, че искът е
неоснователен. Възразил, че договорът за паричен заем е недействителен –
нищожен, защото е фиктивен. Същият бил сключен в условията на пълна
симулация. Чрез него, бившият съдружник и управител на „***********ООД
– К. К., прикривал присвояването на парични средства от дружеството като си
съставял „основание“, на което тези средства да постъпват в неговото
дружество по един привидно легален начин. Изтъква, че към датата на
подписване на договора за заем – 31.01.2018 г. – г-н К. току-що е бил приет за
съдружник и управител на „**********ЕООД. Това се случило на 23.01.2018
г., когато му бил прехвърлен дружествен дял от капитала на дружеството и
бил приет за управител. К. съставял и други договори за заем – от 08.01.2018
г. и от 15.01.2018 г. Посочва се, че ответното дружество случайно разбрало за
настоящото дело, затова и на основание чл. 301 от ТЗ заявява, че веднага след
узнаването, се противопоставя на действията, извършени от лицето К. К.
Счита, че договорът не обвързва ответника и същият не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Оспорва достоверността на
2
датата на приложения към исковата молба Договор за заем от 31.01.2018 г.,
като се твърди същият да е антидатиран. Съставен е привидно, за да оправдае
предаването на парична сума в размер па 6000 лв. на посочената дата, като
обстоятелството, че сумата не е предадена на тази дата се установява и от
самото съдържание на документа. Счита, че процесният договор е
симулативен. Сключен при условията на пълна симулация, доколкото с него
се целяло да се прикрият злоупотреби на г-н К. с парични средства на
дружеството, след като той станал съдружник и управител на същото.
Конкретизира, че собственик на капитала и управител на „***********“
ЕООД до 31.12.2019 г. е бил К. К., като на споменатата дата лицето починало.
Същият бил и съдружник и управител на „*********“ ЕООД от 29.01.2018 г.
– 31.12.2019 г.
Към писмения отговор прилага копие от „Движение по с/ка за
периода 19.04.2018г. - 06.01.2020г. относно банкова сметка на „**********“
ЕООД в „********“АД, 2 бр. разпечатки от „******** относно вписаните
обстоятелства по партидата на **********“ ЕООД и на „********“ ЕООД.
В хода на делото е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л. М.
М.
Районният съд, с решението си по делото, за да отхвърли изцяло
предявения иск, излага основни съображения, договорът за заем е реален –
съществуването му се предпоставя от фактическото предаване на сумата
между страните. Вещото лице е отрекло счетоводни данни за такова
предаване. Липсват и други документи, които да го доказват, освен първични
счетоводни. Осчетоводяването на договора в двете счетоводства само по себе
си не е достатъчно да се приеме, че договор има, след като липсва реално
предадена сума от 6 000 лв. в полза на заемополучателя. С оглед забраната на
чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, предаването не може да се доказва и със свидетелски
показания, при което факта на фактическото предаване на процесната сума е
останала недоказана от ищеца.
С въззивната жалба на „********“ ЕООД се правят оплаквания
срещу направените правни изводи с решението, като счита същите за
неправилни.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
3
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Основните възражения на жалбоподателя се състоят в това, че
неправилно е приел, че договор няма заради липсата на документи, доказващи
предаването на парите – предмет на заема. Също така необосновано е прието
от Районния съд, че осчетоводяването на договора от две дружества само по
себе си не достатъчно да се приеме, че договор има, след като липсва реално
предадена сума от 6 000 лв. Поддържа, че осчетоводяването на договора е
категорично признание за задължението на ответното дружество към
дружеството – ищец.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за
заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен,
реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/.
Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да
върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на
един месец от поканата /чл.240, ал.4 от ЗЗД/. В конкретния случай по делото,
в самия чл.2 от договора е записано, че – Заемната сума ще бъде предадена от
заемодателя на заемателя при поискване, от която дата се счита сключен
договор за заем. Едва с получаването на тази сума и на посоченото изрично
основание за лицето – получател, би се породило задължението да върне
сумата в същия размер. От заключението на приетата ССЕ на в.л.М. М. се
констатира, че заемът по договора е осчетоводен в счетоводството на
„*******“ ООД. От счетоводствата на страните по делото не са представили
на експерта първични счетоводни документи относно предаването
/усвояването/ на сумата 6 000 лв. в брой или по банков път. От ищеца не е
4
приложен писмен документ, от който да се установи, че била предадена
сумата. Предвид на това, налага се извод, че ищецът не е ангажирал нито едно
доказателство относно факта на реално предаване на сумата.
Осчетоводяването на договора, без каквито и да било други данни, в такъв
случай, се приравнява само на преддоговорни отношения, но не установява да
е сключен договор за заем, след като от съдържанието на същия се чете, че не
е предадена сумата в размер на 6 000 лв. към датата на подписването му от
управителя К. К. или евентуално в по-късен момент напред във времето до
датата ********* г., когато лицето било починало. С недоказване на този
съществен елемент от фактическия състав, искът се явява неоснователен.
Обжалваното решение е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата 756 лв. /платени по банкова сметка/ за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по ДПЗС /на л.23 по
настоящето дело/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261714/11.06.2021г., постановено по
гр.д.№ 1037/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Осъжда „********“ ЕООД, ЕИК *************, представлявано
от управителя В. Н. Н., да заплати на „***********, представлявано от
управителя В. В. Т., сумата 756 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 2463/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6