Присъда по дело №643/2008 на Районен съд - Левски

         МОТИВИ по НОХД №20084410200643 по описа на РС-гр.Левски

 

            Срещу подсъдимия Д.Б.А. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че 31.05.2008 г., около 05.00 часа, на брега на р.Дунав, в района на землището на гр.Белене, в местността „Енерговлак”, извършил непристойни действия, изразяващи се в псувни, обиди и заплахи за саморазправа към намиращите се в лодка, с рег.№ Св 1058, в р.Дунав, А.П.А. и Е.Д. ***, и възпроизвел изстрели с пистолет „Валтер”, кал. 22 LR, №G – 027868, негова собственост и законно притежание, като изстрелите са били насочени към лодката, в която са се намирали А. и Д., вследствие на което е причинено увреждане на чуждо имущество – пробойна в корпуса на лодката, собственост на А. и по своето съдържание се отличават с изключителна дързост.

Престъпление по чл.325, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага съображения, че от всички събрани по делото доказателства може да се направи единственият и категоричен извод, че именно подсъдимият А. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок. Моли на основание чл.53, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК пистолетът, приложен по делото като веществено доказателство, да бъде отнет в полза на държавата, тъй като същият е собственост на А. и е послужил за извършване на престъплението. Моли да бъдат уважени като основателни и предявените от А.А. и Е.Д. граждански искове.

            Подсъдимият Д.Б.А. в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитата си, осъществена от адв.И.Ф.И. ***, моли съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Защитата излага съображения, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод за авторството на деянието. Моли съда да не кредитира като годно доказателствено средство съставените три броя протоколи за оглед, приложени към дознанието, тъй като същите не са съставени по предвидения в НПК ред, да вземе предвид опорочено водените действия по разследването, изразяващи се в незапазване на местопроизшествието и ненамирането на огнестрелното оръжие на мястото, да не кредитира свидетелските показания на гражданските ищци, на свидетелите Богданов и Везиров, поради наличие на противоречия в тях. Счита, че изслушаните и приети по делото експертизи изцяло кореспондират на обясненията на подсъдимия, поради което моли съда да приеме, че тезата на обвинението е изцяло недоказана.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият Д.Б.А. е роден на 24.05.1982 г., в гр.Плевен, живее в с.гр, на ул.”Заря” №11, българин, с българско гражданство, със завършено средно специално образование, работи в системата на МВР като младши автоконтрольор, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

            На 30.05.2008 г. подсъдимият А. заедно с братовчед си – свидетеля Михаил Велев, тръгнали от гр.Плевен на риболовен излет на р.Дунав, край гр.Белене. Пътували с личния автомобил на А., марка „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН 0011 АР, модел джип – кънтри, зелен на цвят. Пристигайки на място, се установили като първия бивак в редицата край брега на реката, по посока на нейното течение, в местността „Енерговлак”, в землището на гр.Белене. На разстояние от тях, надолу по течението се били установили и други групи рибари. По-късно същия ден пристигнала и група от гр.Плевен, познати и приятели на подсъдимия, които се разположили непосредствено под бивака на А., като между тях нямало друга група лагеруващи. След пристигането си подсъдимият се обадил от мобилния си телефон на свидетеля Борислав Богданов –полицейски служител при РУ на МВР-Белене. Казал му, че е на риболовен излет на р.Дунав, обяснил му мястото, където се намирал бивакът му, и поискал да се видят.

След пристигането си А. и свидетелят Велев се заели с приготвянето на бивака си – извадили от багажа си масичка, походно легло, столове, закачили на дървен прът осветителна газова лампа, приготвили въдиците за риболов. Вечерта подсъдимият, Велев и лица от групата рибари от гр.Плевен се черпили до около полунощ в бивака на подсъдимия. А. пиел уиски. Той не спал цяла нощ, за да наглежда въдиците си поради честите случаи на кражби. Свидетелят Богданов пристигнал в бивака около 04.00 часа, след като му свършила смяната, и с подсъдимия седнали да се черпят.

            31.05.2008 г. бил първият ден след изтичане на забраната за риболов по р.Дунав, поради което свидетелите А.А. и Е.Д., и двамата занимаващи се преимуществено с риболов като начин за препитание, решили да излязат с лодката, собственост на А.. Около 04.45 часа сутринта се спуснали по течението на реката, като се занимавали с приготовлението на рибарските си мрежи. Забелязали общо пет рибарски бивака, ориентирайки се по светлините в тях. След около 10-15 минути приближили местността „Енерговлак” в землището на гр.Белене, и съответно първия от биваците по течението на реката, където лагерувал подсъдимият А.. Чули псувни и ругатни, но в този момент не разбрали, че последните са отправени към тях. Решили, че се карат рибари на брега. Спускайки се още надолу по течението на реката, отново чули псувни и закани. Чули думите: „Да ви еба путката майна, махай се оттам, аз съм дошъл тук да си хвърлям въдици, вие сте дошли с мрежи”. В този момент А. и Д. разбрали, че всъщност псувните са отправени към тях, тъй като други рибари с лодка нямало. Намирали се на около 25-30 метра от брега на реката и мястото на лагеруващите. Било на разсъмване, около 05.00 часа, по развиделяване, но с добра видимост. Погледнали към мястото, откъдето идвал гласът, и забелязали три мъжки фигури, които седели на столове до масата. Един от мъжете станал от стола и се приближил към брега, продължавайки да говори на висок тон към тях. Видели, че този мъж бил едър и набит, облечен с червено яке или червена фланелка, а именно подсъдимият А.. Забелязали зелена на цвят кола, паркирана в близост до бивака, както и запалена петромаксова лампа. От брега на реката подсъдимият продължавал да вика. Свидетелите А. и Д. чули още псувни и закани от същия човек, който стоял на брега на реката: „Сега ще извадя пистолета, ще ви гръмна, ще ви надупча като селяни. Ще го туря на дъщеря ти и ти ще гледаш как ще я еба, а аз ще се празня”. Отново бил същият глас – на подсъдимия А.. След около две минути А. и Д. чули 1 – 2 изстрела, изстреляни от пистолет във въздуха, което ги накарало инстинктивно да погледнат към брега. Видели същото лице, което ги псувало и заплашвало малко преди възпроизвеждане на изстрелите. Подсъдимият стоял непосредствено до брега, със стойка на човек, държащ насочен пистолет в ръка. Непосредствено след това  произвел още два – три изстрела, които вече не изстрелял във въздуха, а били насочени към лодката, в която се намирали свидетелите. Последните чули свистенето на куршумите над главите си. Забелязали един от куршумите да пада на около 2-3 метра пред лодката и падайки, направил кръгче във водата. А. и Д. се уплашили, инстинктивно се снишили към дъното на лодката, и с цел по-бързо да се отдалечат от мястото, където били псувани и обстрелвани, А. хванал греблата в това си положение и започнал да гребе. В този момент чул някакво изпукване в корпуса на лодката и разбрал, че същата е пробита. Отдалечавайки се от мястото гребейки, отново чули гласа на подсъдимия, който казвал: „Махайте се бързо от тук, ще извадя другия пълнител, ще ви надупча като селяни, като сирене, и ще ви гръмна”. След това чули и друг мъжки глас, различен от гласа, който ги псувал, и който извикал: „Защо не се махнахте, защо чакате да се случи това нещо”.

С това инцидентът приключил, А. и Д. успели да се отдалечат на достатъчно разстояние от местопроизшествието и от мобилния телефон на Д. подали сигнал до местното полицейско управление, като уведомили оперативния дежурен, че се намират в местността „Енерговлак”, в землището на гр.Белене, и на брега имало група лица, едно от които стреляло срещу тях. Обяснили, че лицето се намирало в първия бивак от редицата биваци, разположени последователно, по посоката на течението на реката. Полицейският служител им обещал изпращане на патрулната кола за извършване на проверка по подадения сигнал. А. и Д. се установили на местостоянката на лодката, където започнали да чакат пристигането на патрул. В продължение на около 20 минути не пристигнала полицейска кола. А. и Д. се обадили втори път. Получили уверение, че патрулната кола пътува към мястото. Отново изчакали да забележат фарове на патрулната кола, но тъй като не видели такива, решили да отидат лично в полицията. Там депозирали бланкетни жалби, в които накратко описали случая, след което си тръгнали.

Около 06.00 – 06.30 часа на местопрестъплението пристигнал първият изпратен на мястото патрул в състав Димитър Минчев и Людмил Лачев, които започнали да проверяват лицата, които били в биваците, но в поредност от първи към последен бивак, по посока срещу течението на реката. Установили, че последният бивак е на подсъдимия. И двамата свидетели познавали А., тъй като същия бил техен бивш колега в РУ на МВР – Белене. Попитали го само дали е чул някой да гърми и носи ли оръжие в себе си. На поставените въпроси подсъдимият отговорил, че нито е чул, нито е видял нещо, както и че не носи личното си оръжие и същото се намира в касата в дома му. Полицаите Минчев и Лачев записали личните данни на подсъдимия и номера на личния му автомобил, като останали в бивака до пристигането на втората изпратена група полицейски служители на РУ на МВР – Белене в състав  Милен Беев и И. Савов. С последните двама тръгнал и свидетеля Румен Везиров – служител от гранична полиция със служебния им автомобил „Лада Нива”. Везиров получил информация за инцидента от свидетеля Пламен Войков – полицай от гранична полиция, който бил помолен за оказване на съдействие от съпругата на А.А., с която лично разговарял по телефона и били познати. Войков съобщил на Везиров, че извършителят на деянието е облечен с червена на цвят фланела под връхната си дреха. Везиров уведомил дежурния в ГПУ – Свищов, поради възникналите съмнения, че случилото се би могло да се изтълкува като инцидент, възникнал на държавната граница. След съгласуване с колегите си, Везиров бил изпратен на местопроизшествието за извършване на проверка по подадения сигнал. Пристигайки на място, съпоставил получената информация със завареното в последния бивак и установил, че на описанието отговарял единствено подсъдимият А.. След посещението на местопроизшествието, втората група полицаи, заедно с Людмил Лачев се отправили към местостоянката на лодката, където чакали и пострадалите. Известно време след това пристигнали на същото място и свидетелят Чоранов - служител на РУ на МВР – Белене, заедно с дознател Мартинчев. Започнали с извършване на оглед на лодката на А., след което извършили и огледите на местопроизшествието. На място пристигнали и свидетелите П. Ангелов, Ивайло Борозенков и Станимир Георгиев – служители на гранична полиция – Свищов. Първите двама участвали в качеството на поемни лица при извършените два огледа в рибарския бивак на подсъдимия, и при вземане на натривки от ръцете на А. и свидетеля Велев в РУ на МВР - Белене. Свидетелят Станимир Георгиев бил оставен в бивака на подсъдимия, след като последният и свидетелят Велев били отведени в местното управление за вземане на проба за алкохол и натривки от ръцете им. Докато пазел местопроизшествието, Георгиев забелязал във водата на реката, в близост до брега и въдиците на подсъдимия, жълта гилза от патрон. Обадил се веднага на колегите си, които пристигайки на място, извършили повторен оглед, при който гилзата била извадена от водата, описана и приложена като веществено доказателство по делото.

На място възникнал спор за компетентен разследващ орган между служители на РУ на МВР - Белене и служителите на Гранична полиция – Свищов. Установило се, че инцидентът е станал на бреговата ивица и не касае държавната граница с Румъния, поради което разследването се поело от дознател. Междувременно бил уведомен и прекият началник на подсъдимия – началникът на І-во РУ на МВР – Плевен, за стрелба от брега на р.Дунав по лодка, и че на посоченото от пострадалите място е заварен негов подчинен служител – Д.Б.А.. По повод на подадения сигнал прекият началник на подсъдимия инициирал дисциплинарна проверка, която била прекратена поради неустановяване на извършено дисциплинарно нарушение от подсъдимия, тъй като същия не е действал при или по повод изпълнение на службата си. По същите причини прокурор при  ВОП – Плевен с постановление отказал да образува досъдебно производство по случая, и преписката е изпратена по компетентност на РП Левски.

С постановление на прокурор при РП Левски образуваното досъдебното призводство срещу неизвестен извършител е иззето от разследващия орган – дознател при РУ на МВР – Белене и предадено за продължаване на следовател при ОСС – Плевен.      

            Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива.

            В качеството на свидетели по делото са разпитани гражданските ищци – А. и Д.. Показанията им са последователни и подробни, както относно времето, мястото и местоположението на предметите и намиращите се там лица, начина на извършване на деянието, така и относно описанието на външните физически белези на извършителя и негово облекло. И двамата свидетели последователно, пълно и непротиворечиво възпроизвеждат в съдебно заседание както точните думи, които са чули, така и действията на лицето, което ги е изрекло и стреляло по тях. Това дава пълно основание на съда да приеме, че с показанията си възпроизвеждат факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

            В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата, че показанията на А. и Д. са противоречиви. Тъкмо обратното, съдът не констатира нито вътрешни противоречия в техните показания, нито противоречия със събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертните заключения.

            На първо място показанията на А. и Д. са абсолютно идентични относно мястото, откъдето е псувано и стреляно по тях, а именно – от първия бивак надолу по течението на реката, разположен в местността, известна под името „Енерговлак”. Убедено твърдят, че изстрелите и псувните са били от този първи по ред бивак, а не от някой от останалите четири бивака, разположени надолу по течението на реката. Подсъдимият А. отрича да е бил първи по ред бивак, като твърди, че нагоре по течението на реката, над тях е имало още два или три рибарски бивака, и момчета с велосипеди.  Действително в посока над бивака на подсъдимия е установен и друг рибарски бивак, но в друга местност. В местността „Енерговлак” първият бивак надолу по течението на реката е бил този на А.. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на приятелите на подсъдимия от гр.Плевен, лагерували под неговия бивак. Няма никакви противоречия в показанията на всички свидетели, посетили впоследствие местопроизшествието, относно местоположението на бивака в тази местност. Не се установява свидетелите да са изпитали каквото и да е затруднение при намиране на мястото, така както е описано от Д. и А.. Или както свидетелят Везиров заявява: „мястото е показателно”. Свидетелите А. и Д. са категорични, че познават тази местност отлично, и не само нея, а също и брега и реката, което е напълно логично, с оглед на обстоятелството, че и двамата се занимават професионално и преимуществено с риболов по р.Дунав, А. от 1993 г., а Д. от преди 5-6 г. Въпреки че отрича бивакът му да е разположен в описаната от пострадалите местност и поредност, А. при направеното от него описание на бреговата ивица твърди, че мястото, на което е бил, е с издълбан бряг, направено преди време от военните, за да излизат военни машини. Тези негови обяснения не оборват, а косвено подкрепят показанията на свидетелите А. и Д., които конкретизират местността и с обстоятелството, че на дъното на реката срещу тази местност има остатъци от потънал понтон на стар мост. Обясненията на подсъдимия, че не е бил първи бивак в местността „Енерговлак” са неубедителни и предвид обстоятелството, че разпитаните по делото като свидетели – служители на РУ на МВР – Белене и на Гранична полиция – Свищов, посещавайки мястото на произшествието, така както е първоначално посочено и описано от пострадалите, заварват на него именно А.. Това дава основание на съда да направи категоричен извод, че именно първият бивак, надолу по течението на реката, в местността „Енерговлак”, от който е псувано и стреляно, е този на подсъдимия А..

            Показанията на А. и Д. са идентични и последователни и относно възприетите от тях предмети и лица на мястото на инцидента. По-подробно описание дава А., тъй като, както се установява от показанията и на двамата пострадали, към момента, когато са чули първите викове, А. е бил седнал в лодката с лице към брега, което му е давало възможност да забележи и запомни повече подробности. Д. твърди, че е бил с гръб към брега и за съвсем кратко време е успял да се обърне с лице към него. Възприятията на пострадалите относно предметите и вещите в рибарския бивак и тяхното разположение към момента на извършване на деянието напълно съответстват и на възприятията на свидетелите, пристигнали по-късно на местопроизшествието.

            И двамата пострадали забелязали зелен на цвят лек автомобил, паркиран на пътя, над рибарския бивак, голяма луминесцентна лампа, закачена на дърво, категорични са, че на този бивак не е имало запален огън. Зеленият на цвят автомобил, както се установява от събраните по делото доказателства, е лична собственост на подсъдимия. Този автомобил е намерен от пристигналите полицейски служители, паркиран в близост до  мястото, описано от пострадалите като първия бивак, от който е псувано и стреляно по тях.

            Напълно си кореспондират показанията на пострадалите и относно лицата, които са забелязали на мястото. А. е категоричен, че е видял три мъжки фигури, първоначално седнали на столове до масата, като единият от тях – извършителят на инкриминираното деяние, е станал и е приближил брега, в който и момент направил жест на човек, насочващ оръжие с една ръка в посока към тяхната лодка. Заявява, че със сигурност е бил мъж, описва го като едър и набит. Откроявала се е червената му дреха, под връхна такава, като по-ярък цвят. Категоричен е, че останалите две лица не са били с червена дреха. А. забелязал още, че извършителят е бил с тъмен цвят панталон, най-вероятно камуфлажен. И Д. в показанията си излага своите лични възприятия относно червения цвят на дрехата на извършителя.

При това положение, съдът намира, че е несъстоятелно възражението на защитата за недоказаност на авторството на извършеното престъпление, само защото пострадалите не са разпознали лицето, което ги е псувало и обстрелвало. Действително А. и Д. не са възприели лицето на подсъдимия, но пълното и точното възпроизвеждане на запомнените от тях отличителни физически белези и облекло на извършителя, и пълното им съвпадение с физиката и облеклото на подсъдимия, измежду всички лица намиращи се на риболов на р.Дунав, дават основание на съда да приеме, че именно Д.Б.А. е извършител на инкриминираното деяние. Съдът отчита и факта, че А. и Д. не са познавали лично подсъдимия, което да дава основание да се приеме, че имат какъвто и да е личен мотив, давайки съответно на визията на подсъдимия описание, да му препишат извършване на престъплението. Показанията на пострадалите и в тази им част кореспондират изцяло както помежду си, така и на възприятията за тези факти на разпитаните по делото свидетели, осъществили визуален контакт с подсъдимия, макар и след извършване на деянието.

            Подсъдимият А. твърди в обясненията си, че през нощта не е бил облечен с червена фланела, а с черен пуловер с голяма яка, дебел камуфлажен панталон и камуфлажна шуба с подплата. Твърди, че сутринта, след пристигането на дознател Мартинчев, е станал и е облякъл червено на цвят горнище на анцуг, тъй като времето се затоплило.

            Тези му обяснения напълно противоречат на показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което съдът и в тази им част счита, че са израз на осъщественото му право на защита. Свидетелите Везиров, Беев и Савов, първият от тях служител на Гранична полиция – Свищов, а вторите двама на РУ на МВР – Белене, са втората група полицейски служители, пристигнали между 08.00 часа – 08.30 часа на местопроизшествието, заварвайки там пристигналия преди тях дежурен патрул в състав Димитър Минчев и Людмил Лачев. Свидетелят Румен Везиров е категоричен в показанията си, че при отиване на местопроизшествието само подсъдимият А. е бил с червена дреха. Съдът не споделя доводите на защитата, че показанията на свидетеля Везиров са противоречиви. Действително Везиров е получил първоначална информация от свидетеля Пламен Войков за инцидент на р.Дунав от първия бивак на мястото, което Везиров нарича „показателно”, както и информация за зелена кола и червена дреха. Съдът счита, че в показанията си относно облеклото на подсъдимия свидетелят излага личните си възприятия, и то подробно и убедително. Не се установи причина, поради която Везиров да е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото, каквито съображения излага защитата като основание за некредитиране на неговите показания. Напротив, Везиров заявява, че е изпратен, за да извърши проверка по подаден сигнал за стрелба на р.Дунав, а не поради каквито и да било лични подбуди, още по-малко познанство с пострадалите, за които твърди, че ги познава, така както познава и други рибари от града, но е категоричен, че не са приятели. И това не са единствените съображения на съда да кредитира неговите показания като напълно достоверни. Те са такива и поради съответствието им с показанията на свидетеля Милен Беев, който също заявява, че подсъдимият към този момент е бил облечен с вишнево – червена блуза.

От показанията на свидетелите Везиров, Беев и Савов се установява още, че към момента, в който са възприели лично облеклото на подсъдимия, местопроизшествието не е било посещавано от дознател Мартинчев. Твърдят, че с Мартинчев са се срещнали по-късно, след като от бивака на подсъдимия посетили местостоянката на лодката, на което място дознателят пристигнал със свидетеля Чоранов по-късно. Показанията им кореспондират напълно с показанията на свидетеля Чоранов – служител при РУ на МВР – Белене, който твърди, че той лично и дознателят Мартинчев са отишли заедно и първо на местостоянката на лодката, където заварили както двамата пострадали, така и колегите си Беев, Савов, Лачев и Везиров от гранична полиция, след посещението им на местопроизшествието. При това положение обясненията на подсъдимия и в тази им част - за смяна на черното поло с червеното горнище на анцуг при пристигането на дознател Мартинчев, също не отговарят на обективната действителност, след като от свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, още преди пристигането на дознателя на местопроизшествието, втората група полицейски служители са възприели лично и непосредствено облеклото на А., и то същият цвят фланела – червен, какъвто е посочен от А. и Д. като отличителен белег за разпознаване на лицето, което е стреляло по тях. Свидетелят Везиров е категоричен в съдебно заседание: „Друго лице, облечено в червена дреха, нямаше”.

            Обясненията на подсъдимия в тази им част не кореспондират и с показанията на свидетеля Богданов, който твърди че подсъдимият е бил със стара анцужна червена фланела с дълъг ръкав, с бели раета по ръкавите. Такова е възприетото облекло на А. от свидетеля Богданов, към момента на посещението му в бивака, а именно сутринта на инкриминираната дата,  преди и по време на извършване на деянието. Показанията на Богданов относно облеклото на подсъдимия още към този момент съдът приема за напълно достоверни, тъй като същите изцяло съответстват на събраните по делото доказателства относно този факт.

            Идентични и категорични са показанията на пострадалите, че по тях е стреляно с пистолет. И двамата лично са възприели и описват в съдебно заседание стойката на лицето, стреляло по тях, а именно стойка на човек, държащ насочен пистолет в ръка. Твърдят и дават смислено и логично обяснение, че на инкриминираната дата, час и място, по тях е стреляно с пистолет, а не с автомат, като обясняват и различията от стрелба с пистолет и автомат. Съдът кредитира показанията им в тази им част, тъй като същите кореспондират на показанията на свидетеля Николай Коцев, лагерувал по същото време на брега на р.Дунав. Същият е категоричен, че по времето, което описва – петък срещу събота, на разсъмване, което съответства на времето на извършване на деянието, е чул няколко изстрела от пистолет, а не от автомат. Обяснява категоричността си с това, че е бил военен и не може да сбърка от какво са произведени изстрелите. Съдът счита, че следва да даде вяра на неговите показания, тъй като този свидетел не познава страните по делото и се явява напълно незаинтересован от изхода му, поради което дава добросъвестно своите показания. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите – лагеруващи рибари от гр.Плевен и приятели на подсъдимия, с които навеждат вероятност произведените изстрели да са от автомат. Само свидетелят Кемал Салиев чул да гърмят пиратки, и той носел такива, но ги гърмял първата и втората вечер, а не сутринта. Свидетелят Калин Петков не помни някой от техния бивак да е носел и гърмял с пиратки. Свидетелят Ашвекин Амишев чул автоматичен изстрел от посока затвора, но втората вечер, събота. Причината съдът да не кредитира показанията им в тази им част не са приятелските им отношения с подсъдимия, а напълно противоречивите и хаотични показания, които дават както относно времето, така и мястото, от където заявяват категорично, че са чули автоматичен изстрел. Едни от тях твърдят, че от румънско се е стреляло с автомат, други са чули стрелба с автомат от Затвора – Белене, но не помнят кога са ги чули или това било втората вечер, след заминаването на подсъдимия. Напълно обясними са противоречията в техните показания, а така също и липсата на спомен, като се има предвид и данните по делото /от техните собствени твърдения/, че всички са били още от петък през деня в значителна степен на алкохолно опиване /свидетелят Ашвекин Амишев: „…ние почнахме от обяд да си пием. Някъде към 1,00 часа съм отнессъл папура, заспал съм, бях се напил много”; свидетелят Нури Амишев: „Не съм чул нищо, бях се напил… Около 5 туби бира изпих, по 2,5 литра са.”; свидетелят Г. Кръстев: „Толкова пиян бях, бях заспал на стола, и като станах, паднах в Дунава. При това количество как да изтрезнея.”; свидетелят Фердинанд Славчев: „Не съм чул нищо през нощта, бях пиян.”; свидетелят Калин Петков: „Естествено, че бях пиян.”/

            Показанията на А. и Д. в частта им, че по тях на инкриминираната дата се е стреляло, и то с пистолет, косвено кореспондират на показанията на свидетеля Борислав Богданов, който твърди, че подсъдимият му е предал 1 брой пълнител за личното си оръжие – пистолет, в който имало няколко патрона, и му казал да го прибере у тях.

Предаването на пълнителя от подсъдимия на свидетеля Богданов е показателно за предприети от А. действия за укриване на оръжието, послужило му за извършване на престъплението. Съдът дава вяра на показанията на Богданов в тази им част. Ясен е мотивът на подсъдимия да предаде пълнителя за личното си оръжие именно на този свидетел, макар и А. да отрича това – Богданов е полицейски служител и добър приятел. Посещавал го е всеки път, когато преди това е ходил на риболов на брега на р.Дунав. Няма никаква причина показанията на свидетеля Богданов да не са достоверни в този им смисъл. Приятелските отношения между двамата, създадени още от времето, когато А. е бил служител в РПУ – Белене, в по-голяма степен биха мотивирали свидетеля Богданов да затаи истина, отколкото да потвърди такава, относно този факт. И е оправдал очакванията на А. – затаил е истина /напълно „изключил” за пълнителя дори и на оперативката два дни след инцидента/. Едва в хода на разследването по следственото дело от разпечатките за проведени телефонни разговори е установено, че Богданов е разговарял с подсъдимия няколко пъти на 30.05.2008 г., включително и около час преди извършване на деянието. Впоследствие при разпита му пред съдия се установява, че е присъствал и на местопроизшествието.

За достоверността на показанията на Богданов в тази им част говори и обстоятелството, че без съмнение те го уличават не само в извършване на престъпление, но и в извършване на грубо нарушение на режима, свързан с ползването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси, който му е добре известен като полицейски служител. Като такъв му е добре известно и обстоятелството, че неспазването му би довело до неблагоприятни последици за него, и с оглед избягването им Богданов „се е сетил” за предадения пълнител от подсъдимия едва при следователя. Горното обстоятелство е също добре известно и на подсъдимия като служител в системата на МВР. Свидетелят Богданов заявява: „Подсъдимия няма право да ми предоставя боеприпасите си, и аз нямам право да ги вземам и съхранявам.” Но го е направил. Взел е от подсъдимия на инкриминираната дата един брой пълнител с патрони в него за личното  оръжие на А., с указание „да го прибере”. И го е „прибрал”, без това дори да го „впечатли”, защото е полицай и не за първи път вижда пълнител и патрони, както самия той твърди.

            Обстоятелството, че подсъдимият е предал един брой пълнител ведно с боеприпаси в него на свидетеля Богданов, се потвърждава и от  други събрани по делото доказателства. Видно от протокола за изземване от 31.05.2008 г. е, че от подсъдимия Д.Б.А. са иззети законно притежаваното от него лично оръжие, приложено като веществено доказателство по делото, два броя пълнител за това оръжие, 44 броя патрони кал. 22 LR и един брой разрешително образец 3, № ЕН 0323237, валидно до 07.09.2009 г. Във връзка с възникналите съмнения за дописване на втория брой пълнител за оръжието на подсъдимия, поради изписването му в дясно на петия ред от протокола, след означеното ограничение с латинска буква зет, в последното съдебно заседание по делото е допуснат допълнителен разпит на съставилия въпросния протокол - свидетеля Огнян Тончев, на длъжност младши полицейски инспектор по КОС при Първо РУ на МВР – Плевен. Същият признава, че вторият пълнител е дописан, след като е поставил латинско зет. Несигурните му и противоречиви показания при допълнителния му разпит относно причината за това дописване, а именно че го „били  забравили”, че „го е пропуснал”, тъй като първо е взел единия пълнител от пистолета и го е записал, след това взел и другия пълнител, дават основание на съда да приеме, че към момента на съставяне на протокола единият пълнител за личното оръжие на А. не се е намирал в касата. Още повече че личното оръжие на подсъдимия, ведно с втория пълнител и описаната кутийка с 44 броя патрона, са представени като веществени доказателства в оригинална кожена кутия, предназначена специално за това оръжие, за неговите допълнителни части и боеприпаси. При това положение е немислимо при отваряне на кутията да се „забрави” вторият пълнител, който е извън пистолета, освен ако е липсвал на мястото си. Вторият пълнител се е намирал все още във владение на Богданов. Няма друго логично обяснение за очевидното му дописване в протокола за изземване. Противоречиви са показанията на свидетеля Пламен Минков, посетил дома на А. заедно със свидетеля Тончев и подписал протокола за изземване на личното оръжие на подсъдимия, като присъстващ на изземването. Първоначално твърди, че заедно с Тончев са влезли в стаята и от касата са иззели описаното в протокола. Непосредствено след това заявява: „ Аз останах вънка в двора на къщата”. Поради тази причина, съдът не дава вяра на първоначално дадените показания на този свидетел,    че е присъствал лично при изземването. Очевидно същият само формално е вписан в протокола като присъстващ, без да е бил такъв, и впоследствие се е запознал със съдържанието на протокола за изземване.

Така констатираните противоречия в показанията на Минков навеждат на извод и за недостоверност на показанията на свидетеля Тончев, че заедно са извършили описаните от тях действия по изземване на личното оръжие на А.. Това обяснява и „липсата на спомен” у свидетеля Богданов по какъв начин и кога е попаднал предаденият му пълнител отново в подсъдимия А.. Обяснява още, че не е попитал подсъдимия за причината, поради която му го предава и това негово поведение се дължи на обстоятелството, че един пълнител „не е нищо ново” за него и „не държи за първи път” пълнител. Тези последващи и уклончиви негови показания са напълно абсурдни и нелогични, като се има предвид, че от осем години Богданов е полицай, а служебно оръжие марка „Макаров” му е зачислено преди седем години. При това положение е излишно да се коментира несигурността в показанията му относно това, дали предаденият му пълнител с патрони от подсъдимия е за по-малък пистолет или за „Макаров”. Уклончивите му отговори, заявената липса на спомен и демонстрираната от Богданов пълна незаинтересованост относно горните факти навеждат съда на извод, че Богданов не само е действал с мотив „да помогне” на А. да укрие използваното от последния оръжие за извършване на престъплението, но е бил и свидетел – очевидец на извършените хулигански действия от подсъдимия. 

Съдът констатира и противоречие в обясненията на подсъдимия, дадени от него в съдебно заседание под формата на свободен разказ. Тогава твърди, че Богданов си е тръгнал около 05.00 часа от бивака им, след което А. легнал да спи и около 20 – 25 минути след тръгването на Богданов го е събудила кратката сирена на патрулната кола. В пълно противоречие с тези първоначално дадени от него обяснения са дадените от него такива при отговорите на поставените от страните въпроси. Там А. вече твърди, че първата група полицаи /свидетелите Лачев и Минчев/, са заварили в неговия бивак три лица – самия него, братовчед му Михаил Велев и Богданов. Няма данни по делото Богданов да е заварен в бивака на подсъдимия от полицейските служители. Както се установи първата група патрулиращи полицаи е пристигнала на местопроизшествието около един час след подаване на сигнала за стрелба по лодка на р.Дунав. Въпреки пълната „липса на спомен” у двамата свидетели Димитър Минчев и Людмил Лачев относно лицата, които са заварили при пристигането си на местопроизшествието, а именно трима-четирима човека, така както следват в докладната записка, единият от които подсъдимият, а другият със сигурност свидетеля Ашвекин Амишев, не сочат колегата си - свидетеля Богданов като заварен на мястото.

Поведението и на двамата полицаи, описано от свидетеля Михаил Велев, говори за близки приятелски отношения между подсъдимия и двамата свидетели. В показанията си Велев твърди: „първата група полицаи останаха при нас, държаха се с Д. като познати”. Твърди, че е бил в техния бивак, когато са дошли. В съдебно заседание разпознава и посочва свидетеля Димитър Минчев като единия от полицаите, пристигнали в бивака им. За свидетеля Лачев твърди, че не го „впечатлил с нищо” и затова не го е запомнил. Категоричен е обаче, че тази първа група полицаи не са отваряли колата на Д., дори не са го питали за оръжие. Питали само дали са чули изстрели. За оръжие „питали” само полицаите от втората група /свидетелите Беев, Везиров и Савов/. Твърди още, че първата група полицаи му е снела самоличност, като са го питали само как се казва и записали имената му в тетрадка, и едва втората група полицаи са записали пълните данни от личната му карта. При така дадените от него показания и предвид обстоятелството, че в приложената по делото докладна записка липсват въобще личните данни на свидетеля Михаил Велев, е проведен допълнителен разпит на Минчев и Лачев относно това обстоятелство. Не могат да си спомнят защо Михаил го няма в докладната записка. Обясняват, че дори и визуално не си го спомнят и излагат съображения, че същият не е бил в този бивак. Тези им показания противоречат на дадените от свидетелите от втората полицейска група, пристигнала на местопроизшествието, от които свидетелят Милен Беев и И. Савов категорично посочват, че едното от заварените на мястото две лица е именно свидетеля Михаил Велев. Поради тази причина съдът дава вяра на свидетеля Велев, че е присъствал на местопроизшествието по време на пристигане и установяване в техния бивак на свидетелите Минчев и Лачев.      

            Поради така констатираните по-горе противоречия съдът не кредитира показанията на Минчев и Лачев в частта им, в която твърдят, че са записали имената и единните граждански номера на всички лица от рибарските биваци, и че са извършили проверка на подсъдимия за оръжие.  Твърденията им, че щателно са проверили и лекия автомобил за такова, включително и жабката, но не са намерили нито оръжие, нито боеприпаси, не намират опора в останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите Минчев и Лачев дават несмислени отговори на поставените от страните въпроси: че „било тъмно”, затова може да не са намерили оръжие и боеприпаси, но в същото време пък твърдят, че са си светили с фенер. Последващото намиране на боеприпаси /при извършения оглед на местопроизшествието от разследващия орган/ в жабката на лекия автомобил на подсъдимия – един брой кутия за патрони, ведно с девет броя патрони кал.22, предназначени за личното оръжие на А., както и на един брой патрон непосредствено под колата в старо огнище, също 22 калибър, навеждат съда на извод, че двамата полицаи, пристигнали първи на местопроизшествието, въобще не са положили каквито и да е усилия и извършили необходимите действия за намиране на оръжието, послужило за извършване на престъплението, или на боеприпаси за това оръжие. Двамата патрулиращи полицаи не са установили нито всички присъстващи в рибарските биваци лица, и най-вече в този на подсъдимия, нито са проверили лекия автомобил на А., вещите му за оръжие, не са направили и личен обиск на последния. В този смисъл съдът дава вяра на свидетеля Михаил Велев, който е категоричен, че свидетелите Минчев и Лачев „не са проверявали колата, не са търсили оръжие”. Неговите показания кореспондират и с показанията на свидетелите от рибарската група от гр.Плевен, разположена под бивака на подсъдимия, които също твърдят, че първите полицаи не са им проверявали нито колата, нито тях самите за оръжие, а само им записали личните данните от личните карти.

            Установи се и причината, поради която Минчев и Лачев не са извършили щателна проверка за оръжие и боеприпаси, а именно колегиалните и приятелски отношения с подсъдимия. Опитвайки се да прикрият причината за недобросъвестно изпълнение на служебни задължения, и двамата свидетели дават лишени от логика, уклончиви и несигурни отговори в съдебно заседание на поставените въпроси относно изясняване на горните обстоятелства.

            При наличието на такива данни по делото е напълно разбираемо и защо личното оръжие на подсъдимия, съгласно отразеното в съставения протокол за изземване от 31.05.2008 г., е намерено в касата, в дома на подсъдимия, естествено след неговото прибиране в късния следобед на инкриминираната дата от риболовен излет на брега на р.Дунав. В този смисъл е несъстоятелно, с оглед на събраните по делото доказателства, направеното от защитата възражение, че подсъдимият не е извършител на деянието, тъй като не е намерено оръжие на местопроизшествието. Причините за ненамирането на личното оръжие на Д.А. на местопроизшествието намира логично обяснение в показанията на разпитаните по делото свидетели.

            Приятелските отношения между подсъдимия и първата група пристигнали на място полицаи, станали причина за „съзнателно” немарливо изпълнение на служебни задължения от тяхна страна, предаването на един брой пълнител от А. на свидетеля Богданов на местопроизшествието и последващото му описване в протокола за изземване на личното оръжие на подсъдимия от касата в дома му, а така също и лишените от логика показания на Богданов, че „не си спомня” как и кога се е разделил с този предмет, множеството проведени телефонни разговори от подсъдимия с други бивши колеги и приятели от гр.Белене, навеждат съда на извод, че подсъдимият е търсил съдействие за заличаване на следите от извършеното престъпление и за укриване на оръжието, послужило му за извършването му.  

От събраните по делото доказателства се установява, че Д.А. не само е търсил такова съдействие, но е имал и обективна възможност за това. Тази възможност му е предоставена вследствие на несвоевременно предприетите действия по разследването още от първата група полицаи, пристигнали на местопроизшествието – дежурния патрул. Тази възможност му е предоставена и като не са взети своевременни мерки за извършване на проверка в касата в дома на подсъдимия за личното му оръжие още преди обяд на инкриминираната дата. Свидетелят Пламен Минков – служител на Първо РУ на МВР – Плевен, и свидетелят Огнян Тончев – служител по КОС в същото полицейско управление, са посетили дома на А. едва неговото завръщане от гр.Белене, при положение, че още в най-ранната фаза на разследването /преди обяд на инкриминираната дата/ е поискано от дознател Мартинчев съдействие от началника на Първо РУ на МВР – Плевен за извършване на незабавна проверка за личното оръжие на Д.А..

За такова поведение от страна на подсъдимия сочат и показанията на свидетелите Везиров, Беев и Савов, които са категорични, че от рибарския бивак на А. *** лек автомобил с двама човека в него, различен от този на подсъдимия – жълто такси, за което бе установено, че е собственост на свидетеля Ашвекин Амишев. Свидетелите не си спомнят нито лицата, нито дали същите са се върнали обратно, или са продължили в посока към гр.Белене. И това жълто такси е потеглило от бивака на подсъдимия, докато свидетелите Минчев и Лачев са се намирали на местопроизшествието, очевидно с тяхно знание и без това да им направи впечатление.

            Подсъдимият А. твърди, че категорично доказателство за това, че не е предал пълнител от личното си оръжие на свидетеля Богданов, е изготвената експертиза за резултата от изследване на натривките. Твърди, че ако е предал пълнител, то несъмнено следва да се установи от експертизата и наличието на смазка по ръцете му.

            И в тази им част съдът не кредитира обясненията на А. като достоверни и приема същите като израз на осъществено от него право на защита по няколко съображения. От проведения непосредствен разпит на вещото лице по изготвената физико – химична експертиза се установява, че от извършеното изследване на натривки от ръцете на подсъдимия и свидетеля Велев не са установени капсулни следи от изстрел. Вещото лице обаче е категорично, че натривките следва да се вземат възможно най-бързо, от 3-4 до 5 часа след произвеждане на изстрела, в противен случай е практически невъзможно да се регистрират следи, дори и когато качествено са взети натривките. Заявява, че такива следи няма да бъдат регистрирани и когато лицето си е измило ръцете старателно само със сапун, без да ползва някакво специално вещество. Такъв резултат обяснява и в случай, когато лицето е бръкнало с ръцете си няколко пъти в джобове на тесни дънки. В случая вещото лице твърди, че са му изпратени за изследване марлени парчета, и то „доста чисти”, а всъщност натривките е следвало да се направят с памучен тампон, поставен на дървена клечка, напоен в ацетон, със старателно отъркване на ръцете, най-вече палец, показалец и областта между тях. Нито от показанията на свидетеля Велев, нито от обясненията на подсъдимия, както и от тези на свидетелите, присъствали по време на вземане на натривките като поемни лица, и показанията на техническия експерт И. Савов не се установява, че вземането на натривките е станало по начина, обяснен от вещото лице. Освен това от техните показания се установява по несъмнен и категоричен начин, че макар и да са взети натривки, то същите са взети след извършената проба за алкохол на подсъдимия и свидетеля Велев и вземането на кръвна проба за изследване във ФСМП – Белене. Това видно от приложените протоколи по делото за медицинско изследване е станало едва в късния следобед на инкриминираната дата, а именно в 15.25 часа, и съответно натривките между 15.30 часа – 16.00 часа – т.е. след повече от десет – единадесет  часа от произвеждане на изстрелите. Предвид гореизложеното е абсолютно безпредметно да се коментират и обясненията на подсъдимия, че изследването на натривките ще даде положителен резултат за наличие на смазка или капсулни следи, в случай че е държал в ръцете си пълнител за оръжието. Вещото лице в съдебно заседание твърди, че по пълнителя обикновено не остават капсулни следи, такива остават в цевта на оръжието или излитат при стрелба, като много рядко остават слаби следи в горната част на пълнителя, не и в долната му част. Заявява, че задачата на експертизата въобще не касае изследване за установяване наличието на смазка по ръцете, а само наличие на капсулни следи от изстрел по тях.

            Експертното заключение по изготвената физико-химична експертиза на представените натривки не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание като вярно, точно и компетентно изготвено. Въпреки това съдът счита, че същото не следва да бъде възприето като безспорно доказателство за това, че подсъдимият не е стрелял на инкриминираната дата. Дори и вещото лице в съдебно заседание, макар и да поддържа изготвеното заключение /по изложените от него съображения, а именно „доста чисти” марлени парчета/, убедено и категорично твърди, че нерегистрирането на капсулни следи от изстрел съвсем не означава, че лицето, от което са взети натривките, не е стреляло.

            Съдът е приел като вярно и компетентно изготвено и заключението по съдебно-химичната експертиза, съгласно което с представения за изследване пистолет марка „Валтер Р 22 LP” с фабричен номер G027868 е стреляно. Вещото лице обосновава заключението си с намерените в оръжието неизгорели барутни частици, останали по вътрешната страна на цевта му. Твърди, че след произвеждане на последния изстрел с представеното оръжие, същото не е почистено, тъй като липсва смазка. Но не е установена и ръжда по пистолета. Вещото лице е категорично, че не може да се установи кога е стреляно с това оръжие.

            Подсъдимият не отрича, че е стрелял с личното си оръжие, но твърди, че е направил това по време на риболовен излет край р.Искър през 2007 г. Обяснява, че тогава е изстрелял шест патрона, тъй като бил ядосан, че не е хванал риба. Събрал после гилзите, за да не остават там. Заявява, че въобще не е чистил личното си оръжие.

            Обясненията на подсъдимия и в тази им част са абсурдни, неубедителни и нелогични. Чрез тях сам се уличава в грубо нарушение на нормативно установените правила за ползване на личното си оръжие. Като служител в системата на МВР на същия са му добре известни както местата, така и поводите, при които има право да произвежда изстрели с него. Уличавайки се в неспазване на законно установените правила през 2007 г., за което е късно да се търси отговорност от него, подсъдимият има за цел да прикрие извършените от него хулигански действия на инкриминираната дата, по време на риболовен излет на брега на р.Дунав.

Следващата причина съдът да не кредитира обясненията му в тази им част е тяхното противоречие на събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Последните, макар и косвено, водят на точно обратен извод, а именно че подсъдимият е произвел изстрели с личното си оръжие на инкриминираните дата, час и място.

            Видно от протокола за извършен оглед на местопроизшествието на 31.05.2009 г. е, че същото се намира в землището на гр.Белене, в местността „Енерговлака”, като самото произшествие е станало на южния бряг на р.Дунав, на разстояние около 3,5 км. североизточно от центъра на брега. На посоченото място до рибарските принадлежности и останалите описани вещи са намерени две лица: Михаил И. Велев и Д.Б.А.,***. Установен е лек автомобил „Фолксваген Голф” модел „LS”, зелен на цвят, с рег.№ ЕН 0011 АР, обърнат с предната си част към посока запад. В жабката на автомобила е открита пластмасова, прозрачна, оцветена оранжево кутийка с плъзгащ се капак, върху който има етикет с надпис „СCI”, под него с по-малки букви „22 LONG RIFLE”, и под него с големи букви „MINI MAG”. В протокола за оглед е описана и вътрешната страна на кутийката, с разделителна решетка с кръгли 100 броя отвори, като в единия й край са намерени 9 броя флоберкови патрони с жълти гилзи, върху дъната на всеки един от тях има щемпел с буквата „F”. В дясната страна на автомобила и на земята под него, между предно и задно колело, върху останала дървена пепел от старо загаснало огнище, на разстояние 35 см. от десния праг на автомобила, точно под колонката между двете врати е намерен и описан неизстрелян флоберков патрон с жълта гилза, върху дъното на която има щемпел на буквата „F”.  Към момента на завършване на огледа – 13.55 часа не са открити гилзи от изстреляни патрони.

            Съгласно заключението на вещото лице Христофор Жеков по изготвената от него съдебно-балистична експертиза, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание, представеният за изследване малокалибрен патрон, иззет при извършения оглед на местопроизшествието и приложен като веществено доказателство по делото, е без побитости по дъното, годен е за стрелба с оръжие калибър 22 LR, добре съхранен и представлява боеприпас по смисъла на ЗКВВООБ.

            По отношение на представените за изследване 9 броя патрони, намерени в оранжева пластмасова кутия с надписи по нея, иззета при извършения оглед на местопроизшествие от жабката на лекия автомобил, собственост на подсъдимия и приложена като веществено доказателство по делото, със същата експертиза е дадено заключение, че са годни за стрелба с оръжие калибър 5,6 мм./22 LR, добре са съхранени и представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ.

            Видно от протокола за извършен повторен оглед на местопроизшествието от 31.05.2009 г., започнал в 16.05 часа и завършил в 16.20 часа е, че на разстояние 3,60 м., северозападно от описаното тополово дърво и във водата на реката на разстояние между 35 и 40 см. и дълбочина около 45 см. е забелязан жълтеникав предмет с размери на гилза от флоберков патрон, при изваждането на който се установило, че е жълта гилза от флоберков патрон на дъното на която се вижда щампа на латинската буква „F”.

            Съгласно заключението на вещото лице Христофор Жеков по изготвената от него съдебно-балистична експертиза, представеният за изследване обект един брой гилза, иззета при извършения повторен оглед на местопроизшествието от 31.05.2008 г. и приложена като веществено доказателство по делото, е изстреляна с представения за изследване малокалибрен и технически изправен пистолет „WALTHER P22”, калибър 22 „LR”, с фабричен № G 027868, законно притежание на подсъдимия, който съгласно същото заключение представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ.

            По повод на така намерените и иззети при двата огледа предмети, а именно оранжева пластмасова кутия с надписи върху нея, ведно със намерените в нея 9 броя флоберкови патрони, поставена в жабката на лекия автомобил, намереният неизстрелян флоберков патрон върху останала дървена пепел от старо загаснало огнище, на разстояние 35 см. от десния праг на автомобила, точно под колонката между двете врати, и намерената във водата жълта, некорозирала, нова гилза от флоберков патрон /според впечатленията на поемните лица и експерта/, подсъдимият не отрича, че са негови. Обяснява в съдебно заседание, че е ползвал намерената при огледа жълтата кутия за патрони като рибарска принадлежност – в нея си държал оловото /малки сачмички/, които използвал за тежест на телескопите за плувка. В същата тази кутийка бил поставил и събраните от него 6 броя гилзи след изстрелването на шест патрона от личното си оръжие по време на риболовния излет на р.Искър през 2007 г. Относно попадането на открития неизстрелян флоберков патрон в пепелта от загасналото огнище под лекия автомобил и гилзата от флоберков патрон във водата, непосредствено до брега, покрай мястото където са били поставените въдиците му, подсъдимия в съдебно заседание твърди, че се е налагало през нощта да си вади олово /сачми/ от „приспособената” като рибарска принадлежност кутийка с патрони, и най – вероятно тогава са изпаднали извън кутийката намерените вещи при извършения оглед.

            Така дадените обяснения от А. не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което съдът приема, че и чрез тях същият гради защитната си версия.

            Неубедителни и нелогични са обясненията на подсъдимия, че е „приспособил” като рибарска принадлежност именно кутия за патрони, с девет броя патрони вътре в нея, годни за стрелба, добре съхранени и представляващи боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ. При положение, че А. е рибар от много години, както сам твърди, и тръгнал на риболов на р.Дунав със „скъпи въдици” /описани в протокола за оглед на местопроизшествие като 5 броя въдици, тип „спининг”/, е логично да ползва удобството на оригинална рибарска принадлежност – кутия за олово /сачми/, пригодена точно за тази цел. Същият обаче е предпочел удобството на кутия за патрони, и то с такива, намиращи се в нея. Друг е въпросът, че така намереното количество патрони в кутийката е над разрешеното по закон, което може да притежава като количество. Безспорно под съмнение се поставя изобщо удобството кутия за патрони да служи като рибарска принадлежност, след като при всяко нейно отваряне /5-6 пъти според твърденията на подсъдимия/ е имало възможност да изпада част от нейното съдържание. В този смисъл са неубедителни обясненията на А. и поради това, че при извършения оглед на местопроизшествие, в откритата и иззета оранжева на цвят кутия за патрони в жабката на лекия му автомобил, са намерени само девет броя флоберкови патрони и нищо друго – нито парче олово /сачма/ или гилза от изстрелян патрон, които да навеждат на извод, че такива въобще са съхранявани в нея, и част от тях са изпадали при отварянето й. Под съмнение се поставя удобството на кутията за патрони да бъде ползвана като рибарска принадлежност и предвид специфичното вътрешно разпределение на кутията, а именно във вътрешната й страна, и по средата има разделителна решетка със сто броя малки отвори с големина и дълбочина, съответстваща на тези на патроните, за които е предназначена.

            Освен гореизложеното съдът констатира и противоречие между даденото от подсъдимия обяснение в съдебно заседание относно намерените предмети и вещи на местопроизшествието и обяснението, дадено от него при извършване на самия оглед. Свидетелят П. Ангелов – служител на Гранична полиция – Свищов, участвал като поемно лице при първоначално извършения оглед на местопроизшествието, твърди, че по повод на намерения неизстрелян флоберков патрон върху пепел от загаснало огнище подсъдимият е обяснил, че може да е паднал докато си е вадел „нещата от жабката”. Това дава още едно основание на съда да приеме, че обясненията на подсъдимия в тази им част са нищо повече от  защитна позиция, изградена с цел избягване на неблагоприятните последици от осъждането му за престъпление от общ характер.

            Подсъдимият не дава никакви обяснения по повод на описаната входна пробойна откъм десния борд на лодката и намереното в нея оловно парче метал – проектил от изстрелян патрон, установени и описани при извършения оглед на местопроизшествие, представляващо черна пластмасова рибарска лодка с ДК № Св 10 58, собственост на А.П.А. ***.

            Констатациите, отразени в протокола за оглед, напълно съответстват на показанията на пострадалите А. и Д.. И двамата категорично твърдят, че един от изстреляните куршуми е пробил лодката, и то на съвсем близко разстояние от мястото, където са се намирали. Това съответствие навежда съда на логичен извод, че така установените и описани при огледа входна и изходна пробойни на лодката са получени вследствие на попаднал куршум в нейния корпус. В подкрепа на този извод е и намереният проектил от изстрелян патрон вътре в лодката.

Изложеното по-горе дава основание на съда да възприеме изцяло и приетото като вярно и компетентно изготвено заключение на вещото лице З.З. по назначената съдебно-балистична експертиза. Съгласно експертизата представеното метално сиво на цвят парче, иззето при извършения оглед на лодката, безспорно е куршум /проектил/. Част е от патрон кал.5,6 мм /кал.22 LR/, предназначен за стрелба с пушки и пистолети от същия калибър. От експертното заключение се установява още, че така представения проектил е възможно да е бил изстрелян с пистолет, съответстващ на марката, калибъра и номера на законно притежаваното лично оръжие на подсъдимия. Липсата на категоричност относно това обстоятелство вещото лице обяснява с констатираните при изследването на проектила минимални отклонения в широчините на следите /вероятно дължащи се на деформацията на куршума/ и установените само частични съвпадения в специфичния микрорелеф на отделните следи. Въпреки липсата на категоричност по така поставената втора задача на вещото лице, съдът напълно възприема изготвеното от него заключение. Отразената причина за деформацията на намерения и иззет от лодката проектил, а именно съприкосновението на куршума с твърда преграда, на която деформация от своя страна се дължат отклоненията в следите, напълно кореспондира с показанията на А. и Д. относно изложената от тях причина за пробойната в корпуса на лодката – получена вследствие на попадането на един от изстреляните куршуми от подсъдимия с личното му оръжие на инкриминираните дата, час и място. Рибарската лодка, собственост на А., описана при огледа й като изработена от пластмаса, напълно се отъждествява като твърда преграда, съприкосновението с която води до деформация в куршума.

            Напълно си кореспондират показанията на разпитаните по делото свидетели, участвали като поемни лица при извършването на трите огледа на местопроизшествие.

При първоначално извършения и при повторно извършения оглед на местопроизшествието като поемни лица са участвали и вписани в двата протокола - П. Ангелов и Ивайло Борозенков, като при огледа е участвал специалист – технически помощник И. Савов. При извършения оглед на местопроизшествие – рибарска лодка, собственост на А.П.Д., като поемни лица в протокола са вписани Красимир Чоранов и Милен Беев, с участието на специалист – технически помощник – И. Савов. Всички посочени по-горе лица, вписани в протоколите в качеството, в което са участвали при огледите, са разпитани в качеството на свидетели по делото. Показания им не са вътрешно противоречиви, същите са последователни и кореспондират както по отношение на извършените действия, тяхната последователност, откритите вещи и предмети и местата, където са установени, така и по отношение на начина на описването на горните обстоятелства от разследващия орган - дознателя, поради което съдът изцяло им дава вяра относно констатациите, отразени в трите броя протоколи.      

            Предвид гореизложеното съдът счита, че е несъстоятелно възражението на защитата, че съставените три броя протоколи за оглед на местопроизшествие не следва да бъдат кредитирани като годно доказателствено средство, тъй като не са съставени на място, отпечатани са на компютър, а разпитаните в качеството на свидетели поемни лица не си спомнят кога са ги подписали.

            Обстоятелството, че трите протокола са отпечатани на компютър, а разпитаните в качеството на поемни лица не си спомнят кога точно са ги подписали, не води несъмнено на извод, че тези писмени доказателствени средства са опорочени по начин, който предполага изключването им от доказателствената съвкупност. Без съмнение е, че огледът на местопроизшествието е от категорията на неотложните следствени действия, с невъзможност от повтарянето им в по-късен момент. Видно от трите броя протоколи е, че в тях са вписани по две поемни лица и специалист – технически помощник, които са подписали съответния протокол. Всеки един от протоколите е подписан и от органа по разследването – дознателя. От показанията на разпитаните по делото като свидетели посочени в трите протокола за оглед поемни лица и технически помощник се установява по несъмнен начин, че разследващият орган по време на извършване на огледите лично е записвал в тетрадка всички измервания и действия по откриването и изземването на предметите, приложени като веществени доказателства по делото. Установява се по безспорен начин, че поемните лица и техническият помощник лично са присъствали на местопроизшествията и лично са възприели всички извършени действия, което се установява от последователното им, точно и обективно възпроизвеждане при разпита им в съдебно заседание. Действителното присъствие на две поемни лица и технически експерт и наличието на положени от посочените лица подписи в протоколите /като всеки един в съдебно заседание потвърди своя подпис върху протокола и върху плика, в който са поставени иззетите предмети/, а така също и наличието на положен подпис от дознател, несъмнено е предпоставка за законосъобразното извършване на огледите на местопроизшествие. При положение, че е спазен редът за провеждането на съответните огледи съдът намира, че описаните ръчно от дознателя на място фактически констатации при извършване на трите огледа, и възпроизвеждането им впоследствие на компютър /с оглед четливост/ и последващото им подписване от участвалите поемни лица и експерт след отпечатването им, не ги опорочава до степен да не бъдат ценени резултатите от извършените действия, а оттам и като писмени доказателствени средства. И това е така, защото годността на съответния протокол се определя не само от формалното му оформяне, а и от това, дали отразява действително констатирани факти и обстоятелства. В случая това е безспорно установено – и трите протокола за оглед отразяват такива факти и обстоятелства.

            Предвид всичко изложено по-горе съдът счита, че макар от събраните по делото доказателства преки такива да са само показанията на А. и Д., а всички останали – косвени, то те в своята съвкупност, и поради тяхната логичност, непротиворечивост и последователност, водят на единствения възможен извод относно извършителя на инкриминираното деяние, а именно подсъдимия Д.Б.А. ***. Освен това съдът намира, че всички събрани по делото доказателства – преки и косвени са достатъчно, за да ангажират неговата наказателна отговорност.

            Изложената от подсъдимия фактическа обстановка чрез обясненията, които дава, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което съдът я приема като изцяло недостоверна. Чрез използваната процесуална тактика, подсъдимият да дава обяснения след разпита на всички свидетели по делото и в различно съдебно заседание /въпреки че е негово процесуално право/, съдът приема, че и по този начин последният гради защитната си версия и цели избягване провеждането на очни ставки при констатирани противоречия /чието провеждане в следващо съдебно заседание би било безпредметно/.

            От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства е видно, че с деянието си Д.Б.А. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че извършените от подсъдимия действия са непристойни. Изречените от него нецензурни думи /псувни, обиди, закани за саморазправа, възпроизвеждане на изстрели/, по своето съдържание се отличават с изключителна дързост, и упорито не са прекратени. Със своето поведение Д.А. е демонстрирал незачитане личността, честта и достойнството на пострадалите А. и Д., като е поставил в опасност дори и техния живот. С нищо непредизвиканото от пострадалите поведение на подсъдимия, последният грубо е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото. Безспорно се установява, че извършените от подсъдимия изключително дръзки действия, изразяващи се по своята същност в грубо нахалство, са засегнали в много груба форма интересите и личността на А. и Д., и са предизвикали възмущение у тях, а в последствие са станали достояние и на цялата общественост в град Белене. И това е достатъчно за квалификацията на деянието по този текст от закона, тъй като публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението хулиганство, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.

Деянието е извършено от подсъдимия А. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че действията му са непристойни и дръзки по своето съдържание, съзнавал е, че същите грубо нарушават интересите и личността на пострадалите, и като такива грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, както и че по своята същност са хулиганство.

Деянието, извършено от подсъдимия Д.Б.А., следва да се квалифицира като престъпление по чл.325, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което същият следва да носи наказателна отговорност по този текст от закона.

            За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А., съдът съобрази високата степен на обществена опасност, която разкрива извършеното деяние и личността на дееца. Подсъдимият е полицейски служител в Първо РУ на МВР – Плевен и  оправомощен по надлежен ред да опазва обществения ред и спокойствие. Същият е с безупречна служебна характеристика. Извършеното съвсем не е очакваното от един полицейски служител поведение. Липсата на мотив и  непредизвиканото с нищо от страна на пострадалите неправомерно, агресивно, цинично поведение на подсъдимия, разкрива една по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. В този смисъл съдът взе предвид причините и мотивите за извършване на деянието, а именно неоправдан с нищо гняв и завист от страна на А., че лови риба с въдици, а пострадалите хвърлят мрежи, което от своя страна предполага по-богат улов.

            При определяне вида и размера на наказанието на А., съдът взе предвид и наличието на смекчаващи отговорността, но не и вината му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и безупречната му служебна характеристика.

            Съдът взе предвид и наличието на едно отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно извършване на деянието в пияно състояние.

Действително резултатите от извършената химична експертиза на взетата от подсъдимия кръвна проба за изследване са отрицателни, тъй като установеното количество етилов алкохол в кръвта на А. е 0,1 промила. Съдът обаче съобрази непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели, включително и на А. и Д., относно преките им впечатления за „недобрата кондицията” на подсъдимия, в смисъл „на изтрезняващ човек”, „дрезгав глас, на пиян човек”. Става въпрос за възприятия три-четири часа след извършване на деянието, през който период от време няма данни същият да е употребявал алкохол. Данните от доказателствата по делото са, че А. е пил цяла нощ до инцидента, а след извършване на деянието е спал.

Съдът съобрази и обстоятелството, че пробата с техническо средство и вземането на кръвна проба са извършени едва в късния следобед /пробата с техническо средство е направена около 15.00 часа, а кръвната проба е взета в 15,25 часа/, т.е. десет часа след извършване на деянието. При това положение съдът счита, че не следва да възприема отрицателните резултати от пробата за алкохол с техническото средство и същите резултати от химическата експертиза като безспорно доказателство за това, че подсъдимият не е бил в пияно състояние към момента на извършване на престъплението.

При това положение съдът счита, че от изброените по-горе смекчаващи обстоятелства нито едно няма характер на изключително такова, нито пък са многобройни по смисъла на закона, за да обосноват приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Поради тази причина наказанието на подсъдимия А. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.

Съобразявайки превеса на смекчаващите над отегчаващите отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства, съдът му е определил наказание лишаване от свобода в размер, по-близък към минимума, предвиден в закона за извършеното престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, което съдът счита, че съответства на извършеното престъпление и личността на дееца, и като такова ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – на индивидуалната и специалната превенция.

            Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, определеното му наказание лишаване от свобода е за срок от осем месеца и не е наложително да го търпи ефективно, с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, поради което съдът е отложи неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок, който счита, че от своя страна ще окаже необходимия възпитателен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия.

                        ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

            В наказателния процес срещу подсъдимия Д.Б.А. *** са предявени и приети за съвместно разглеждане два граждански иска, съответно от А.П.А. и Е.Д. ***, за сумата от 2000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на деянието неимуществени вреди, страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от деня на увреждането, до окончателното погасяване на присъдените суми.

            В качеството на граждански ищци по делото са конституирани А.П.А. и Е.Д.Д..

            Гражданските ищци в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си – адв.П.Д. *** Търново, молят съда, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да уважи изцяло като основателни и доказани предявените от двамата граждански искове в пълен размер. Повереникът на гражданските ищци излага доводи, че причинените в резултат на деянието неимуществени вреди на А. и Д. се доказват от показанията на двамата, разпитани в качеството им на свидетели, както и от останалите събрани по делото доказателства. Счита, че вредите, чието обезщетяване претендират гражданските ищци, не могат да бъдат подложени на психологически или психиатрични експертни изследвания, тъй като липсва елемент, който да измери психичните им изживявания.

            Представителят на РП Левски моли съда да уважи изцяло предявените граждански искове от А. и Д., като основателни и доказани.

            Подсъдимият чрез защитника си моли съда, след като признае А. за невинен по повдигнатото му обвинение и го оправдае, да отхвърли изцяло и предявените от гражданските ищци искове, като неоснователни и недоказани. Наред с това излага доводи за недоказаност на твърдените от пострадалите емоционални преживявания – стрес и страх, тъй като липсва експертиза, която да ги установи, а така също няма и основание да се реализира и имуществената отговорност на подсъдимия.

Съдът, като е признал подсъдимия Д.А.Б. за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1, пр.3, във вр. с ал.1 от НК, счита, че на А. и Д. действително са причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, изразяващи се в преживян страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически преживявания, поради което и предявените граждански искове от А.А. и Е.Д. са основателни и следва да бъдат уважени като такива. Съдът намира, че предявените граждански искове освен основателни са и доказани.

Негативните емоционални преживявания към момента на извършване на деянието, а и след това, се установяват по несъмнен и категоричен начин на първо място от показанията на двамата пострадали. И двамата особено детайлно и последователно описват не само възприетите от тях действия на извършителя, но и изречените от него думи, които, съпроводени от произведените изстрели срещу лодката, в която се намирали, са възприели като закана за убийство.

Съдът дава вяра на показанията на А. и Д., дадени от тях в съдебно заседание, относно преживяното по време и след деянието. И двамата твърдят, че са останали „много шокирани” първо от чутите псувни и закани, отправени към тях, като ги е ужасила „яростта и голямата злоба в интонацията на гласа.” И двамата пострадали твърдят, че гласът на човека е бил дрезгав, специфичен, дори леко пресипнал. Д. заявява в съдебно заседание: „Няма да забравя никога гласа на човека, който ни псуваше.” Д. е категоричен, че би го познал по всяко време. В този смисъл убедено твърди, че е разпознал гласа на подсъдимия като същия глас, който ги е псувал и изричал заканите, когато го е чул да говори в първото по делото съдебно заседание. Заявяват, че абсолютно неочакваното за тях произвеждане на изстрели, чувайки специфичния свирещ звук на куршуми точно над главите си, а малко след това и звук от пробиване на корпуса на лодката, вече „ги е уплашило до смърт”. А. добросъвестно описва и състоянието на Д. в момента на извършване на деянието, така както го е възприел. Твърди: „Като го погледнах, беше пребледнял, уплашен, шокиран, неориентиран.” Самия Д. твърди, че за първи път попада в такава ситуация – да стрелят по него.

Житейски нелогично би било описаната от пострадалите фактология на деянието да не предизвика подобни негативни преживявания – шок, ужас и основателен страх за собствения живот у човек с нормална психика. В този смисъл съдът напълно споделя становището на повереника на гражданските ищци, че не е необходимо да бъдат подлагани на специални експертни изследвания претърпените неимуществени вреди от пострадалите, с оглед на специфичния им характер, като доказателство за действителното им преживяване и съответно оценяването им.

Продължилите и след деянието негативни емоции у А. и Д. – страх и ужас, се потвърждават и от описаното от свидетеля П. Петков – дежурен в РУ на МВР – Белене на инкриминираната дата поведение на А., при осъществения телефонен разговор между двамата. Свидетелят Петков си спомня, че е предложил на А. да се върне на мястото на инцидента, където да изчака пристигането на изпратената патрулна кола. Спомня си, като възпроизвежда в съдебно заседание и реакцията на пострадалия по повод на така направеното предложение, като убедено заявява, че А. категорично е отказал. Точните му думи били: „Не мога да отида там, страх ме е да се върна”.      

Безспорно се установява, че негативните преживявания, вследствие на извършеното престъпление са били дълготрайни и за двамата пострадали. В съдебно заседание, А. твърди, че в продължение на месец, след случая си е мислел за последствията, които биха настъпили за семейството му, в случай че някой от куршумите го е засегнал. Заявява: „Дори да не бях убит, да остана сакат, инвалид…” Като причина за тези психологически изживявания сочи напълно съществуващата реална опасност да бъдат уцелени от някой от куршумите, така както един от тях е пробил корпуса на лодката му в близост до мястото, където са се намирали с Д..

Установява се още, че дълго време извършеното е било коментирано от пострадалите с техни приятели и познати. С показанията си А. и Д. изразяват и възмущението си от подобна постъпка, още повече че е извършена от полицай, който трябва да „въвежда ред в обществото”. Изразяват и оценката на съгражданите си, отъждествили извършените действия, като нещо „нечовешко”.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че А. и Д. са претърпели действително неимуществени вреди в резултат на деянието - страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания, поради което следва да бъдат и справедливо обезщетени. При определяне размера на присъденото обезщетение, съдът взе предвид и липсата на какъвто и да е принос от страна на двамата пострадали за извършване на престъплението. Предвид изложеното съдът счита, че претендираната сума в размер на 2000 лева за всеки един от пострадалите не би могла да репарира действително претърпените от тях неимуществени вреди, но тъй като граждански иск с претенции в по-голям размер на обезщетението не е предявен, съдът приема, че така предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.

При това положение съдът, като е признал с присъдата подсъдимия А. за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение и му е наложил съответно наказание, го е осъдил на основание чл.52, във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на всеки от гражданските ищци сумата от по две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на деянието неимуществени вреди, страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания. Подсъдимият А. дължи присъдените суми ведно със законната лихва върху тях, считано от деня на увреждането – 31.05.2008 г., до окончателното им погасяване. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 160 лева.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства, подробно описани в присъдата – оръжие и боеприпаси, принадлежащи на подсъдимия и послужили му за извършване на деянието.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 1148.24 лева, както и направените такива от гражданските ищци, сумата от 300 лева за всеки един от тях.

  Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: